РЕШЕНИЕ
№ 140
гр. Стара Загора, 13.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА в публично заседание на
четиринадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Иванела Ат. Караджова
при участието на секретаря Стефани Хр. Чапанова
като разгледа докладваното от Иванела Ат. Караджова Търговско дело №
20245500900344 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба предявена от А. И. Д., ЕГН
**********, гр.К., ул. ****, чрез адв. П. К. от САК, против: ЗАД „Д.Б.Ж.З.“
АД, ЕИК ****, гр. С., бул. ****.
В исковата молба се посочва, че в резултат на ПТП са причинени
телесни увреждания на ищцата А. И. Д., на 78 години.
Сочи се, че на 05.02.2024 г., около 14:20 ч. в гр. К., в междублоково
пространство, до бл. 23 на бул. ****“ се е движил л.а. „И.“ с per. № СТ ****
PC, управляван от Д. В. В.. При извършване маневра на заден ход водачът В.
нарушил правилата за движение по пътищата и блъснал преминаващата
пешеходка А. И. Д.. В следствие на настъпилото ПГП са причинени телесни
повреди на ищцата А. Д..
Посочва се, че по случая е образувано ДП № ЗМ 242/2024 г. на РУ К., пр.пр.
№ 1319/2024 г. на РП Ст.Загора - ТО К., което към настоящия момент не е
приключило с окончателен съдебен акт. Причина за настъпване на
произшествието са допуснатите от водача на л.а. Д. В. нарушения на
правилата за движение по пътищата. В случая съществува пряка причинна
1
връзка между деянието на водача В. и настъпилите общественоопасни
последици - телесни увреждания на А. Д..
Твърди се, че за увреждащия л.а. “И.“ с per. № СТ **** PC, управляван от Д.
В., има сключена застраховка “Гражданска отговорност на автомобилистите”,
з.п. № BG/30/123003587186, със срок на валидност една година, считано от
10.12.2023 г. до 09.12.2024г. със ЗАД „Д.Б.Ж.З.“АД, гр. С.. По силата на този
договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите,
застрахователят покрива отговорността на застрахованите лица за
причинените от тях неимуществени и имуществени вреди на трети лица,
настъпили във връзка с притежаването и използването на МПС, съгласно чл.
492 от КЗ в размер на 10 420 000 лв. за всяко събитие, която сума представлява
минималния размер на обезщетението за неимуществени вреди по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.
Заявява се, че съгласно разпоредбата на чл. 380 от КЗ, ищцата е предявила
претенция за изплащане на обезщетение пред ЗАД „Д.Б.Ж.З.“АД, гр. С., като
са представени всички документи, с които разполага, получени от
застрахователя с обр.р. на 16.02.2024г. По случая е заведена щета № 0801-
001245/2024-01, по която застрахователят не_ е заплатил обезщетение. С оглед
на изложеното, в случая са налице предпоставки за ангажиране отговорността
на ЗАД „Д.Б.Ж.З.“АД, гр. С. за причинените неимуществени и имуществени
вреди на ищцата.
В исковата молба се посочва, че при процесното ПТП А. Д. е получила
следните травматични увреждания: фрактура на носни костици; подкожен
хематом; рани по лицето; охлузвания и кръвонасядания по челото, външния
нос и кожната повърхност на горната устна на устата; масивни
кръвонасядания и отоци по клепачите на двете очници; кръвоизлив под
слизестата обвивка на лява очница; разкъсно-контузни рани по челото и
външния нос; охлузване и кръвонасядане по пети пръст на лява ръка; оток,
кръвонасядание и охлузвания по двете колене; контузия на поясно-опашната
област; психически стрес; множество травми и наранявания по глава,
крайници и тяло и др.
Сочи се, че след инцидента на 05.02.2024 г. пострадалата е прегледана от
екип на ЦСМП. Оплаквала се е от болки в областта на главата и носа, както и
по цяло тяло и крайници. След направените прегледи и изследвания са
2
установени охлузвания и хематом на челото, изразена крипитация на носа.
Назначено е медикаментозно лечение, раните са били обработени и е
освободена за домашно лечение.
Посочва се, че поради болки в опашната област А. Д. посещава
специалист на 06.02.2024г. При прегледа са установени кожно кръвонасядане
и охлузване по лицето, палпаторна болка върху опашната кост. Назначени са
извършване на изследвания. Изписана е терапия за прием на парацетамол и
покой.
Сочи се, че на 12.02.2024 г. пострадалата посещава специалист УНГ по
повод получената фрактура на носа. При прегледа са установени множество
охлузвания в областта на челото и хематомно образувание. Направена е била
пункция на хематом, дадени указания за продължение на лечение с още 5 дни.
Посочва се, че на 21.02.2024 г. пострадалата е приета за лечение в МБАЛ
„Д.Х.С.“ ЕООД, гр. К., Отделение УНГ, с оплаквания от болезненост и
зачервяване на хематома на челото. Извършени са изследвания и консултации.
Взето е решение за извършване на оперативна интервенция. На 22.02.2024 г.,
видно от оперативен протокол № 58 е извършена инцизия и кюретаж на абсц.
кухина в областта на челото, изтекъл е кръвен гноен секрет, поставен дренаж.
На 23.02.2024г. А. е изписана с препоръки да не мокри оперативното поле 7
дена.
Сочи се, че на 25.03.2024 г. пострадалата отново посещава специалист поради
оплаквания от главоболие. Назначена е терапия.
Твърди се, че на 06.02.2024 г. ищцата е освидетелствана от съдебен лекар,
като съгласно Съдебномедицинско удостоверение № 48/2024 г., е установено,
че при прегледа са налице: счупване на носните кости; охлузвания и
кръвонасядания по челото, външния нос и кожната повърхност на горната
устна на устата; масивни кръвонасядания и отоци по клепачите на двете
очници; кръвоизлив под слизестата обвивка на лява очница; разкъсно-
контузни рани по челото и външния нос; охлузване и кръвонасядане по пети
пръст на лява ръка; оток, кръвонасядание и охлузвания по двете колене;
контузия на поясно-опашната област.
В исковата молба се заявява, че в резултат от горепосоченото лечение
ищцата е претърпяла имуществени вреди в размер на 330,44 лв.
Твърди се, че в резултат на уврежданията, получени от процесното ПТП
3
ищцата А. Д. търпи силни болки и много страдания. Възстановяването от
получените при процесното ПТП увреждания продължава и към настоящия
момент, не се чувства добре физически и емоционално. Вследствие на
инцидента пострадалата е получила множество травми и наранявания.
Твърди се също, че преди процесното ПТП А. Д. е била в добро
здравословно състояние, била е изключително дейна, но след инцидента
животът й се променя. Изпитва цялостен дискомфорт вследствие на
получените травми, както и последващи болки, които продължават и към
настоящия момент, възстановяването й не е приключено. За времето на
възстановяване, тя е разчитала на помощта и подкрепата на своите близки, от
невъзможността да се обслужва самостоятелно, като е чувствала срам и
безпокойство, че е в тяхна тежест. Пътният инцидент е причинил на ищцата
внезапно и неочаквано увреждане на здравето и множество болки и
страдания. С усилия се справя в ежедневието си и силно е ограничила
социалните си контакти, поради наличните и към момента болки и
дискомфорт, които изпитва в областта на травмите. Получените увреждания са
повлияли отрицателно на психологическото състояние пострадалата. Силният
стрес изживян, както при самото ПТП, така и при лечението, което
продължава, се отразяват зле емоционално върху психиката на жената.
Силните болки от травмите създават особен дискомфорт у ищцата. Ищцата
след злополуката е станала напрегната, тревожна и раздразнителна. Изпитва
страх от автомобили. Травматичният шок и съпровождащите го - тревожност,
депресивни състояние и напрегнатост все още не са отминали. Към настоящия
момент възстановяването й все още не е приключило. Освен причинените
физически болки и страдания, ищцата е получила силен стрес и страх по
време на инцидента, които ще останат в съзнанието й завинаги. Не може да
спи спокойно от болките в областта на травмите, получава задух, сърцебиене и
сънува кошмари, свързани с преживения инцидент. Търпи изключителни и
постоянни болки.
Сочи се, че с оглед на изложеното, причинените неудобства, болки и
страдания на ищцата следва да бъдат компенсирани. Паричното обезщетение,
не може да замести накърнените морални блага, но то би обезпечило
удовлетворяването на други нужди, което до известна степен би могло да
компенсира страданието и да постигне някакво, макар и минимално,
заличаване на неблагоприятните последици от причинените телесни повреди.
4
Твърди се, че вредите на ищцата са в резултат на виновното поведение на
водача Д. В., а за причинените от него вреди отговаря ответникът по делото
ЗАД „Д.Б.Ж.З.“АД, гр. С.. Съгласно чл. 432 от КЗ увреденият има право на
пряк иск срещу застрахователната компания, отговорна по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“, поради което за ищцата е налице
правен интерес да иска от съда определяне на справедлив размер на
обезщетение за причинените й неимуществени и имуществени вреди.
Претендираните суми са съобразени от една страна с принципа на
справедливост, с оглед действително претърпените болки и страдания от
причинената телесна повреда, а от друга страна с лимита на отговорност на
застрахователната компания по ЗГО и съдебната практика при компенсиране
на вреди от този вид.
Моли съда да осъди ответника ЗАД „Д.Б.Ж.З.“АД, гр. С. да заплати на
ищцата А. И. Д., обезщетение в размер на 26 000 лв., частичен иск от 40 000
лева, за причинените й неимуществени вреди изразяващи се в претърпени
болки и страдания, вследствие на причинените й телесни увреждания, както и
сумата от 330,44 лева за причинените и имуществени вреди, за извършените
разходи за лечение. В с.з на 14.04.25 г. е допуснато изменение на предявения
иск за неимуществени вреди, който да се счита предявен в размер на 40 000
хил. лева - обезщетение за причинени неимуществени вреди на А. И. Д., в
следствие на ПТП от 05.02.2024 г., ведно със законната лихва върху сумата,
считано от 12.02.2024г., евентуално от 16.02.2024 г., до окончателното
изплащане.
Претендира се законна лихва върху всяка една от сумите, считано от
12.02.2024 г.,а в условията на евентуалност от 16.02.24 г., до окончателното
изплащане.
Моли съда да присъди направените по делото разноски и адвокатски
хонорар на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА, заедно с начислено ДДС, тъй
като адвоката на ищцата е регистрирана по ЗДДС.
С отговора на исковата молба ответникът заявява, че счита заведените
искови претенции за процесуално допустими, макар и неоснователни, поради
което не намира, че са налице процесуални пречки за разглеждането им от
съда.
Оспорва изцяло предявената искова претенции на неимуществени вреди - по
5
основание н но размер.
Оспорва твърденията в исковата молба, че процесното произшествие е
настъпило по причина от действията на водача Д. В. В. при управлението на
лек автомобил марка „И.“, модел „***”. с per. № СТ **** PC. В тази връзка,
оспорва твърдениятa за механизъм на процесното произшествие, така както
съшият е описан в исковата молба, както и че същият се е осъществил само
поради нарушение на правилата за движение от страна на водача В..
Сочи, че във връзка с настъпилото пътнотранспортно произшествие е
съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 47 от 16.02.2024
г. по описа ма РУ-К. и е образувано досъдебно производство № ЗМ 242/2024 г.
