РЕШЕНИЕ
№ 19041
гр. София, 20.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 87 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЦВЕТЕЛИНА АЛ. КОСТОВА
при участието на секретаря ИЛИАНА Б. ВАКРИЛОВА
като разгледа докладваното от ЦВЕТЕЛИНА АЛ. КОСТОВА Гражданско
дело № 20211110145021 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с
чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.
Ищецът .... твърди, че ответниците П. М. Х. и М. Л. Л. са потребители на топлинна
енергия за битови нужди за топлоснабден имот, находящ се в ...... Твърди, че за периода от
м.05.2018 г. до м.04.2019 г. e доставял в имота на ответниците топлинна енергия, чиято цена
последните не са заплатили, поради което моли съда да осъди последните да му заплатят при
условията на разделна отговорност - по 1/2 всеки един от тях следните суми: от сумата от
1736,65 лв. - главница, представляваща стойност на доставена и незаплатена топлинна
енергия за периода от м.05.2018 г. до м.04.2019 г., ведно със законната лихва за периода от
датата на подаване на исковата молба в съда – 30.07.2021 г. до окончателното й изплащане,
от сумата от 301,00 лв., представляваща обезщетение за забава в погасяването на главния
дълг за периода от 15.09.2019 г. до 28.06.2021 г., от сумата от 18,53 лв., представляваща цена
на извършената услуга „дялово разпределение“ за периода от м.06.2018 г. до м.04.2019 г.,
ведно със законната лихва за периода от датата на подаване на исковата молба в съда –
30.07.2021 г. до окончателното й изплащане, както и от сумата от 4,55 лв., представляваща
лихва за забава върху цената на извършената услуга „дялово разпределение“ за периода от
30.07.2018 г. до 28.06.2021 г. Претендира разноски.
Ответниците П. М. Х. и М. Л. Л. са депозирали в срок отговори на исковата молба, с
който оспорват изцяло предявените искове и молят същите да бъдат отхвърлени, като при
условията на евентуалност въвеждат и възражение за изтекла погасителна давност.
1
Претендират разноски.
Третото лице помагач на страната на ищеца .... не изразява становище по предявените
искове.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на
ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба
между него и ответниците, по силата на което е доставял топлинна енергия в твърдяните
количества и за ответниците е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в
претендирания размер. При установяване на тези обстоятелства, в тежест на ответниците е
да докажат, че са погасили претендираните вземания.
При така разпределената доказателствена тежест, съдът намира исковете за частично
основателни.
Отношенията между доставчика и потребителя на топлинна енергия за исковия
период се уреждат от Закона за енергетиката. В него е предвидено, че за да бъде обвързано
едно лице от договор за продажба на топлинна енергия с топлопреносното предприятия при
публично известни общи условия, следва да бъде установено, че същото има качеството на
потребител на топлинна енергия за битови нужди. Понятието „потребител”, от своя страна,
има легално определение в закона. В § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ (приложима редакция в периода
м. 11.2011 г. – 17.07.2012 г.) е посочено, че потребител е физическо лице – собственик или
ползвател на имот, което ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща
вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за
домакинството си. Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.)
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти
на топлинна енергия. Следователно, за да бъде едно лице потребител на топлинна енергия
за битови нужди, следва да бъде установено по делото, че същото е собственик или носител
на вещно право на ползване върху имот, който е присъединен към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение.
Въз основа на събраните по делото доказателства несъмнено се установява, че
процесният имот е топлофициран, както и че сградата – етажна собственост (в която се
намира) е присъединена към топлопреносната мрежа.
Установява се също така от представените по делото Протокол от проведено открито
съдебно заседание /на лист 17-18/ и Нотариален акт за дарение на недвижим имот /на лист
19-20/, че процесният недвижим имот е индивидуална собственост на ответницата П. М. Х..
По отношение на ответницата М. Л. Л. липсват каквито и да било доказтелства, от които да
се установи, че същата притежава право на собственост или вещно право на ползване,
поради което не може да се приеме, че същата се явява потребител на битови нужди за
2
процесния период по отношение на имота, за който се твърди да е доставяна топлинна
енергия, поради което предявените спрямо нея искове за главници и лихви следва да бъдат
отхвърлени изцяло, като неоснователни.
