Р Е Ш Е Н И Е
Гр. София, 24.06.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, І-17 състав, в открито съдебно заседание на двадесет
и втори март през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: СТИЛИЯНА ГРИГОРОВА
като сложи
за разглеждане докладваното от съдията гр.д. № 4654 по описа на съда за 2018 г.,
взе предвид следното:
Ищецът Г.Д. П. твърди в исковата си молба, че с
постановление от 21.10.2010 г. бил привлечен като обвиняем с твърдения за
извършени престъпления по чл. 149, ал. 1 от НК и задържан за срок от 72 часа.
По искане на СРП съдът взел най-тежката мярка за неотклонение „задържане под
стража“, потвърдена от състав на СГС. На 18.06.2010 г. мярката за неотклонение
била изменена в по-лек.
Случаят станал достояние на обществеността, като за него
пишело в пресата и в интернет-сайтове, излъчвали се репортажи и предавания по
всички телевизии. На ищеца и останалите привлечени към наказателна отговорност се
приписвали неморални и отблъскващи деяния, представящи го като престъпник и
педофил. По този начин доброто име, честта и
достойнството на ищеца били накърнени. Нарочването му за педофил Г.Д. изживявал
изключително тежко и до момента. Понастоящем обществото свързвало името му с
извършването на престъпления и неморални дейности.
Докато
траело наказателното производство ищецът изпитвал притеснения и несигурност за
бъдещето си, страх, че може да бъде осъден за деяние, което не е извършил.
Изгубил доверието на роднини и близки.
Бил е
привличан като обвиняем, разпитвали го, иззели му вещи при претърсване на жилището.
Двукратно
било образувано съдебно производство, тъй като съдът връщал делото поради
допуснати съществени процесуални нарушения в досъдебното производство.
След
второто връщане на делото от състав на СРС на СРП през март 2015 г. наказателното
производство било прекратено. Ищецът обжалвал постановлението относно мотивите
за прекратяване на наказателното производство и след произнасяне на СГС на
30.11.2015 г., на 01.12.2015 г. то влязло в сила.
В резултат
на воденото наказателно производство и наложената мярка за неотклонение
„задържане под стража“ Г.Д. претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в страх,
уплаха, несигурност, принудителна изолация, накърняване на честта, достойнството
и доброто му име, поради приписани му изключително грозни и неморални действия
с малолетни лица. Чувствал се потиснат и несигурен за бъдещето си. Нормалният
му начин на живот бил нарушен и това се отразило отрицателно на психиката му.
Свързването
на името му с позорни действия го мотивирали да промени фамилията си при
сключване на брак от „Л.“ на „П.“, както и да се установи трайни в чужбина.
Продължителността
на наказателното производство и сериозността на обвиненията допълнително утежнили
причинените му вреди.
Претърпените неимуществени вреди ищецът оценява на 80 000
лева, като в настоящото производство претендира частично сумата от 30 000
лева и моли съдът да осъди ответника да му заплати обезщетение в посочения
размер, ведно със законната лихва от датата на влизане в сила на
постановлението, с което наказателното производство е прекратено – 01.12.2015
г. до окончателното изплащане.
В
подадения от него отговор по чл. 131 от ГПК ответникът Прокуратурата на РБ
оспорва наличието на причинна връзка между търпените от ищеца вреди и
наказателното производство. През процесния период били образувани и други
такива. Обстоятелството, че през 2015 г. Г.Д. сключил брак сочело на извод, че
нормалният му начин на живот бил възстановен. Счета и че претендираният размер
на обезщетението е прекомерен.
Съдът, след като обсъди доводите
на страните и прецени събраните по делото доказателства, прие за установено
следното от фактическа и правна страна:
Предявен
е иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 2 от ЗОДОВ.
Отговорността
на държавата по ЗОДОВ е специална деликтна отговорност в сравнение с общата
деликтна отговорност по чл. 45 и сл. от ЗЗД, произтича от общото задължение на
нейните органи да зачитат правата и законните интереси на гражданите и
юридическите лица и има обективен характер. Тя възниква при наличие на изрично
предвидените в ЗОДОВ предпоставки (за разлика от деликтната отговорност по чл.
45 от ЗЗД, породена от нарушеното задължение да не се вреди другиму) и не е
обусловена от наличието на вина на длъжностното лице, причинило вредата (чл. 4
от ЗОДОВ).
В случая
отговорността на държавата е ангажирана за причинени на ищеца неимуществени
вреди от действия на органите на Прокуратурата – образуване на наказателно
производство срещу Г.Д. П., което е било прекратено, като доказателствената
тежест за установяване на предпоставките за възникване на отговорността законът
възлага на ищеца.
Не се
спори между страните и от приложените по делото писмени доказателства се
установява, че с постановление от 21.01.2010 г. на разследващ полицай при 01
отдел при ГД „ДП“ – МВР по досъдебно производство № 338/2009 г. Г.Д.Л. (с
променена фамилия „П.“) е бил привлечен като обвиняем за това, че на
неустановена дата през август 2009 г. в къща, находяща се в гр. София, км.
„Малинова долина“, ул. „Седма“, къща 4 извършил действия с цел да възбуди
полово желание – проникване в аналното отверстие на ненавършилия 14-годишна
възраст М.В.Б.; на следващия ден от неустановена дата през август 2009 г. в
къща, находяща се в гр. София, кв. „Малинова долина“, ул. „Седма“, къща 4
извършил действия с цел да възбуди полово желание – проникване в аналното
отверстие на ненавършилия 14-годишна възраст М.В.Б.; на неустановена дата през
декември 2009 г. в къща, находяща се в гр. София, ул. „********извършил
действия с цел да възбуди полово желание – проникване в аналното отверстие на
ненавършилия 14-годишна възраст М.В.Б. – престъпления по чл. 149, ал. 1 от НК.
С
протоколно определение от 29.01.2010 г. по ВНЧД № С-98/2010 г. по описа на СГС
е потвърдено определение от 24.01.2010 г. по НЧД № П-36/2010 г. по описа на
СРС, НО, 11 състав, с което по отношение на Г.Д.Л. е била взета мярка за
неотклонение „задържане под стража“.
Мярката
за неотклонение „задържане под стража“ е била приложена по отношение на Г.Д. за
времето от 21.01.2010 г. до 15.06.2010 г. и в този период той е пребивавал в
ареста на бул. „Г. М. Д.“***. На 15.06.2010 г. мярката за неотклонение
„задържане под стража“ е била изменена в „парична гаранция“ в размер на
2 000 лева.
С
постановление за привличане на обвиняем от 08.06.2012 г. по ДП № 338/2009 г. по
описа на ГД „БОП“ – МВР е привлечен в качеството на обвиняем за престъпление по
чл. 157, ал. 3 от НК, а именно: че през август 2009 г. до 21.01.2010 г. в къщи,
находящи се в гр. София, кв. „Малинова долина“, ул. „Седма“, къща 4 и къща,
находяща се в гр. София, ул. „********извършвал полови сношения с лице от същия
пол, ненавършило 14-годишна възраст – М.В.Б..
По
внесения в съда обвинителен акт с разпореждане от 08.02.2013 г. по НОХД №
21427/2012 г. по описа на СРС, НО, 93 състав съдът е установил нарушения в
обстоятелствената част на обвинителния акт, прекратил е съдебното производство
и е върнал делото на СРП за отстраняване на нарушенията.
На
26.06.2014 г. е изготвен нов обвинителен акт, с който Г.Д.Л. е обвинен за две
престъпления по чл. 157, ал. 3 от НК.
С
протоколно определение от 16.02.2015 г. по НОХД № 12585/2014 г. състав на СРС
отново е констатирал наличие на процесуални нарушения и е прекратил съдебното
производство, като е върнал делото на СРП за отстраняване на нарушенията.
С
постановление от 26.03.2015 г. на прокурор при СРП, влязло в сила на 01.12.2015
г. досъдебното производство е прекратено по всички повдигнати на Г.Д.Л. обвинения.
При така
установените факти съдът приема за доказано деянието, от което ищецът твърди да
са му причинени вреди. Наказателното производство е прекратено и това
представлява основание за търсене на обезщетение за вреди от незаконно
обвинение.
Ищецът
следва да докаже и претърпяване на описаните в исковата молба вреди и наличието
на причинна връзка между тях и обвинението в деяние, което се е установило, че Антонов
не е извършил.
Съгласно § 1 от ДР
на ЗОДОВ вр. чл. 52 от ЗЗД, обезщетението за неимуществени вреди се определя от
съда по справедливост. Приложимите критерии са свързани с продължителността на
наказателното преследване (досъдебната фаза и поддържането на обвинение в
съдебната), личността на увредения, настъпилите промени в обществения статус и
репутацията на лицето, негативното отражение в резултат на воденото наказателно
производство върху душевното състояние на обвинения, извън неизбежно следващите
се по човешка презумция вреди, свързани със страх от неоснователно осъждане,
засегната чест и достойнство, неизбежни ограничения в личния, обществения и
професионалния живот (решение № 281/21.06.2012 г., гр.д. № 1240/2011 г., ІV ГО
на ВКС).
Определянето
на размер на обезщетението обаче следва да бъде съобразен само с онези
обстоятелства, посочени в обстоятелствената част на исковата молба (така
решение № 29/05.03.2012 г., гр.д. № 170/2011 г., ІІІ ГО на ВКС). В случая това
са фактите, свързани с уронване на доброто име, честта и достойнството на ищеца,
притеснения и несигурност за бъдещето, страх от осъждане за деяние, което не е
извършил, изгубено доверие на близки и роднини, търпяна социална изолация по
време на задържането му под стража.
Свидетелят А.И.разказва,
че заедно с ищеца били задържани за престъпления по чл. 149 и чл. 157 от НК. Г.
му споделял, че се чувствал зле, че е изгубил всичко и никой не му идвал на
свиждане в ареста, включително родителите му. Отношенията на ищеца с баща му се
влошили. Дори и след като го освободили и се срещали, Г. не искал да говори за
случилото се. През цялото време се страхувал, че може да го осъдят за деяние,
което не е извършил. Пострадала извършваната от него професионална дейност.
Дадената в медийното пространство гласност за силно укорими
деяния се отразила изключително зле на социалния му статус – пострадало доброто
му име, а партньорите на фирмата, която ръководел преустановили работа с
дружеството. Ищецът се стремял се да се сдобие със средства, за да напусне
страната, защото в България никой не искал да работи с него. Успял да се
установи извън България в края на 2010 г. Свидетелят М.Д.твърди, че от тогава Г.
не се бил връщал в България. Според този свидетел около една година била
необходима на ищеца да се отърси от случилото му се и да започне отново да
общува нормално.
Като взе предвид събраните
по делото доказателства, съдът достигна до извода, че повдигнатите на ищеца обвинения
в престъпления, наказателното производство за които е прекратено са оказали
негативно отражение на начина му на живот. Променили са се поведенческите му
реакции, влошили са се отношенията с членове на семейството му, а дадената в
медиите гласност е препятствала нормалното упражняване на професионалната му
дейност. Ищецът е бил под угрозата да търпи наказание лишаване от свобода за
тежки престъпления по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК. Допълнителни вреди Г.Д. е
търпял от задържането му под стража непосредствено след привличането му като
обвиняем през януари 2010 г. За период от пет месеца е било ограничено правото
на свободно придвижване, при незаконно взетата най-тежка мярка за неотклонение
„задържане под стража“.
Същевременно обаче
в рамките на половин година след освобождаването си от следствения арест, още в
края на 2010 г., Г.Д. е напуснал страната. Установяването му във Великобритания
му е спестило неудобствата в българското общество от висящото срещу него
наказателно производство. Отделно от това, трайното му установяване извън
страната, създаването на семейство и намиране на работа значително са
редуцирали вредните последици от незаконното наказателно производство още по
време на неговата висящност, продължила приблизително шест години.
Въз основа на
съвкупна преценка на събраните по делото доказателства съдът намира, че
справедливото обезщетяване на неимуществени вреди следва да бъде определено на 10
000 лева.
То дължи
ведно със законната лихва от датата на влизане в сила на определението, с което
наказателното производство окончателно е прекратено – 01.12.2015 г.
Съгласно чл. 10,
ал. 3, изр. 1 от ЗОДОВ ответникът дължи на ищеца разноските за производството и
възстановяване на заплатената държавна такса. Разноски за адвокатско
възнаграждение ищецът не претендира, поради което такива не му се присъждат.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА, на
основание чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 2 от ЗОДОВ, П. на Р. Б., с адрес гр. София,
бул. „***** да заплати на Г.Д. П., ЕГН **********, съдебен адрес *** сумата от 10
000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от обвинения в
престъпления по чл. 149, ал. 1 от НК и 157, ал. 3 от НК, наказателното
производство по което е прекратено, ведно със законната лихва от 01.12.2015 г.
до окончателното изплащане, като отхвърля иска за горницата до 30 000
лева, частичен иск от 80 000 лева; на основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ -
сумата от 10 лева държавна такса.
Решението
може да се обжалва пред САС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: