Р Е Ш Е Н И Е
№ …
Гр. Враца, 15.06.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВРАЧАНСКИ РАЙОНЕН СЪД, първи
граждански състав, в публичното
съдебно заседание на петнадесети май две хиляди и деветнадесети година в
състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ИНА ГЕНЖОВА
при секретаря Цветелина Банинска, като разгледа гр.д. № 78 по описа на ВрРС за 2019г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са
за разглеждане обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 153,
ал.1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.
Ищецът
„Топлофикация-Враца” ЕАД гр. Враца твърди, че в
качеството си на собственик на общински имоти, ответникът се явява клиент на
топлинна енергия по смисъла на чл.153, ал.1 ЗЕ. Сочи, че за периода
01.09.2016г. до 09.10.2018г. са издадени 7 броя фактури и три броя кредитни
известия, с които е начислено задължение на ответника в общ размер от 5771,73
лева. Сумите били начислени както следва:
- по фактура № **********/30.09.2016г. за сумата от 333,34 лева за топлинна
енергия на общински обект на адрес гр. Враца, ************, гр. Враца, ул. ************защитено
жилище на адрес гр. Враца, ул. ************защитено жилище на адрес гр. Враца, ************
и защитено жилище на адрес гр. Враца , ************
- по фактура № **********/31.05.2017г. за сумата от 565,67 лева за топлинна
енергия за общински обект на адрес гр.
Враца, ************, обект бивша данъчна служба на адрес гр. Враца, ************общински
обект ************, обект ЕБС «Просвета», обект Ритуална зала, Община Враца, гр. Враца, ул. ************обект
Военен отдел, Община Враца, ул. ************обект партерно помещение блок ********,
защитено жилище на адрес гр. Враца, ул. ************защитено жилище на адрес
гр. Враца, ************ и защитено жилище на адрес гр. Враца , ************
- по фактура № **********/31.05.2017г. за сумата от 425,21 лева за топлинна
енергия за Общински обект гр. Враца, ************,
гр. Враца, ул. ************защитено жилище на адрес гр. Враца, ул. ************защитено
жилище на адрес гр. Враца, ************ и защитено жилище на адрес гр. Враца , ************
- по фактура №**********/15.08.2017г. за сумата от 1070,62 лева за топлинна
енергия и такса за дялово разпределение за общински жилища на адрес гр. Враца************;
гр. Враца, ************и гр. Враца, ************
- по кредитно известие №*********/13.10.2017г. за сумата от 109,49 лева,
представляваща корекция равнение сезон 2016/2017г. за обект партерено помещение
блок ********;
- по фактура № **********/14.11.2017г. за сумата от 106,02 лева за топлинна
енергия за общински жилища на адрес гр. Враца, ************и гр. Враца, ************************;
- по фактура № **********/17.08.2018г.
за сумата от 3 004,04 лева за топлинна енергия и такса за дялово
разпределение за общински жилища на адрес гр. Враца************; гр. Враца, ************;
гр. Враца, ************ гр. Враца, ************; гр. Враца, ул. ************
гр. Враца, ************; гр. Враца, ************и топлинна енергия за жилище на
адрес гр. Враца, ************ и гр. Враца, ************;
- по фактура № **********/17.08.2018г. за сумата от 601.14 лева за топлинна
енергия и такса за дялово разпределение за общинско жилище на адрес гр. Враца, ************;
- по кредитно известие № **********/01.10.2018г. за сумата от 113,75 лева,
представляваща корекция равнение сезон 2017/2018г. за обект ************;
- по кредитно известие № **********/09.10.2018г. за сумата от 171,04 лева,
представляваща корекция равнение сезон 2017/2018г. за обект Партерно помещение
блок ************
Твърди, че посочените имоти са собственост на ответника Община Враца, на
която били изпращани покани за доброволно изпълнение, но такова не последвало.
Ответникът дължал и обезщетение за забава в размер на 361,29 лева за периода от
01.11.2016г. до 18.10.2018г., считано от падежа на всяко отделно задължение.
Моли ответникът да бъде осъден да му заплати посочените суми, както и сторените
в производството разноски.
В
постъпилият отговор по чл.131 ГПК ответникът оспорва исковете по основание и
размер. Сочи, че фактурите не са подписани, нито от съставител, нито от
получател. Твърди, че не става ясно за какви периоди и по какви фактури се
претнедира плащане. Не било ясно по коя партида и за кой потребител са
начислявани процесните суми, както и дали има партиди на името на Община Враца
и на какво основание са открити. Твърди, че Община Враца не може да бъде купувач
по чл.3, ал.1 от ОУ на ищеца. Твърди, че липсав информация за какво точно са
начислени сумите по фактурите, как е
отчетено потребеното количество, какви са компонентите на вземането, нито било
ясно как е следвало да бъде заплащана топлинната енергия. Вързразява, че не е
ясен начинът на начисляване на такса топлинно счетоводство. Твръди, че част от
фактурите са издадени за период, който е преди посочения в исковата молба.
Твърди, че в обект на адрес гр. Враца, ************е имало
наемател за периода 31.12.2014г.-30.06.2017г., като сумите следвало да се
претендират от него. Също така по отношение на фактура
№**********/31.03.2017г., по която се претендира частично неплащане за обект
«ЕБС ПРОСВЕТА» в размер на 565,67 лева главница и 84.19 лева лихва, сочи, че
същите са били заплатени и представя доказателства за това. Твърди, че фактурите не са получавани от
Община Враца, нито покани за плащане на такива задължения. Направено е
възражение за изтекла погасителна давност, като се твърди, че приложим е
тригодишен срок по чл.111, б. «в», пр.3 ЗЗД. Направено е възражение за
прекомерност на претендираното юрисконсултско възнаграждение и се моли да бъде
намалено до минималния размер. Моли исковете да бъдат отхвърлени и да му бъдат
приседени сторени по делото разноски.
Съдът приема за установено от
фактическа страна следното:
Представени
са справки за дължими суми по фактури, както и фактури, по които са начислени
претендираните задължения. Във фактурите е описано по компоненти от какво е
съставена консумацията и съответно формирана дължимата сума. Не следва да бъдат
подробно обсъждани същите, тъй като са били предмет на изследване от вещо лице,
което е изготвило заключението си като ги е съобразило. Представените документи
за извършени плащания по процесните фактури също не следва да се обсъждат
самостоятелно, същите са обсъдени от вещото лице в експертизата и са признати
от процесуалния представител на ищеца.
Представени
са разписки за доставка на всяка от фактурите, които са подписани от получател.
От
представеното решение на РС-Враца по гр.д. №453/2018г. се установява, че по
отношение на един от имотите, за които са издадени процесните фактури има
влязло в сила решение, с което е отхвърлен искът от ищеца срещу наемателя на
жилището.
По делото са
представени Общи условия на договорите за продажба на топлинна енергия за
битови нужди от „Топлофикация Враца“ ЕАД на потребителите в гр.Враца, одобрени
с решение № ОУ-004/07.01.2008г на ДКЕВР, по отношение на които на съда е
служебно известен факта, че същите са публикувани във в.“24 часа“ в броя му от
25.01.2008 г. и във в.“Шанс“ в броя му от 14.07.2008 г., като са поместени и на
интернет страницата на дружеството.
По делото е
допуснато и изслушано заключение на съдебно-техническа експертиза, което не е
оспорено от страните и е прието от съда като обективно и компетентно дадено. В
констативно-съобразителната част на експертизата вещото лице е посочило, че за всеки
от имотите е открита партида при ищеца. Посочено е, че отчитането, дяловото
разпределение и начисляването на изразходваната топлинна енергия е извършвано в
съответствие с изискванията на нормативната уредба. Посочено е, че по всяка от
фактурите останалите дължими суми са както следва:
- по фактура № **********/30.09.2016г. е дължима сумата от общо 333,34 лева за
топлинна енергия на общински обект на адрес: гр. Враца, ************, гр.
Враца, ул. ************защитено жилище на адрес гр. Враца, ул. ************защитено
жилище на адрес гр. Враца, ************ и защитено жилище на адрес гр. Враца , ************и
лихва за забава от 66,13 лева за периода 01.11.2016г. до 18.10.2018г.;
- дъжимата по фактура № **********/31.03.2017г. сума от 565,67 лева главница
и 84,49 лева лихва е заплатена на 19.02.2019г.;
- по фактура № **********/31.05.2017г. за сумата от общо 425,21 лева за
топлинна енергия за: Общински обект гр.
Враца, ************, гр. Враца, ул. ************защитено жилище на адрес гр.
Враца, ул. ************защитено жилище на адрес гр. Враца, ************ и
защитено жилище на адрес гр. Враца , ************и лихва от 56,09 лева за
периода 01.07.2017г. до 18.10.2018г.;
- по фактура №**********/15.08.2017г. дължима е сумата от общо 1070,61 лева
за топлинна енергия и такса за дялово разпределение за общински жилища на адрес
гр. Враца************ – за сумата от 829,59 лева; гр. Враца, ************– за
сумата от 108,45 лева и гр. Враца, ************
************за сумата от 102,57, както дължима лихва за забава на посочените
плащания от 140,30 лева и 30 лева такса за дялово разпределение;
- по фактура № **********/14.11.2017г. дължима е сумата от 70,87 лева за
топлинна енергия за общински жилища на адрес: гр. Враца, ************–
задълженията за този имот са платени, и гр. Враца, ************ ************–
сумата от 70,87 лева, и 9,52 лева лихва върху задължението;
- по фактура № **********/17.08.2018г.
е дължима сумата от общо 3004,04 лева за топлинна енергия и такса за дялово
разпределение за общински жилища на адрес: гр. Враца************ – сумата
113,46 лева и 2 лева такса за дялово разпределение; гр. Враца, ************–
125,76 лева и 20 лева такса за дялово разпределение; гр. Враца, ************************-
131,59 лева и 6 лева такса за дялово разпределение; гр. Враца, ************ –
143,21 лева и 2 лева такса за дялово разпределение; гр. Враца, ************ –
704,76 лева и 20 лева такса за дялово разпределение; гр. Враца, ************ –
422,06 лева и 14 лева такса за дялово разпределение; гр. Враца, ************-
1184,66 лева и 28,80 лева такса за дялово разпределение и топлинна енергия за
жилище на адрес гр. Враца, ************7 – 59,87 лева и гр. Враца, ************
– 25,87 лева, както и лихва върху просрочените задължения от 258,24 лева ;
- по фактура № **********/17.08.2018г. за сумата от 601.14 лева за топлинна
енергия и такса за дялово разпределение за общинско жилище на адрес гр. Враца, ************,
както и лихва от 122,01 лева.
Констатирало е, че дължимите суми следва да бъдат намалени със сумите по
издадените кредитни известия за процесния период:
- по кредитно известие №*********/13.10.2017г. дължима е сумата от 109,49
лева, представляваща корекция равнение сезон 2016/2017г. за обект партерено
помещение блок ********;
- по кредитно известие № **********/01.10.2018г. за сумата от 113,75 лева,
представляваща корекция равнение сезон 2017/2018г. за обект ************;
- по кредитно известие № **********/09.10.2018г. за сумата от 171,04 лева,
представляваща корекция равнение сезон 2017/2018г. за обект Партерно помещение
блок ************ След извършване на тази корекция вещото лице е изчислило, че
общият размер на дължимите от ответника суми по процесните фактури за главница,
лихви и такса дялово разпределение е 5763,22 лева.
Вещото лице е посочило, че отчитането, далово разпределение и начисляването
на изразходваната топлинна енергия е извършвано в съответствие с изискванията
на нормативната уредба, въз основа на извършени отчети на мерителните уреди от
топлинния счетоводител и извършено разпределение на отчетената топлинна
енергия. За процесния период не били открити депозирани от ответника жалби и
възражения относно начислените суми. Вещото лице е установило, че процесните
фактури не са осчетоводени от оветника и не е ползван данъчен кредит по същите. Към заключението вещото лице е
приложило и документи, послужили за изготвяне на същото.
