№ 26
гр. Бургас, 07.01.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на девети декември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:ФИЛИП СТ. РАДИНОВ
при участието на секретаря М. ХР. МАНОЛОВА
като разгледа докладваното от ФИЛИП СТ. РАДИНОВ Гражданско дело №
20242120102184 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава тринадесета от ГПК.
Производството е образувано по предявени от М. А. М. срещу Cardif Assurances Vie
SA, France чрез „Кардиф Животозастраховане, клон България и Cardif Assurances Risques
Divers SA, чрез „Кардиф Общо застраховане, клон България“, искове за осъждане на
ответниците да заплатят на ищцата, следните суми: сумата от 1000 лева – частичен иск от
общо 12846,13 лева, представляваща заплатена от ищцата, в качеството на наследник на
трето за делото лице, заета от същото сума за периода от 09.09.2022 г. до 11.03.2024 г. по
сключен между него и „***“ АД договор за кредит от 08.02.2022 г., задълженията, по който
са обезпечени със сключен между него и ответниците договор за застраховка „Живот“ №
FL*** г., вследствие реализирано застрахователно събитие – настъпила на *** г. смърт на
третото за делото лице, ведно със законната лихва върху регресната главница, считано от
датата на депозиране на исковата молба в съда – 05.04.2024 г., до окончателното погасяване
на задължението и сумата от 200 лева – частичен иск от 1478,72 лева, представляваща
обезщетение за забава върху регресната главницата за периода от 10.09.2022 г. до 04.04.2024
г., на основание чл. 456 ал. 1 от КЗ и чл. 86 ал. 1 от ЗЗД.
Твърди се, че трето за делото лице А. М., починал на *** г. е сключил с „***“ АД
договор за кредит от 08.02.2022 г., задълженията, по който са обезпечени със сключен
между него и ответниците договор за застраховка „Живот“ № FL*** г. Сочи се, че на *** г. е
реализирано покрито от застраховката застрахователно събитие – настъпила е смърт на
третото за делото лице, което е оставило след смъртта си трима наследника по закон, един от
които е ищцата. Изложено е, че след смъртта на наследодателя, ищцата е отправила до
ответниците застрахователна претенция, но е получила отказ, поради което в периода от
09.09.2022 г. до 11.03.2024 г. е заплатила на кредитодателя следните вноски: 1272,17 лева на
09.09.2022г„ 670,33 лева на 07.10.2022г., 633,63 лева на 08.11.2022г., 638 лева на 07.12.2022г.,
638 лева на 03.01.2023г., 638 лева на 97.02.2023г., 638 лева на 05.03.2023г., 638 лева на
04.04.2023г., 638 лева на 8.05.2023г., 638 лева на 04.05.2023г., 638 лева на 07.07.2023г., 638
1
лева на 12.09.2023г., 638 лева на 09.10.2023г., 638 лева на 10.11.2023г., 700 лева на
13.11.2023г., 638 лева на 10.01.2024г., 638 лева 07.02.2024г., 638 лева на 11.03.2024г., което е
породило правен интерес за ищцата за предявяване на настоящите искове. Посочва се, че
отказът на застрахователите е обоснован, с това, че настъпилата смърт не подлежи на
обезщетяване, тъй като се дължи на проблеми със сърдечно – съдовата система на
кредитополучателя констатирани преди сключването на договора за застраховка. Поддържа
се, че отказът на ответниците е неоснователен, тъй като според ОУ на договора за
застраховка, застрахователят се освобождава от риска „смърт“ ако заболяването е
диагностицирано в три годишен период преди застраховането, а наследодателят е
диагностициран с „перикардит“ близо пет години преди сключването му. В условията на
евентуалност се оспорва причината за смъртта посочена от лекаря приел наследодателя в
МБАЛ „Сърце и мозък“ „остра сърдечна и дихателна недостатъчност“, „остър преден
инфаркт, сърдечна тампомада и хипертонична болест“, като се твърди, че това е обичайната
причина, която лекарите посочват в медицинската документация при неустановяване на
причината за смъртта на починалите, в т. ч. така е процедирано и спрямо наследодателя, на
когото не е извършвана аутопсия.
