М О
Т И В
И
към присъда №66/23.10.2019 год. по НОХД №100/2019 год. по
описа на РС-Хасково
Против подсъдимата И.Г.Д. ,със снета по делото самоличност е повдигнато обвинение,затова че през периода от месец август 2017 год. до
месец ноември 2018 год. включително в гр. Хасково, след като е осъдена съгласно
Решение № 271/27.04.2017 год. постановено по гр. дело № 86/2017 год. по описа
на Районен съд - Хасково, влязло в законна сила на 01.06.2017 год., да издържа
свой низходящ - детето си Я.Т.С., родена на *** год. чрез нейния баща и законен
представител Т.С.Т. ***, заплащайки му месечна издръжка в размер на 200 лева,
като съзнателно не изпълнила задължението си в размер на две и повече месечни
вноски, а именно 16 месечни вноски в размер на по 200 лева всяка, всичко на
обща стойност 3 200 лева -престъпление по чл.183 ал.1 от НК.
Подсъдимата дава обяснения
в хода на съдебното следствие ,в които признава вината си .В своя защита и в последната си дума заявява,че има желание да плаща издръжката на детето си и моли за минимално наказание .
Представителят на Районна прокуратура поддържа обвинението за престъпление по чл.183 ал.1 от НК и считайки за
доказано недаването на издръжка за целия период на обвинението , пледира подсъдимата да бъде призната за виновна . При индивидуализация на
наказанието , предлага наказанието да бъде по вид
“пробация “ с двете задължителни по закон пробационни мерки за
срок от 1 година и 6 месеца.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства,поотделно и в
тяхната съвкупност намира
следното :
От началото на 2006 год. до месец май 2016
год. включително подсъдимата
И.Г.Д. и св. Т.С.Т. живели на съпружески начала. От това им съжителство
се родило детето Я.Т.С.,
родена на *** год. в гр. Хасково , ЕГН **********.С решение № 271/27.04.2017 год.по гр. дело № 86/2017
год. по описа на Районен съд - Хасково подсъдимата И.Г.Д. е осъдена да заплаща ,чрез бащата Т.С.Т. на детето Я.Т.С. месечна издръжка в
размер на 150 лева, считано от 15.09.2016 год. до настъпване на законни причини
за изменението или прекратяването й ведно със законната лихва върху всяка
просрочена вноска от датата на падежа до окончателното й заплащане. Постановено било издръжката за минало време в размер на 975 лева да се заплаща на равни месечни вноски по 50 лева, който
размер се добавя към ежемесечния размер издръжка, като се равнява общо на 200
лева, считано от 01.04.2017 год. Съгласно посоченото решение упражняването на
родителските права върху детето били предоставени на бащата Т.С.Т.. Решението влязло
в сила на 01.06.2017 год.След влизане в сила на решението и до настоящия момент
св. Т.С.Т. и детето Я.Т.С. живеели в гр. Хасково.Подсъдимата И.Г.Д., въпреки че знаела, че дължи издръжка в размер на 200 лева
за периода от месец август 2017 год. до месец ноември 2018 год. включително за
детето си Я.Т.С. не заплатила нито една месечна вноска, както е осъдена
съгласно съдебния акт.Не заплатила дължимите от нея на св. Т.С.Т., като баща и
законен представител на детето 16 месечни вноски за издръжка на детето в размер
на по 200 лева всяка, възлизащи на обща стойност 3 200 лева за детето Я.Т.С..Подсъдимата И.Г.Д.
е имала задължението доколкото издръжката е „носимо
задължение" и доколкото бащата и детето живеели в гр. Хасково да заплати издръжката
по местоживеенето им.Това станало и повод, св.Т.Т. да подаде жалба в Районна прокуратура – Хасково,въз
основа на която било образувано настоящото досъдебно производство.
Изложената фактическа обстановка съдът
прие да установена въз основа на обясненията на подсъдимата , показанията на свидетеля Т.Т. , както и
останали писмени доказателства, събрани в хода на съдебното и
досъдебно производство, приобщени по време на съдебното
следствие по реда на чл. 283 от НПК. Съдебният състав
кредитира показанията на св.Т. за достоверни и логични, като заявеното
от него се подкрепя и от данните,изводими от писмените доказателства. Обясненията на подсъдимата също
намират подкрепа в останалите доказателствени източници,поради което и се кредитират от
съда .
При така описаната фактическа обстановка,съдът
прие от обективна страна следното: Съдът е обвързан и дължи произнасяне
по обвинението, с което е сезиран, респективно с конкретизирания период на
осъществяване на престъпното деяние. Инкриминираният в обвинителния акт,
възприет и от състава на първоинстанционния съд,
период съответства на фактическите данни
относно начина, по който е извършена преценката за погасяване на забавените
плащания за издръжка. От събраните в хода на
ДП доказателства се установява , че след
влизане в сила на решението на
гражданския съд,с което подсъдимата е осъдена за задължение за издръжка на малолетната си дъщеря е
заплатила общо сумата от 454.10 лв .Тази сума е платена в периода от 09.08.2017 год.-10.02.2018 год. и
покрива задълженията за издръжка за 2 месечни вноски от по 200 лв. за детето Я. или за месеците юни и
юли 2017 г. За
да се държи наказателно отговорно дадено лице по чл.183, ал.1 от НК за
неплащане на издръжка на свой низходящ е необходимо то да бъде осъдено с влязло
в сила решение и едва след влизане в сила на осъдителното решение съзнателно да
не изплатило дължимите вноски в размер на два или повече месеца (за неплатената
издръжка за времето преди да има влязло в сила решение лицето не носи
наказателна отговорност, а само гражданска такава) - решение № 484 от
16.10.1980 год. по н.дело № 486/1980 год. на Върховния съд, I н.о./Отделно
от това нормата на чл. 76, ал. 1 от ЗЗД
предвижда възможност за длъжника да заяви кое от неизпълнените еднородни
задължения погасява, в случай че изпълнението не е достатъчно, за да покрие
всичките. За приложението й обаче, е необходимо това волеизявление да се
направи в срока по чл. 75, ал. 3 от ЗЗД, до
момента на погасяване на задължението, а не впоследствие. Видно от
представеното на ДП писмо
от ЧСИ Пеев за извършените
плащания в периода 14.12.2017
год.-10.02.2018 год. на сумата от
общо 254.10 лева и пл.нареждане от 09.08.2017г. за сумата от
200 лв. такова волеизявление на
подсъдимата няма отразено и в този
аспект, не влияе на начина на погасяване на неизпълнените задължения, възприет
от обвинението и състава на съда, съответен на изискванията на чл. 76, ал. 1 изречения
второ и трето от ЗЗД .По
тези съображения следва да се приеме,че
преведените от подсъдимата суми в общ размер на 454.10 лв. са
послужили за погасяване на
старите задължения за издръжка
на детето Я. за месеците юни и юли 2017 год. вкл. Като се има предвид, че
издръжката се дава, за да се осигури съществуването на съответното лице през
месеца, то именно поради тази причина изплащането й следва да стане не само през
текущия месец,но и в пълен размер, за да
задоволят естествените нужди на лицето,
за което е предназначена/ определение № 9/04.02.1977 г. по н.д.№ 54/77 г.на ВС/
. Поради това и остатъка от 54.10 лв. от направения превод на сумата от 200 лв. с
основание издръжка не покрива месечната издръжка за месец август 2017г. за детето
,поради което и задължението не се
явява погасено от подсъдимата изцяло и в срок / през съответния текущ месец /. При наличната
установеност по делото съдът прие,че
задължението на подсъдимата за
издръжка по отношение на малолетното
дете Я. С. за периода от м.август 2017 год. до м. ноември 2018 год.вкл. включва
16 месечни вноски по 200 лева ,при което размера на дължимата издръжка
възлиза общо на 3200
лева в посочения период.Поради
изложеното съдът призна подсъдимата за виновна в извършено престъпление по чл.183 ал.1 от
НК ,защото за периода от м.август 2017 година до м.ноември
2018г., включително в град Хасково,след
като е осъдена с решение по гр. дело № 86/2017 год. по описа на Районен съд -
Хасково, влязло в законна сила на 01.06.2017 год., да издържа свой низходящ -
детето си Я.Т.С., родена на *** год. чрез нейния баща и законен представител Т.С.Т.
***, съзнателно не е изпълнила
задължението си в размер на две и повече месечни вноски, а именно 16 месечни
вноски в размер на по 200 лева всяка, всичко на обща стойност 3 200 лева.
От субективна страна деянието
е извършено при условията на
пряк умисъл-подсъдимата е съзнавала ,че
с бездействието си по отношение на цялостното изпълнение на
задължението за издръжка на малолетното си дете ще
се стигне като резултат до неплащане на издръжката. Подсъдимата е в работоспособна
възраст ,като е полагала
труд и реализирала
доходи за част от
инкриминирания период , както и притежава недвижимо имущество ,с които е бил в обективна възможност да обезпечи дължимата от нея издръжка. Последното обуславя и
наличието на умисъл в нейното поведение.
Причина за извършване на
деянията от подсъдимата е липсата на
отговорност и чувство за родителски дълг.
При определяне на вида и размера на наказанието за престъплението ,за което подсъдимата бе призната
за виновна
,съдът взе предвид степента на обществената опасност на деянието и
дееца,подбудите за извършване на деянието и другите смекчаващи и отегчаващи
вината обстоятелства. Не следва, обаче, според настоящия
съдебен състав като смекчаващо отговорността обстоятелство да бъде отчетен факта, че подсъдимата е била безработна, доколкото последната е полагала труд ,макар и не през целия инкриминиран
период от време и е имала обективната възможност да заплаща издръжката на дъщеря си. Като смегчаващи вината на подсъдимата обстоятелства следва да се приемат чистото съдебно минало ,добри
личностни данни и оказаното съдействие при воденото разследване.
Като отегчаващо
отговорността обстоятелства следва да
се цени дължимостта на издръжката в некратък период от повече от година ,в който пострадалия е бил лишен от възможността да получава издръжка.Съставът на чл.183 ал.1 от НК предвижда алтернативно
две наказания – „лишаване от свобода” до една година или пробация .
Оценката на настоящата инстанция относно
кръга на смекчаващи и отегчаващи
отговорността на подсъдимата
обстоятелства отчита превеса на първите
от тях без да го намира за доминантен..Адекватната оценка на цялостния комплекс
от смекчаващи и отегчаващи обстоятелства налага заключение за превес на смекчаващите обстоятелства,
дефиниращи ниска степен на обществена опасност на дееца и извършеното от него
деяние. В конкретния случай за престъплението по чл.183 ал.1 от НК целите на чл. 36 от НК могат да бъдат постигнати и с
наказание, определено при условията на чл. 54 от НК по по -леката алтернатива от лишаването
от свобода , а именно – пробация в минималния предвиден
от закона размер .Затова
и наложи наказание малко над минималния размер на предвиденото наказание, а именно: 1.
„Задължителна регистрация по настоящ адрес” за срок от 10 /десет/ месеца и определена периодичност на явяване и
подписване от два пъти седмично и 2.”Задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок от 10
/десет / месеца.
С тези наказания съдът счита, че ще
бъдат постигнати целите на личната и генералната превенция на закона, което ще
въздейства възпитателно и предупредително както върху дееца, така и по
отношение на останалите членове на обществото.
На
основание чл.189 ал.3 от НПК съдът осъди подсъдимата да заплати в полза на държавата по сметка на ОД на МВР-Хасково направените на
досъдебното производство разноски в размер на 152.49 лв.
Воден от горното, съдът постанови присъдата си.
Съдия: /п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: В.А.