по описа на РУ-К.. пр.пр. № 1319/2024 г. по описа на РП- Стара Загора ГО К.,
за чието развитие към настоящия момент липсват данни. Предпоставка за
ангажиране отговорността на ответното дружество е установяването на
виновността на водача на застрахованото МПС, чрез което са нанесени
претендираните в настоящото производство вреди. По делото е представен
официален удостоверителен документ - Констативен протокол, видно от който
безспорно е образувано досъдебно производство за изясняване на случая.
Установяването на престъпните обстоятелства, по което обуславя пряко
решението по образуваното дело, понеже покриват елементите на
пораждащия отговорността на застрахования фактически състав и съответно
обуславят отговорността на застрахователя.
Във връзка с гореизложеното, оспорва наличието на вина в поведението на
водача Д. В. В., управляваният от когото лек автомобил притежава
застрахователно покритие при „ЗАД Д.Б.Ж.З." АД.
Оспорва твърденията, че поради осъществяване на пътно - транспортно
произшествие от 05.02.2024 г., за ищцата А. И. Д. да са настъпили описаните в
исковата молба телесни травми и здравословни усложнения.
Оспорва твърденията, че в причинно следствена връзка с механизма на
произшествието, за ищцата А. И. Д. са настъпили телесни травми и
здравословни усложнения като посочените в исковата молба, като оспорва и
твърденията за техния морфологичен характер, за провеждане и естество на
лечението и за неговата продължителност.
Оспорва твърденията, че и към момента е затруднен нормалния начин на
живот на ищцата поради травми, настъпили при произшествието. Същите е
6
следвало да отшумят за период от около 1 -2 месеца.
Изцяло оспорва твърденията, че възстановителния период от травмите,
настъпили за ищцата от процесния инцидент не е завършил, тъй като не са
налични данни за продължаващо лечение, рехабилитация или друго,
обозначаващо незавършило лечение, вкл. към настоящия момент. Съобразно
представените медицински документи, установяващи здравния статус на
ищцата след ПТП, след провеждане на лечението е посочен „изход: с
подобрение“ и не са налични данни оздравителния срок да не е завършил, да
са настъпили неблагоприятни последици с траен характер или друго, от което
да следва извод за незавършено лечение.
Оспорва твърденията за настъпили в причинно-следствена връзка с
механизма на транспортния инцидент неимуществени вреди, за техния
интензитет и проявление, твърденията за периода, през който са търпени, като
оспорва и твърдението за настъпване на такива вреди, които да обосновават
размера на исковата претенция, който е изключително завишен, прекомерен и
не кореспондира пито с естеството на травмите, нито с характеристиките на
проведеното лечение и срока на възстановяване, нито с липсата на данни за
последващо лечение или ексцес, от което се налага извод за настъпило в
обичайния срок възстановяване, нито с причините и обстоятелствата при
осъществяването на произшествието, вкл. и относимата към момента на
възникването на ПТП съдебна практика.
Твърди, че ищцата е съпричинила вредоносният резултат. Оспорва
твърдението за изключителна вина на водача В.. Твърди, че същият не е могъл
да предвиди внезапно възникналата опасност на пътя, нито е бил длъжен да
стори това, защото ищцата се е появила в полезрението му внезапно, на място
намиращо се извън пешеходна пътека или такова, което е обозначено за
пресичане на пешеходци. В този смисъл навежда довод за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на пострадалата, изразило се в движение
внезапно пресичане на пътното платно, в участък необозначен за пресичане на
пешеходци, по начин, които не е бил безопасен, поради което ищцата сама е
поставила в опасност здравето си. Твърди, че ищцата е предприела навлизане
на платното за движение по начин, на място и в момент, когато това не е било
безопасно т.е. когато мястото на удара е било дълбоко вътре в опасната зона на
движещия се по платното за движение лек автомобил. Видно от изложеното,
7
като е предприела пресичане, на необозначено за това място, без да се
съобрази с движещите се превозни средства, с поведението си ищцата е
нарушила нормите на чл.113 и чл.114 от ЗДвП, което нарушение е в пряка
причинна връзка с настъпването на вредоносния резултат.
С оглед на горното поддържа, че ищцата като пешеходец е създала
предпоставките за настъпване на произшествието и е станала в по-голяма
степен спрямо поведението на водача В., причина за осъществяването му.
Оспорва размера на предявения по чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането
иск за неимуществени вреди, като счита същия за изключително завишен,
недължим и заявен в противоречие с принципа за справедливост, прогласен в
чл. 52 от ЗЗД.
Поддържа, че исковата сума е изключително завишена и не съответства на
обективните критерии, включващи се в понятието „справедливост",
принципно указани от Върховен съд и определени като елементи за обезвреда.
При определяне размера на обезщетението за неимуществените вреди, съдът
следва да извърши преценка на конкретни обстоятелства, определени по
относимост от съдебната практика, с оглед приложение на принципа за
справедливост. С оглед твърденията по основанието на предявената претенция
и предвид приложените доказателства поддържа, че претендираната от името
на ищцата парична сума е в изключително завишен размер, поради което не
отговаря на вложения в разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД смисъл.
Заявява, че на самостоятелно основание, исковата сума, претендирана за
обезвреда на неимуществени вреди е недължима и поради съпричиняване от
страна на ищцата за настъпване на сочения вредоносен резултат, поради което
следва да бъде приложена разпоредбата на чл. 51. ал. 2 от Закона за
задълженията и договорите.
Оспорва и основателността на претендираната сума за имуществени вреди
поради липса на връзка между извършените разходи и необходимостта от
извършването им с оглед адекватното провеждане на лечение.
Оспорва изцяло иска за присъждане на лихва по претенцията за
неимуществени вреди - като неоснователен, по съображенията за
неоснователност на главния иск.
Заявява, че на самостоятелно основание, съобразно действащият към
момента на настъпване на събитието и на предявяване на исковата претенция
8
Кодекс за застраховането, застрахователят дължи законната лихва за забава
върху застрахователното обезщетение след заявяване на извънсъдебна
претенция и след изтичане срока по чл. 496, ал.1, от Кодекса за
застраховането, определен от практиката на ВКС като рекламационен и който
срок поддържа, че не е започнал да тече предвид произнасянето на
застрахователя по предявената претенция.
Във връзка с изложеното, моли съда да отхвърли предявените от А. И. Д.
искове, като неоснователни и недоказани.
Възразява срещу искането за присъждане на адвокатско възнаграждение за
процесуално представителство на ищцата с аргумент от чл. 78. ал. 1 ГПК, като
оспорва и размера на претендирания адвокатския хонорар като прекомерен в
случай, че надвишава минималните размери съгласно Наредба №1/2004г. на
ВАС.
Претендира съдебно-деловодни разноски, както и юрисконсултско
възнаграждение.
С допълнителната искова молба ищцата оспорва всички възражения на
ответното дружество като незаконосъобразни, неоснователни и недоказани.
Счита за неоснователно оспорването на ответника на механизма на
процесното ПТП, вината и противоправността на извършеното деяние от
водача на л.а. Доколкото Констативният протокол за ПТП с пострадали лица е
изготвен от органите на полицията след оглед на местопроизшествието,
същият се ползва с обвързваща материална доказателствена сила относно
удостоверените от длъжностното лице факти, пряко възприети от него, които
са релевантни за механизма на ПТП - датата на настъпване на ПТП-то,
участниците в него, мястото на инцидента, посоката на движение на
автомобилите. Предвид и факта, че съгл. чл.45 от ЗЗД вината се предполага до
доказване на противното, с оглед установената презумпция за вина, счита че
не е в тежест на ищеца да доказва обстоятелства от механизма, който не е част
от фактическия състав на непозволеното увреждане.
Счита, че следва да се посочи също, че в гражданското право за да се приеме,
че има вина по см. на чл.45 от ЗЗД, не се изисква същата да е установена с
влязла в сила присъда по наказателно дело. Напротив, тази презумпция е
въведена в гражданското право за ефективната и бърза защита на
пострадалите. Дори наказателното производство да не приключи с влязла в
9
сила присъда, респ. решение, в гражданското производство може да не се
обори установената презумпция за вина. Присъдата има действие само
относно конкретни текстове по ЗДвП, във връзка с чл.343 от НК и те могат да
са различни от нарушенията на правилата за движение, установени от
гражданския съд.
Счита възраженията на ответното дружество за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на пострадалата ищца, за неоснователни и
недоказани.
Оспорването от страна на ответника на получените от ищцата травми при
процесното ПТП и нейният възстановителен период, счита за неоснователно,
тъй като всички описани в исковата молба травматични увреждания, болки и
страдания, техният интензитет и проявление при ищцата са настъпили
следствие ПТП от 05.02.2024г.
Счита, че неоснователно ответникът оспорва размера на предявения иск за
неимуществени вреди. Същият е съобразен от една страна с принципа за
справедливост, с оглед причинените неимуществени вреди на ищцата при
процесното ПТП, а от друга страна - с броя на пострадалите лица, лимита на
отговорност на ответника за 2024 г. и съдебната практика при компенсиране
на вреди от този вид.
Счита също, че ответното дружество неоснователно оспорва настъпилите за
ищцата имуществени вреди. В резултат на процесното ПТП и получените от
нея увреждания, същата е претърпяла имуществени вреди, който размер се
установява от приложените към исковата молба фактури и в който размер
следва да й бъдат възстановени.
Във връзка с претендираната от ищцата за заплащане лихва за забава, моли
съда да има предвид, че задължението за изплащане на застрахователно
обезщетение възниква с настъпването на застрахователното събитие, покрито
от ЗГО на автомобилистите. Приложимата правна норма е чл. 429, ал.З КЗ, в
която е уредено задължение на застрахователя за лихви от датата на
уведомяване от застрахования или от датата на уведомяване или предявяване
на застрахователна претенция от увреденото лице. Тъй като за делинквента е
установено задължение да уведоми застрахователя в 7-дневен срок от датата
на настъпване на застрахователното събитие, а в конкретния случай
застрахователят не оспорва, че това задължение е изпълнено, то за
10
застрахователя възниква задължение за плащане на лихви към пострадалия от
7-мия ден, така, както е посочено в исковата молба - 12.02.2024 г.
Твърди, че най - късният момент, от който възниква задължението за лихви е
16.02.2024 г., за която дата са представени доказателства /обратна разписка,
приложена към ИМ/, че от ищеца е постъпило уведомление до застрахователя,
до окончателното изплащане. Уточнява, че в условията на евентуалност,
претендира законната лихва за забава върху претендираните суми като
главници от датата на уведомяване на застрахователя с извънсъдебната
претенция на ищцата - 16.02.2024 г. до окончателното изплащане.
В допълнение, с оглед възраженията на ответника, че рекламационният срок
не бил започнал да тече предвид произнасянето на застрахователя, счита, че
следва да посочи разпоредбата на чл. 429, ал.З КЗ, като заявява, че и към
момента застрахователят не е определил и не е изявил готовност за заплащане
на обезщетение.
Прави възражение за недължимост на претендираното
адвокатско/юрисконсултско възнаграждение, респ. на прекомерност на
претендираните от ответника разноски.
В допълнителният отговор ответникът заявява, че поддържа всички
направени с първоначалния отговор на исковата молба твърдения,
възражения, оспорвания и доказателствени искания, които счита за
мотивирано изложени и необходими с оглед установяването на обективната
истина, касаеща процесния случай.
Поддържа всички оспорвания и възражения в отговора на исковата молба -
досежно вината, противоправното поведение, вредите и причинно-
следствената връзка между тях и ПТП.
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната
съвкупност намира за установено следното:
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл.432 КЗ във вр. чл.45
ЗЗД - за заплащане на обезщетение за неимуществени и имуществени вреди и
акцесорна претенция с правно основание чл.86 ЗЗД. че на
Установява се ,че на 05.02.24г., около 14:20 ч. в гр. К., в междублоково
пространство, до бл. 23 на бул. **** се движи л.а. марка и модел „И.“ с per. №
СТ **** PC, управляван от Д. В. В.. При извършване маневра на заден ход
водачът В. нарушава правилата за движение по пътищата и блъска
11
преминаващата пешеходка А. И. Д.. В следствие на настъпилото ПТП са
причинени телесни повреди на ищцата А. Д..
По случая е образувано ДП № ЗМ 242/2024 г. на РУ К., пр.пр. № 1319/2024 г.
на РП Стара Загора - ТО К., което към настоящия момент е прекратено.
Не е спорно обстоятелството,че за увреждащия л.а. “И.“ с per. № СТ ****
PC, управляван от Д. В., има сключена застраховка “Гражданска отговорност
на автомобилистите”, з.п. № BG/30/123003587186, със срок на валидност една
година, считано от 10.12.2023 г. до 09.12.24 г. със ЗАД „Д.Б.Ж.З.“АД, гр. С..
По силата на този договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, застрахователят покрива отговорността на застрахованите
лица за причинените от тях неимуществени и имуществени вреди на трети
лица, настъпили във връзка с притежаването и използването на МПС,
съгласно чл. 492 от КЗ в размер на 10 420 000 лв. за всяко събитие, която сума
представлява минималния размер на обезщетението за неимуществени вреди
по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.
Съгласно разпоредбата на чл. 380 от КЗ, ищцата предявява претенция за
изплащане на обезщетение пред ЗАД „Д.Б.Ж.З.“АД, гр. С., като са
представени всички документи, с които разполага, получени от застрахователя
с обр.р. на 16.02.24г. По случая е заведена щета № 0801-001245/2024-01, по
която застрахователят не е заплатил обезщетение.
Налице е валидно, към датата на процесното ПТП, застрахователно
правоотношение, сключено със застрахователна полица №
BG/30/123003587186, със ЗАД „Д.Б.Ж.З.“АД, гр. С., застраховка „ГО“ на
автомобилистите между ответното дружество и собственика на процесното
МПС.
При процесното ПТП А. Д. получава следните травматични увреждания:
фрактура на носни костици; подкожен хематом, с гнойно възпаление; рани по
лицето; охлузвания и кръвонасядания по челото, външния нос и кожната
повърхност на горната устна на устата; масивни кръвонасядания и отоци по
клепачите на двете очници; кръвоизлив под слизестата обвивка на лява
очница; разкъсно-контузни рани по челото и външния нос; охлузване и
кръвонасядане по пети пръст на лява ръка; оток, кръвонасядание и охлузвания
по двете колене; счупване на опашната кост; психически стрес; множество
травми и наранявания по глава, крайници и тяло и др.
12
След инцидента на 05.02.2024 г. пострадалата е прегледана от екип на
ЦСМП, с оплаквания от болки в областта на главата и носа, както и по цялото
тяло и крайници. След направените прегледи и изследвания са установени
охлузвания и хематом на челото, изразена крипитация на носа. Назначено е
медикаментозно лечение, раните са обработени и е освободена за домашно
лечение.
На 21.02.2024 г. пострадалата е приета за лечение в МБАЛ „Д.Х.С.“ ЕООД,
гр. К., Отделение УНГ, с оплаквания от болезненост и зачервяване на
хематома на челото. Извършени са изследвания и консултации. Взето е
решение за извършване на оперативна интервенция. На 22.02.2024 г., видно от
оперативен протокол № 58 е извършена инцизия и юоретаж на абсц. кухина в
областта на челото, изтекъл е кръвен гноен секрет, поставен дренаж.
В хода на производството е назначена СМЕ ,от чието заключение се
установява,че при процесното ПТП ищцата получава:
- счупване на опашната кост –с период на възстановяване около 1 -2 месеца;
-счупване на носните кости -разстройство на здравето извън случаите на чл.
128 и чл.129 НК и възстановяване около 30 дни;
-хематом на челото с последвало гнойно възпаление - разстройство на
здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК и възстановяването около
30 дни;
-охлузвания - причиняват страдание, което трае около 1-2 седмици.
Счупването на носните кости е лекувано чрез тампонада. Счупването на
опашната кост не се лекува, гнойното възпаление на хематома е лекувано
оперативно. Приложено е и медикаментозно лечение.
Разходите за лечение са извършени във връзка с получените травматични
увреждания.
Вещото лице-медицински експерт обяснява, че счупването на опашната кост
не е съществено относно механиката на движение на тялото, обаче винаги се
съпровожда с болки, когато човек стои на седалището си. Всеки седеж на
пострадалата е свързан с болезненост, а в ежедневоето това се случвало често.
Нейният фрагмент е незараснал, не може да зарасне и никой ортопед няма да
се наеме да го фиксира с метални импланти.
Назначена е и съдебно-автотехническа експертиза ,от чието заключение се
13
установява следното: ПТП става в светлата част на денонощието, при ясно
време и суха пътна настилка. Пострадалата предприема пресичане на
платното за движение в посока от юг на север, като на около 2,80, 2,90 м южно
от северната граница на платното за движение и около 1,85 м източно от
ориентира настъпва удар между автомобила и пешеходката. За автомобила
ударът е в задните леви състави, а за ищцата в поясно- опашната област на
тялото й. В резултат на удара пешеходката изпада зад автомобила с лице към
настилката. Пътната настилка на мястото на процесното ПТП е равна, без
дупки и с гладък асфалт. В близост до мястото на удара няма пешеходен
тротоар, който пешеходката да ползва. Няма и обособени места за пресичане
на пешеходци. В материалите по делото няма данни за внезапно изкачане на
пешеходката на платното за движение.
Видно от експертното заключение в конкретната ситуация пострадалата е
нямала техническата възможност да предвиди действията/бездействията на
водача на л.а. „И.“ при движението му на заден ход и в този смисъл е нямала
техническата възможност да предотврати ПТП. Пешеходката е изминала 7,20
м от платното за движение до мястото на удара.
Причините за възникване на ПТП от техническа гледна точка са
субективните действия на водача на л.а. „И.“, който преди да започне
движението назад не се убеждава, че пътят зад автомобила е свободен, а по
време на движението си назад, не наблюдава непрекъснато пътя зад
автомобила и по този начин създава опасност за движещата се зад него
пешеходка.
Технически правилно е преди да започне движение назад, водачът на
автомобила да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и няма
да създаде опасност за другите участници в движението. Ако водачът не е в
състояние непрекъснато да наблюдава пътя зад автомобила, той е длъжен да
осигури лице, което да му сигнализира за опасности.
Водачът е имал техническата възможност да възприеме пътната обстановка
на около 4 м вляво и вдясно от страниците на автомобила. Разстоянието на
видимост назад в огледалата е не по-малко от около 20 м. Водачът на
л.а. „И.“ е имал техническата възможност да предотврати ПТП, като преди да
предприеме движение назад се е убеди, че пътят зад МПС е свободен и няма
да създаде опасност за пешеходната, а по време на движението си назад,
14
непрекъснато наблюдава пътя зад автомобила и предприеме своевременно
спиране, когато възникне опасност за движението.
От разпита на свидетеля Д. В. се установява, че е влезнал в уличка, близо до
паркинга на магазин „Аякс“ да паркира, но видял, че няма места и предприел
движение на заден ход, за да излезне от мястото. Тръгнал на заден вход,
включил светлините си, видял на камерата, че имало свободно пространство.
На улицата имало спрени два буса, които правили пространството малко и той
трябвало да ги избегне. Имало тротоар остреща с контейнери за боклук. След
като преминал не повече от 7-8 метра усетил удряне и спрял. Слязъл и видял
паднала жена зад джипа. Според свидетеля пострадалата е попаднала в
сляпата му зона. Тя стенела, движила се бавно, нямала бастун. Ударът бил в
задния капак на автомобила. Жената била ударена в дясната страна на тялото
й, лицето й било в кръв. Тя говорела и стенела след удара. След това дошли
полиция и бърза помощ и я откарали в болница.
Относно възражението за съпричиняване: Ответникът счита,че е налице
съпричиняване на вредоносния резултат, изразяващо се в движение/внезапно
пресичане на пътното платно, в участък необозначен за пресичане на
пешеходци, по начин, който не е бил безопасен.
Съдът намира,че не се доказва ,че е налице внезапно навлизане на
пешеходната на платното за движение.Относно възражението за пресичане на
необособенно място - в близост до мястото на удара няма пешеходен тротоар,
който пешеходната да ползва. Няма и обособени места за пресичане на
пешеходци. Следва да се има предвид, че за да е налице съпричиняване от
страна на пострадалия приносът му трябва да е конкретен, да се изразява в
определено действие и да се намира в причинна връзка с настъпилите вреди.
Изводът за наличие на съпричиняване на вредата не може да почива на
предположения. Поради това и с оглед формираната постоянна практика,
според която изводът за наличие на съпричиняване по смисъла на чл. 51. ал. 2
ЗЗЛ не може да почива на предположения, а следва да бъде основан на
категорични доказателства за конкретно поведение на пострадалия, се налага
извод за недоказаност на направеното от ответника възражение.
В хода на производството са разпитани свидетелите В. И. Д. и Добри Колев
Добрев.
От разпита на свидетеля В. Д. стана ясно, че същата е снаха на ищцата по
15
делото. Разбрала за инцидента от съпруга си, на когото му се обадили по
телефона. Двамата веднага отишли в Бърза помощ, защото разбрали, че А.
била откарана там с линейка
Когато видяли ищцата, същата изглеждала много зле. Била стресирана, имала
кръв по лицето, а коленете й били одрани. Много я болял кръста, имала голям
хематом, носът й бил ударен. Лекарят им казал, че има счупване. Промили й
раните, сложили й лепенки и я пуснали, като казали на другия ден отново да
отиде на преглед. Лекар по УНГ искал да я види, защото бил скептичен, че А.
ще може да диша през носа. На другия ден отишли отново, а след няколко
дена се наложило отново да я приемат в болницата за три дни, заради
хематома на челото - същият не спадал. А. я боляла много главата. Направили
й някаква процедура. След инцидента последната била страшно стресирана,
болял я много кръста и челото, не можела да стои седнала. Повече от седмица
след инцидента ищцата не можела да се обслужва сама. Свидетелката си
пуснала отпуск, за да й помага, тъй като ищцата не можела да се обслужва и
живеела сама. След като последната се пооправила, В. се върнала на работа,
но ходили с мъжа й често да проверяват свекърва й, което вършили и до
момента. А. имала последици от инцидента - замайване, изпитвала страх да
излиза навън, дори до магазина - страхувала се някоя кола да не я блъсне
отново. Близо два месеца ищцата не била излизала от вкъщи. Свидетелката й
помагала - правила й промивки на хематома и на носа, помагала й да ходи до
тоалетна, да се облече, да сготви. Най-интензивните грижи продължили
повече от седмица, след това ходили с мъжа й след работа, а когато
пострадалата трябвало да отиде на лекар отново си взимали отпуск, за да я
заведат. Прегледите били за кръста и носа. Хематомът си личал повече от
месец. Наложило се да й правят пункция на два пъти. След катастрофата А.
изпитвала болка в главата и в кръста - в опашната област. Най-много болка
изпитвала в главата - от време на време получавала замайвания, които се
появявали и до момента. Преди инцидента е нямала подобни замайвания.
След инцидента А. не ходила сама, изпитвала страх. Сега се чувствала вече
по-добре, вече излизала навън и била по-спокойна. Имала замайвания, но
същите са станали по-редки. Инцидентът й се отразил много - не искала да
излиза, било й е неудобно какво ще си кажат хората, не смеела дори до
магазина да отиде. Преди случилото се често излизала с приятелки на кафе, но
сега вече не го правила, не смеела да ходи.
16
От разпита на свидетеля Д.Д. става ясно, че същият е син на ищцата А. Д..
Видял за пръв път майка си след инцидента в Бърза помощ. Била в
неадекватно състояние и превързана. Изписали я на същия ден от болницата,
след като й направили снимки. Оттокът й се увеличавал. А. се оплаквала, че я
боли. Свидетелят и съпругата му й помагали. Имала травми на лицето и
тялото, имала синини по гърба и по лицето. Оплакванията продължили повече
от месец - ситуацията била тежка. Съпругата на свидетеля се грижила за
ищцата през повечето време, а Добри пазарувал и купувал лекарства. Към
момента понякога А. получава виене на свят, като в тези ситуации гледа да се
хване за нещо, за да не падне. Преди катастрофата не се е оплаквала от
световъртеж. Преди ПТП А. била активна жена, имала двор с животни на
село, за които се грижела. След инцидента трябвало някой да се грижи за нея,
защото била стресирана, уплашена и не се чувствала сигурна в себе си.
Съпругата на свидетеля била изцяло с ищцата около седмица, след това я
посещавали всяка вечер след работа, а през деня се чували по телефона. След
втория преглед отново я взели в болницата за интервенция на хематома. В
момента пострадалата изпитвала страх да излиза и да се движи сама.
Към настоящия момент А. Д. продължавала да има замайване, като след
инцидента това било често явление. Възстановяването е продължило повече 2
месеца, като към момента продължава да има болки - в областта на главата и
кръста, а през първата седмица изцяло е зависила от грижите на близките си.
Относно фрактурата на опашната кост, фрагментът стои незараснал, няма и да
зарасне, никой ортопед няма как да го фиксира с метални импланти, а от там и
пострадалата изпитва болки в ежедневието си и към настоящия момент.
Освен физическите болки и травматичните увреждания, които е получила
пострадалата, същата е получила и психически травми. След инцидента е
станала стресирана, тревожна и притеснителна. Дълго време зависила от
помощта на сина си и снаха си, не е можела да се справя сама през периода на
възстановяване и лечение. Не можела да си гледа двора и животните на село и
да се включва в грижите за домакинството.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните
правни изводи:
За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 от
КЗ, е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно
17
застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка
"Гражданска отговорност", между прекия причинител на вредата и
застрахователя, при спазване на изискванията на чл. 380 КЗ.
В случая, не е спорно наличието на валидно застрахователно
правоотношение по сключена задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ към датата на процесното ПТП .
Съдът намира, че следва да приложи законовата разпоредба на чл. 498,
ал. 3 КЗ, която обвързва допустимостта на прекия иск от наличието на
започната процедура по доброволно уреждане на отношенията между
пострадалия при ПТП и застрахователя по задължителна застраховка "ГО на
автомобилистите" и изтичането на тримесечен срок от предявяването на
претенцията пред застрахователя или пред негов представител. Касае се за
рекламационен срок, въведен от законодателя с новия КЗ, с цел
предотвратяване или намаляване на съдебните производства по този вид
спорове. Следователно, изтичането на рекламационния срок е предпоставка за
възникването на самото право на пряк иск на увреденото лице срещу
застрахователя на ГО на автомобилистите.
Ищцата е предявила претенцията си пред застрахователя,получена с
обратна разписка от 16.02.24 г.
На следващо място следва да са налице и всички кумулативни
предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание
за отговорност на прекия причинител спрямо увредения за обезщетяване на
причинените вреди.
В настоящия случай доколкото няма постановена присъда, която да е
задължителна за гражданския съд на основание чл. 300 от ГПК относно това
дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на
дееца, тези предпоставки следва да бъдат установени с доказателства в хода
на настоящото производство.
От заключението на автотехническата експертиза се установява, че
причините за възникване на ПТП от техническа гледна точка са субективните
действия на водача на л.а. „И.“, който преди да започне движението назад не
се убеждава, че пътят зад автомобила е свободен, а по време на движението си
назад, не наблюдава непрекъснато пътя зад автомобила и по този начин
създава опасност за движещата се зад него пешеходка.
18
Поради това съдът приема, че деянието на водача на лекия автомобил
осъществява всички признаци /обективни и субективни/ на деликтния състав
по чл. 45 от ЗЗД. Следователно отговорността на застрахователя по
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, на основание чл.
432, ал. 1 от КЗ следва да бъде ангажирана.
Относно размера на иска за неимуществени вреди, съдът намира
следното:
Съгласно чл. 52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост. Справедливостта изисква претърпените
болки и страдания на ищеца да бъдат надлежно и адекватно обезщетени.
Понятието “справедливост” не е абстрактно. Според ПП на ВС на РБ №
4/23.12.1968 г. то е свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при
определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства са
характера на увреждането, начина на настъпването, обстоятелствата при които
е станало, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените
морални страдания и др.
От показанията на разпитаните свидетели, които съдът изцяло
кредитира като убедителни, последователни и непротиворечиви се установява
безспорно, че преди ПТП А. била активна жена, имала двор с животни на
село, за които се грижела. След инцидента трябвало някой да се грижи за нея,
защото била стресирана, уплашена и не се чувствала сигурна в себе
си.Претърпяла е болки и страдания в резултат на ПТП,а именно фрактура на
носни костици; подкожен хематом, с гнойно възпаление; рани по лицето;
охлузвания и кръвонасядания по челото, външния нос и кожната повърхност
на горната устна на устата; масивни кръвонасядания и отоци по клепачите на
двете очници; кръвоизлив под слизестата обвивка на лява очница; разкъсно-
контузни рани по челото и външния нос; охлузване и кръвонасядане по пети
пръст на лява ръка; оток, кръвонасядание и охлузвания по двете колене;
счупване на опашната кост; психически стрес; множество травми и
наранявания по глава, крайници и тяло и др. Относно фрагмента на опашната
кост същият е незараснал, не може да зарасне и никой ортопед няма да се
наеме да го фиксира с метални импланти.
С оглед изложеното съдът съобразявайки горните критерии определя
19
размер на обезщетението за ищцата от 30 000 лв.,като в останалата част до
предявения размер от 40 000 лв. ,предявеният иск следва да се отхвърли
като неоснователен.
Относно предявения иск за обезщетение на имуществени вреди
съдът намира,че следва да се уважи в пълен размер ,а именно 330,44 лв.,тъй
като от заключението на съдебно-медицинската експертиза се установява,че
направените разходи за лечение на ищцата са изцяло във връзка с процесното
ПТП.
По иска за законна лихва.
Съгласно чл. 429, ал. 3, изр. 2 - ро КЗ вр. чл. 493, ал. 1, т. 5 и чл. 429, ал. 2,
т. 2 КЗ, застрахователят дължи на увреденото лице лихвите за забавата на
застрахования по застраховка "Гражданска отговорност", считано от по-
ранната дата на уведомяване на застрахователя за настъпване на
застрахователното събитие от застрахования делинквент или от увреденото
лице, вкл. чрез предявяване от последното на застрахователна претенция,
стига лихвите да са в рамките на лимита на отговорност на застрахователя,
определен от размера на застрахователната сума.
В настоящия случай, ищците претендират законна лихва от считано от
12.02.2024 г.,а в условията на евентуалност от 16.02.24 г. Следователно съдът
като съобрази горепосочените разпоредби и при липса на други данни следва
да приеме, че 12.02.2024 г. е датата, на която застрахователят е уведомен и
този момент се дължи законна лихва.
По отговорността за разноските:
От представените по делото доказателства се установява, че ищцата е
материално затруднено лице, поради което адвокатската защита ще бъде
осъществявана безплатно.
Съгласно нормата на чл. 38, ал. 2 ЗА адвокатът, оказващ безплатно
адвокатска помощ, има право на адвокатско възнаграждение, ако се касае за
случай по чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА и ако в съответното производство
насрещната страна е осъдена за разноски. Съдът определя възнаграждението в
размер не по-нисък от предвидения в наредбата по Закона за адвокатурата и
осъжда другата страна да го заплати. Изявленията за наличие на конкретно
основание за оказване на безплатна помощ по чл. 38, ал. 1 от ЗА обвързват
съда и той не дължи проверка за съществуването на конкретната хипотеза.
С оглед изхода на делото ответното дружество следва да заплати на адв.
П. К. адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна адвокатска помощ на
20
ищцата в общ размер на 3945 лв.по двата обективно съединени иска с ДДС.
Ищцата А. И. Д., ЕГН **********, гр.К., ул. ****, чрез адв. П. К. от САК,
следва да заплати на ЗАД „Д.Б.Ж.З.“ АД, ЕИК ****, гр. С., бул. **** сумата
107,50 лв. –разноски по делото съобразно отхвърлената част на исковете.
Ответникът следва да заплати по сметка на Окръжен съд –Ст.Загора
сумата 712,50 лв.–разноски, платени от бюджета на съда , съразмерно с
уважения размер на исковете,както и държавна такса в размер на 1225 лв..
съразмерно с уважения размер на исковете.
Водим от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД „Д.Б.Ж.З.“ АД, ЕИК ****, гр. С., бул. **** да заплати на
А. И. Д., ЕГН **********, гр.К., ул. ****, чрез адв. П. К. от САК, сумата от
30 000 лв./тридесет хиляди лева/ представляваща обезщетение за
претърпените неимуществени вреди- болки и страдания, причинени в
резултат на ПТП от 05.02.2024 г.., ведно със законната лихва, считано от
датата на уведомяване на застрахователя- 12.02.2024 г. до датата на
окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ предявеният иск над сумата от
30 000 лв. до претендирания размер от 40 000 лв. като неоснователен.
ОСЪЖДА ЗАД „Д.Б.Ж.З.“ АД, ЕИК ****, гр. С., бул. **** да заплати на
А. И. Д., ЕГН **********, гр.К., ул. ****, чрез адв. П. К. от САК, сумата от
330,44 лв./триста и тридесет лева и четиридесет и четири стотинки/
,представляваща обезщетение за претърпените имуществени вреди- болки и
страдания, причинени в резултат на ПТП от 05.02.2024 г.., ведно със законната
лихва, считано от датата на уведомяване на застрахователя- 12.02.2024 г. до
датата на окончателното изплащане.
ОСЪЖДА А. И. Д., ЕГН **********, гр.К., ул. ****, чрез адв. П. К. от
САК да заплати на ЗАД „Д.Б.Ж.З.“ АД, ЕИК ****, гр. С., бул. ****
направените по делото разноски в размер на 107,50 лв. съразмерно с
отхвърлената част от исковете.
21
ОСЪЖДА ЗАД „Д.Б.Ж.З.“ АД, ЕИК ****, гр. С., бул. **** да заплати на
адв.П. К. САК сумата 3 945 лв. -възнаграждение за оказана безплатна
адвокатска помощ по двата иска съобразно уважената част.
ОСЪЖДА ЗАД „Д.Б.Ж.З.“ АД, ЕИК ****, гр. С., бул. **** да заплати в
полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, сумата от 1225 лв. за
държавна такса, както и сумата от 712,50 лв., представляваща
разноски,платени от бюджета на съда , съразмерно с уважения размер на
исковете.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му
на страните пред Пловдивския апелативен съд.
Съдия при Окръжен съд – Стара Загора: _______________________
22