Определение по дело №475/2021 на Административен съд - Стара Загора

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

БОЙКА ТАБАКОВА

ЧЛЕНОВЕ:

КРЕМЕНА КОСТОВА-ГРОЗЕВА

ЯНИЦА ЧЕНАЛОВА

при секретар

                             и с участието

на прокурора

изслуша докладваното

от съдията

КРЕМЕНА КОСТОВА-ГРОЗЕВА

чканд № 475/2021 по описа на този съд.

       Производтвото е образувано по повод жалба на Б.К., чрез адв. Г. м., САК против Определение 260256/10.09.2021г., постановено по анд № 157/2021г. по описа на РС Казанлък.

       В жалбата се твръди, че съставът на РС Казанлък с решение от 21.07.2021г. по посоченото нохд отхвърлил искането на процесуални япредставител на Б.К. да определи възнагрждение за оказан безцплатна помощ на осн. чл.38, ал.1, т.2 от ДАдв. в размер, съобразно определените в чл.8 от Наредба №1/2004г. Решението в тази му част /за разноските/ било обжалвано пред първоинстанционния съд по реда на чл.248 от ГПК, като с процесното определение съдът потвърди решението си от 21.07.2021г.

        Частният касатор твърди, че този съдебен акт бил неправилен, като постановен в нарушение на материалните разпоредби и се иска поради това неговата отмяна, като вместо  това се постанови друго, с което се уважи претенцията за разноски, като те се определят от съда в размерите по чл.8 от наредбата.

        От ОДМВР Стара Загора не представят становище по частната жалба.

        Съдът, като съобрази данните пред него, намира за установено от фактическа страна, следното:

         Б.К., чрез адв. Г. М., обжалвал пред РС Казанлък НП №20-1228-004271/21.01.2021г. на Началник гр., Сектор „ПП“. Съгласно приложен към жалбата договор за правна защита и съдействие от 30.01.2021г. не било договорено възнаграждение за адвокат М..

          С Решение №260222 от 21.07.2021г. РС Казанлък отменил процесното НП, ведно с което и оставил без уважение молбата на адв. М. за заплащане на адвокатско възнаграждение. Решението било съобщено на К. на 26.07.2021г. На 10.08.2021г. в деловодството на РС била подадена касационна жалба против решение №260222 в частта му на разноските. С процесното определение жалбата била оставена без уважение. Същото било съобщено на К. на 30.09.2021г. чрез адв. М., в качеството й на пълномощник и съдебен адрес за жалбоподателя. На 13.10.2021г. била подадена и жалбата против Определение № 260256/10.09.2021г.

          При така установеното от фактическа страна, от правна съдът намира следното:

          Жалбата е процесуално допустима, като направена в срок и против годен за инстанционен контрол съдебен акт, подадена от активно легитимирана страна.

         Разгледана по същество е и основателна. Така постановеното определение е неправилно, като постановено в нарушение на материално правните разпоредби:

         Няма спор, че съгласно представения пред РС договор за правна помощ и съдействие страните по него, жалбоподател и адв. М., на осн. чл.38, ал.1 от ЗАдв. не са определили възнаграждение. Такава законова възможност изрично се регламентира в цитираната норма. Съгласно обаче чл.38, ал.2 от ЗАдв. “в случаите по ал.1, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право на адвокатско възнаграждение. Съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 и осъжда другата страна да го заплати.“. Изявлениe за наличие на основание за оказване на безплатна помощ по чл. 38, ал. 1 ЗА /каквото е налице пред РС/ обвързват съда и той не дължи проверка за съществуването на конкретната хипотеза. Достатъчно за уважаване на искането по  чл. 38, ал. 2 ЗА е: правната помощ по делото да е осъществена без данни за договорен в тежест на доверителя размер на възнаграждението по чл. 36, ал. 2 ЗА; изявление, че предоставената правна помощ е договорена като безвъзмездн, липса на данни, които да го опровергават; както и отговорност на насрещната страна за разноски. В този случай обаче размер на това възнаградение, за разлика от хипотезата на чл. 36, ал. 3 ЗА, се определя от съда и доколкото крайният правен резултат от жалбата пред РС е отмяна на жаленото НП, то жалещата страна с оглед измененията в ЗАНН вече има право на разноски, сътов. насрещната страна следва да бъде осъдена за такива. Удостоверява се от данните по делото на РС, че е налице надлежно искане до съда да определи размерът на възнаграждението, като Съдът при установеност на горните обстоятелства, следва да определи възнаграждение за адвоката и то в размер не по-нисък от тези, посочени в наредба №1/2004г. настоящата инстанция, като съобрази процесуалното поведение на адв. Митева пред РС, намира че следва да се определи възнаграждение на осн. чл.18, ал.2, вр. с чл.7, ал.2 от Наредба №1/2004г. в минималния размер от 300 лева.

                Водим от горното, Съдът

ОПРЕДЕЛИ :

           ОТМЕНЯ ОПРЕДЕЛЕНИЕ №260256/10.09.2021г., постановено по анд № 157/2021г. по описа на РС Казанлък, вместо което ПОСТАНОВЯВА:

           ДОПЪЛВА Решение № 260222/21.07.2021г., постановено по анд № 157/2021г. по описа на РС Казанлък в частта му на разноските, като:

          ОСЪЖДА ОДМВР Стара Загора да заплати на адв. Г. М., вписана в регистъра на АК-София сумата от 300 лева, представляваща определеното от съда адвокатско възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ в производството по анд №157/2021 г. по описа на РС-Казанлък.

              Настоящото е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

      ЧЛЕНОВЕ:1.                                                                                         2.