Направено е искане за уважаване на предявените искове.
Претендира се заплащане на сторените съдебно-деловодни разноски, за което е
представен списък по чл. 80 от ГПК.
В законоустановения срок по чл. 131 ал. 1 от ГПК, ответниците чрез процесуалния си
представител са депозирали отговор на исковата молба, с който е застъпено становище за
неоснователност на предявените искове. Твърди се, че наследодателят се е присъединил към
застрахователна програма „Защита на плащанията, подавайки декларация, която дата според
ответниците е начало на застраховката и от нея се брои тригодишния срок. Сочи се, че при
сключване договора за застраховка, наследодателят укрил заболявания от значение за
застрахователния риск в представения му от застрахователите медицински въпросници, но
такива са били налични, тъй като в периода от 02.03.2017 г. до смъртта, същият през няколко
месеца е бил диагностициран с „сърдечна недостатъчност“. Изложено е, че освен
горепосоченото, в периода от 02.03.2017 г. многократно е бил хоспитализиран именно
поради сърдечно-съдови проблеми. По тези съображения, се поддържа, че предявените
искове са неоснователни, тъй като наследодателят, в противоречие на чл. 363 ал. 4 и чл. 365
от КЗ съзнателно е обявил, че не страда от определените от застрахователя като съществени
за риска заболявания. В условията на евентуалност се твърди, че исковете следва да бъдат
отхвърлени за разликата над притежаваната от ищцата 1/3 ид. ч. от наследството.
Направено е искане за отхвърляне на предявените искове.
Претендира се заплащане на сторените съдебно-деловодни разноски, за което е
представен списък по чл. 80 ГПК.
В съдебното заседание, чрез процесуалния си представител, ищецът подържа
предявените искове.
В съдебното заседание, чрез процесуалния си представител, ответниците поддържат
отговора на исковата молба. По делото е депозирана писмена защита.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището
на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
От представения по делото договор за кредит от 08.02.2022 г., сключен между „***“
АД и А. В. М. и погасителния план към него се установява, че кредитополучателят е заел
сумата от 62000 лева, която се е задължил да върне на месечни вноски, с краен падеж 2032 г.
/л. 8 – л. 15/.
Страните по делото не спорят, а и от представените по същото Сертификат №
FL1252823-2022 г., ОУ по застраховката, се установява, че между А. В. М. и ответниците по
делото, чрез посредничеството на „***“ АД, е сключен договор за застраховка, по силата на
2
който ответниците са поели задължение да изплатят задълженията на кредитополучателя в
случай на „смърт в резултат от злополука или заболяване“, със застрахователно покритие
равен на срока на договора за кредит, тоест до 2032 г. Съгласно чл.11.1. от ОУ
„отговорността на застрахователите по отношение на рисковете „Смърт“, „Инвалидизация
над 70%“, „ПБ“ и „ХРЗ“ се изключва, ако застрахователното събитие е в резултат или
причинно-следствена връзка с със заболяване, страдание или физическо състояние, свързано
с тях, както и усложненията и рецидивите им, за което Застрахованият е получил
медицинско консултиране, диагностициране или лечение в тригодишен период преди датата
на застраховането и за които Застрахованият е представил на Застрахователите невярна
и/или непълна информация или не е обявил при попълването на „Кратък медицински
въпросник“ /л. 93 – л. 103/.
На л. 112 (гръб) от делото, е представен подписан, на 08.02.2022 г., от
кредитополучателя А. В. М. „Кратък медицински въпросник за приемане за застраховане“,
от който се установява, че в т. 2 от въпросника, кредитополучателят е декларирал, че не
„Провеждате ли постоянно лечение, консултации, бил/а ли сте хоспитализирани/а, приемате
ли медикаменти и диспансеризиран/а ли сте във връзка с хронично и/или периодично
обострящо се заболяване/продължително състояние, което подлежи на контрол, но не се
лекува (напр. рак, диабет, хипертония, ИБС, инфаркт, сърдечна недостатъчност, инсулт,
мозъчно-съдова болест, аневризъм, заболявания на жлезите с вътрешна секреция,
автоимунни заболявания, заболявания на храносмилателната система, метаболитни
заболявания, остеоартритни заболявания, увреждане на междупрешленни дискове, ХОББ,
дихателна недостатъчност и др. заболявания на дихателните пътища, очни заболявания,
неврологични заболявания, нервно-психични разстройства, хепатит, тумори, заболявания на
кръвта и кръвотворните органи, др.)?“
По делото е представена медицинска документация от прегледи на А. В. М. /л. 25 – л.
45, л. 105 – л. 112 и л. 164 – л. 197/.
Представени са преписи от документи, удостоверяващи заведена извънсъдебно
застрахователна претенция срещу ответниците и отказ за изплащане на обезщетение на
наследниците на кредитополучателя А. В. М. /л. 43 – л. 46/.
От приетото по делото удостоверение за наследници се установява, че А. В. М.,
починал на *** г. е оставил за наследници по закон – преживялата си съпруга – ищцата по
делото и двете си пълнолетни деца Я. П. и Д. М. /л. 49/.
От представените по делото са извлечение от движение по сметка и заключение на
вещото лице по възложената съдебно-счетоводна експертиза, се установява, че в периода от
09.09.2022 г. до 11.03.2024 г. ищцата е заплатила на кредитодателя по сключения между
„***“ АД и А. В. М. договор за кредит от 08.02.2022 г. сума в общ размер от 12908,13 лева
/л. 53 – л. 59 и л. 156/.
От представеното по делото заключение на вещото лице по възложената съдебно-
медицинска експертиза /л. 229/ се установява, че към датата на попълване на „Кратък
медицински въпросник за приемане за застраховане“ - 08.02.2022 г. А. В. М. е бил
диагностициран със сърдечно-съдови и белодробни заболявания, които са били описани във
въпросника. Според вещото лице по всяка вероятност тези заболявания са в причинна
връзка със смъртта.
От заключението по възложената повторна, комплексна съдебно-медицинска
експертиза /л. 340/, се установява, че към момента на попълване на „Кратък медицински
въпросник за приемане за застраховане“ - 08.02.2022 г. А. В. М. е имал хронична сърдечна
недостатъчност, постоянно предсърдно мъждене, исхемична болест на сърцето,
хипертонично сърце, хронична обструктивна белодробна болест, които са в причинна връзка
с настъпилата смърт. В съдебното заседание от 09.12.2025 г. вещите лица заявяват /л. 352/, че
първият документ, който е приложен по делото и който констатира изброените по-горе
заболявания е от 2018 г., като още от тогава тези заболявания са хронични, а това е
3
необратимо. Вещите лица заявяват, че са категорични, че тези заболявания са причината за
смъртта, като липсата на аутопсия не променя този извод. Вещите лица посочват, че не
може да се каже, че при редовно приемане на лекарства, рискът от настъпване на смърт би
бил равен на този на здрав човек.
Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на
страните, съдът достигна до следните правни изводи:
Предявени са искове по чл. 456 ал. 1 от КЗ и чл. 86 ал. 1 от ЗЗД. Според чл. 456, ал. 1
КЗ когато застраховка "Живот" е била сключена в полза на кредитор за обезпечение на
задължение на физическо лице, това физическо лице или неговите наследници имат право на
иск срещу застрахователя и когато не са били страна по застрахователния договор и са
платили задължението при настъпило застрахователно събитие към кредитора.
Следователно за успешното провеждане на предявените искове ищецът следва да установи
при условията на пълно и главно доказване кумулативното наличие на следните
предпоставки, а именно, че – наследодателят е бил страна по валидно застрахователно
правоотношение по застраховка „Живот”, обезпечаващ вземанията по твърдяния договор за
кредит; настъпване в срока на застрахователно покритие на застрахователно събитие,
представляващо покрит застрахователен риск – твърдяната смърт; качеството си на
наследник за твърдяната ид. ч. от наследството, изплащане от ищцата на твърдяните вноски
по договора за кредит; размера на претенцията по чл. 456, ал. 1 КЗ; поставянето на
ответниците в забава, размера на претенцията за забава. В тежест на ответниците е да
докажат направените правоизключващи и правонамаляващи възражения.
