Определение по адм. дело №2105/2024 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл. 215 от Закона за устройство на територията ЗУТ/.

Образувано е по жалба на М. И. А. и А. А. А., двата от [населено място], община Р., [улица], против удостоверение за търпимост № 220/04.09.2007 г. на главния архитект на община Руен.

Жалбоподателите, редовно уведомени, чрез процесуалния си представител, поддържат сезиращата съда жалба. Излагат доводи за нищожност на оспореното удостоверение. Ангажират доказателства. Претендират разноски.

Ответникът - главен архитект на община Руен, редовно уведомен, не се явява и не се представлява. Писмено е изразил становище за законосъобразност на удостоверение за търпимост № 220/04.09.2007 г. Представя административната преписка по издаване на удостоверението. Не ангажира допълнителни доказателства.

Заинтересованата страна - С. Б. Ч., редовно уведомен, не се явява, не се представлява и не е изразил становище по жалбата.

Жалбата е недопустима за разглеждане по същество поради липса на годен за оспорване административен акт, при следните съображения:

Съдът е сезиран с искане за обявяване нищожност на удостоверение за търпимост № 220/04.09.2007 г. на главния архитект на община Руен.

Жалбоподателите мотивират правния си интерес като собственици на съществуващи обекти - масивна жилищна сграда със застроена площ от 120.00 кв.м. и паянтова постройка със застроена площ от 48.00 кв.м., находящи се в УПИ І - 371, кв. 26 по плана на [населено място], община Руен, област Бургас, за които е издадено удостоверение за търпимост № 03/03.01.2007 г. на главния архитект на община Руен.

Удостоверение за търпимост № 220/04.09.2007 г. на главния архитект на община Руен, което оспорват, не съдържа подпис на главния архитект и касае несъществуващ обект - съсобствена полумасивна жилищна сграда със застроена площ от 90.00 кв.м., със собствена част за С. Б. Ч. - 45.00 кв.м., находящ се в същия УПИ І - 371, кв. 26 по плана на [населено място], община Руен, област Бургас. Считат, че наличието на две удостоверения за търпимост за обектите в УПИ І - 371, кв. 26 по плана на [населено място], община Руен, област Бургас, създава правна несигурност и нарушава правото им на собственост.

На 03.01.2007 г. жалбоподателят М. А. като пълномощник на С. Б., Н. Б. и А. Б./ с български имена С. Я. Ч., Н. Я. Ч. и В. Я. Б./ подала заявление, рег. № 94 - М - 01, за издаване на удостоверение за търпимост на следния строеж: едноетажна жилищна сграда, находяща се в УПИ І - 371, кв. 26, [населено място], Бургаска област, към което приложила документ за собственост/нот. акт № 178 от 06.11.1975 г., т. VІ, дело № 2155/1975 г., л. 175 от делото/, скица на поземления имот /ПИ/, пълномощно и декларация, че стоежът с административен адрес: [населено място], [улица], е построен през 1985 г./л. 172 - 179 от делото/.

На 03.01.2007 г., след извършена справка за строежа и като установил, че са налице предпоставките по § 16, ал. 1 от преходните разпоредби на ЗУТ /ПР ЗУТ/, главният архитект на община Руен издал удостоверение за търпимост № 03 за масивна жилищна сграда със застроена площ от 120.00 кв.м. и паянтова постройка със застроена площ от 48.00 кв.м., находящи се в УПИ № І - 371, кв. 26 по плана на [населено място], община Руен, област Бургас/л. 172 от делото/.

На 07.08.2012 г. Н. Я. Ч., С. Я. Ч. и В. Я. Б., са признати за собственици на придобити по наследство и давностно владение недвижими имоти, находящи се в [населено място], община Руен, а именно: 437/720 кв.м. ид.ч. от дворно място, съставляващо УПИ І - 371, кв. 26 по плана на [населено място], цялото с площ от 720.00 кв.м., ведно с построените в имота масивна жилищна сграда със застроена площ от 120.00 кв.м. и паянтова постройка със застроена площ от 48.00 кв.м., ведно с всички подобрения и приращения/виж. нот. акт № 147, т. ІV, рег. № 3254, дело № 501/07.08.2021 г., на нотариус № 557, [населено място], л. 44 от делото/.

