Решение по КНАХД №461/2025 на Административен съд - Русе

Производството е касационно по чл.63в от ЗАНН във вр. с чл.208 и сл. от глава XII от АПК.

Постъпила е касационна жалба от Д. И. Д., чрез адв. П. Г. от ВТАК, срещу Решение № 61/12.05.2025 г. по АНД № 32/2025 г. по описа на РС – Бяла, с което е изменен Електронен фиш серия К № 10144313/09.12.2024 г., издаден от ОДМВР – Русе, с което на касационния жалбоподател е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 400 лв., като е преквалифицирана само приложената нарушена норма от тази по чл. 21 ал. 2 вр. чл. 21 ал. 1 от ЗДвП, на чл. 21 ал. 1 от ЗДвП, което не се е отразило на наложеното адм.наказание.

Касационните основания, релевирани в жалбата, са за нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила във връзка с преценка и анализа на доказателствата. Сочи се, че неправилно е извършена преквалификация на нарушената правна норма, без да се уточни мястото на нарушението и се оспорват изводите за наличието на поставен пътен знак с ограничение на скоростта. Твърди се, че оспореното решение е постановено при допуснати съществени процесуални нарушения ,при несъбиране на относими доказателства и се иска отмяната му и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда. Излагат се доводи в подкрепа на сочените основания. Претендират направените по делото разноски.

Касационният ответник, чрез процесуален представител – гл. юрисконсулт Т. Й., в депозирано по делото писмено възражение на касационната жалба я оспорва. Претендира и присъждането на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адв.възнаграждение .

Представителят на Окръжна прокуратура - Русе дава заключение за неоснователност на жалбата и счита въззивното решение за правилно, поради което следва да бъде оставено в сила.

Съдът, като обсъди наведените в жалбата касационни основания, доводите на страните, събраните по делото доказателства и като извърши служебна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното:

Жалбата е процесуално допустима – подадена е в срок от надлежна страна, оспорва невлязъл в сила съдебен акт на районен съд, постановен в производството по Глава трета Раздел V на ЗАНН и подлежи на разглеждане.

По същество, жалбата е неоснователна.

Районният съд е приел, че с издадения от ОД на МВР – Русе електронен фиш серия К № 10144313/09.12.2024 г. за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство АТТС № 120 ссb8 е заснето нарушение на 09.12.2024 г. в 14, 37ч., по Първокласен път I-5 55+500, посока гр. В. Търново, при ограничение от 50км/ч, въведено с пътен знак В-26 и отчетен толеранс от минус 3км/ч, като превишението е 42 км/ч, касатора е санкциониран за нарушение на чл. 21, ал. 2 вр. чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 2, т. 5 от ЗДвП му е наложено административно наказание "Глоба" в размер на 400 лева.

Според електронния фиш приложимото ограничение на скоростта от 50 км/ч било въведено с пътен знак В26, а управляваният лек автомобил СЕАТ АЛТЕА ХЛ с рег. [рег. номер] собственост на жалбоподателя се е движел с 95 км/ч. и при приспаднатия толеранс превишението е 42 км/ч.

БРС е установил, че процесната система за контрол е одобрен тип средство за измерване от Българския институт по метрология съгласно представеното Удостоверение № 17.09.5126 от 07.09.2017 г. на БИМ и протокол за премината метрологична проверка № 075-СГ-ИСИС от 31.05.2024 г., като допустимата грешка при измерване на скоростта в реални условия е ± 3%. Приел е за установено , че АТТС № 120 ссb8 е била поставена на 09.12.2024 г. с място на контрол ПП I-5 55+500 посока гр. В. Търново, с време на работа 14:00 – 15:30 часа, с въведено общо ограничение на скоростта от 50 км/ч, и с разстояние 400м. от пътния знак с въведеното ограничение, като посоченото било обективирано в Протокол с рег. номер 247р-10828 от 09.12.2024 г., съгласно чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, издадена от министъра на вътрешните работи. Приел е за установено от приложения в преписката протокол, рег. № 247р-1632 от 18.02.2022 г. на Началника на РУ-Бяла, че служителя съставил Протокола по чл. 10, ал. 1 от Наредбата, е обучен за работа с процесното АТСС, и отхвърлил което неоснователни възраженията за липса на несъмнени доказателства удостоверяващи компетентността на полицейския служител в тази насока. Посочил е, че действително в ЕФ не е посочено конкретно населено място , но от изисканата служебна справка от ОПУ-Русе се установява ,че мястото в ЕФ -първокласен път I-5 55+500, посока гр. В. Търново попада в урбанизираната територия на гр. Бяла и към 09.12.2024 г. разрешената допустима скорост за движение е като за движение в населено място съгласно ЗДвП и ППЗДвП е 50 км/ч.