Страните по делото не спорят, а и от приетите по делото писмени доказателства се
установи наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Живот“,
възникнало между ответниците и наследодателя на ищцата, за обезпечаване на
задълженията му по сключения договор за кредит, както и че в срока на застрахователно
покритие е настъпил покрит от застраховката застрахователен риск – смърт, включително, че
наследницата на кредитополучателя – ищца по делото, е заплатила задължения по договора
за кредит в общ размер от 12908,13 лева, за периода от 09.09.2022 г. до 11.03.2024 г., с което
е приела наследството на починалия си съпруг.
Следователно, предявеният иск за главница е установен по основание. С оглед така
формирания извод и при установеност на всички факти от фактическия състав на правото
по чл. 456, ал. 1 КЗ, за да се освободят от отговорност ответниците следва да установят, че е
налице изключващо отговорността им обстоятелство.
С отговора на исковата молба ответниците са противопоставили правоизключващо
възражение за наличие на обстоятелство изключващо отговорността им по чл. 11.1. от ОУ,
според който „Отговорността на застрахователите по отношение на рисковете „Смърт“,
„Инвалидизация над 70%“, „ПБ“ и „ХРЗ“ се изключва, ако застрахователното събитие е в
резултат или причинно-следствена връзка със заболяване, страдание или физическо
състояние, свързано с тях, както и усложненията и рецидивите им, за което Застрахованият е
получил медицинско консултиране, диагностициране или лечение в тригодишен период
преди датата на застраховането и за които Застрахованият е представил на Застрахователите
невярна и/или непълна информация или не е обявил при попълването на „Кратък
медицински въпросник“ /л. 96 гръб/.
Следователно, в случай, че кредитополучателят – наследодател на ищцата,
съзнателно не е обявил свое заболяване в „Кратък медицински въпросник“, за което е
диагностициран в тригодишен период преди датата на застраховането, то същият, респ.
наследниците му губят правото си на обезщетение от ответниците.
На л. 112 (гръб) от делото, е представен подписан на 08.02.2022 г., от
кредитополучателя А. В. М. „Кратък медицински въпросник за приемане за застраховане“,
от който се установява, че в т. 2 от въпросника, кредитополучателят е декларирал, че не
4
„Провеждате ли постоянно лечение, консултации, бил/а ли сте хоспитализирани/а, приемате
ли медикаменти и диспансеризиран/а ли сте във връзка с хронично и/или периодично
обострящо се заболяване/продължително състояние, което подлежи на контрол, но не се
лекува (напр. рак, диабет, хипертония, ИБС, инфаркт, сърдечна недостатъчност, инсулт,
мозъчно-съдова болест, аневризъм, заболявания на жлезите с вътрешна секреция,
автоимунни заболявания, заболявания на храносмилателната система, метаболитни
заболявания, остеоартритни заболявания, увреждане на междупрешленни дискове, ХОББ,
дихателна недостатъчност и др. заболявания на дихателните пътища, очни заболявания,
неврологични заболявания, нервно-психични разстройства, хепатит, тумори, заболявания на
кръвта и кръвотворните органи, др.)?“
От приетите по делото заключения по съдебно-медицинската и повторната, съдебно-
медицинска експертизи се установи, че към момента на попълване на „Кратък медицински
въпросник за приемане за застраховане“ – н 08.02.2022 г., във въпросника е имало поставени
въпроси относно заболяванията, с които е диагностициран А. В. М., а именно имал е
хронична сърдечна недостатъчност, постоянно предсърдно мъждене, исхемична болест на
сърцето, хипертонично сърце, хронична обструктивна белодробна болест, които са в
причинна връзка с настъпилата смърт.
С оглед горното, противопоставеното от ответниците правоизключващо възражение
за наличие на обстоятелство по чл. 11.1. от ОУ е основателно, доколкото от заключенията на
вещите лица се установи, че наследодателят на ищцата е диагностициран с хронични
сърдечно-съдови и белодробни заболявания още към 2017 г., поради което същият
попълвайки през 08.02.2022 г. „Кратък медицински въпросник за приемане за застраховане“
е знаел, че страда от заболявания от списъка и въпреки това съзнателно не ги е обявил.
