№ 356
гр. София, 04.05.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито
заседание на четвърти май през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Веселин Пенгезов
Членове:Десислав Любомиров
Атанаска Китипова
като разгледа докладваното от Десислав Любомиров Въззивно частно
наказателно дело № 20221000600410 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 440, ал.2 , вр.чл.345, ал.1 от НПК.
Постъпила е въззивна частна жалба от адв.Д.Н., от САК, служебен
защитник на осъдения А. Т. Ш., срещу определение от 20.04.2022г.
постановено по ЧНД №1297/2022г. по описа на СГС, с което е оставена без
уважение молбата на осъдения за условно предсрочно освобождаване от
неизтърпяната част на наложеното му с определение за одобряване на
споразумение от 27.07.2021г. по НОХД№3826/21г. по описа на СГС,
наказание лишаване от свобода за срок от две години при първоначален
„строг" режим. В жалбата се иска отмяна на определението и уважаване на
молбата за условно предсрочно освобождаване.Твърди се, че определението е
неоснователно и незаконосъобразно.
Въз основа на материалите по делото, съобразявайки наведените в
жалбата оплаквания съдът намира следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл.342, ал.1 от НПК и е
процесуално допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Лишеният от свобода А. Т. Ш. изтърпява в ЗО“Кремиковци“,
считано от 17.03.2021г. наказание лишаване от свобода за срок от две години
при първоначален „строг" режим, определено в хода на НОХД№3826/21г. по
описа на СГС. До момента на постановяване на обжалваното определение
осъденият е изтърпял фактически от това наказание 1година 7 месеца и 18
1
дни. Неизтърпяната част от наказанието е била в размер на 4 месеца и 12 дни.
Обективно верни са констатациите на Софийски градски съд, че е
налице първата от предпоставките по чл. 70, ал.1, т.1 НК-изтърпяване на не
по-малко от 2/3 от наложеното наказание за извършеното престъпление.
Въззивният съд приема, че не е налице втората кумулативна предпоставка-
достатъчно доказателства за поправяне на осъдения. Данните от оценката за
същия по чл. 155 ЗИНЗС сочат, че рискът от рецидив е във високи стойности
-82 т.При постъпването на осъдения в пенетенциарното заведение са били
отчетени пет проблемни зони, залегнали в плана на присъдата. До момента на
произнасяне на първоинстанционният съд не са отчетени положителни
промени в тях, поради което правилно в обжалвания акт е прието, че не е
налице втората предпоставка по чл.70, ал.1 от НК. Видно от изготвения
доклад, след настаняването на осъдения в затвора същият е имал съобразено с
положението му на лишен от свобода поПосещавал е учебни занятия във 2-ри
клас, във връзка с което е и награждаван веднъж. Не е наказван. Отчетена е
формално отношение на Ш.в към плана на присъдата, както и, че не са
повлияни от корекционно въздействие дефицитните зони. За дефицитната
зона "отношение към правонарушението" се констатира, че осъденият само
формално признава вината си, омаловажава сериозността на извършеното и
оправдава противоправните си действия с външни фактор, а също така, че не
приема акта на съда и правния процес за справедливи. В жалбата на
защитника е застъпено становище за наличие на положителна промяна у
осъдения, което не се подкрепя от данните съдържащи се в затворническото
досие и събраните доказателства. Напротив, въпреки изтеклия период от
време прекаран в изолация, в личността на Ш. не е настъпила съществена и
позитивна промяна. Осъденият не декларира дългосрочни цели, няма ясна
визия за способностите си, въпреки, че демонстрира самоувереност. Като
личност е склонен към безразсъдно и рисково поведение, на фона на
неграмотността си и липсата на професионална квалификация.
Първоинстанционният съд е обсъдил данните за криминалното минало на
осъдения, обосноваващи високата му степен на обществена опасност и е
формулирал въз основа на това изводи, които напълно се споделят от
настоящия съдебен състав. Въпреки изтърпяната част от наказанието до
момента, риска от сериозни вреди за обществото остава висок и потенциален
при освобождаването на Ш..
С оглед на това въззивният съд приема, че протичащият не напълно
удовлетворителен с оглед временните резултати и очертаващите се
перспективи процес на поправяне не е приключил. Безспорно е налице
поведение, което по същността си представлява формално изпълнение на
задълженията на лишения от свобода произтичащи от режимните условия
при които е поставен в пенетенциарното заведение. Спазването на
задълженията му на лишен от свобода само по себе си не означава, че по
отношение на Ш. са постигнати целите на наказанието. Превъзпитателния
процес продължава през целия срок на изпълняваното наказание, чийто
размер е преценен като необходим за постигане на визираните в чл.36 от НК
цели при постановяване на присъдата. Именно поради това, евентуалното
предсрочно освобождаване е условно, а не безусловно. Необосновано е да се
2
твърди, че целите на наказанието са изпълнени преди изтичане срока на
наказанието, още по-малко, че осъденият се е поправил, защото е търпял
наказание „през дълъг период“. В случая, доказателствата дават основание на
въззивният съд да приеме, че поведението на осъденото лице в затвора не се
отличава с каквато и да било „изключителност“ и не позволява само по себе
си да обоснове извод, че молбата му за условно предсрочно освобождаване е
основателна.
Поради това въззивният съд приема, че действително осъденият е дал
някакви признаци за поправяне, но все още не са налице доказателства за
необратимост на този процес. Видно е, че престоя му в затвора не е довел до
снижаване на оценката за риска от рецидив. Доказателствата позволяват да се
направи извод, че въпреки престоя в пенетенциарното заведение не се
наблюдава съществена положителна промяна в наличните проблемните зони,
поради което корекционната работа с осъдения Ш. би следвало да продължи
в насока изграждане на социално приемливи модели на поведение и трайни
нагласи за законосъобразен начин на живот. Във всички случаи е неправилно
да се смята, че превъзпитателния процес, който следва да протече при
изтърпяване на наказание лишаване от свобода, е обусловен единствено от
действията на затворническата администрация. Вярно е, че при изпълнението
на наказанието служителите в местата за изтърпяване на наказания лишаване
от свобода имат възложени функции, включително и за оказване на
съдействие на лишения от свобода да промени ценностната си система, но
начините за осъзнаване на ценностите не зависят само от това, а са свързани с
общуването, дейността, отношенията и взаимоотношенията между осъдения
и другите лишени от свобода, персонала в пенетенциарното заведение и
средата там. Осъдения Ш. проявява неспособност да разпознае в тяхната
цялост факторите, допринесли за криминалното му поведение. Осъзнаването
на ценностите към които осъденият следва да се превъзпита е продължителен
процес, който изисква съотнасяне на досегашния му социален опит с
актуалната ситуация на изолиране от обществото и причините за нея. Именно
това зависи от социалната зрялост на личността на лишения от свобода и от
способността му субективно да достигне до извод за необходимост от
промяна на ценностната му система, за което следва да има и обективен израз
в поведението му. В случая съдът правилно е отделил внимание на не
променената оценка за риск от рецидив и наличните проблемни зони.
Съществуващите такива са от естество да улеснят незаконосъобразно
поведение на осъдения и по този начин фактически да заличат постигнатия
известен напредък в процеса на неговото поправяне, и са показателни, че Ш.
не е постигнал нужната промяна в ценностната си ориентация и не се е
поправил.
С оглед на изложеното съдът намира, че жалбата е неоснователна.
Фактическите данни за начина по който е изтърпявано до момента
наказанието наложено на осъдения са съобразени от първоинстанционния
съд, като въз основа на тях в атакувания акт е формулиран правилен по
съществото си извод, че не е налице втората предпоставка по чл.70, ал.1 от
НК. Законосъобразно молбата за условно предсрочно освобождаване от
неизтърпяната част от наказанието е оставена без уважение, поради което
3
обжалваното определение следва да бъде потвърдено.
Мотивиран така Софийски апелативен съд, V-ти състав
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение от 20.04.2022г. постановено по ЧНД
№1297/2022г по описа на Софийски градски съд, с което е оставена без
уважение молбата на осъдения А. Т. Ш. за условно предсрочно
освобождаване от неизтърпяната част на наложеното му наказание лишаване
от свобода.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4