На 12.04.2014 г., Н. Я. Ч., С. Я. Ч. и В. Я. Б., прехвърлят на жалбоподателите М. и А. А., собствените си недвижими имоти, а именно: 437/720 кв.м. ид.ч. от дворно място, съставляващо УПИ І - 371, кв. 26 по плана на [населено място], цялото с площ от 720.00 кв.м., ведно с построените в имота масивна жилищна сграда със застроена площ от 120.00 кв.м. и паянтова постройка със застроена площ от 48.00 кв.м., ведно с всички подобрения и приращения/виж нот. акт за замяна № 3, т. 5, дело № 578/2014 г., вх. рег. № 1170 от 14.04.2014 г. на служба по вписванията Айтос, л. 38 и 39 от делото/. При съставяне на нот. акт е представено удостоверение за търпимост № 03/03.01.2007 г. на главния архитект на община Руен/л. 39 от делото/.

На 30.08.2007 г. заинтересованата страна С. Б. Ч. подал заявление, вх. № 94 - С - 130, за издаване на удостоверение за търпимост без посочване на конкретен строеж и местонахождение, към което приложил документ за собственост/нот. акт № 55 от 15.03.1976 г., т. І, дело № 114/1976 г., РС Айтос, л. 184 от делото/ и декларация за периода на извършване - 1985 г. /л. 182 - 184 от делото/.

На 04.09.2007 г., главният архитект на община Руен, след като установил, че са налице условията на § 16, ал. 1 ПР ЗУТ, издал на С. Б. Ч. удостоверение за търпимост № 220 за съсобствена полумасивна жилищна сграда със застроена площ от 90.00 кв. м. със собствена част за заявителя 45.00 кв.м., находяща се в УПИ І - 371, кв. 26 по ПРЗ/ЗРП/ на [населено място], община Руен, област Бургас/л. 180 от делото/.

На 12.10.2007 г., С. Б. Ч. и А. А. М. даряват 212/740 ид.ч. от дворно място, цялото с площ от 720.00 кв.м. , находящо се в [населено място], община Руен, съставляващо УПИ І - 371, кв. 26, ведно с построената в имота масивна жилищна сграда с площ от 45.00 кв.м. на Б. М. А./виж. нот. акт за дарение № 42 от 12.10.2007 г., т. ХІ, рег. № 9262, дело № 1605/2007 г. на нотариус № 324, Айтос, л. 29 - 30 от делото/. При съставяне на нот. акт е представено удостоверение за търпимост № 220/04.09.2007 г. на главния архитект на община Руен/л. 30 от делото/.

На 06.06.2023 г. Б. М. А. е предявил иск по чл. 108 от Закона за собствеността/ЗС/ срещу М. И. А., за което е образувано гр. дело № 434/2023 г. по описа на Районен съд Айтос.

При тази установеност се налагат следните правни изводи:

На първо място, следва да прецени материалната компетентност на органа, издал оспорения административен акт.

Жалбоподателят твърди нищожност на оспореното удостоверение за търпимост № 220/04.09.2007 г., тъй като e лишено от подпис на главния архитект и касае несъществуващ обект.