От правна страна районният съд приел, че в издадения ЕФ са налице всички изискуеми съгласно чл.189, ал.4, изр.2 реквизити. Инстанцията по същество е приела, че към датата на извършване на процесното деяние, нарушения от тази категория могат да се установяват и санкционират с издаване на електронен фиш не само чрез използване на стационарни АТСС, а и чрез мобилни автоматизирани технически средства и системи за контрол, в т. ч. и в присъствието на контролен орган, при спазване условията, предвидени в Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. За да измени само правната квалификация на електронния фиш районният съд приел, че е безспорно установено и доказано извършеното от касатора нарушение на правилата за движение, изразяващо се в превишение на максимално разрешената скорост в населено място, където важат правилата за ограничение на скоростта в населено място по чл.21, ал.1 от ЗДвП и съгласно нормата скоростта, която не трябва да се превишава е 50км/ч, поради което посоченото ограничение с пътен знак В 26 би било приложимо ако със знака е въведено ограничение, различно от 50 км/ч. и в тази връзка приел за основателни възраженията на наказаното лице, че не е възприел знака с ограничението предвид пътния „джоб“ и спрелите ППС. На тези основания въззивният съд с решението си е преквалифицирал нарушението от такова по чл.21, ал.2, вр. чл. 21, ал.1 от ЗДвП, в такова по чл. 21, ал.1 от ЗДвП, като посочил, че не е налице основание за изменение в санкционната част, тъй като приложената санкционна норма на чл.182 ал.2 т.5 ЗДвП била съответна на нарушението относно превишението в населено място .

Обобщено, за да постанови оспореното пред настоящата инстанция съдебно решение, районният съд е приел, че оспореният електронен фиш е съставен съгласно изискванията на ЗДвП, като съдържа всички посочени в чл. 189, ал. 4 от същия закон реквизити. Съдът е приел, че административното нарушение, за което е санкциониран жалбоподателят, е безспорно установено и се потвърждава от събраните по делото доказателства, при което правилно е била ангажирана административнонаказателната отговорност на дееца чрез издаване на електронен фиш за налагане на административно наказание, определено в предвидения по чл. 182, ал. 2, т. 5 от ЗДвП размер.

Административният съд споделя изводите на районния съд, с които основателно са отхвърлени същите поддържани и пред настоящата инстанция възражения относно разположението на АТТС, за номера на техническото средство, което е от одобрен тип за измерване и което е преминало съответните проверки, относно спазването на чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, включително и относно компетентността на служителя,боравел с АТТС. Всъщност спор относно скоростта на движение на МПС, собственост на касатора не е повдиган, т.е налице е установена е скорост от 92 км/ч. при преминаване през съответния пътен участък. Съдът напълно възприема фактическите установявани и правните изводи, че нарушението е извършено в населено място урбанизираната територия на гр.Бяла, където попада и първокласен път I-5 55+500, посока гр. В. Търново. В този пътен участък от км. 53+450 до км. 54+ 690 важи ограничение от 50 км./ч., а след км. 55+ 040 важи ограничението от 50 км./ч / видно от констативен протокол на л.31 от анд 32/25г./. Съгласно чл.189, ал.15 от ЗДвП изготвените с технически средства или системи, заснемащи и записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени средства в административно наказателния процес. По този начин категорично се установява, че на дата 09.12.2024г. е установено и заснето с АТСС управление на процесния автомобил с превишена скорост над допустимата в населено място и също така въведена с пътен знак.

Основното възражение на касатора е неправилното според него преквалифициране на нарушената законова разпоредба на чл.21 ал.2 в чл.21 ал.1 ЗДвП. Не е спорно ,че съгласно задължителното за прилагане Тълкувателно решение № 8 от 16.09.2021 г. на ВАС по т. д. № 1/2020 г., ОСС, І и ІІ колегия, районният съд има правомощие да преквалифицира описаното в наказателното постановление/ ЕФ е приравнен като правораздавателна дейност на НП като ел.документ за налагане на санкция/ изпълнително деяние, когато се налага да приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо нарушение, без съществено изменение на обстоятелствата на нарушението, но касационната инстанция няма такова правомощие да подведе установените факти под друга нарушена законова разпоредба. Административния съд като касационна инстанция следи служебно за правилното приложение на материалния закон. Както е посочено в мотивите на цитираното ТР трайна е съдебната практика, че когато правното основание за издаване на административния акт не съответства на фактическото, съдът разполага единствено с правомощие да го отмени като незаконосъобразен поради противоречие с материалноправните разпоредби, а не да го измени, извършвайки преквалификация на неправилно посоченото в него правно основание. Когато решава спора по същество (чл. 222, ал. 1 АПК), касационната инстанция има същите правомощия като първата, т. е. правомощието по чл. 172, ал. 2, пр. 3 във връзка с чл. 228 АПК да измени административния акт не включва възможност за преквалификация на правното му основание.

Няма спор, че съществува процесуална възможност на БРС да извърши преквалифициране на дадено нарушение, но тази възможност е ограничена само и единствено ако се касае за същото, еднакво или по-леко наказуемо нарушение. Неоснователни са възраженията на касатора относно липсата на правомощие на районния съд да измени санкционния акт поради факта, че актът представлявал електронен фиш, а не наказателно постановление. В чл.63, ал.7, т.1 от ЗАНН изрично е посочено, че съдът изменя „акта по чл. 58д“, когато се налага да приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо нарушение, без съществено изменение на обстоятелствата на нарушението, т.е. по отношение на правомощието на районния съд за неговото изменение препращането е към всички актове по чл.58д, а сред тях е и електронният фиш – чл.58д, т.4 от ЗАНН. С извършената преквалификация на нарушената законова разпоредба БРС не е допуснал нарушение, въпреки, че това не е било необходимо и е излишно. Същественото е, че извършената преквалификация на нарушението е прието от съда, че не се отразява на санкционната норма, въпреки че приел, че нарушението е извършено в населено място. Всъщност посоченото в ЕФ правно основание за налагане на глобата е чл.182 ал.2 т.5 ЗДвП, предвижда наказуемо с глоба от 400 лева превишаване на скорост на движение над 41 км/ч извън населено място.

При превишаване на скорост на движение в населено място над 40 км/ч – редакция на чл.182 ал.1 т.5 ЗДвП в приложимата редакция към датата на нарушението санкцията е 600 лева. Самият санкциониращ орган е наложил по-ниска по размер глоба.

При установяване на нарушението няма допуснати съществени процесуални нарушения. Районният съд е събрал посочените от страните доказателства, които е обсъдил подробно, в тяхната съвкупност и взаимовръзка, като въз основа на тях правилно е установил фактическата обстановка. Въззивният съд е анализирал приложимите правни норми, обсъдил е изчерпателно всички възражения на жалбоподателя.

Потвърждавайки наложената санкция за установеното безспорно превишаване на скоростта в населено място БРС не е нарушил reformatio in pejus - забраната за утежняване положението на санкционирания по чл.355 ал.2 НПК, а и настоящата инстанция не разполага с такова за утежняване положението на касатора съгласно чл. 271 ал.2 ГПК вр.чл.144 АПК. Влошаването на това положение би излязло от предмета на спора, а той касае валидността, допустимостта и правилното приложение от БРС на материалния закон при забраната да се установяват нови фактически положения. Нещо повече въззивната жалба , а и касационната такава не съдържат оспорвания относно мястото на нарушението.

Поради изложеното настоящата касационна инстанция намира въззивното съдебно решение за постановено при правилно прилагане на материалния и процесуалния закон и съобразяване на принципа reformatio in pejus . Наведените касационни оплаквания са неоснователни. Не са ангажирани доказателства, които да опровергават или да поставят под съмнение, изложените факти и обстоятелства. Правилно са приложени относимите законови разпоредби към установеното административно нарушение в полза на касатора, като въпреки установеното относно мястото на нарушението съдът не е утежнил положението на наказаното лице, тъй като не е разполагал с такава възможност и с прилагане на по-лекото наказуемо деяние не е нарушил правата на оспорващия при безспорно установената фактология.

При извършената служебна проверка на решението, съобразно нормата на чл. 218, ал. 2 от АПК, касационният състав намира, че същото е постановено в съответствие с материалния закон, не страда и от породи, водещи до нищожност или недопустимост и следва да бъде оставено в сила.

Съдът с оглед разпоредбите на чл. 63 д, ал. 4 от ЗАНН е сезиран и с направеното искането от процесуалния представител на ответната страна – ОД на МВР - Русе в писмено становище за присъждане на разноски за юрисконсулт на основание чл.37 от ЗПП, във вр. с чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, вр.чл.143 АПК/ неправилно посочено като основание чл.63 ал.5 от ЗАНН/. Ответната страна не е защитавана както в първоинстанционното, така и в касационното производство, както изисква нормата и разноски не се дължат. Нещо повече в самото писмено изложение се признава от ответната страна допуснатото и корегирано от БРС нарушение на материалната правна норма и незаконосъобразно се поддържа санкционната такава. Реална защита не е осъществена и разноски не се дължат.

Затова и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, във връзка с чл. 221, ал. 2 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Реше­ние № 61/12.05.2025 г. по АНД № 32/2025 г. по описа на РС – Бяла

Решението не подлежи на обжалване.