По изложените съображения, съдът приема, че предявеният иск по чл. 456, ал. 1 КЗ е
неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Неоснователно е възражението на ищцата, че без аутопсия не може по категоричен
начин да се установи причината за смъртта на наследодателя, доколкото в съдебното
заседание от 09.12.2025 г. вещите лица заявяват /л. 352/, че са категорични, че тези
заболявания са причината за смъртта, като липсата на аутопсия не променя този извод.
Неоснователно е и възражението на ищцата, че наследодателят е диагностициран с
процесните заболявания в период повече от три години преди застраховането по следните
съображения: Макар да не е уточнено в ОУ, три годишният срок по чл. 11.1 от ОУ се отнася
само до острите заболявания /внезапно възникващи и имащи кратка продължителност/,
доколкото същите се появяват и отминават сравнително бързо, при което срок от три години
преди застраховането е разумен период, в който може да се презумира причинна връзка
между заболяването и настъпил застрахователен риск. И обратно, при внезапно възникнало
и бързо отшумяло заболяване, срок над три години преди застраховането би бил прекомерно
дълъг, като основание за освобождаване на застрахователя от отговорност, доколкото
вероятността застрахователният риск – смърт, да настъпи от заболяване възникнало и
отдавна излекувано във времето е по-малка. В конкретния случай обаче се касае до хронични
заболявания /продължават дълго време/, които според заявеното от вещите лица в съдебното
заседание от 09.12.2025 г., са диагностицирани като хронични и необратими още през 2018 г.
Следователно веднъж проявили се, същите са съпътствали наследодателя до края на живота
му и е без значение точно в какъв период преди застраховането са констатирани, доколкото
те никога няма да отминат и всякога могат да станат причина за смъртта на болния.
Независимо от гореизложеното, от представените по делото писмени доказателства се
установи, че процесните заболявания са констатирани в три годишния срок, доколкото в
периода 08.01.2020 г. – 14.01.2020 г., по време на лечение в „СБАЛПФЗ Бургас“ ЕООД е
поставена диагноза „Друга уточнена хронична обструктивна белодробна болест“, а на
15.11.2021 г. д-р И. М. е поставил на наследодателя диагнозата „Хипертонично сърце със
(застойна) сърдечна недостатъчност“.
Предвид извода за неоснователност на иска за главното вземане, неоснователен се
5
явява и иска за акцесорното вземане за лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, поради което същият
следва да бъде отхвърлен.
Страните са останали задължени за довнасяне на депозит на вещо лице по
възложената ПКСМЕ, поради което на основание чл. 77 ГПК и съобразно представената по
делото справка-декларация от вещо лиже К. К., страните следва да бъдат осъдени да
заплатят сумата от 700 лева /по 350 лева/ по сметка на РС – Бургас, а след това съответна
част от сумата може да бъде присъдена под формата на разноски, съобразно изхода на
делото по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК.
С оглед изхода на делото, своевременно направеното искане и на основание чл. 78,
ал. 3 ГПК в полза на ответниците се полагат направените съдебно-деловодни разноски, за
които са представени доказателства. По делото са представени доказателства за заплатен
депозит за вещо лице по СМЕ в размер от 507 лева, депозит за вещи лица по ПКСМЕ в
размер от 600 и за адвокатско възнаграждение в размер от 5351,15 лева /с вкл. ДДС/. Таксата
за възпроизвеждане на отговора на исковата молба, ведно с приложенията към него е
изискване за редовност, съобразно чл. 132, т. 2 ГПК, поради което не подлежи на
възстановяване под формата на разноски. В съдебното заседание от 09.12.2025 г.