Нищожността е състояние или качество на административния акт, при което актът е лишен от правно действие и не поражда правни последици. Нищожността е най - интензивната проява на незаконосъобразност на административните актове. Нищожният акт няма правна сила и е невалиден. Такъв акт не подлежи на отмяна, не се изменя и не се връща за ново преразглеждане. При отмяната се прекратява действието или се обезсилва вече действащ незаконосъобразен административен акт при една последваща процедура пред по - горестоящ административен орган или пред съд. За разлика от другите незаконосъобразни административни актове нищожният акт никога не е произвел очакваното правно действие, та да има нужда това действие да се преустановява. От момента на издаването си такъв акт е бил лишен от правна сила и качество. Съдът само обявява неговата нищожност, т.е. само констатира пълната незаконосъобразност на нищожния административен акт.
Според разпространено схващане в административноправната теория нищожният административен акт е правно „нищо”. Това правно „нищо” обаче може да причини много реални вреди или други неблагоприятни последици, въпреки че не е могло да произведе валидно правно действие.
Специфичните основания за обявяване на нищожност са проследени и анализирани при отделните нарушения на изискванията за законосъобразност на административните актове: липса на компетентност / „ultra vires”/, включително при случаите на делегирана компетентност; неспазване на установената форма; нарушение на производствените правила; несъответствие с материалноправните разпоредби и несъответствие с целта на закона. Следователно възприетият критерий са петте основания за незаконосъобразност по чл. 146 АПК, но тогава когато нарушенията са особено съществени. Или, нищожен е само този акт, който е засегнат от толкова съществен порок, че актът изначално от момента на издаването му не поражда правните последици, към които е насочен. Съобразно горното и с оглед на всеки един от възможните пороци на административните актове, са изградени следните критерии кога един порок води до нищожност и кога същият води до унищожаемост: всяка некомпетентност винаги е основание за нищожност на акта. Порокът във формата е основание за нищожност, само когато е толкова сериозен, че практически се приравнява на липса на форма и оттам - на липса на волеизявление. Съществените нарушения на административнопроизводствените правила са основания за нищожност, също само ако са толкова съществени, че нарушението е довело до липса на волеизявление. По правило, нарушенията на материалния закон касаят правилността на административния акт, а не неговата валидност, поради което нищожен би бил на посоченото основание само този акт, който изцяло е лишен от законова опора - т. е. не е издаден на основание нито една правна норма и същевременно засяга по отрицателен начин своя адресат.

Оспореното удостоверение за търпимост е издадено на основание § 16, ал. 1 ПР ЗУТ, според която строежи, изградени до 7 април 1987 г., за които няма строителни книжа, но са били допустими по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването им или съгласно този закон, са търпими строежи и не подлежат на премахване и забрана за ползване. Те могат да бъдат предмет на прехвърлителна сделка след представяне на удостоверение от органите, които са овластени да одобряват съответните инвестиционни проекти, че строежите са търпими. Следователно компетентен да издаде удостоверение за търпимост като процесното е главния архитект на общината, в случая на община Руен, по арг. от чл. 144, ал. 3, вр. чл. 145 ЗУТ.

В случая, по подадено на 30.08.2007 г. от С. Б. Ч. заявление, вх. № 94 - С - 130, в което не е посочен конкретен строеж и местонахождение, е издадено удостоверение за търпимост № 220/04.09.2007 г. за строеж „съсобствена полумасивна жилищна сграда със застроена площ 90 кв.м., със съсобствена част за С. Б. Ч. - 45 кв.м., находящ се в УПИ І - 371, кв. 26 по ПРЗ/ЗРП/ [населено място], община Руен, обл. Бургас/л. 182 от делото/. В декларация, приложена към заявлението е посочено, че същият е построен през 1985 г. без да е посочен конкретен строеж/л. 183 от делото/.

В представената от община Руен преписка по издаване на удостоверение за търпимост № 220/04.09.2007 г., в оригинал, се съдържат само заявление, декларация, приходна квитанция за платена такса и копие от акт за собственост. Оригинал на процесното удостоверение не е представен. Не е установено такъв да е наличен в община Руен и от вещото лице по извършената съдебно - техническа експертиза.

