№ 31179
гр. София, 23.07.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 177 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и трети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ
като разгледа докладваното от НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ Гражданско дело №
20251110120173 по описа за 2025 година
намери следното:
Производството е по реда на чл. 310 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба от Т. С. Г. против А.И. ООД с искане
уволнението му да бъде признато за незаконно, да бъде възстановен на
заеманата от него длъжност и да му бъде заплатено обезщетение за времето, в
което е останал без работа. Ведно с исковата молба са представени документи,
за които е направено искане да бъдат приети като писмени доказателства по
делото. Направено е и искане за назначаване на експертиза, искане за разпит
на свидетели и искане по чл. 190, ал. 1 ГПК.
Ответникът в срока по чл. 131 ГПК подава отговор на исковата молба.
Взема становище за неоснователност на исковете. Представя документи с
искане да бъдат приети като доказателства по делото. Прави искане за разпит
на свидетели. Прави искания по чл. 186 ГПК и чл. 190, ал. 1 ГПК
По направените доказателствени и други искания:
Съдът намира, че исковата молба е редовна. Представените с нея и с
отговора документи следва да се приемат като доказателства. Исканията на
страните за разпит на свидетели, както и искането за назначаване на
експертиза, са неоснователни, тъй като фактите, за които тези искания са
направени, са или безспорни между страните, или обезпечени с достатъчно
други доказателства. Искането на ищеца за представяне на щатни разписания
на МХ Т. ЕООД е с основание чл. 192, ал.1 ГПК и е нередовно, за което на
ищеца трябва да се дадат съответните указания. Искането на ответника по чл.
186 е основателно и следва да бъде уважено. Искането му по чл. 190, ал. 1
ГПК е неоснователно, тъй като има за цел установяване на факт, който не е в
негова доказателствена тежест.
На основание чл. 312, ал. 1, т. 2 ГПК с настоящето определение съдът
съобщава на страните доклада си по делото.
Така мотивиран и на основание чл. 312, ал. 1 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
1
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 25
август 2025 г. от 09:30 ч., за което страните да бъдат призовани.
ПРИЕМА приложените към исковата молба и отговора писмени
доказателства както са описани в тях.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на страните за разпит на
свидетели.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за назначаване на
експертиза.
УКАЗВА на ищеца в тридневен срок от получаване на настоящото
определение да подаде писмена молба с правно основание чл. 192, ал.1 ГПК с
препис за третото лице, в която да посочи конкретните документи, които
изисква от това трето лице, като му указва, че при неизпълнение на това
указание, това доказателствено искане ще бъде оставено без уважение.
ИЗИСКВА от Агенция по заетостта – Бюро по труда информация за
това дали Т. С. Г. се е регистрирал като безработен и евентуално от кога и дали
е получавал обезщетение за безработица.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника за задължаване на
ищеца да предостави трудовата си книжка.
СЪСТАВЯ ДОКЛАД по делото, както следва:
Делото е образувано по искова молба от Т. С. Г. против А.И. ООД с
искане уволнението му да бъде признато за незаконно, да бъде възстановен на
заеманата от него длъжност „Т. – механик на самолетна т.а“ и да му бъде
заплатено обезщетение в размер на 51000 лева за периода от 07.02.2025 г. до
07.08.2025 г. Ищецът твърди, че бил служител на ответника на тази длъжност
с брутно месечно възнаграждение от 7140,58 лева. На 11.03.2024г. на
служителя била връчена длъжностна характеристика за длъжността „Т.-
механик на самолетна т.а“. Със Заповед без номер и дата на издаване,
трудовият му договор бил прекратен на основание чл. 328, ал.1, т.2. от КТ,
поради съкращаване в щата, считано от 08.02.2025 г. В края на 2024 г. и
началото на 2025г. ръководството на дружеството започнало да прекратява
трудовите договори на свои служители по взаимно съгласие и да ги назначава
в ново дружество - „МХ Т.“ ЕООД, ЕИК **********. В началото на м.
февруари 2025г. ищецът се обадил на личния си лекар поради здравословни
проблеми. По нейно предписание си записал преглед при уролог за 7.02.2025
г. На 06.02.2025г. ищецът предупредил Техническия директор С.З., че на
7.02.2025г. ще отсъства от работа, защото ще ходи на лекар. На 07.02.2025 г.
успял да се яви на работа, където провел разговор с директора. Около 15:30
часа му процесната заповед за прекратяване на трудовото правоотношение му
била връчена при отказ. Заповедта била подписана от М.Т. – юрисконсулт на
ответника. Същото лице подписало заповедта и като свидетел, удостоверяващ
връчването при отказ. На 10.02.2025г. ищецът представил в отдел Ловешки
ресурси“ болничен лист за периода 07.02.2025г. – 11.02.2025г., издаден от
личния му лекар. На 11.02.2025г. отпускът му по болест бил продължен от
личния лекар до 16.02.2025г. Издаден му бил болничен лист от ЛКК за
периода 17.02.2025г. - 11.03.2025г., който впоследствие бил продължен.
Ищецът счита уволнението си за незаконно. Оспорва реалното съкращаване на
щата. Твърди липса на подбор, както и на проведена процедура по чл. 333, ал.
1, т. 4 КТ. Оспорва законосъобразното връчване на заповедта. Моли съда да
уважи исковете, претендира разноски.
2
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът подава отговор на исковата
молба. Не оспорва фактите, че ищецът е бил негов служител на посочената
длъжност, последното му трудово възнаграждение, както и прекратяването на
трудовото правоотношение с посочената заповед. Взима становище за
неоснователност на иска. Твърди, че уволнението било законно. Твърди, че
заеманата от ищеца длъжност била с единствена щатна бройка, поради което
подбор не бил задължителен. Процесната заповед била издадена и подписана
от надлежно упълномощено за това лице. Новото щатно разписание било
прието преди издаването на заповедта. Между заеманата от ищеца длъжност и
длъжността „Авиоинженер“ били налице съществени разлики. Заповедта била
мотивирана и връчена на ищеца. Представеният от него болничен лист бил
отменен. Моли съда да отхвърли исковете, претендира разноски. При
условията на евентуалност претендира прихващане с изплатено от него в
полза на ищеца обезщетение за неспазване на предизвестие в размер на
7226,27 лева.
Предявени са искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ.
Съдът обявява за безспорни между страните фактите, че ищецът е бил
служител към ответника на длъжност „Т. – механик на самолетна т.а“, че
трудовото му правоотношение е било прекратено със Заповед от 07.02.2025 г.,
че последното му брутно месечно възнаграждение възлиза на 7226,27 лева. В
тежест на ищеца е да докаже факта, на ползвания от него отпуск по болест,
както и съобщаването му на ищеца. Представени са доказателства за
установяване на този факт. В негова тежест е да докаже и че след
прекратяването на трудовото си правоотношение е останал без работа. Не са
представени доказателства за установяване на този факт. В тежест на
ответника е да докаже, взимането на решенията, с които са приети новото и
старото щатни разписания, отмяната на болничния лист, разликите в
длъжностите „Авиоинженер“ и „Т. – механик на самолетна т.а“, както и
упълномощаването на юрисконсулт М.Е.Т.. Представени са доказателства за
установяване на тези факти.
УКАЗВА на страните, че в случай че отсъстват повече от един месец от
адреса, който са съобщили по делото или на който веднъж им е връчено
съобщение, са длъжни да уведомят съда за новия си адрес. Същото
задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на
страната. При неизпълнение на това задължение всички съобщения се
прилагат към делото и се смятат за връчени.
Препис от настоящото определение, в което е обективиран проектът
на доклада по делото, да се връчи на страните. На ищеца да се връчи
препис от отговора на исковата молба.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3