Р Е Ш
Е Н И Е
№ …………../………………2020г., гр.Варна.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ВАРНА, VІІ-ми касационен състав,
в публично съдебно заседание
на дванадесет и пети юни 2020г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ Ж.
ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ Д.
СТОЯН КОЛЕВ
при участието на секретаря Мая Вълева
и прокурора Силвиян Иванов,
като разгледа докладваното от
съдия Ж. КАНД № 1040/20г.
Производството е по реда на
чл.208 и сл. от АПК вр. чл.63
ал.1 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на „Милки Био Груп“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление в гр.София, представлявано от
управителя П.П., чрез пълномощник - адв.С.Ж., срещу Решение № 348/26.02.2020г.
по АНД № 4600/2019г. на Районен съд–Варна, с което е потвърдено Наказателно постановление /НП/ № КХ-048/10.06.2019г.,
издадено от директора на ОДБХ – гр. Варна, с което на дружеството са наложени
следните имуществени санкции: за нарушение на чл.12, ал.1 от Закон за храните /ЗХ/
в размер на 2 000 лв. на осн. чл.42 ал. 2 от ЗХ; за нарушение на чл.18 ал.1 от ЗХ
вр. чл.2 от Наредба № 1/2016 за хигиената на храните и глава II, чл.5 от Регламент
№ 852/2004г., относно хигиената на храните - в размер на 3 000 лв. на осн.
чл.43 ал.2 от ЗХ; и за нарушение на чл.21а ал.2 вр. чл.21а, ал.1, т.1 и т.2 от ЗХ - в размер на 1 000
лв. на осн. чл.48 ал.2 от ЗХ.
Касаторът
поддържа, че решението на ВРС е незаконосъобразно поради неправилно прилагане
на материалния закон, като по подробно изложени съображения твърди, че
нарушението по т.1 от НП е било отстранено още преди съставяне на АУАН, по т.2
е несъставомерно, а по т.3 не е извършено, тъй като макар и на един по-късен
етап, всички изискани от проверяващите документи са били представени. Молбата
към съда е за отмяна на въззивното решение, както и на потвърденото с него НП.
В
съдебно заседание касаторът редовно призован не се представлява.
Ответникът
по жалбата, чрез процесуален представите – ю.к. Г., оспорва жалбата. Пледира за
законосъобразност на въззивното решение.
Представителят
на ВОП изразява становище за неоснователност на подадената жалба.
С оглед на събраните доказателства, следва да
се приеме, че районният съд правилно е установил фактическата обстановка, въз
основа на доказателствата, които са били представени пред него по време на
въззивното производство. В хода на същото е прието, че на 03.04.2019г. е
извършена проверка от служители на ОДБХ – Варна, измежду които и св.С. Г. И, в
склад за съхранение на храни, неизискващи съхранение с контролирана температура,
находящ се в гр.Варна, ул.“Перла“ № 26, ЗПЗ, в логистичен парк, сграда Al-104
/изход 31/, стопанисван от „Милки Груп Био“ ЕАД, съвместно с представители на
ГДНП - ИП, ОД на МВР - Варна и НАП – Варна.
При проверката контролните органи установили,
че в помещението има налични хранителни продукти (растителни мазнини и сухо
мляко), собственост на „Милки Груп Био“
ЕАД. За съответното помещение нямало
издадено удостоверение за регистрация по Закона за храните, нямало и подадено и
заявление за регистрация за същото. При поискване от страна на контролните
органи не били представени система за управление безопасността на храните,
включваща добри търговски практики и система за анализ на опасностите и
критични контролни точки във връзка с § 1, т.2, т.56 от допълнителните
разпоредби на ЗХ и системи и процедури за събиране и съхранение на информацията
за храните, които са се намирали в обекта, както и не са представили информация
за всички свои доставчици на храни и информация за производителите или
търговците на храни, на които те са доставили своите продукти, включително дневник
за входящ контрол и търговски документи за произход и годност на наличните
хранителни продукти.
В деня на проверката св.А. подал едно общо
заявление за регистрация на обекта заедно с друг обект на територията на ЗПЗ, в
логистичен парк, ползвани от въззивното дружество. Впоследствие на 05.04.2019г.,
същият подал второ заявление.
Приемайки, че с това свое поведение въззивното
дружество е извършило нарушение на чл.12, ал.1 от ЗХ; нарушение на чл.18, ал.1
от ЗХ във връзка с чл.2 от Наредба № 1/2016 за хигиената на храните и глава II,
чл. 5 от Регламент № 852/2004г. относно хигиената на храните и нарушение на
чл.21а, ал.2 във връзка с чл.21а, ал.1, т.1 и т.2 от ЗХ, св.С. Г. И (главен
инспектор в ОДБХ-Варна) съставила на 11.04.2019г. АУАН в присъствието на един
свидетел. Актът бил връчен на управителя на дружеството П.Д.П. на 22.04.2019г.
В предвидения в чл.44 ал.1 от ЗАНН срок
въззивното дружество не е депозирало писмено възражение срещу съставения АУАН,
като на 10.06.2019г. Началникът на ОДБХ–Варна, приемайки идентична фактическа
обстановка, като тази, изложена в АУАН, издал обжалваното наказателно
постановление.
За да потвърди
атакуваното пред него НП, въззивния съд е приел, че в хода на
административнонаказателното производство не са допуснати съществени
процесуални нарушения водещи до отмяна на акта, както и че същия е издаден в
съответствие с материалноправните разпоредби.
По касационната жалба.
Разгледана
по същество касационната жалба се явява частично основателна по следните
съображения.
Не се
споделят възраженията на касатора относно незаконосъобразността на НП по
отношение на точки 1 и 3.
Безспорно
е установено от доказателствата по делото, включително и от разпита на св.А.,
че в периода от 01.04.2019г. до деня на проверката 03.04.2019г. проверявания
обект е работил без предварително да е бил регистриран по реда на ЗХ.
Заявлението за регистрация е подадено в деня на проверката, а самото решение за
регистрация е издадено едва на 24.04.2019г. Тези факти по безспорен начин
доказват, че към датата на проверката – 03.04.2019г. дружеството е извършвало
„търговия с хранителни продукти“, по смисъла на ЗХ /в редакцията му към
03.04.2019г./ в обект, който не е бил регистриран по реда на ЗХ.
Не се
споделят възраженията за липса на нарушение и по т.3 от НП. Видно и от
обстоятелствената част на НП и от диспозитива му, нарушението за което е
наказано дружеството е, че в обекта не е била внедрена система за самоконотрол,
която да осигури проследяване на храните на всеки етап. Непредставянето на
изисканите документи в деня на проверката е само следствие от липсата на тази
система. Обстоятелството, че документите за произход на храните са предоставени
близо седмица след проверката, както и затрудненията, които дружеството е
изпитало при снабдяването с въпросните документи, които е трябвало да бъдат
изискани от офиса в гр.София, е само доказателство за липсата на въпросната
система, както и за процедури за събиране и съхранение на инфомацията за
храните, находящи се в обекта, които да
осигуряват възможност, въпросните документи да бъдат предоставени на
проверяващите при поискване.
Що се
отнася до възраженията относно наложеното наказание по т.2 от НП, съдът ги
споделя. Както правилно е посочил касатора в жалбата си – недопустимо е
наказателна норма да се тълкува разширително. Простото граматическо тълкуване
на нормата на чл.43, ал.2 от ЗХ води до извода, че заложеното от законодателя
изискване е двете форми на изпълнителното деяние произвежда и продава храни
да са налице кумулативно. В тази
връзка не се споделят мотивите на въззивния съд, че след като касатора е
„търговец“ по смисъла на §1 т.61 от ДР
на ЗХ, то той безспорно произвежда и продава храни и санкцията на чл.43 от ЗХ е
приложима за него.
Никъде
в доказателствата по делото не са събрани доказателства за извършени от
дружеството продажби. След като липсват подобни доказателства, настоящият
състав, като касационна инстанция намира, че не е налице едната от кумулативно
изискуемите форми на изпълнителното деяние на чл.43 от ЗХ.
В
подкрепа на горния извод, се явява и сравнителното тълкуване на санкционните
текстове, както по вече отменения ЗХ, така и по новия ЗХ в сила от 09.06.2020
г. В стария закон, законодателя е използвал понятия, като „Който произвежда или търгува“ /чл.42 от ЗХ/; „ Който произвежда,
търгува или внася“/ чл.44 от ЗХ/. Тоест при различните форми на
изпълнителни деяния, законодателя е използвал различни законодателни техники.
Съвсем различен и много по-прецизен е подхода при описването на поведението,
което подлежи на санкциониране по новия ЗХ.
Ето
защо, съдът намира, че в тази му част решението на въззивния съд, като и НП
следва да бъдат отменени.
По
изложените съображения и на основание чл.221, ал. 2 от АПК, настоящия състав на
административния съд като касационна инстанция
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 348/26.02.2020г. по АНД № 4600/2019г. на
Районен съд–Варна, в частта, в която
е потвърдено Наказателно
постановление № КХ-048/10.06.2019г., издадено от директора на ОДБХ – гр. Варна,
с което на „Милки Гпуп Био“ ЕАД, гр.София е наложено административно наказание
ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ за нарушение на чл.18 ал.1 от ЗХ вр. чл.2 от Наредба №
1/2016 за хигиената на храните и глава II, чл.5 от Регламент № 852/2004г.,
относно хигиената на храните - в размер на 3 000 лв. на осн. чл.43 ал.2 от ЗХ и
вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №
КХ-048/10.06.2019г., издадено от директора на ОДБХ – гр. Варна в частта, в която на „Милки Груп Био“
ЕАД, гр.София е наложено административно наказание ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ за
нарушение на чл.18 ал.1 от ЗХ вр. чл.2 от Наредба № 1/2016 за хигиената на
храните и глава II, чл.5 от Регламент № 852/2004г., относно хигиената на
храните - в размер на 3 000 лв. на осн. чл.43 ал.2 от ЗХ.
ОСТАВЯ В СИЛА Решение№ 348/26.02.2020г.
по АНД № 4600/2019г. на Районен съд–Варна, в
останалата му част.
Решението не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.