По делото са налични два екземпляра на процесното удостоверение за търпимост, единият не съдържащ подпис на главния архитект, представен с жалбата, а другият с положен такъв и печат на общината, представен от главния архитект със становище по повод разпореждане на съда/л. 107 и 108 от делото/. Със становището е представено копие на преписката по издаване на удостоверение за търпимост № 220/04.09.2007 г., надлежно заверено на 26.11.2024 г.

Впоследствие е изискана преписката в оригинал, която съдържа всички посочени вече документи в оригинал, без удостоверението за търпимост. Представено като копие.

От извършената съдебно - почеркова експертиза, приета без възражение, се установява, че удостоверение за търпимост № 220/ 04.09.2007 г. представено от община Руен, съдържа подпис и печат, положен от издателя на акта, но поради липса на оригинал не може да се установи времето на полагане на подписа и печата. При анализ на двата екземпляра, подписан и неподписан, вещото лице не установява разлика в формата, съдържанието и оформлението. Констатираната е разлика е в липсата на подпис и печат в неподписания екземпляр, и че подписът срещу „приел“ и в двата документа не е положен от заявителя С. Б. Ч.. Вещото лице допуска, че двата документа са отпечатани на различни принтери. Категоричен извод, дали удостоверението с положен подпис и печат, е било подложено на дигитална или физическа обработка, вкл. наличие на следи от корекции, изтривания, пренасяне или възпроизвеждане на подписа и/или печата чрез техническо средство, може да се направи единствено при представяне на оригинал на документа, какъвто както бе посочено вече липсва.

При липса на оригинал на процесното удостоверение за търпимост, следва да се приеме, че изобщо липсва издаден администратвен акт, т. е. не е налице волеизявление на компетентния административен орган, поради липса на подпис на главния архитект и касаещо несъществуваща сграда в УПИ І - 371, кв. 26 по плана на [населено място], община Руен. Липсата на доказателство, което да се ползва с формална доказателствена сила, както и документ, чиято валидност съдът следва да обсъжда, изключва възможността съдът да се произнесе по нищожността му, тъй като нищожността е порок на съществуващ административен акт, а в случая не се доказа такъв да е налице. Съдът приема, че удостоверение различно от надлежно издаденото и подписано такова не съществува като административен акт.

По изложените съображения, жалбата следва да се остави без разглеждане, а производството по делото да се прекрати.

Предвид направеното искане и по арг. от противното на чл. 143, ал. 3 АПК, и в съответствие с чл. 144 АПК, вр. чл. 78, ал. 2 ГПК, когато ответникът с поведението си е станал причина за завеждане на делото, то същият дължи разноски. Съдът намира, че административният орган е дал повод, тъй като е представил копие от удостоверение, чието издаване не се доказа и за което не се представи оригинал, като в същото време с поведението си е създал у страната увереност, че такъв акт съществува. Това негово процесуално поведение е обусловило необходимостта от оспорването и е довело да съдебния спор. Ето защо, на жалбоподателите се следват разноски общо в размер на 4 550.00/четири хиляди петстотин и петдесет/ лева, представляващи 50.00/петдесет/ лева дължима и платена за производството държавна такса, 3 000.00 / три хиляди/ лева възнаграждение за вещи лица и 1 500.00/хиляда и петстотин/ лева адвокатско възнаграждение.

Мотивиран така и на основание чл. 159, т. 1 АПК, Административен съд Бургас, осми състав,

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на М. И. А. и А. А. А., двата от [населено място], община Руен, [улица], против удостоверение за търпимост № 220/04.09.2007 г. на главния архитект на община Руен.

ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 2105/2024 г. по описа на Административен съд Бургас.

ОСЪЖДА община Руен да плати на М. И. А. и А. А. А., двата от [населено място], община Руен, [улица], разноски в размер на 4 550.00/четири хиляди петстотин и петдесет/ лева.

Определението може да се обжалва в 7 - дневен срок от съобщението за изготвянето му, пред Върховен административен съд на Република България.