№ 59
гр. Гълъбово, 06.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГЪЛЪБОВО в публично заседание на шестнадесети
септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ТОДОР АСЕНОВ
при участието на секретаря АНТОАНЕТА ИВ. ДЕЛЧЕВА
като разгледа докладваното от ТОДОР АСЕНОВ Административно
наказателно дело № 20255550200026 по описа за 2025 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано е по жалба на С. Д. С., ЕГН **********, с
адрес: гр. С., против Наказателно постановление № ******/20.12.2024 г. на
Началника на РУ – Гълъбово при ОД на МВР – Стара Загора, с което на
жалбоподателя е наложена „глоба“ в размер на 200 лв. и „лишаване от право
да управлява МПС“ за срок от 6 месеца на основание чл.53 от ЗАНН и чл.175,
ал.1, т.4 ЗДвП.
Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима.
Фактическа обстановка
От събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът прие за
установено следното - на 12.10.2024 г. около 02:10 ч. в гр. Гълъбово, на ул.
„Георги Бенковски“ в района на кръстовището с ул. „Ангел С.ов“, полицейски
екип в състав мл. автоконтрольор Ж. Г. и мл. инспектор Т. подали светлинен и
звуков сигнал на лек автомобил БМВ, рег. № ******, движещ се с включени
само габаритни светлини.
Водачът на автомобила възприел подадения сигнал, но вместо да спре,
ускорил скоростта, преминал през ж.п. прелеза, продължил по ул. „Цар
Симеон Велики“, след което извършил рискова маневра, навлизайки в
земеделска нива, и след около 10–15 секунди отново се включил на пътното
платно по посока С.. Поради напускане територията на община Гълъбово,
полицейските служители преустановили преследването.
В хода на проверката била установена собственичката на автомобила –
Г.Р.Д., която в попълнена декларация по чл.188 ЗДвП сочи, че на
инкриминираната дата автомобилът е бил предоставен на жалбоподателя С. Д.
С.. На това основание срещу С. бил съставен АУАН серия GA №
1
******/23.10.2024 г., в който се твърди, че като водач е нарушил чл.103 ЗДвП –
не е спрял на подаден сигнал от контролните органи, както и че е бил
неправоспособен. Въз основа на АУАН е издадено процесното наказателно
постановление.
По делото е приобщен запис от кар-камера на полицейския автомобил,
удостоверяващ подаването на сигнали и отказа на водача да спре, но не и
конкретното установяване на самоличността му.
В хода на съдебното следствие бяха разпитани актосъставителят Г. и
свидетелят Т.. Те потвърдиха подаването на сигнали и последвалото ускорение
на автомобила, като категорично заявиха, че водачът възприел сигнала, но не
го изпълнил. Свидетелите не са възприели лично лицето на водача, но сочат,
че впоследствие собственичката на автомобила е идентифицирала С. като
управляващия.
По делото бе представено и Постановление на РП – Раднево от 07.04.2025
г., с което е прекратено наказателното производство срещу жалбоподателя за
управление без свидетелство за правоуправление, с извод, че към съответния
момент не е налице влязла в сила заповед за отнемане на свидетелство,
респективно – липсва правопораждащ факт за неправоспособност.
Съдът кредитира показанията на свидетелите Г. и Т., тъй като са логични,
последователни и взаимно се допълват. Те кореспондират с представения
запис от кар-камерата, както и с обстоятелствата в акта.
В същото време съдът намира, че по отношение на твърдението за
неправоспособност липсват доказателства. От постановлението на
прокуратурата се установява, че заповед за ПАМ не е била надлежно връчена
и влязла в сила към момента на инцидента, поради което жалбоподателят не
може да се счита за неправоспособен.Следователно доказателствата
подкрепят единствено констатацията за нарушение на чл.103 ЗДвП –
неизпълнение на подаден сигнал за спиране.
Правен анализ
Съгласно чл.103 ЗДвП водачът е длъжен да спре при подаден сигнал от
контролните органи. От събраните доказателства се установява, че С. е
възприел сигнала (на разстояние около 20–30 метра, при пряка видимост), но е
ускорил и е предприел действия за отклоняване от проверката. С това е
осъществил състава на административното нарушение по чл.175, ал.1, т.4
ЗДвП.
Що се отнася до твърдяното нарушение за неправоспособност, съдът
намира, че същото не е доказано. Липсва влязла в сила заповед за ПАМ към
датата на деянието, а прокурорското постановление по преписката изрично
сочи, че жалбоподателят не е изгубил правоспособност. В този смисъл
наказателното постановление е незаконосъобразно в тази си част и следва да
бъде отменено.
При определяне на санкцията съдът съобрази, че към момента на
постановяване на решението е в сила нова редакция на чл.175, ал.1, т.4 ЗДвП
(изм. ДВ, бр. 71/2025 г., в сила от 06.09.2025 г.), която предвижда „глоба“ в
2
размер на 200 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3
месеца, вместо предходния максимум от 6 месеца. Съгласно чл.3, ал.2 ЗАНН
при по-благоприятен закон съдът следва да го приложи. Поради това
санкцията следва да бъде редуцирана: глобата се запазва в размер на 200 лв., а
лишаването от право да управлява МПС – за срок от 3 месеца.
В този смисъл е и трайно установената съдебна практика /Решение №
10345/2021 г. на ВАС по к.н.а.х.д. № 7142/2021 г. ; Решение № 326/2022 г. на
АС – Стара Загора – относно прилагането на по-благоприятния закон по чл.3,
ал.2 ЗАНН при изменение на санкционната норма./
Разноски
Жалбоподателят е направил разноски за адвокатско възнаграждение в
размер на 600 лв. С оглед частичното уважаване на жалбата и съобразно
чл.143, ал.3 АПК вр. чл.63, ал.3 ЗАНН, съдът намира, че следва да присъди
разноски за един адвокат в размер на 300 лв., като съразмерни на уважената
част от жалбата.
Изхождайки от така установеното, съдът намира, че жалбата се явява
частично основателна: наказателното постановление следва да бъде отменено
в частта относно неправоспособността, а в останалата – потвърдено, но със
санкция в редуциран вид поради влизането в сила на по-благоприятен закон, а
с оглед частичното уважаване на жалбата и съобразно чл.143, ал.3 АПК вр.
чл.63, ал.3 ЗАНН, следва да бъдат присъдени разноски за един адвокат в
размер на 300 лв., като съразмерни на уважената част от жалбата.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № ******/20.12.2024 г. на
Началника на РУ – Гълъбово при ОДМВР – Стара Загора, в частта, с която на
С. Д. С., ЕГН**********, е вменено нарушение по чл.150а, ал.1 от Закона за
движението по пътищата (управление на МПС след отнемане/изземване на
СУМПС).
ЧАСТИЧНО ОТМЕНЯ Наказателно постановление № ****** от
20.12.2024 г. на НАЧАЛНИК РУ – Гълъбово (ОДМВР – Стара Загора) в частта,
с която в обстоятелствената част и/или в диспозитива на постановлението е
констатирано и/или е квалифицирано, че С. Д. С., ЕГН **********, е
извършил административно и се отменя наложеното с наказателното
постановление санкциониране във връзка с тази конкретна фактическа
констатация.
ПОТВЪРЖДАВА наказателното постановление в частта, с която на
жалбоподателя е наложено наказание за нарушение на чл.103 ЗДвП, като
изменя наказанието „лишаване от право да управлява МПС“ от 6 месеца на 3
месеца, на основание чл.175, ал.1, т.4 ЗДвП (в редакция ДВ, бр.71/2025 г.), при
запазване на глобата в размер на 200 лв.
ОСЪЖДА ОДМВР – Стара Загора да заплати на жалбоподателя
3
направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300 (триста)
лв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд
– Стара Загора в 14-дневен срок от съобщаването му.
Съдия при Районен съд – Гълъбово: _______________________
4