Р Е Ш Е Н И Е
№ .........
02.03.2020г., гр. София
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-В въззивен състав, в публично заседание на дванадесети февруари две хиляди и двадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ МАРКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА МАРИНОВА-ТОНЕВА
Мл. съдия КРИСТИЯН ТРЕНДАФИЛОВ
при секретаря
Антоанета Луканова, като разгледа докладваното от съдия Маринова-Тонева гр.дело
№ 8565 по описа за 2019 година, за да постанови решение, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 –
273 ГПК.
С решение № 87587 от 08.04.2019г. по гр.д. № 47492/2018г. Софийски районен съд, 175 състав признал за установено по
предявения отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК,
че Х.Й.П., ЕГН **********, не дължи на „Ч.Е.Б.” АД, ЕИК ******, сумата 575.12 лв.,
представляваща стойност на електроенергия, начислена служебно за периода от
06.01.2018г. до 05.04.2018г. по фактура № **********/10.07.2018г., въз основа
на констативен протокол от извършена проверка № 1019392 от 05.04.2018г. за
електроснабден имот, находящ се в гр. София, бул. „******, с клиентски №
310208727283. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът е осъден да заплати на
ищеца сумата 350 лв. – разноски по делото. Решението е постановено при
участието на „Ч.Р.Б.“ АД, като трето лице помагач на страната на ответника.
Срещу решението е подадена въззивна жалба от ответника „Ч.Е.Б.” АД, който
го обжалва изцяло с оплаквания за неправилност. Първоинстанционният съд правилно
приел, че между страните е било налице валидно облигационно правоотношение по
договор за продажба на електрическа енергия, сключен при общи условия. Неправилно
обаче приел, че направената проверка и корекция са без правно основание, тъй
като към датата на проверката ПИКЕЕ са били отменени, с изключение на чл. 48 –
чл. 51, а последните разпоредби не давали пълната правна регламентация,
изискуема от чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ. Процесната проверка била извършена на
основание чл. 22 и чл. 58 от Общите условия на „Ч.р.Б.“ АД. Законовото
основание за извършване на корекцията било в чл. 98а, ал. 2, т. 6, б. „б“ ЗЕ и
чл. 48 ПИКЕЕ (отм.). В ОУ на ответника бил предвиден ред за уведомяване на клиента
- в чл. 17, ал. 2 и чл. 49, ал. 2 от ОУ, в съответствие с разпоредбата на чл.
98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ. Моли съда да отмени обжалваното решение и вместо това
постанови друго, с което да отхвърли иска. Претендира разноски за двете
инстанции, вкл. юрисконсултско възнаграждение, съгласно списък по чл. 80 ГПК.
Прави евентуално възражение за прекомерност на претендираното от насрещната
страна адвокатско възнаграждение.
Въззиваемата страна Х.Й.П. с отговор по реда на чл. 263, ал. 1 ГПК оспорва
жалбата и моли съда да потвърди атакуваното решение като правилно. Съображения
излага в молба от 05.02.2020г. Претендира разноски за въззивното производство
по списък по чл. 80 ГПК.
Третото лице помагач на ответника - „Ч.Р.Б.“ АД, не взема становище по
жалбата.
Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна,
в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
За да се произнесе по основателността на жалбата, Софийски градски съд като
въззивна инстанция обсъди събраните по делото доказателства съобразно чл. 235,
ал. 2 и 3 и чл. 12 ГПК, във връзка с изтъкнатите от страните доводи, при което намира
за установено следното:
Съдът е сезиран с отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124,
ал. 1 ГПК за сумата 575.12 лв., представляваща начислена служебно по констативен
протокол № 1019392 от 05.04.2018г. стойност на електроенергия за минал период -
06.01.2018г. - 05.04.2018г., за имот на адрес: гр. София, бул. „******, с
клиентски № 310208727283, за която сума е издадена фактура № **********/10.07.2018г.
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на
първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а
служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на
решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния
закон (т. 1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013г. по тълк.д. № 1/2013г.,
ОСГТК на ВКС).
Атакуваното решение е валидно и допустимо. Настоящият състав намира, че при
постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни
норми, а с оглед оплакванията в жалбата го намира за правилно по следните
съображения:
От фактическа страна: Не е било спорно, че ищецът е потребител (краен
клиент) на електрическа енергия на адрес: гр. София, бул. „******, с клиентски
№ 310208727283.
