РЕШЕНИЕ
№ 42
гр. Русе, 21.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на девети март през две
хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Йордан Дамаскинов
Членове:Палма Тараланска
Светослав Тодоров
при участието на секретаря Димана Стоянова
като разгледа докладваното от Палма Тараланска Въззивно търговско дело №
20234501000038 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно, по чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на „Ипокредит“ ОООД гр. Горна
Оряховица, ЕИК *********, представлявано от управителя А.П. чрез
юрисконсулт Р.С. против Решение № 171/27.09.2022 г., постановено по гр.д.
№ 1011/2021 г. по описа на Районен съд Бяла, в частта, с която са
отхвърлени като неоснователни предявените от дружеството искове по чл.422
ГПК против И. И. Д., ЕГН: ********** и „Ива Пласт“ ЕООД, ЕИК *********
за горницата над 438.20лв. до претендирания размер от 745.34 лв.
Излагат се оплаквания за неправилност на решението, които се
свеждат до нарушение на материалния закон и необоснованост. Иска се да
бъде отменено от въззивния съд и в отхвърлената част искове - уважени,
както и присъдени съответните разноски за двете инстанции.
Насрещната страна – въззиваемите И. И. Д., ЕГН: ********** и „Ива
Пласт“ ЕООД, ЕИК *********, представлявани чрез адв. Д. Н. К., АК-Русе
са депозирали отговор, в който са развити подробни доводи за
неоснователност на жалбата. Молят първоинстанционното решение в
обжалваната част като правилно и законосъобразно да бъде потвърдено
изцяло. Претендират разноски.
След като обсъди събраните по делото доказателства и доводите на
1
страните, както и след проверка на допустимостта на решението, както и на
правилността му, с оглед посоченото във въззивната жалба, Окръжният съд
намира за установено следното:
Жалбата е подадена в законния срок, от надлежна страна и при
наличие на правен интерес, поради което е допустима и подлежи на
разглеждане.
Решението е валидно и допустимо.
Безспорно е установено от представените доказателства, че на
12.07.2019 г. между "„Ипокредит“ ОООД гр. Горна Оряховица, ЕИК
********* и И. И. Д., ЕГН: ********** е сключен Договор за потребителски
кредит РСХБ244/12.07.2019 г., по силата на който дружеството е
предоставило на ответницата за потребителски цели кредит в размер на 2
000,00 лева. Отпуснатият кредит на ответницата като физическо лице
представлява предоставяне на финансова услуга по смисъла на § 13, т. 12 от
ДР на ЗЗП и ответницата има качеството на потребител по смисъла на чл. 9,
ал. 3 ЗПК, както и по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП. Вписаният в
договора съдлъжник „Ива Пласт“ ЕООД не променя това обстоятелство.
При тези съображения и след извършен анализ на съдържанието на
договора, настоящият съдебен състав приема, че договорът е за
потребителски кредит, чиято правна регулация се съдържа в Закона за
потребителския кредит /ЗПК/, а по силата на препращащата разпоредба на чл.
24 ЗПК - и в Закона за защита на потребителите /ЗЗП/. Съгласно разпоредбата
на чл. 9, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа
на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на
потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга
подобна форма на улеснение за плащане. Законът въвежда императивни
изисквания относно формата и съдържанието на този вид договор, посочени в
разпоредбите на чл. 10 и чл. 11 ЗПК. Разпоредбата на чл. 22 ЗПК предвижда,
че когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т.
20 и ал. 2 ЗПК договорът за потребителски кредит е недействителен.
С оглед императивния характер на посочените разпоредби, които са
установени в обществен интерес за защита на икономически по-слаби
участници в оборота, съдът е задължен да следи служебно за тяхното
спазване и дължи произнасяне дори ако нарушението на тези норми не е
въведено като основание за обжалване /в този смисъл са задължителните
2
указания, дадени с т. 1 на ТР № 1/2013 г. от 09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013
г. на ОСГТК на ВКС/. При извършената самостоятелна служебна проверка
относно действителността на сключения между страните договор, въззивният
съд констатира следното: При сключване на договора е спазена изискуемата
се от чл. 10, ал. 1 ЗПК писмена форма на хартиен носител. Анализирано
съдържанието на договора отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 1 -9 и т.
11 ЗПК - съдържа дата и място на сключването, вид на предоставения кредит,
индивидуализация на страните, срок на договора, общия размер на кредита и
начин на усвояването му, размер на ГЛП, информация относно размера, броя,
периодичността и датите на плащане на погасителните вноски. Договорът
обаче не отговаря на част от изискванията на чл. 10, ал. 1 ЗПК, както и на
изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК, както правилно е установил и
първоинстанционният съд.
На първо място договорът за потребителски кредит не сочи
лихвеният процент по кредита, както и годишният процент на разходите по
кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на
сключване на договора за кредит, с посочване на взетите предвид допускания,
използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по
определения в приложение № 1 начин. Видно от приложения договор по
отношение на лихвата е налице препращане към „Схема на плащанията -
Приложение 1 “. Извън текста на основния договор в това приложение
лихвата е посочена 3,40% без да се посочи периода, за който се отнася. Както
правилно е отбелязал първоинстанционният съд едва от заключението на
вещото лице става ясно, че това е месечен лихвен процент. Освен това в чл.
10 от договора е посочен годишен процент на разходите /ГПР/, но единствено
като абсолютна процентна стойност – 49,364%. Липсва посочване на взетите
предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР по определения в
Приложение № 1 начин, каквото е изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
Според разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК, ГПР изразява общите разходи по
кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или
косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези,
дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен
процент от общия размер на предоставения кредит. В договора липсва
конкретизация относно начина, по който е формиран посочения процент ГПР,
което води и до неяснота относно включените в него компоненти, а това от
3
своя страна е нарушение на основното изискване за сключване на договора по
ясен и разбираем начин – чл. 10, ал. 1 ЗПК.
Както бе посочено, в договора е обективиран погасителен план,
който съдържа единствено информация относно падежните дати на всяка от
вноските, размер на вноската и размера на оставащата главница. Липсва обаче
предоставяне на предвидената в чл. 10, ал. 1, т. 12 ЗПК информация относно
правото на потребителя при погасяване на главницата по срочен договор за
кредит да получи при поискване и безвъзмездно, във всеки един момент от
изпълнението на договора, извлечение по сметка под формата на погасителен
план за извършените и предстоящите плащания, който погасителен план
трябва да посочва дължимите плащания и сроковете и условията за
извършването на тези плащания и да съдържа разбивка на всяка погасителна
вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата
на лихвения процент, и когато е приложимо, допълнителните разходи.
Предвид изложеното, настоящият съдебен състав намира, че
съгласно разпоредбата на чл. 22 ЗПК сключеният договор за потребителски
кредит между „Ипокредит“ ОООД гр. Горна Оряховица, ЕИК ********* и
въззиваемата И. И. Д., ЕГН: ********** и съдлъжник „Ива Пласт“ ЕООД е
недействителен, тъй като не отговаря на част от изискванията на чл. 10, ал. 1
ЗПК, както и на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 и т. 12 ЗПК.
Настоящият съдебен състав споделя изцяло изводите на
първоинстанционния съд относно това, че чрез направените вноски общо в
размер на 1 561,80 лв е погасена тази част от главницата, цялата в размер на
2 000,00 лв, като е останала дължима сума в размер на 438,20 лв, до който
размер искът е уважен.
Предвид гореизложеното, решението на РРС като правилно и
законосъобразно следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на спора в тежест на въззивния жалбоподател са
направените от ответната страна разноски, за което е представена справка по
чл. 80 ГПК.
Мотивиран така, на основание чл.271, ал.1 ГПК, Окръжният съд
РЕШИ:
4
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 171/27.09.2022 г., постановено по
гр.д. № 1011/2021 г. по описа на Районен съд Бяла, в частта, с която са
отхвърлени като неоснователни предявените от дружеството искове по чл.422
ГПК против И. И. Д., ЕГН: ********** и „Ива Пласт“ ЕООД, ЕИК *********
за горницата над 438.20лв. до претендирания размер от 745.34 лв.
В останалата част решението като необжалвано е влязло в сила.
ОСЪЖДА „ИПОКРЕДИТ“ ООД, със седалище и адрес на
управление: гр. Горна Оряховица, п.к. 5100, ул. „Георги Измирлиев" № 2Б, ет.
1, офис 5, вписано в ТР при АВ с ЕИК *********, представлявано от
управителя А.П. да заплати на адвокат Д. Н. К.,ЕГН **********, Личен
№********** от РАК , с адрес на адвокатската кантора гр.Русе, бул.“Б.“
№*** , в качеството му на пълномощник на И. И. Д.,ЕГН ********** и „ИВА
ПЛАСТ“ЕООД, ЕИК *********, сумата в размер на 200,00 лв,
представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна
помощ по чл. 38, ал.2 от ЗА в производството пред РОС.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно
обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5