Доколкото се установи, че ответницата П. М. Х. притежава притежава изцяло в
собственост имота, за който се твърди да е доставяна топлинна енергия, то същата има
качеството на потребител/клиент на топлинна енергия в имота за процесния период, поради
което и се явява пасивно легитимирана да отговаря по предявените искове.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното
предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени
от ДКЕВР (писмена форма на договора не е предвидена). Тези общи условия се публикуват
най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово
топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо
изрично писмено приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 от закона). В случая несъмнено
е, че общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били
публикувани. Съответно според нормата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок от 30 дни след влизането
в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в
съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални
условия. По делото не са релевирани подобни твърдения, нито има данни, че ответникът е
упражнил правото си на възражение срещу Общите условия. Поради изложеното, съдът
приема, че между него и ищеца са били налице договорни отношения по продажба на
топлинна енергия за битови нужди с включените в него права и задължения на страните,
съгласно ЗЕ и Общите условия от 2016 г., за периода от м.05.2018 г. до м.04.2019 г.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда - етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение. Топлинната
енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и
топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Според чл. 145, ал. 1 от закона
топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане
на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на
показанията на топломерите в отделните имоти, като в случая извършването на
индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение
на разходите за отопление и топла вода са възложени на .....
Установява се въз основа на заключението на вещото лице по изготвената и приета
по делото съдебно-техническа експертиза, че дяловете за отопление на процесния имот са
били изчислени в съответствие с действащата нормативна уредба. През исковия период за
имота са начислявани суми за отопление, за топла вода и за топлинна енергия, отдадена от
сградна инсталация. Според експертизата, за периода от м.05.2018 г. до м.4.2019 г. по
прогнозен дял е начислена стойност на потребена топлинна енергия в размер на 1809,71 лв.
Действащата през процесния период нормативна уредба – чл. 155, ал. 1 от ЗЕ, предвижда,
3
че потребителите на топлинна енергия в сграда – етажна собственост заплащат доставената
топлинна енергия по един от следните начини: 1) на 11 равни месечни вноски и една
дванадесета изравнителна вноска, респ. на 10 равни вноски и 2 изравнителни – след
изменението на ЗЕ от ДВ, бр. 74/2006 г., 2) на месечни вноски, определени по прогнозна
консумация за сградата, и една изравнителна вноска и 3) по реална месечна консумация.
Правилата за определяне на прогнозната консумация и изравняването на сумите за
действително консумираното количество топлинна енергия за всеки отделен потребител са
уредени в действалите през исковия период Наредби за топлоснабдяването. Следователно,
при определяне стойността на действително потребената през процесния период топлинна
енергия, следва да бъдат взети предвид резултатите от изравнителните сметки в края на
отчетния период, които показват дали фактурираните през този период суми са били
завишени или занижени. Според съдебно – техническата експертиза, при отчитане на
резултата от изравнителните сметки, изготвени в края на отчетния период, посочената сума
в настоящия случай следва да бъде намалена със сумата от 73,13 лв., представляваща сума за
връщане. Или общата дължима сума за ползвана топлинна енергия за процесния период е в
размер на 1736,58 лв., която сума е по - ниска от претедираната от ищеца.
Към тази сума следва да се добавят дължимите годишни такси за извършваната
услуга за дялово разпределение в размер на 18,53 лв. за периода от м.06.2018 г. до м.04.2019
г., които съобразно разпоредбите на чл.36 от ОУ, чл.61, ал.1 Наредба № 16-334/06.04.2007г.
за топлоснабдяването и на раздел 3-ти от Общите условия на договорите между .... и
търговец за извършване на услугата „дялово разпределение“ на топлинната енергия между
потребителите в сграда – етажна собственост се заплащат от потребителите на топлинна
енергия на ищцовото дружество, което от своя страна заплаща цената за извършените услуги
на дружествата за дялово разпределение.