Приети по делото са Общи условия на договорите за продажба на електрическа
енергия на „Ч.е.Б.” АД, одобрени от ДКЕВР с решение от 07.11.2007г., изменени и
допълнени с решение от 26.04.2010г. Съгласно чл. 17, ал. 1 от ОУ продавачът,
въз основа на издадени от електроразпределителното дружество констативни
протоколи и справки за начислена енергия изчислява и коригира сметките за
използвана от потребителя електрическа енергия за минал период. Според ал. 2 на
чл. 17 ОУ, в случаите по ал. 1 продавачът изготвя справка за дължимите суми и в
7-дневен срок уведомява потребителя за сумите, които последният дължи или ще му
бъдат възстановени със следващото плащане. Съгласно чл. 49, ал. 2 от ОУ,
всякакви документи, вкл. съобщения, уведомления и други, свързани с тези ОУ, ще
бъдат разменяни ... на адреса за кореспонденция, посочен в заявлението за
започване на продажбата, освен документите, които ОУ предвиждат да бъдат
направени чрез средствата за масова информация.
От приетия констативен протокол №
1019392 от 05.04.2018г. и показанията на свидетелите А.и В.се установява, че на
05.04.2018г. е извършена проверка на средството за търговско измерване на
процесния адрес - електромер с фабричен № **********. Проверката е извършена от
двама служители на „Ч.р.Б.” АД, в присъствието на двама свидетели от Федерация
на потребителите. Потребителят не е присъствал, посочено е, че е потърсен на
обекта, но отсъства. Констатирани са нарушена пломба на капачката на клемния
блок и нарушени пломби на големия капак на електромера. Електромерът е демонтиран
за метрологична експертиза и на негово място е монтиран нов.
В приетия констативен протокол № 1066/03.07.2018г. от метрологична
експертиза на средство за измерване на БИМ е посочено, че е осъществяван достъп
до вътрешността на процесния електромер. Датчиците за регистриране отваряне на
капака на електромера са счупени и допълнително закъсен с тинол. От вътрешната
страна на клемния блок между входа и изхода на токовата верига допълнително е
присъединен меден проводник (шунт). Има изменение на електрическата схема. По
този начин е постигнато отклонение на преминаващата през електромера
електрическа енергия с – 68 %.
По делото не се установява констативният протокол и протоколът на БИМ да са
връчени на клиента, както се твърди от ответника – изпратените писма (л. 29 –
34 от делото на СРС) не са връчени, видно от обратните разписки, а от обратна разписка
за връчено писмо № 7100014983126 (л. 41) не се установява какво е получено.
От приетото в първоинстанционното производство заключение
на СТЕ се установява, че съгласно чл. 48, ал. 1, б. „а“ ПИКЕЕ, количеството
незаплатена електрическа енергия за процесния период е 3 133 Квт/ч на
стойност 575.12 лв. с ДДС. Не се установяват данни за проверки за изправността на
СТИ в периода 90 дни преди проверката.
От правна страна: Не е спорно, че между страните съществува валидно правоотношение
по договор за продажба на електрическа енергия, сключен при общи условия. Установи
се, че при извършена на 05.04.2018г. проверка от служители на „Ч.р.Б.” АД са
констатирани нарушена пломба на капачката на клемния блок и нарушени пломби на
големия капак на електромера. От метрологичната експертиза на БИМ и
заключението на СТЕ се установи, че е била налице намеса във вътрешността на
електромера, в резултат на която е отчитал по-малък процент електрическа
енергия.
Ответникът твърди, че вземането му е породено от изменение на нормативната
уредба с ДВ бр. 54/2012г. – чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ и чл. 48 – чл. 51 ПИКЕЕ (отм.),
предвиждаща обективна отговорност на клиента при неточно или непълно измерване
на електрическата енергия, без да е необходимо доказване на недобросъвестно
поведение на клиента. Твърди се, че с измененията на ЗЕ било делегирано право
на КЕВР да предвиди такава обективна отговорност, основана само на обективния
факт на констатирано неточно измерване или неизмерване, като с това се цели
разпределение на риска от неточности в отчитането на потреблението на електрическа
енергия и баланс между потребителите и лицензиантите.
Съгласно измененията със ЗИД ЗЕ, ДВ бр. 54/2012г., в сила от 17.07.2012г.,
с разпоредбите на чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ (в относимата за спора редакция
преди измененията с ДВ бр. 38/2018г. и бр. 41/2019г.) и чл. 83, ал. 2, изр. 2 ЗЕ
законът възлага на ДКЕВР (сега КЕВР) правомощието (чл. 12, във вр. с чл. 2, ал. 1 in fine ЗНА) да приеме нов особен подзаконов
нормативен акт, а именно - правила за измерване на количеството електрическа
енергия, регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за
измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване
случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия,
както и създаването, поддържането и достъпа до база данни с регистрацията от
средствата за търговско измерване. Разпоредбата на чл. 98а, ал. 2 ЗЕ предвижда
задължителното съдържание на ОУ, като съгласно изменението на т. 6 на ал. 2 те
трябва задължително да съдържат ред за уведомяване на клиента при извършване на
корекция на сметка съгласно правилата по чл. 83, ал.
1, т. 6 в полза на крайния снабдител за потребена електрическа енергия
в случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа
енергия поради неправомерно присъединяване, промяна в схемата на свързване или неправомерно
въздействие върху уреди, съоръжения или устройства по чл. 120, ал.
3 ЗЕ.
ДКЕВР (сега КЕВР) е приела ПИКЕЕ (обн. ДВ бр. 98/12.11.2013г., в сила от
16.11.2013г.). Понастоящем ПИКЕЕ са отменени изцяло - с решение №
1500/06.02.2017г. по адм.д. № 2385/2016г. на ВАС, 5-членен състав, с изключение
на чл. 48 – 51 вкл., обн. ДВ бр. 15/14.02.2017г., и с решение № 2315/21.02.2018г.
по адм.д. № 3879/2017г. на ВАС, с което се отменят чл. 48 – 51 вкл., обн. ДВ
бр. 97/23.11.2018г. Предвид разпоредбата на чл. 195 АПК, отмяната на
подзаконовия нормативен акт има действие занапред, от влизане в сила на
съдебното решение, поради което приложими към процесната проверка, извършена на
05.04.2018г., са действалите към този момент чл. 48 – чл. 51 ПИКЕЕ (отм.).
Предвид формираната вече трайна практика на ВКС (обективирана в решение №
118/18.09.2017г. по т.д. № 961/2016г., ІІ ТО, решение № 115/20.09.2017г.
по т.д. № 1156/2016г., ІІ ТО, решение № 203/15.01.2016г. по т.д. № 2605/2014г.,
І ТО, решение № 173/16.12.2015г. по т.д. № 3262/2014г., ІІ ТО и др.) въззивният съд следва да приеме, че с тези изменения на ЗЕ и след
приемане въз основа на законовата делегация на ПИКЕЕ (сега отменени) и по време на действието им, е била
предвидена възможност за доставчика на електрическа енергия да коригира
едностранно сметките на потребителите във всички случаи на неизмерена или
неточно измерена електроенергия.
Следователно, с оглед така очертаната нормативна уредба, за да бъде
завършена процедурата, създаваща право на продавача на електрическа енергия за
едностранна корекция на сметки за минал период, е необходимо наличието на двете
предвидени в закона предпоставки – съдържащ се в ОУ ред за уведомяване на
клиента и одобряване от КЕВР на правилата по чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ. Относно
необходимостта от едновременната наличност на посочените две предпоставки е
налице практика на ВКС – решение № 111/17.07.2015г. по т.д. № 1650/2014г., І
ТО, решение № 173/16.12.2015г. по гр.д. № 3262/2014г., ІІ ТО, решение № 203/15.01.2016г. по т.д. № 2605/2014г., І ТО.
В случая по мнение на мнозинството от въззивния състав не се установява
наличието на първата предпоставка. Противно на поддържаното от въззивника, в ОУ
липсва предвиден ред за уведомяване на клиентите за предстояща корекция на
сметки. Такъв ред по мнение на мнозинството от състава не представлява
предвиденото в чл. 17, ал. 2 и чл. 49, ал. 2 от ОУ – с клаузата на чл. 17, ал.