процесуалният представител на ищцата своевременно е направил възражение за
прекомерност на възнаграждението на адвоката на ответниците. Като съобрази, че делото не
представлява фактическа и правна сложност надвишаваща тази на други дела от този тип, не
са събирани многобройни доказателства, не са разпитвани многобройни свидетели и вещи
лица, по спорните въпроси не е налице противоречива практика, не са прилагани
новоприети законови разпоред и или международни актове, съдът приема, че възражението
за прекомерност за основателно. По тези съображения адвокатското възнаграждение на
процесуалния представител на ответниците следва да бъде редуцирано до минималния
размер предвиден в Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа,
която макар и незадължителна за съда, съобразно чл. 5 ГПК служи за ориентир. Съобразно
чл. 2, ал. 7 от Наредбата при частични искове възнаграждението се определя върху пълния
размер на вземането независимо за каква част от него е предявен искът, поради което
съгласно чл. 7, ал. 2, т. 3, вр. чл. 2, ал. 7 от Наредбата, възнаграждението за един адвокат
следва да бъде определено в размер от 1689 лева /с вкл. ДДС/. Съобразно чл. 78, ал. 3 ГПК
на всеки от ответниците се полага възнаграждение за един адвокат, поради което общо
дължимото от ищцата адвокатско възнаграждение възлиза на 3378 лева /с вкл. ДДС/.
Съобразно горното, ищцата следа да бъде осъдена да заплати на ответниците сумата от 4185
лева, представляваща направени по делото съдебно-деловодни разноски.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от М. А. М., ЕГН ********** с адрес гр. ***, срещу Cardif
Assurances Vie SA, France, 8 Rue Du Pont 92728 Nanterre Cedexq Paris чрез „Кардиф
Животозастраховане, клон България, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление
гр. София, ул. „Христо Ботев“ № 29 и Cardif Assurances Risques Divers SA, France, 8 Rue Du
Pont 92728 Nanterre Cedexq Paris, чрез „Кардиф Общо застраховане, клон България“, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Христо Ботев“ № 29, искове
за осъждане на ответниците да заплатят на ищцата, следните суми: сумата от 1000 лева –
частичен иск от общо 12846,13 лева, представляваща заплатена от ищцата, в качеството на
наследник на трето за делото лице, заета от същото сума за периода от 09.09.2022 г. до
11.03.2024 г. по сключен между него и „***“ АД договор за кредит от 08.02.2022 г.,
задълженията, по който са обезпечени със сключен между него и ответниците договор за
застраховка „Живот“ № FL*** г., вследствие реализирано застрахователно събитие –
настъпила на *** г. смърт на третото за делото лице, ведно със законната лихва върху
6
регресната главница, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 05.04.2024
г., до окончателното погасяване на задължението и сумата от 200 лева – частичен иск от
1478,72 лева, представляваща обезщетение за забава върху регресната главницата за периода
от 10.09.2022 г. до 04.04.2024 г., на основание чл. 456 ал. 1 от КЗ и чл. 86 ал. 1 от ЗЗД.
ОСЪЖДА М. А. М., ЕГН ********** с адрес гр. ***, да заплати по сметка на РС –
Бургас сумата от 350 лева /триста и петдесет лева/, представляваща депозит за вещо лице
по ПКСМЕ, на основание чл. 77 ГПК.
ОСЪЖДА Cardif Assurances Vie SA, France, 8 Rue Du Pont 92728 Nanterre Cedexq
Paris чрез „Кардиф Животозастраховане, клон България, ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление гр. София, ул. „Христо Ботев“ № 29 и Cardif Assurances Risques Divers
SA, France, 8 Rue Du Pont 92728 Nanterre Cedexq Paris, чрез „Кардиф Общо застраховане,
клон България“, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Христо
Ботев“ № 29, да заплатят по сметка на РС – Бургас сумата от 350 лева /триста и петдесет
лева/, представляваща депозит за вещо лице по ПКСМЕ, на основание чл. 77 ГПК.
ОСЪЖДА М. А. М., ЕГН ********** с адрес гр. *** да заплати на Cardif Assurances
Vie SA, France, 8 Rue Du Pont 92728 Nanterre Cedexq Paris чрез „Кардиф
Животозастраховане, клон България, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление
гр. София, ул. „Христо Ботев“ № 29 и Cardif Assurances Risques Divers SA, France, 8 Rue Du
Pont 92728 Nanterre Cedexq Paris, чрез „Кардиф Общо застраховане, клон България“, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Христо Ботев“ № 29, сумата
от 4185 лева /четири хиляди сто осемдесет и пет лева/, представляваща сторени по делото
разноски, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
7