По възражението за изтекла погасителна давност:
Задължението да се заплаща стойността на топлоенергията е задължение за
периодично плащане по смисъла на чл.111, б.„в” ЗЗД - налице са парични задължения,
имащи единен правопораждащ факт (договор за доставка на топлоенергия), чиито падеж
настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са
изначално определени или определяеми, като не е необходимо периодите да са равни и
плащанията да са еднакви (в този смисъл-ТР №3/2011 г. на ВКС-ОСГТК). Следователно
съгласно чл.111, б.”в”, пр.ІІ и ІІІ ЗЗД приложим за процесните вземания за главница и лихва
е 3-годишният срок на погасителна давност. Съгласно разпоредбата на чл. 116, б. „б“, пр. І
от ЗЗД давността се прекъсва с предявяване на иск. Следователно, в настоящия случай
давността е прекъсната, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 30.07.2021
г.
Съгласно чл.114, ал.1 ЗЗД „давността почва да тече от деня, в който вземането е
станало изискуемо”. Съобразно клаузите на приложимите общи условия от 2016 г. /чл. 33 от
тях/ клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45 -
дневен срок след изтичането на периода, за който се отнасят. Поради това и съобразно
4
приетия срок на погасителната давност, както и с оглед сроковете на настъпване на
изискуемостта на вземанията на ищеца (с изтичане на 45 дни след срока, за който се
отнасят). Поради това и съобразно приетия срок на погасителната давност, както и с оглед
сроковете на настъпване на изискуемостта на вземанията на ищеца (с изтичане на 45 дни
след срока, за който се отнасят), погасени по давност са вземанията за м.05.2018 г.,
равняващи се на сумата от 119,23 лв., тъй като тригодишната погасителната давност за него
е изтекла преди подаване на исковата молба в съда.
Или общата дължима сума за ползвана топлинна енергия в имота, която не е погасена
по давност, се равнява на сумата от 1617,35 лв., от която, доколкото не се установи плащане,
ответницата П. М. Х. дължи 1/2 /съобразно диспозитивното начало в гражданския процес и
претендираното от ищеца спрямо нея/ или сумата от 808,68 лв. Искът е основателен
именно за тази сума, а за разликата над нея до пълния предявен размер от 868,32 лв. срещу
тази ответница, същият следва да бъде отхвърлен, като неоснователен и като погасен по
давност.
Вземанията на ищеца за такса за дялово разпределение не са погасени по давност,
като от тази сума ответницата П. М. Х. дължи ½ или сумата от 9,26 лв.
По исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да
докаже възникването на главен дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на
обезщетението за забава.
Съдът достигна до извод за наличие на главни дългове.
По исковете с правно основание чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже
възникването на главен дълг, изпадането на длъжниците в забава и размера на
обезщетението за забава.
Съгласно чл. 33, ал. 2 от Общите условия от 2016 г. клиентите са длъжни да заплащат
стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 за потребено количество топлинна енергия за
отчетния период, в 45-дневен срок след изтичането на периода, за който се отнасят. В чл. 33,
ал. 4 от Общите условия от 2016 г. е предвидено, че продавачът начислява обезщетение за
забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са
заплатени в срока по ал. 2. От анализа на посочените разпоредби на Общите условия на
ищеца от 2016 г. следва, че макар да са изискуеми след изтичането на 45 дни след
изтичането на периода, за който се отнасят месечно дължимите суми, длъжникът изпада в
забава само при неизпълнение на задължението си за заплащане цената на топлинната
енергия в 45-дневен срок от издаване на общата фактура за целия отчетен период –
съответно от 15.09.2019 г. Предвид изложеното, за периода от 15.09.2019 г. до 28.06.2021 г.
лихвата за забава върху задължението по общата фактури, издадена за отчетния период от
м.05.2018 г. до м.04.2019 г. е в размер на 300 лв., изчислена от съда по реда на чл. 162 от
ГПК, въз основа на направени собствени изчисления чрез използване на онлайн електронен
калкулатор за изчисляване на лихви.
По отношение на цената за услугата „дялово разпределение“ липсва предвиден срок
5
за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в
забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства за
отправена покана от кредитора за плащане на това задължение от дата, предхождаща
подаването на исковата молба в съда, поради което акцесорната претенция за сумата от 4,55
лв. се явява неоснователна и подлежи на отхвърляне.
