Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер Година 04.11.2019 Град С.З.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На двадесет и пети септември Година 2019
в публично
съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: И. Р.
Секретар: В.П.
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдията Р. гражданско
дело номер 4610
по описа за 2018 година и за да се
произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 45 ЗЗД.
Ищецът М.М.В. твърди в поправената
си искова молба,
че познавал ответника, тъй като живеели в
един и същи квартал в С.З.. С присъда от 27.02.2014 г. по нохд
№ 2396/2013 г. на СтPC той бил признат за виновен за
извършено спрямо ищеца престъпление по чл. 209, ал. 1 НК и му било наложено
наказание „лишаване от свобода" за срок от 1 година и 8 месеца,
изтърпяването на което било отложено за срок от 4 години. Предметът на
престъплението бил парична сума в размер на 300 лева. Присъдата била обжалвана
пред СтОС, който я потвърдил с решение от 19.12.2014
г. по внохд № 1185/2014 г. и тя влязла в сила. В хода
на наказателното производство не бил предявил граждански иск и сумата от 300
лева не му била възстановена. Тъй като не бил конституиран в качеството на
граждански ищец в наказателното производство, за него възникнал правен интерес
да предяви срещу ответника процесния иск за
осъждането му да му заплати обезщетение за нанесените му с престъплението
имуществени вреди.Искането е да се осъди ответника да заплати на ищеца с
пощенски запис сумата от 300 лева за обезщетение на причинените му с
горепосоченото престъпление имуществени вреди, както и направените по делото
разноски.
Ответникът А.С.А. не е подал писмен отговор, а в съдебно
заседание моли съда да разсрочи задължението с решението по делото на равни
месечни вноски, поради влошеното му финансово състояние, тъй като бил
безработен и нямал имущество.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства,
поотделно и в съвкупност с исканията и доводите на страните, взе предвид и
настъпилите след предявяване на иска факти, от значение за спорното право, намери
за установено следното:
С влязлата в сила на 19.12.2014 г. присъда № 38/27.02.2014
г. по приложеното нохд № 2396/2013 г. на Старозагорския
районен съд, ответникът е признат за виновен в това, че в периода 20-31.01.2013 г. в гр. С.З.,
с цел да набави за себе
си имотна облага, възбудил и поддържал заблуждение у ищеца относно обстоятелството, че ще заплати
наложената му от служители на Т. С.З. глоба по Закона
за горите и че ще съдейства
да му бъдат върнати иззетите от служители на
Д. каруца с кошум и моторен трион ”Х.”, с което му причинил имотна вреда в размер на 300 лева - престъпление по чл. 209, ал. 1 НК, за което му е
наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година и осем месеца,
чието изпълнение е отложено на основание чл. 66, ал. 1 НК за срок от 4 години (л.
11). Тази
влязла в сила присъда е задължителна за настоящия състав на съда и страните по настоящото
дело относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност
и виновността на ответника за него (чл. 300 ГПК и чл. 413, ал. 1 и 2 НПК).
Тъй
като размерът на причинената с това резултатно увреждащо престъпление по чл.
209, ал. 1 НК имуществена вреда от 300 лева е елемент от състава му (Р 381-1976-I
н.о.),
то съдът намери, че размерът на причинената с това престъпление имуществена
вреда от ответника на ищеца, е установен на 300 лева с влязлата в сила горепосочена
присъда по приложеното нохд № 2396/2013 г. на Старозагорския
районен съд. Поради това е задължителен не само за настоящия състав на съда, но
и за страните по делото, и не може да бъде пререшаван (в
този смисъл ТР 42-1984-ОСНК, т. 9 от ППВС 7/1959 г., Р 65-2009-III
н.о., Р 1207-1978-I г.о., Р 2327-1966-I
г.о., Р 3421-1980-I г.о., Р 896-1971-I
г.о., Р 237-1988-I г.о., Р 1400-1956-I
г.о. и Р 2293-1976-I г.о.). Други релевантни
доказателства няма представени по делото.
При тези
установени по делото обстоятелства, съдът намери, че
предявения иск
е
основателен. С влязлата в сила горепосочена
присъда по приложеното нохд № 2396/2013 г. на СтРС, ответникът е признат
за виновен в извършването на посоченото резултатно увреждащо престъпление по чл. 209, ал. 1 НК, елемент от състава на
което е и причинената с него
имуществена вреда в размер на 300 лева, причинена на ищеца пряко и непосредствено от
това извършено от ответника горепосочено
престъпление. Поради това за обезвредата й последният отговаря имуществено пред ищеца в
същия размер (чл. 45, във вр. с чл. 51, ал. 1 ЗЗД).
Ето защо съдът намери, че предявеният от ищеца иск за обезвреда
на тези причинени му с престъплението на ответника имуществени вреди в размер
на исковата сума от 300 лева, е основателен и следва да се уважи (чл.
45, във вр. с чл. 51, ал. 1 ЗЗД). Тъй
като ищецът не е претендирал присъждането и на законна лихва върху тази сума от
исковата молба до изплащането й, въпреки, че според чл. 84, ал. 3 ЗЗД, ответникът
е изпаднал в забава да му плати обезщетението от 300 лева от деня на довършване
на престъплението на 31.01.2013 г. и без покана, от когато му дължи и законната
лихва върху същото до изплащането му (чл. 86, ал. 1 ЗЗД и Р
283-2013-III
н.о.),
такава лихва не му се присъжда с оглед диспозитивното
начало в процеса (чл. 6, ал. 2 ГПК).
Понеже ищeцът е освободен
и от държавна такса за производството (чл. 83, ал. 1, т. 4 ГПК), дължимата се за
него такава в размер
на 50 лева, следва да бъде
възложена в тежест на ответника (чл.
78, ал. 6 ГПК). Съдът обаче не може да
присъди на ищеца уговореното адвокатско възнаграждение от 500 лева за защитата
му по делото, защото в представения по делото договор за правна защита и съдействие
(л. 4), не е вписано същото да е платено, нито са представени други
доказателства за плащането му (т. 1 ТР 6/2012 на ОСГТК).
Съгласно
ТР 129-1966-ОСГК, съдът следва да се произнесе с настоящото решение и по
искането на ответника в съдебно заседание за разсрочване на изпълнението на присъденото
вземане съгласно чл. 241 ГПК. Това си искане ответникът е основал на
обстоятелството, че е безработен и нямал имущество. Въпреки, че не е представил
доказателства за същото, в съдебно заседание пълномощникът на ищеца заяви, че
не оспорва това твърдяно от ответника обстоятелство, че е безработен и няма
имущество, и е съгласен да се разсрочи задължението му (л.
25). Поради
това съдът приема, че са налице предпоставките на чл. 241, ал. 1 ГПК за
разсрочване изпълнението на присъденото вземане от 300 лева (ТР
129-1966-ОСГК).
Доколкото в т. 14 от ТР 4-2014-ОСГТК е прието още, че подлежи на разсрочване
или отсрочване само съдебно установеното вземане, а в т. 10в от същото ТР е
прието, че в него не се включват и разноските в исковото производство, не
следва да се разсрочва с настоящото решение и задължението на ответника да
плати дължимата се за производството държавна такса (чл.
78, ал. 6 ГПК). При определяне размера
на разсрочените вноски, съдът взе предвид изявлението на ответника в съдебно
заседание, че по същество иска разсрочване на задължението на равни месечни
вноски по 100 лева (л. 25). Поради това намери, че
следва да разсрочи изпълнението на присъденото на ищеца вземане от 300 лева на три
равни месечни вноски, всяка от които в размер на 100 лева, платими на първо
число на всеки месец, считано от влизане в сила на настоящото решение до
окончателното изплащане на тези задължения (чл.
241 ГПК и ТР 129-1966-ОСГК).
Воден от горните мотиви, Старозагорският районен съд
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА
А.С.А., с ЕГН **********, с адрес ***, да заплати чрез пощенски запис на М.М.В., с ЕГН **********, с адрес ***, сумата от 300 лева за обезщетение
на причинените му имуществени вреди от извършено в периода 20-31.01.2013 г. в
гр. С.З. престъпление по чл. 209, ал. 1 НК.
РАЗСРОЧВА,
на основание чл. 241, ал. 1 ГПК, изпълнението на тази сума на три равни
ежемесечни вноски, всяка от които в размер на 100 лева, платими на всяко първо
число на всеки месец, считано от влизане в сила на настоящото решение до
окончателното изплащане на тази присъдена с него сума.
ОСЪЖДА А.С.А.
с п.с.,
да заплати в
полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Старозагорския районен съд, сумата от 50 лева за
дължима се за
производството държавна такса.
РЕШЕНИЕТО
може да бъде обжалвано пред Старозагорския окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните по делото.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: