РЕШЕНИЕ
№
гр. Плевен, 28.12.2017 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, VІІІ състав, в публично заседание на деветнадесети декември през
две хиляди и седемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНА ИЛИЕВА
при секретаря Лилия Д. като разгледа докладваното от
съдията гр.дело № 8061 по описа за 2017
год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по
делото е образувано по предявени от „Т.П.“
ЕАД ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано
от изпълнителния директор Й.В., срещу М.И.Д. ЕГН **********, с постоянен адрес ***, съединени
в условията на първоначално обективно кумулативно съединяване на положителни
установителни искове с правно основание
чл. 415, ал. 1 вр. чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр.чл.79, ал.1, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД за
признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на
ищеца обща сума в размер на 2100,54 лева
за консумирана топлинна енергия, от които 1827,86 лева – главница,
представляваща стойност за незаплатена топлинна енергия за периода от
01.07.2014 г. до 30.06.2017 г., както и 272,68 лева, представляващи лихва за
забава за периода от 02.09.2014 г. до 02.08.2017 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, до окончателното погасяване на
задължението, както и направените в заповедното производство разноски.
Твърди се в
исковата молба, че ищцовото дружество е депозирало заявление по реда на чл.410 ГПК срещу ответника по делото. Сочи се, че с определение по ч.г.д. № 6126/2017
г. по описа на ПлРС е уважено искането му и е издадена заповед за изпълнение
срещу длъжника, който в предвидения от закона срок е депозирал възражение по
реда на чл.414 ГПК, по повод на което е депозиран и настоящия иск. В
обстоятелствената част на исковата си молба навежда доводи, че ответникът като
собственик /ползвател/ на топлоснабден имот- апартамент с абонатен № 22354,
находящ се в *** е
клиент на топлинна енергия по см. на чл.153 от ЗЕ, според който текст всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия. Сочи се, че именно поради това за
него важат разпоредбите на действащото законодателство в областта на енергетиката.
Навеждат се доводи, че съгласно разпоредбата на чл.150 от ЗЕ продажбата на
топлинна енергия от топлопреносно предприятие на клиенти на топлинна енергия за
битови нужди се осъществява при публично известни ОУ, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕР към МС. Сочи се, че съгласно
ал.2 от ЗЕ същите влизат в сила 30 дни след първото им публикуване в един
централен и един местен ежедневник и имат силата на договор между
топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия без да е
необходимо изрично писмено приемане от клиентите. Твърди се, че ОУ от 2007 г.
са публикувани във в. „Нощен труд“ от 13-14.12.2007 г. и във вестник „Посоки“
бр.239/13.12.2007 г. Сочи се, че с ОУ се регламентират търговските
взаимоотношения между клиентите на топлинна енергия и дружеството, в това число
и правата и задълженията на двете страни; редът за измерване, отчитане,
разпределение и заплащане на топлинна енергия; отговорностите при неизпълнение
на задълженията и др. в раздел VІІ от ОУ от 2007 г.- „Заплащане на топлинна
енергия“ е определен реда и срока, по който купувачите на топлинна енергия / в
това число и ответника/ са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ, а
именно: в 30- дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Излага
се, че в този случай задължението на ответника за заплащане на дължимите от
него суми в размера, посочен в ежемесечно получаваните фактури е най- късно до
края на текущия месец, следващ месеца на доставката на топлинна енергия. Излага
се, че с изтичането на последния ден от
месеца ответникът е изпаднал в забава за тази сума, като на осн. чл.31, ал.6 от
ОУ ежедневно е начислявана законна лихва върху дължимата сума. Твърди се, че от
приложената по ч.г.д. № 6126/2017 г. извлечение от сметка за абонатен номер №
22354 ответникът е използвал доставяната от ищеца топлинна енергия, но не е
погасил задължението си. Сочи, се че
сградата, в която се намира топлоснабдения имот е сключила договор за
извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с „Нелбо“ ЕАД.
Излага, че сумите за топлинна енергия за
процесния период за топлоснабдения имот са начислявани от ищеца по
изготвяни отчети от топлофикационното дружеството на базата на реален отчет на
уредите за дялово
разпределение в съответствие с разпоредбата на чл.61, ал.1 от Наредба
№16-3334/06.04.2007 г. за Топлоснабдяването. Поради изложеното моли съда да
уважи предявения иск. Претендират се и сторените в настоящето и в заповедното
производство разноски.
В проведеното по делото открито съдебно заседание процесуалния
представител на ищеца моли съда да постанови решение по реда на чл.237 ГПК.
Претендира присъждането на разноски.
В рамките на
предоставения му срок по чл. 131 от ГПК, ответникът е депозирал отговор на
исковата молба. Оспорва претендираната сума, тъй като от същата не се
установява за какво се претендира тя и как е изчислена. Сочи, че не е ясно
какво общо има представеното съобщение от община Плевен за дължим данък за
сграда и битови отпадъци с претенцията
на ищеца. Твърди, че не ползва услугите
на ищцовото дружество и, ако претендираната сума е за сградна инсталация, то
същата била неправилно изчислена и силно завишена. Поради изложеното моли съда
да отхвърли предявения иск и да присъди разноски.
В проведеното по
делото открито съдебно заседание прави признание на иска. С оглед на
направеното признание моли съда да остави разноските за сметка на ищеца.
Налице е изрично признание на предявените
искове.
В съдебно заседание е отправено искане от страна на ищеца производството
по делото да приключи с постановяване на решение при признание на иска и
доколкото съдът счита, че не са налице отрицателните предпоставки на чл. 237,
ал. 3 ГПК, то се налага изводът, че са спазени всички общи и специални
изисквания за постановяване на решение при признание на исковете, с което
същите да бъдат уважени. Съдът намира, че признатите права не противоречат на закона и на добрите
нрави, доколкото от представените в заповедното производство, приобщено към
делото, препис-извлечение от сметка на абонатен номер 22354, направените
уточнения по пера за претендираните суми и Общи условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди от ,,Т.П.” ЕАД се установява дължимост на
претендираната сума от страна на ответника. С оглед на направеното признание на
предявените искове от ответника, следва да бъде постановено положително
установително решение относно дължимостта на вземането по предявените искове.
С оглед изхода на спора и
отправеното искане в петитума на исковата молба за произнасяне по направените
по делото разноски и съгласно задължителните указания, дадени с т.12 на ТР
4/2013г., ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените в
заповедното и исковото производство разноски.С депозиране на възражение
в заповедното производство, неуточняването на сумите, които не оспорва, че
дължи по период и пера и незаплащане в рамките на срока за възражение на
дължимите суми изцяло или частично, ответникът е станал повод за водене на
делото, поради което не е налице основание разноските да останат в тежест на
ищеца така, както ги е направил и същите следва да бъдат понесени от ответника.
Съразмерно с цената на предявените искове на заявителя следва да бъдат
присъдени за заповедното производство разноски за заплатена държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение в размер от 35.06 лв.
За исковото производство, в полза на ищеца
следва да бъдат присъдени разноски в общ размер от 175,00 лв, от които 75,00 лв.
заплатени държавни такси и 100 лв. юрисконсултско възнаграждение.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш
И:
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО в
отношенията между страните, че М.И.Д.
ЕГН **********,
с постоянен адрес *** дължи на „Т.П.“ ЕАД ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано
от изпълнителния директор Й.В., обща сума в размер 2100,54 лева / две хиляди и сто лева и
петдесет и четири стотинки/ за консумирана топлинна енергия, от които 1827,86
лева – главница, представляваща стойност за незаплатена топлинна енергия за
периода от 01.07.2014 г. до 30.06.2017 г., както и 272,68 лева, представляващи
лихва за забава за периода от 02.09.2014 г. до 02.08.2017 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, по ч.гр.д. №6126/2017 г. по
описа на ПлРС, до окончателното погасяване на задължението, на основание чл. 415, ал. 1 вр. чл. 422,
ал. 1 от ГПК, вр.чл.79, ал.1, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД.
ОСЪЖДА М.И.Д. ЕГН **********, с
постоянен адрес *** да заплати на „Т.П.“ ЕАД ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано
от изпълнителния директор Й.В., сумата от 35,06 лева /тридесет
и пет лева и шест стотинки/, представляваща сторени в заповедното производство
по ч.гр.д. № 6126 по описа за 2017 г. на
Плевенски районен съд, разноски, на осн.
чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА М.И.Д.
ЕГН **********,
с постоянен адрес *** да
заплати на „Т.П.“ ЕАД ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление ***, представлявано от изпълнителния директор Й.В., сумата
от 175,00 лв. /сто седемдесет и пет
лева/, представляваща сторени в исковото производство разноски, на осн. чл.78, ал.1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните, пред Плевенски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: