О П Р Е Д Е Л Е
Н И Е
Номер:
22.05.2023 Град Разград
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Разградският
административен съд, в закрито заседание на двадесет и втори май две хиляди
двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИН
МАРИНОВ
след като разгледа докладваното от
съдията административно дело № 256 по
описа на съда за 2022 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Образувано е по
молба вх. № 654 от 19.04.2023 г. на директора на РЗОК – Разград– ответник по настоящото дело, с искане за допълване на
Определение № 51 от 12.04.2023 год. с което производството по делото е
прекратено, относно искането на
ответника за присъждане на сторените по делото разноски в размер на 500 лв. –
платен адвокатски хонорар.
Ответната по
молбата страна – МБАЛ „Св. Иван Рилски – Разград” АД с ЕИК *********, не изразява становище
по искането.
Като взе предвид
изложеното в искането и данните по
делото съдът намира следното:
Последното по
делото заседание, в което са приключили устните прения между страните е
проведено на 29.03.2023 год.
С определение №
51 от 12.04.2023 год. по адм.д. № 256/2022 год. съдът е оставил без разглеждане жалбата на МБАЛ „Св.
Иван Рилски – Разград” АД с ЕИК
*********, срещу Писмена покана за
възстановяване на суми получени без правно основание с № РД -09-09-181 от
13.10.2022 год. на директора на РЗОК –
Разград в частта ѝ по т. I.1.1.; I.1.2.; I.1.3. и е прекратил производството по делото.
Пред съда
ответникът е бил представляван по делото от юрисконсулт Светослав Вуцов /
пълномощно л. 474/ и адв. Росев Маринов / пълномощно л. 450/ В хода на
съдебното производство до приключване на съдебните прения – ответникът е
поискал присъждане на сторените по делото разноски в размер на 500 лв. платен
адвокатски хонорар, като е представил по делото договор за правна помощ от
07.12.2022 г. /л. 450/ в който е
посочено договорено възнаграждение от 500 лв., платимо по сметка и списък на
разноските /л.682/, в който е посочена
сумата от 500 лв. адв. хонорар. В прекратителното определение съдът не се е
произнесъл по направеното искане за присъждане на разноските.
С молба вх. №
654 от 19.04.2023 г. директорът на РЗОК - Разград, е представил по делото
доказателство за извършено плащане на договорения адвокатски хонорар – платежно нареждане от Уникредит улбанк АД, от 07.12.2022 год. и счетоводно извлечение, както и договор за
правна помощ № 26 от 06.12.2022
год. с допълнително споразумене към него
от 12.01.2023 год.
При тези факти
съдът прави следните правни изводи:
Искането е
направено в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК и е допустимо,
но разгледано по същество е неоснователно поради следните съображения:
Крайният срок,
до който могат да бъдат правени искания за присъждането на заплатените от
страната разноски и да бъдат представени доказателства за извършването им, е
приключването на устните състезания. С приключването им завършва фазата в
процеса, в която могат валидно да бъдат правени искания, с които се сезира
съда, респективно да бъдат представяни доказателства, спрямо които противната
страна би могла да ангажира становище. Следователно с допълнителна молба след
приключване на устните състезания или с молба за изменение на решение /определение/
в частта за разноските, не могат да бъдат предявявани валидно както искания за
присъждане на разноски, съответно за техния размер, така и доказателства,
удостоверяващи действителното извършване на тези разноски. Страната, която
претендира присъждането им, е следвало да организира по такъв начин защитата си
и заплащането на разноските, че да бъде възможно представяне на доказателства
за евентуално направени разноски в рамките на преклузивния срок за това - до
приключване на устните прения.
С т. 11 от ТР № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на
ВКС,
ОСГТК се прие, че последният момент, до който страните могат да заявяват
исканията си по чл. 78 ГПК и да представят
доказателства в тяхна подкрепа, е приключване на устните състезания пред
съответната инстанция. Прието е, че забраната за въвеждане на нови искания и
ангажиране на нови доказателства се разпростира и по отношение на акцесорната,
но свързана със спорния предмет претенция за разноски. Тази забрана обезпечава
приложението на установения с чл. 8 от АПК
и чл. 8 и чл. 9 ГПК основни
принципи на административния и гражданския процес за равенство на страните и
равно право на защита. В този смисъл е
и Определение № 11514 от 13.09.2013 г. по адм. д. № 14857/2012 г.на ВАС, Първо отделение, определение № 17 от 11.01.2016 г. по ч. гр. д. №
6306/2015 г.
на ВКС, ГК, III г. о., определение № 11 от 06.03.2009 г. по
т. д. № 417/2008 г.
на ВКС, ТК, I т. о., определение № 16 от 29.01.2015 г. по
т. д. № 1341/2014 г.
на ВКС, ТК, II т. о.
В случая устните
прения са приключили на 29.03.2023 год., определението по делото е постановено
на 12.04.2023 год., а доказателствата за извършеното плащане са представени на 19.04.2023
год. Ето защо искането е неоснователно и
следва да се остави без уважение.
Водим от
изложените мотиви Разградският административен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТХВЪРЛЯ молба
вх. № 654 от 19.04.2023 г. на директора на РЗОК – Разград с искане за допълване
на Определение № 51 от 12.04.2023 год. по адм.д. № 256/2022 год. на
Административен съд – Разград, относно
искането за присъждане на сторените по делото разноски в размер на 500 лв. –
платен адвокатски хонорар.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
може да се обжалва с частна жалба пред Върховния административен съд в
седемдневен срок от съобщаването му.
Съдия: