№ 845
гр. Благоевград, 28.11.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети ноември
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Лилия Масева
Членове:РОСИЦА ВЕЛКОВА
СОФИЯ Г. ИКОНОМОВА
при участието на секретаря Здравка Янева
Сложи за разглеждане докладваното от СОФИЯ Г. ИКОНОМОВА Въззивно
гражданско дело № 20251200501107 по описа за 2025 година.
На именното повикване в 11:52 часа се явиха:
ЖАЛБОПОДАТЕЛКАТА, редовно и своевременно призована, не се явява,
вместо нея адв Ю., редовно упълномощена по делото.
ОТВЕТНИКЪТ, редовно и своевременно призован, не се явява, за него адв Б.,
редовно упълномощена по делото.
АДВОКАТИТЕ - Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки за разглеждане на
делото, предвид редовното призоваване на страните, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ГО ДОКЛАДВА
СЪДЪТ препраща към определение, постановено в закрито съдебно заседание
1
под № 1274 от 28.10.2025 година, с което е изготвил доклада по делото и респ
се е произнесъл по формулираните във въззивната жалба искания, като е
оставил същите без уважение.
АДВ. Ю. – Поддържам жалбата по подробните съображения, които са
изложени в нея. Действително с определение на 28.10.2025 година съдът е
оставил без уважение направените доказателствени искания, но тъй като във
въззивната жалба сме повдигнали възражението, че в процеса не е участвал
съпруга на ответницата, който се казва М.Р.К., тъй като имотът е придобит по
време на брака и представлява СИО, действително практиката на ВКС в ТР №
3 от 2017 година прие, че съпрузите не са задължителни другари, но те са
необходими и в тази връзка правя искане да бъде конституиран като ответник
по делото М.К., с постоянен адрес *********, ЕГН *********. Нямам други
искания.
АДВ. Б. – Аз оспорвам изцяло така депозираната въззивна жалба. Подробно
съм изложила съображенията си в отговора, които поддържам изцяло. По
повод направеното искане в днешното съдебно заседание, по което съдът в
свое определение се е произнесъл, а и доколкото е налице ТР по този въпрос
считам искането за неоснователно. Освен, че съпругът на ответницата по иска
пред първата инстанция не е задължителен другар, а необходим такъв.
Отделно от това считам, че същата ако е искала той да участва е имала тази
възможност още пред първоинстанционното производство доколкото тя не е
разбрала едва във въззивната инстанция, че има съпруг, поради което това
искане е преклудирано.
АДВ. Ю. – В конкретния случай пропуск е на ищеца да конституира
действителните страни по спора. И в този смисъл съдът е длъжен да следи
служебно по правилното конституиране на страните във всяка една фаза от
делото и поради тази причина считам, че не е налице преклузия, а с оглед
процесуална икономия и да не стига до отмяна евентуално на решението,
следва да бъде конституиран като ответник съпруга на доверителката ми.
2
АДВ. Б. – Аз считам, че няма пропуск на ищеца доколкото пак с риск да се
повторя участието на съпруга не е задължително, той не е задължителен
другар, поради което нито ищецът е бил длъжен да го призовава, нито съдът е
бил длъжен да следи дали той участва в производството, поради което считам,
че направеното искане едва във въззивната инстанция е недопустимо и
неоснователно.
СЪДЪТ намира по формулираното в днешното съдебно заседание
доказателствено искане за конституиране на страна в процеса пред въззивната
инстанция за неоснователно такова, като не са налице процесуалните
основания за това, поради което следва да бъде оставено без уважение ,като
досежно релевираните в тази връзка оплаквания съдът ще вземе отношение с
крайния съдебен акт, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ без уважение формулираното в днешното съдебно заседание искане
за конституиране на страна в процеса пред въззивната инстанция.
Предвид липсата на други доказателства и след като счете делото за изяснено
от фактическа и правна страна, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО
АДВ. Ю. – Уважаеми въззивни съдии, от името на доверителката ми моля да
уважите жалбата и отмените обжалваното решение на РС Разлог, като вместо
него постановите друго, с което да отхвърлите изцяло предявения иск ,
установителен по чл. 127 ал. 1 от ГПК и присъдите направените разноски в
двете инстанции, по списък обобщен, който представям. Поддържам изцяло
3
всички доводи и възражения, които са наведени във въззивната жалба. Аз ще
спра Вашето внимание само на два основни въпроса, които са съществени за
правилното решаване на спора. В конкретния случай първоинстанционният
съд в нарушение на принципа на чл. 6 от ГПК е извършил косвен съдебен
контрол на решението на ПК, което е от 03.02.1997 година, с което на
наследодателя на моята доверителка е възстановена собствеността по реда на
ЗСПЗЗ процесния имот. Какво имам предвид – в съдебно заседание, въпреки
молбата отправена към съда процесуалния представител на ищец – въззиваем
в това производство, да конктретизира какви са пороците на
административния акт такива пороци не бяха конкретизирани, а само беше
съобщено и направено изявление, че ще се вземе становище по съществото на
спора. Считам, че без твърдения на порок съдът не може да се произнася. Ние
не се намираме в административно производство, където административния
съд може служебно да проследи законосъобразността на административния
акт, а се касае до исково производство, в което страната, която иска да бъде
извършен косвен съдебен контрол на административен акт следва да
конкретизира всички пороци, на които се позовава, евентуално за
незаконосъобразност на същия. По този начин след като страната, която е
оспорила административният акт не е заявила нито кой е порокът, нито какви
са фактите, които го обуславят съдът не е имал основание да премине към
съдебен контрол. В този случай косвеният съдебен контрол не представлява
пълна ревизия на административния акт, това е единия въпрос, по който исках
да обърна внимание. На следващо място, продължавам да твърдя, че съдът се
произнесе извън предмета на спора. В крайна сметка предметът на спора е
очертан в исковата молба, а в исковата молба се твърди, че наследодателят на
страните, общия наследодател М. М.ов М., приживе е бил извършил делба на
имотите и този имот е паднал в дял на бащата на ищеца. Да, обаче когато е
била колективизацията 46 година каквито доказателства има, бащата на ищеца
е всъщност бил малолетен. Освен това общия наследодател М. М.ов М. е
*********, т.е. в този момент собствеността върху земеделски имоти е била
държавна. В този смисъл той не е могъл да извърши и делба. Ето защо и
всичките твърдения, които впоследствие се навеждат в писмения отговор
сочат други факти, които не са били заявени в исковото производство. Това е
твърдението, че всъщност съдът се е произнесъл по незаявени обстоятелства.
На следващо място се получи един парадокс. Съдът прие противоречивата
4
теза на ищеца изразяваща се в следното – след като се извърши косвен съдебен
контрол и съдът прие, че решението на ПК е незаконосъобразно и не е
следвало да бъде възстановен имота на наследодателката на доверителката ми
приема, че тече давност. В тази насока съм посочила доста практика в
писмените бележки, които ще представя пред Вас, която ВКС е категоричен,
че докато е налице административна процедура по възстановяване на
земеделския имот давност не тече. По тези съображения и съображенията,
които подробно съм изложила във въззивната жалба и писмените бележки,
които представям в днешното съдебно заседание, моля да постановите Вашия
съдебен акт.
АДВ. Б. – Уважаеми въззивни съдии, аз ще Ви моля да постановите Вашия
съдебен акт като потвърдите решението на РС Разлог, като допустимо,
валидно, правилно и законосъобразно, доколкото считам, че пред първата
инстанция се събраха безспорни доказателства в правотата на
първоинстанционният съд. Наведените пред Вас възражения и оплаквания
считам за неоснователни, като подробно съм изложила съображенията си в
отговора, които поддържам. За процесуална икономия няма да ги
преповтарям, но само като реплика на изложените пред Вас от процесуалния
представител на жалбоподателя три точки искам да маркирам. Неправилно
жалбоподателят сочи, че първоинстанционният съд е извършил
незаконосъобразен косвен съдебен контрол на реституционното решение.
Първоинстанционният съд по сторено от нас възражение е длъжен да извърши
този съдебен контрол и това негово задължение е визирано в разпоредбата на
чл. 17 от ГПК. В първоинстанционното производство се събраха достатъчно
доказателства, въз основа на които съдът е извършил този косвен съдебен
контрол и е приел за материално незаконосъобразно реституционното
решение. Считам, че не е нужно лицето, което е сторило възражението
подробно да посочва в какво се изразяват пороците на това решение доколкото
тези доказателства се събират в течение на първоинстанционното
производство, а не са събрани още с исковата молба. Ето защо стореното
възражение от жалбоподателя за неправилно извършен косвен съдебен
контрол считам за неоснователни. Също така неоснователни са и
оплакванията в жалбата и сторени в днешното съдебно заседание, че
5
първоинстанционният съд се е произнесъл извън предмета на спора. Не е
вярно това, първоинстанционният съд се е произнесъл изцяло по предмета на
спора доколкото е установил както придобивното основание на доверителя
ми, така и пречките за придобиване на ответника на спорния имот, имотът е
индивидуализиран правилно от съда , което е в предмета на спора, това че от
наша страна беше сторено твърдение за субективният имот на давностното
владение на доверителя ми, а именно, че същият е завладял имота доколкото
приживе е извършена неформална делба не променя предмета на спора. Ние
не твърдим наследствено правоприемство нито от бащата на доверителя ми,
нито от неговия баща, за да установяваме момента на предаване на владение,
нито пък сме твърдяли предаване на владение. Тези факти сме ги сочили
единствено и само с установяване на субективния елемент на завладяването
на процесния имот от доверителя ми. Поради което сторените оплаквания във
въззивната жалба, че съдът е излязъл извън предмета на делото, именно във
връзка с тези твърдения, са абсолютно неоснователни и неверни. Също така
неоснователно е и стореното възражение в днешното съдебно заседание
относно възражението за придобиване на имота по давност от доверителя ми
доколкото според жалбоподателя не била приключила реституцията. Това
също не е вярно ,по делото са събрани безспорни доказателства, че
реституционната процедура на праводателя на ответника по иска е
приключила с влязло в сила решение и това, че съдът го е приел в косвения
съдебен контрол за материално незаконосъобразно не означава, че
реституцията не е била приключила, за да може да не започва давност за
придобиване на този имот. На тези основания и подробни, които съм
изложила в отговора и които поддържам изцяло ще Ви моля да потвърдите
решението на РС Разлог като правилно и законосъобразно, като с оглед изхода
на спора претендирам сторените от доверителя ми разноски, за което
представям списък и доказателства за извършено плащане.
АДВ. Ю. – Правя възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение.
СЪДЪТ обяви, че ще се произнесе с РЕШЕНИЕ в срок.
6
ПРОТОКОЛЪТ се написа в заседанието, което приключи в 12:06 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
7