По възражението за изтекла погасителна давност:
Съгласно чл.119 ЗЗД с погасяването на главното вземане се погасяват и
произтичащите от него допълнителни вземания, макар давността за тях да не е изтекла.
Следователно погасени по давност са и лихвите за забава върху погасената по давност
главница, които се равняват на сумата от 21,63 лв. /изчислена от съда по реда на чл. 162 от
ГПК въз основа на направени собствени изчисления чрез използване на онлайн електронен
калкулатор за изчисляване на лихви/.
Ето защо, като се съобрази и установената частична неоснователност, респективно
частичното погасяване по давност, то дължимата за периода от 15.09.2019 г. до 28.06.2021 г.
лихва за забава се равнява на сумата от 278,37 лв., от която сума ответницата П. М. Х. дължи
1/2 или сумата от 139,19 лв. Искът е основателен именно за тази сума, а за разликата над
нея до пълния предявен размер от 150,15 лв. същият следва да бъде отхвърлен, като
неоснователен и като погасен по давност.
Както бе посочено по – горе, между ищеца и ответницата П. М. Х. не се установи
наличие на валидно облигационно отношение за продажба на топлинна енергия за битови
нужди по отношение на имота за процесния период, поради което всички предявени срещу
нея искове следва да бъдат отхвърлени.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответницата П. М. Х.
следва да бъде осъдена да заплати на ищеца сумата от 555,49 лв., представляваща сбор от
сторените от последния съдебно – деловодни разноски, изчислени съобразно уважената част
от исковите претенции.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ответницата М. Л. Л. има право на разноски, но тъй
като такива не са направени, то не следва да бъдат и присъждани.
Третото лице помагач няма право на разноски /чл. 78, ал. 10 от ГПК/.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД П. М. Х.,
ЕГН **********, да заплати на ...., ЕИК ...., със седалище и адрес на управление ...., сумата
от 808,68 лв. – главница, представляваща стойност на доставена в периода от м.06.2018 г. до
м.04.2019 г. топлинна енергия в имот с абонатен № ...., находящ се в ...., апартамент, ведно
със законната лихва за периода от датата на подаване на исковата молба в съда –
6
30.07.2021 г. до окончателното й изплащане, сумата от 139,19 лв., представляваща
обезщетение за забава в погасяването на главния дълг за периода от 15.09.2019 г. до
28.06.2021 г., както и сумата от 9,26 лв., представляваща цена на извършената услуга
„дялово разпределение“ за периода от м.06.2018 г. до м.04.2019 г., ведно със законната
лихва за периода от датата на подаване на исковата молба в съда – 30.07.2021 г. до
окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ исковете за главница и лихва в останалата
част, като неоснователни и като погасени по давност.
ОТХВЪРЛЯ предявените от ...., ЕИК ...., със седалище и адрес на управление ....,
срещу М. Л. Л., ЕГН **********, осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за заплащане на следните суми: на сумата от 868,32
лв. – главница, представляваща стойност на доставена в периода от м.05.2018 г. до
м.04.2019 г. топлинна енергия в имот с абонатен № ...., находящ се в г....., ведно със
законната лихва за периода от датата на подаване на исковата молба в съда –
30.07.2021 г. до окончателното й изплащане, на сумата от 150,50 лв., представляваща
обезщетение за забава в погасяването на главния дълг за периода от 15.09.2019 г. до
28.06.2021 г., на сумата от 9,26 лв., представляваща цена на извършената услуга „дялово
разпределение“ за периода от м.06.2018 г. до м.04.2019 г., ведно със законната лихва за
периода от датата на подаване на исковата молба в съда – 30.07.2021 г. до
окончателното й изплащане, както и на сумата от 2,27 лв., представляваща лихва за
забава върху цената на извършената услуга „дялово разпределение“ за периода от 30.07.2018
г. до 28.06.2021 г., като неоснователни.
ОСЪЖДА на основание 78, ал. 1 от ГПК П. М. Х., ЕГН **********, да заплати на
...., ЕИК ...., със седалище и адрес на управление: ....., сумата от 555,49 лв. – разноски в
настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на ....., като трето лице помагач на
страната на ищеца.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски
съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните и на третото лице помагач.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7