2 ОУ е установено само задължение на продавача за уведомяване на потребителя/клиента
за корекцията на сметки при неизмерване или при неправилно/неточно измерване на
електрическа енергия, но не е регламентиран редът за това. Такъв ред не представлява
и посочването в чл. 49, ал. 2 ОУ на адресите, на които ще се осъществява
кореспонденция между страните. След като такъв ред не се съдържа в ОУ, ответникът
е следвало да предприеме действия за съответното им изменение, каквото не
установява, а и не твърди да е направил. А щом предвидената в закона процедура
не е завършена, то и правото на ответника да коригира сметките на клиентите не
се е породило. При този извод, ирелевантно за спора е дали в случая ищецът действително
е бил уведомен за извършената корекция.
Но дори да се приеме, че такъв ред е бил предвиден в ОУ на ответника, към
момента на процесната проверка действащи са били само разпоредбите на чл. 48 –
чл. 51 ПИКЕЕ (отм.). С оглед отмяната, считано от 14.02.2017г. на чл. 47 ПИКЕЕ (отм.),
към релевантния момент на проверката не са били налице правила, регламентиращи реда
за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена
електрическа енергия. За неоснователен настоящият състав намира поддържания от
въззивника довод, че проверката била извършена на основание клаузи от ОУ на „Ч.р.Б.“
АД. Законодателят в разпоредбите на чл. 83, ал. 1, т. 6 и чл. 83, ал. 2, изр. 2 ЗЕ ясно е посочил, че редът за
установяване на нарушенията следва да бъде уреден с подзаконов нормативен акт –
ПИКЕЕ, а към извършване на процесната проверка правила относно този ред
липсват, предвид отмяната на чл. 47 ПИКЕЕ (отм.). След като такива правила
липсват, то не може да се приеме след 14.02.2017г. да е била изпълнена
законовата делегация, а следователно и не може да бъде ангажирана обективната
отговорност на потребителя. Както правилно е приел и районният съд, при наличие
на законова регламентация, предвиждаща уреждане на отношенията с подзаконов
нормативен акт, тези отношения не могат да бъдат установени едностранно в
общите условия на доставчика или оператора на съответната мрежа. Постановеното
по реда на чл. 290 ГПК решение № 124/18.06.2019г. по гр.д. № 2991/2018г., ІІІ
ГО на ВКС, на което въззивникът се позовава в пледоарията си, не представлява задължителна
за долустоящите съдилища практика (чл. 290, ал. 3 ГПК), нито е налице трайна
практика на ВКС в този смисъл. Приетото в цитираното решение, че липсата на
предвиден в подзаконов нормативен акт ред за установяване на нарушенията -
както изисква ЗЕ, представлявало „процедурен пропуск“, не се споделя от
настоящия въззивен състав.
По тези съображения въззивният съд намира, че предявеният отрицателен
установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК е основателен. Предвид
съвпадението на крайните изводи на двете инстанции, атакуваното решение следва
да бъде потвърдено.
При този изход и изричната претенция, разноски за настоящата инстанция се
следват на въззиваемата. Доказано направените такива са в размер на 300 лв. – адвокатско
възнаграждение, което е заплатено в брой съгласно удостовереното в представения
договор за правна защита и съдействие.
Заплатеното възнаграждение е в минималния размер по чл. 7, ал. 2, т. 1
от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Доколкото въззивникът, искайки от съда да намали възнаграждението под минимума
по Наредба № 1/2004г., се позовава на решението от 23.11.2017г. по съединени
дела C 427/16 и C 428/16 на СЕС, първи състав, въззивният съд намира, че в
случая възнаграждението в размер на 300 лв. отговаря на визираните в решението
на СЕС „легитимни цели“, поради което възражението на въззивника за
прекомерност по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК е неоснователно.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 87587 от 08.04.2019г., постановено по гр.д. № 47492/2018г. на Софийски районен съд, 175 състав.
ОСЪЖДА „Ч.Е.Б.” АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***, БенчМарк
Бизнес център, да заплати на Х.Й.П.,
ЕГН **********, на основание чл. 78 ГПК сумата 300.00 лв. (триста лева), представляваща разноски за въззивното
производство.
