№ 18544
гр. София, 15.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 127 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЯНА М. ФИЛИПОВА
при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА
като разгледа докладваното от ЯНА М. ФИЛИПОВА Гражданско дело №
20251110103207 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по предявен от Б. Г. Б. против „БДК“ ООД осъдителен иск с правно
основание чл. 55, ал. 1, пред. 1 ЗЗД за сумата в размер на 315,11 лева, представляваща
получена без правно основание от ответника сума по клауза, предвиждаща заплащане на
такса „Бързо разглеждане на искането“ по Договор за заем № *********/13.05.2022 г., който
е прогласен за недействителен с Решение № 12437/22.06.2024 г. по гр. д. № 15825/2023 г. по
описа на СРС, 118 състав, ведно със законна лихва за забава от подаване на исковата молба
на 20.01.2025 г. до окончателно погасяване на вземането. Направено е искане сторените от
страната съдебни разноски да бъдат възложени в тежест на ответника.
В исковата молба са изложени твърдения, че на 13.05.2022 г. между страните по спора
бил сключен Договор за потребителски кредит № *********, по силата на който ответното
дружество предоставило в заем на ищеца сумата в размер на 1000 лева, като съгласно чл. 9,
ал. 2 от съглашението кредитополучателят ще ползва услуга „Бързо разглеждане на
искането“, за която дължи сумата в размер на 315, 11 лева, равняваща се на 30 % от
главницата. Ищецът поддържа, че заплатил в полза на ответника сочената сума за
предоставяне на т.нар. допълнителна услуга. В исковата молба са изложени твърдения, че
кредитополучателят предявил срещу ответното дружество иск за прогласяване на
нищожността на клаузата по чл. 9, ал. 2 от процесния договор, като исковата претенция е
уважена с влязло в сила Решение № 12437/22.06.2024 г. по гр. д. № 15825/2023 г. по описа на
СРС, 118 състав.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът чрез процесуалния си представител юриконсулт
Ю.Б. сочи, че не оспорва ищцовите твърдения касателно заплащането на сумата в размер на
315,11 лева в погашение на задължението по процесната договорна клауза.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
доводите и възраженията на страните, приема следното:
В доказателствена тежест на ищеца по предявения иск с правно основание чл. 55, ал.
1, пред. 1 ЗЗД е да установи, че е заплатил на ответника процесната сума, а в тежест на
ответната страна е да установи основанието, на което е получено плащането.
При съобразяване на поддържаните от страните твърдения, на основание чл. 146, ал.
1
1, т. 4 ГПК, с доклада е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване по делото, че
ищецът е заплатил на ответника сумата в размер на 315,11 лева за такса „Бързо разглеждане
на искането“ по Договор за заем № *********/13.05.2022 г. Доколкото нищожността на
клаузата по чл. 9, ал. 2 е прогласена с влязло в Решение № 12437/22.06.2024 г. по гр. д. №
15825/2023 г. по описа на СРС, 118 състав, то за ответника не е налице правно основание за
задържане на получената сума. Предвид изложеното предявеният осъдителен иск се явява
изцяло основателен.
Относно съдебните разноски:
От извършена служебна справка в ЕИСС се установява, че образуваните по искова
молба на Б. Г. Б. в периода от 17.01.2023 г. до 05.09.2025г. производства за признаване за
установено, че сключени между ищеца и различни дружества, сред които и ответното,
договори за кредит са недействителни, респ. предявени осъдителни претенции за връщане
на даденото по сключени договори за кредит, пред Софийски районен съд са общо 55. По
делото не е спорно, че към момента на образуване на настоящото производство Б. Г. Б. е
подала срещу „БДК“ ООД искови молби, по които са образувани следните производства: гр.
д. № 63329/2023 г. СРС, 127 състав, гр. д. № 62497/2023 г. СРС, 30 състав и гр. д. №
15827/2023 г. СРС, 42 състав, с идентичен по същество предмет на настоящото дело, като по
всяко едно от тях са претендирани съдебни разноски включително и такива за адвокатско
възнаграждение на процесуалния представител на ищеца. Както е възприето в актуалната
практика на въззивната инстанция, обективирана в Определение № 2694/11.02.2025 г. по ч.
гр. д. № 1056/2025 г. на СГС, ЧЖ-II-В състав, Определение № 1423/24.01.2025 г. по ч. гр. д.
№ 155/2025 г. на СГС, ЧЖ-II-Г състав и Определение № 15334/03.10.2024 г. по ч. гр. д. №
10259/2024 г. на СГС, ЧЖ-II-Г състав, ищецът изцяло по свое усмотрение, макар и да има
възможност да получи защита на правата си по идентични договори за заем между същите
страни в едно производство, е образувал няколко искови производства за прогласяване
нищожността на идентични по съдържание отделни заемни договори, като с тези свои
действа страната многократно е увеличила задълженията за разноски. Неупражняването на
всички права в рамките на едно производство е изцяло по волята на ищеца, а и негово
право, с упражняването на което обаче не следва да се утежнява положението на ответника,
като му се вмени в тежест задължение за разноски в прекомерен размер, надхвърлящ в пъти
размера на разноските, който би бил присъден при упражняването на правото на ищеца в
едно производство. Да се приеме обратното, означава да се наруши чл. 3 ГПК и да се
утвърди извършването на действия, съставляващи злоупотреба с права. Следва да бъде
посочено, че се касае за едни и същи страни, едни и същи искове, касаещи договори за
потребителски кредити, които макар да представляват самостоятелни сделки, са сключени
при сходни условия, респ. основанието на исковите претенции е идентично, като в
допълнение исковите молби са типови с идентично съдържание. Формалното упражняване
на процесуални права не преследва легитимен интерес, а напротив цели в полза на ищеца да
бъдат присъдени съдебни разноски по всяко едно от отделните производства.
Предвид изложеното съдът намира, че на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца се
следват разноски единствено за внесена държавна такса за разглеждане на спора, която би
била дължима и при кумулативно съединяване на исковете в едно производство, но не и
разноски за адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „БДК“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.
София, ул. „*****“ № 25, ет. 5, да заплати на Б. Г. Б., ЕГН **********, с адрес в гр. София,
кв. „Ф.“, ул. „Д.“ № 33А, на основание чл. 55, ал. 1, пред. 1 ЗЗД, сумата в размер на 315,11
лева, представляваща получена без правно основание от ответника сума по клауза,
предвиждаща заплащане на такса „Бързо разглеждане на искането“ по Договор за заем №
2
*********/13.05.2022 г., който е прогласен за недействителен с Решение № 12437/22.06.2024
г. по гр. д. № 15825/2023 г. по описа на СРС, 118 състав, ведно със законна лихва за забава от
подаване на исковата молба на 20.01.2025 г. до окончателно погасяване на вземането.
ОСЪЖДА „БДК“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.
София, ул. „*****“ № 25, ет. 5, да заплати на Б. Г. Б., ЕГН **********, с адрес в гр. София,
кв. „Ф.“, ул. „Д.“ № 33А, на основание, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата в размер на 50
лева, представляваща сторени по делото съдебни разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис от съдебния акт.
ПРИ ПОСТЪПВАНЕ в срока за обжалване на съдебното решение на молба по чл.
248 ГПК за изменение на постановения съдебен акт в частта относно разноските препис от
същата без да се докладва на съдията-докладчик да се изпрати за отговор на насрещната
страна в едноседмичен срок от получаване на съобщението, след изтичане на който делото
да се докладва.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3