При така установеното от фактическа
страна, съдът прави следните правни изводи:
63Съгласно
разпоредбата на чл.150, ал.1 от действащия през процесния период Закон за
енергетиката продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие
на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично
известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от
ДКЕВР, в които се определят правата и задълженията на топлопреносното
предприятие и на потреби телите; редът за измерване, отчитане, разпределение и
заплащане на количеството топлинна енергия; отговорността при неизпълнение на
задълженията; условията и редът за включване, прекъсване и прекратяване на
топлоснабдяването; редът за осигуряване на достъп до отоплителните тела,
средствата за търговско измерване или други контролни приспособления и пр. Съгласно
изричната разпоредба на ал.2 на същия член, Общите условия влизат в сила 30 дни
след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от
потребителите. На настоящият съд е служебно известно във връзка с предходно
разглеждани дела, че ОУ на ищцовото дружество са публикувани съгласно
горепосочената норма в един централен и един местен всекидневник - във вестник
„24 часа“, в бр.24 от 25.01.2008 г. и във вестник „Шанс Експрес“ – ежедневник
за Враца и региона, в бр.10 от 16.01.2008 г. Следователно в нормативната уредба
не съществува задължение за сключване на изрични писмени договори между
топлопреносното предприятие и отделните потребители на топлинна енергия за
битови нужди като условие за възникване на облигационно отношение във връзка с
продажбата на топлинна енергия. Такова правооотношение възниква по силата на
самия нормативен акт и Общите условия и обвързва потребителя с въведените в тях
права и задължения. Съгласно ал.3, потребителите имат право да предложат и
специални условия, които, приети от предприятието, се отразяват в писмени
допълнителни споразумения. В случая по делото липсват доводи и доказателства,
че потребителят се е възползвал от тази възможност, поради което приложими са
утвърдените ОУ на дружеството.
В настоящия
случай, ответникът не оспорва, че е собственик на посочените обекти, навежда
доводи, че те са отдадени под наем или предоставени за ползване на други лица и
институции.
По делото не
се спори и се установява от заключението на СТЕ, че имотите, за които се претендира
заплащане такса за дялово разпределение са жилища в сгради, които са етажна
собственост и са топлоснабдени.
Съгласно
чл.61, ал.1 от ОУ, купувач може да бъде и физическо лице, което ползва топлинна
енергия за отопление и горещо водоснабдяване в жилище, на което е наемател, ако
юридическото лице собственик на имота е подал декларация пред продавача, че
топлинната енергия ще се ползва за битови нужди, с изразено съгласие да носи
солидарна отговорност с наемателя за заплащане на дължимите суми за топлинна
енергия В тези случаи продавачът води партидата на името на собственика на
имота и на наемателя, който заплаща дължимите суми за топлинна енергия. В случая не бяха представени такива декларации
за съгласие, като следва да се има предвид, че съобразно ОУ наемателят става
солидарен длъжник за задълженията за имота заедно с неговия собственик, не е предвиден ред на
предявяване на вземането към някой от солидарните длъжници, поради което то може да бъде предявено за
плащане към всеки от тях в цялост, след което в рамките на своите вътрешни
отношения платилият може да има претенция към другия солидарен длъжник за
възстановяване на част или изцяло на платената сума.
В чл.142
ал.2 от ЗЕ е залегнало положението,че топлинната енергия за отопление на сграда
- етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за
отопление на имотите. Съгласно чл.143 ал.3,топлинната енергия по ал.ал.1 и 2, а
именно отдадената от сградната инсталация и за отоплението на общите части, се
разпределя между всички потребители пропорционално на отопляемия обем на
отделните имоти по проект.
При така
установената нормативна уредба към момента на начисляването на сумите, следва
да се приеме, че за ответникът е възникнало задължение по силата на закон да
заплаща на ищеца количества топлинна енергия.
Съгласно
чл.32 от ОУ,одобрени с решение №ОУ-004/ 07.01.2008 г. на ДКЕВР, купувачите са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия/прогнозни или
изравнителни/ в 30-дневен срок след отчитане на периода, за който се отнасят. В
текста е предвидено право на купувачите да предявяват възражения за начислената
сума за топлинна енергия, урежда се и санкцията при неизпълнение на задълженията
за плащане – обезщетение за забава в размер на законната лихва от деня на
забавата до момента на заплащането.
При липсата
на доказателства за направени от абоната възражения за начислените от ищеца
суми и същевременно при наличието на такива,които установяват по категоричен
начин, че за имота е отчетена и таксувана топлинна енергия, налага се изводът, че
ответникът дължи начислените суми, ведно с обезщетение за забавено плащане от
падежа на всяко едно периодично задължение с оглед на наличие на установени
срокове за заплащане на консумацията. Заплащането на общите разходи, вкл. на
суми за сградна инсталация, произтича от факта на ползване на имота въз основа
на наемно правоотношение, т.е. дължи се дори да не се ползва топлинна енергия /в
този смисъл е и тълкувателно решение №2/2016 г. от 25.05.2017 г. по
тълкувателно дело №2/2016 г. на ОСГК на ВКС/. Законоустановени са и срокове за
погасяване на задълженията за заплащане на топлинна енергия, покани са
необходими само ако такива не са установени.
През процесния
период приложение е намерила разпоредбата на чл. 153 ЗЕ. Съгласно ал. 1 на
посочената разпоредба, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване
в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да
монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и
да заплащат цена за топлинната енергия. Установи се от приетото по делото заключение
на експертиза, че в изпълнение на разпоредбата на чл. 139б от ЗЕ, за сградата,
в която се намират процесните имоти, е извършвана услугата дялово разпределение
на топлинна енергия. Въз основа на чл. 139 от Закона за енергетиката,
разпределението на топлинна енергия между потребителите в сграда - етажна
собственост се извършва по системата за дялово разпределение при наличието на
договор с лице вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Съобразно
нормативната уредба, което е отразено и в ОУ, топлопреносното предприятие
заплаща дължимите суми за извършване на услугата дялово разпределение, след
което ги събира от потребителит, за които е била извършена същата.
Направено е
и възражение за изтекла погасителна давност, което е частично основателно. Исковата
молба е подадена на 10.01.2019г. Съгласно ТР №3/2011г. на ОСГТК на ВКС
давностният срок за плащанията за топлоенергия е тригодишен, поради което се
явяват погасени по давност задълженията, дължими преди 10.01.2016г. Част от
предявените вземания са погасени по давност, както следва:
- по фактура №**********/15.08.2017г.
– от дължимата сума за имот с адрес гр. Враца************ погасена по
давност е претендираната сума, начислена за периода от 31.07.2015г. до
30.11.2015г. от общо 227,15 лева – главница и 40,01 лева – лихва, като дъжими
остават 602,44 лева главница и 78,76 лева лихва; като по тази фактура дължима остава сумата от
813,46 лева главница, 30 лева за такса дялово разпределение, както и сумата от
100,29 лева – лихва за забава.
- по фактура № **********/14.11.2017г. погасена по давност е сумата по
фактура с падеж 31.12.2015г. в размер от 42,56 лева главница и 5,38 лева лихва,
начислени за имот на адрес гр. Враца, ************************,
като дължими остават сумата от 28,31 лева главница и 4,14 лева лихва върху задължението;
- по фактура №
**********/17.08.2018г. погасена по
давност е сумата, начислена по фактури, издадени за периода от 31.12.2014г. до
30.06.2015г. за сумата от 174,89 лева главница и 60,76 лева – лихва, както и
такса за услуга дялово разпределение в размер на7,20 лева за 2014/2015г.,
начислени за имот гр. Враца, ************, като дължими по фактурата остават сумата от 2829,15 лева
главница и 197,48 лева лихва върху
задължението, както и 21,60 лева – такса дялово разпределение;
- по фактура № **********/17.08.2018г. погасени по давност се явяват
сумите, начислени по фактура от 30.11.2015г. с падеж 31.12.2015г. за сумата от
6,32 глвница и 1,66 лева лихва, начислени
за адрес гр. Враца, ************, като дължими по фактурата остават сумата от 580,82
лева главница и 120,35 лева лихва за забава, както и 14 лева такса за услуга
дялово разпределение.