Настоящото въззивно решение е постановено при участието на „Ч.Р.Б.“ АД, ЕИК
******, като трето лице помагач на страната на въззивника-ответник „Ч.Е.Б.” АД.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл.
280, ал. 3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
Особено
мнение на мл. съдия Кристиян Трендафилов по в.гр.д. №8565/2019 г. по описа на
СГС, II – В въззивен състав.
Не
съм съгласен със становището на мнозинството по въпроса относно правната
същност на реда за уведомяване на клиентите за извършената корекция като
предпоставка за възникване правото на едностранна корекция. Причините за това
са следните:
С
разпоредбата на чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ (нова - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила
от 17.07.2012 г.) е предвидено, че общите условия на крайния снабдител на
електрическа енергия следва да съдържат задължително ред за уведомяване на
клиента при извършване на корекция на сметка съгласно правилата по чл. 83, ал.
1, т. 6 ЗЕ. Подобно изискване е предвидено и в чл. 104а, ал. 2, т. 5 ЗЕ.
Безспорно с така въведената законова регламентация е установено задължение за
доставчика на елекртическа енергия да предвиди в публично известните си общи
условия предварително оповестен ясен и конкретен ред, по който потребителите на
доставяната от него електрическа енергия ще бъдат уведомявани за извършените
корекции на техните сметки в съответствие с предоставеното правомощие по чл.
83, ал. 1, т. 6 ЗЕ, вр. с чл. 48 ПИКЕЕ /отм./. Не може да бъде споделено,
обаче, становището, че предвиждането на такъв ред в общите условия представлява
предпоставка – част от необходимия фактически състав, който следва да бъде
завършен, за да възникне за доставчика правото на едностранна корекция. Такова
заключение не следва от цитираните по-горе законови разпоредби при тълкуване на
които се установява, че се урежда ред за уведомяване за вече упражненото от
доставчика право на корекция, а не че установяването на този ред представлява
предпоставка за възникване правото на корекция. Последното е предоставено на
доставчика по силата на новоприетата разпоредба на чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ и
приетите въз основа на нея ПИКЕЕ и не зависи от съществуването в общите условия
на нарочно определен специален ред за уведомяване на потребителя. Не е аргумент
в тази насока и обстоятелството, че и двете разпоредби са приети със ЗИДЗЕ,
обн. ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г. – доколкото до датата на
влизането му в сила не е съществувал законоустановен ред за извършване на
корекцията, то с предвиждането му е необходимо да бъде уредено и задължение за
доставчика да уведомява потребителя за упражненото право. Това не означава,
обаче, че редът за уведомяване по чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ обуславя по какъвто и
да било начин възникването или съществуването на правото на едностранна
корекция – такава връзка на обусловеност не следва от разпоредбите на ЗИДЗЕ.
На
следващо място цитираната законова разпоредба предвижда задължение за
предвиждане на ред за уведомяване на клиента, не и специална процедура под
формата на извънсъдебно рекламационно или друго производство, чието надлежно
извършване да обуславя възникването на вземането за корекцията. Целта на
разпоредбата е единствено клиентът да бъде уведомен, за да може да упражни
своевременно законоустановените си права и да организира защитата си, в случай
че счита корекцията за неправилна. В този смисъл основателно е възражението, че
в т. 17, ал. 2 от общите условия на „Ч.Е.Б.“ АД е уредено задължението да
изготви справка за дължимите суми по корекцията и да уведоми клиента в
седемдневен срок за сумите, които последният дължи или ще му бъдат възстановени
със следващото плащане. С така уреденото задължение в общите условия е
постигната целта на изискването на чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ клиентът да бъде
уведомен за корекцията. Действително, цитираната точка от общите условия не предвижда
начина, по който това уведомяване ще се извърши – с препоръчано писмо,
електронно съобщение, нотариална покана и т.н. – но това обстоятелство е
ирелевантно, стига клиентът да е бил уведомен своевременно по начин, който му
позволява да се защити.
Поради
тези причини намирам, че следваше да бъде разгледан по същество въпросът, дали
редът за извършване на корекцията е спазен, дали е налице правилно изчислена
корекционна сума, респективно дали начислената сума се дължи.
Мл.
съдия: