№ 709
гр. София, 31.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Любомир Василев
Членове:Калина Анастасова
Господин Ст. Тонев
при участието на секретаря Донка М. Шулева
като разгледа докладваното от Калина Анастасова Въззивно гражданско дело
№ 20211100506308 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С Решение № 25661 от 28.01.2020 г. по гр.д. № 19895/2019 г. по описа на СРС,
142 с-в е признато за установено по предявените по реда на чл.422 ГПК искове по
чл.415 ГПК вр. чл.411 КЗ, че ЗАД А.И., ЕИК **** дължи на ЗАД „Б.В.И.Г.“, с ЕИК
**** сумата в размер на 541.19лв. – представляваща регресно вземане по щета №
470417181804564, поради реализирано ПТП на 27.01.2018 г. в гр.София настъпило по
вина на водача на л.а. „СЕАТ” с рег. СО7206АВ, застрахован при ответника ЗАД А.И.,
ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба - 07.06.2018г, до
окончателното плащане, както и сумата в размер на 41,19лв. – лихва за забава от
09.04.2018г. до 06.06.2018г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК на 19.07.2018г. по ч. гр. д. № 37680/2018г. по
описа на СРС.
В срок е подадена въззивна жалба от ответника ЗАД А.И. срещу решението с
излагане на доводи за неправилност, доколкото при постановяване на решението СРС
не е отчел констатациите на експерта по приетата САТЕ, че възстановителната
стойност на автомобила по средни пазарни цени е посочената в т.3 от заключението –
4564.67 лв., за която са ползвани цени на ремонтираните части от алтернативни на
официалните доставчици цени, а не посочената в т.2- 5438.80 лв. за която са ползвани
1
цени на оригинални части и на труд и материали.
Моли за отмяна на постановеното решение като неправилно и отхвърляне на
предявения иск, поради погасяване чрез плащане на дължимата сума по образуваната
щета преди образуване на съдебното производство. Претендира разноски.
Въззиваемата страна ЗАД „Б.В.И.Г.“ е подала в срок писмен отговор на
въззивната жалба, в който е посочила, чесъщата следва да бъде оставена без уважение.
Възстановителна стойност е тази, която е посочена в т.2 на САТЕ, което обстоятелство
е посочено от експерта в с.з. при изслушването му. С оглед това формираните от съда
изводи се основават на тази констатация и постановеното решение като правилно
следва да бъде потвърдено.
Моли за потвърждаване на постановеното решение като правилно. Претендира
разноски.
Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен
акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни
изводи:
Жалбата е подадена в срок и е допустима. Разгледана по същество, съдът намира
същата за неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите,
когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи
служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. №
1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Настоящият състав намира, че постановеното решение е валидно, допустимо и
правилно.
Предявен е иск с правно основание чл.415 ГПК вр. чл. 411 КЗ.
Чрез представените в производството доказателства са установени
предпоставките на чл.411 КЗ и същите не се оспорват от ответника. Фактическият
състав на суброгационният иск по чл. 411 КЗ включва валиден договор за имуществена
застраховка, сключен между ищеца и собственика на увредения автомобил, в срока на
застрахователното покритие, на който е настъпило застрахователно събитие вследствие
виновно и противоправно поведение на делинквента, плащане на застрахователно
обезщетение от ищеца в размер на действителните вреди и сключен договор за
задължителна застраховка "Гражданска отговорност на автомобилистите", по силата на
който ответникът да е застраховал гражданската отговорност на водача на увреждащия
автомобил.
В производството е установено чрез събраните доказателства и констатациите на
2
експерта по САТЕ, приета пред първата инстанция, че на 27.01.2018 г. около 09.30 часа
в гр.София е настъпило ПТП по вина на водача на л.а. „СЕАТ Ибиза” с рег. № ****,
застрахован по застраховка ГО при ответника по полица № BG/33/117002277441 със
срок на валидност 18.08.2017 г.-18.08.2018 г., за което е съставен протокол за ПТП №
1711336/27.01.2018 г. от органите на реда.
Установено е, че в резултат на ПТП, другият участник в него лек автомобил Киа
Сийд с рег.№ **** е претърпял имуществени вреди, заплатени от ищеца в изпълнение
на задълженията му по договор за застраховка „Бонус Каско Стандарт“, валидна към
датата на ПТП.
Установява се, че ищецът е поканил ответника да възстанови на ищеца сума в
общ размер на 5376.60 лева, с вкл. застрахователно обезщетение и 25.00 лева
ликвидационни разноски, но плащане не е постъпило в пълен размер. От страна на
застрахователя на виновния за ПТП водач е била изплатена сумата 4835.41 лв., по
което страните не спорят.
При съобразяване дадените от САТЕ пред първата инстанция констатации от
експерта, които настоящия състав кредитира по реда на чл.202 ГПК в производството
се установява, че средната пазарна стойност на причинената щета на автомобила Киа
Сийд възлиза на сумата 5438.80 лв. В съдебно заседание на 23.01.2020 г. експертът
изрично посочва, че това е и възстановителната стойност на увредения автомобил, като
за определянето й е съобразил както цената на оригиналните авточасти, така и на
алтернативни доставчици.
С оглед на изложените факти, правилно и законосъобразно предявения иск по
чл.415 вр. чл.422 ГПК вр. чл.411 КЗ е бил уважен за сумата от 541.19 лева –
суброгационното вземане, ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявление по чл.410 ГПК – 07.06.2018 г. до окончателното плащане, както и 41,19 лв. –
лихва за забава от 09.04.2018г. до 06.06.2018г., за които суми е била издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК на 19.07.2018г. по ч. гр. д. №
37680/2018 г. по описа на СРС.
Доводите на въззивника, че възстановителната стойност на увредения
автомобил възлиза на сумата посочена в т.3 от заключението – 4564.67 лв., за която са
ползвани цени на ремонтираните части от алтернативни на официалните доставчици
цени, съдът намира за неоснователен и недоказан. В проведеното на 23.01.2020 г. с.з. е
дадено изрично становище от експерта по САТЕ по този въпрос, с което ответникът –
въззивник на настоящето производство е изразил съгласие. Пред настоящата
инстанция не са ангажирани от ответника доказателства, които да опровергаят сочения
извод на експерта по САТЕ, поради което на основание чл.202 ГПК съдът го
възприема като обоснован и релевантен за разрешаване на спора.
Поради съвпадане изводите на двете инстанции постановеното решение следва
3
да бъде потвърдено като правилно.
По разноските:
С оглед изхода на спора, на основание чл.78, ал.1 ГПК в полза на ищеца следва
да бъдат присъдени разноски в размер на 360.00 лв. с ДДС – за заплатено адвокатско
възнаграждение за настоящата инстанция.
Така мотивиран, Софийски градски съд,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 25661 от 28.01.2020 г. по гр.д. № 19895/2019 г. по
описа на СРС, 142 с-в.
ОСЪЖДА ЗАД А.И., ЕИК **** да заплати на ЗАД „Б.В.И.Г.“, с ЕИК ****, на
основание чл.78, ал.1 ГПК сумата 360.00 лв. – разноски за въззивната инстанция
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4