Установи се безспорно, че част от сумите са погасени чрез плащане – по
фактура № **********/31.03.2017г. изцяло
и по № **********/14.11.2017г. частично, като плащането по фактура ********** е
било направено в хода на производството, а съобразно отбелязаното от вещото
лице по фактура ********** е извършено на 15.11.2017г. – преди подаване на
исковата молба.
С оглед
изложеното, исковете следва да бъдат уважени по отношение на сумите, за които
се установи, че не са погасени чрез плащане или по давност, като бъдат
отхвърлени над този размер. Изчислените от вещото лице дължими суми за лихва за
забава са в по-висок размер от претендираните от ищеца, като следва да бъде
взет размера посочен от ищеца.
Искът за главница е основателен до размер от 5047,09
лева, дължими суми за отопление, битово горещо водоснабдяване и топлоенергия,
такси за дялово разпределение. Искът за претендираната законна лихва е
основателен до пълния предявен размер от 361,29 лева, тъй като е по-нисък от
непогасената по давност дължима законна лихва изчислена от вещото лице, след
приспадане на погасените по давност суми, която е в размер от 544,48 лева.
С оглед
изхода на спора на основание чл.78, ал.1 ГПК на ищецът следва да бъдат
присъдени сторените разноски съразмерно с уважената част от исковете – 990.92 лева. На
ответника следва да бъде присъдена сума съответно на отхвърлената част от
исковете за погасената по давност главница. Претендирано е юрисконсултско
възнаграждение, като съдът на основание чл.78, ал.8 ГПК, вр. чл.37 ЗПП, вр. чл.
Чл.25, ал.1 НЗПП определя вънаграждение в размер на 100 лева. Дължимите
разноски на ответника са в размер на 8,12 лева. Съдът намира, че следва да бъде
извършена компенсанция на дължимите разноски като дължимата от ищеца на
отвентика сума бъде приспадната от дължимите му се разноски, като ответникът
бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 982,80 лева.
Така мотивиран,
съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА Община Враца, ЕИК *********,
с адрес гр. Враца, ул. „Стефанаки Савов“ №6 ДА ЗАПЛАТИ на
”Топлофикация-Враца”ЕАД,ЕИК *********,със седалище и адрес на управление
гр.Враца ул.”Максим Горки”№9, на основание чл.153, ал. 1 ЗЕ и чл.86 ЗЗД сумата от 5047,09
лева /пет хиляди четиридесет и седем лева и 9 ст./, представляваща дължими
суми за отопление, битово горещо водоснабдяване и топлоенергия, такси за дялово
разпределение по фактури№**********/30.09.2016г., №
**********/31.05.2017г., №**********/15.08.2017г., № **********/14.11.2017г., №
**********/17.08.2018г., № **********/17.08.2018г., № **********/31.03.2017г, и сумата
от 361,29 лева /триста шестдесет и
един лева и 29 ст./, представляваща размера на обезщетението от всяко отделно
месечно задължение до датата на подаване на исковата молба за периода от 01.11.2016г.
до 18.10.2019г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба – 10.01.2019г. до окончателното му изплащане, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 153, ал.1 ЗЕ над присъдената сума до
пълния предявен размер от 5711,76 лева като погасена по давност и чрез плащане.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК
Община Враца, ЕИК *********, с адрес гр. Враца, ул. „Стефанаки Савов“ №6, да заплати на
”Топлофикация-Враца”ЕАД,ЕИК *********,със седалище и адрес на управление
гр.Враца ул.”Максим Горки”№9, сумата от 982,80 лева / деветстотин осемдесет и
два лева и 80 ст./, представляваща сторени по делото разноски съобразно
уважената част от исковете.
Решението
може да бъде обжалвано пред Окръжен съд - Враца в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: