№ 32647
гр. София, 04.08.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 182 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четвърти август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МИХАЕЛА КАСАБОВА-
ХРАНОВА
като разгледа докладваното от МИХАЕЛА КАСАБОВА-ХРАНОВА
Гражданско дело № 20241110169417 по описа за 2024 година
Производството по реда на чл. 140 ГПК.
Образувано е по искова молба на В. Й. Й., В. Й. Й. и „УниКредит Кънсюмър
Файненсинг“ ЕАД (съищец) срещу „Кардиф животозастраховане – клон
България“ КТЧ, с която са предявени обективно и субективно съединени искове с
правно основание чл. 134 ЗЗД във връзка с чл. 382, ал. 3 КЗ, чл. 86, ал. 1 ЗЗД и чл. 456,
ал. 1 КЗ за осъждане на ответника да заплати на „УниКредит Кънсюмър
Файненсинг“ ЕАД сумата от 15 304,50 лева, представляваща застрахователно
обезщетение по групова застраховка „Кредитна протекция Плюс“, пакет „А“, сключена
между „Уникредит Булбанк“ АД, като застраховащ и кредитор на длъжника Й. В. Й. по
Договор за потребителски кредит № ******* от 25.04.202 г., и „Кардиф
животозастраховане – клон България“ КТЧ, като застраховател и формирана от
непогасената част от дължимите суми по Договор за потребителски кредит № *******
към датата на настъпване на смъртта на Й. В. Й. – 11.09.2024 г., ведно със законната
лихва от датата на предявяване на застрахователната претенция до окончателното
плащане; както и за осъждане на ответника да заплати поравно на ищците сумата от
689,64 лева, представляваща заплатена от тях вноски за погасяване на задълженията
по Договор за потребителски кредит № ******* от 25.04.2022 г. за месеците септември
2024 г. и октомври 2024 г.
В исковата молба се твърди, че В. Й. и В. Й. са законни наследници при равни
квоти на Й. В. Й., починал на 11.09.2024 г. На 26.06.2022 г. Й. Й. е постъпил по
спешност в УМБАЛ „Света Екатерина“ с оплаквания от болка в гръдната област, като
поставената му диагноза е „Аневризма на възходяща аорта и аортна дъга.
Интрамурален хематом на задно-латерална стена на асцендентна аорта“. На 28.02.2024
г. Й. Й. е постъпил в болницата със същите оплаквания, като е установено, че има
протезен ендокардит на аортна механична протеза. Поради това, на 07.03.2024 г. Й. Й.
е постъпил в УМБАЛ „Света Екатерина“ за оперативни процедури при комплексни
сърдечни малформации с много голям обем и сложност в условия на екстракорпорално
кръвообращение. На 18.03.2024 г. е извършена операция ReAVR Carbomedics No 25.
Sutura RA. След ново усложнение, на 05.09.2024 г. Й. Й. отново е постъпил в УМБАЛ
„Света Екатерина“, където са му извършени редица интервенции, като в ранните
часове на 11.09.2024 г. след хемодинамичен срив и час на извършени ренимационни
мероприятия, при невъзможност за възстановяване на спонтанна сърдечна дейност и
зенити ареактивни на светлина, в 05:00 ч. е установена смъртта му. След смъртта на Й.
Й., служители на „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД са потърсили двамата
ищци, като последните са установили, че на 26.04.2022 г. баща им е сключил с
1
дружеството договор за потребителски кредит № *******, по силата на който е
получил в заем сумата в размер на 20 301,00 лева за срок от 84 месеца при плаваща
лихва, годишен лихвен процент: 9.56 %, годишен процент на разходите: 11.69 % с
падеж 21-во число, считано от 21.05.2022 г. Към договора за кредит е сключена и
застраховка „Кредитна протекция Плюс“, пакет „А“, съобразно която застрахователят
и ответник „Кардиф – Животозастраховане – клон България“ се съгласява срещу
застрахователна премия да покрие застрахователен риск „Смърт, настъпила в резултат
на злополука“. Предвид настъпилата смърт при ответното дружество е заведена щета
№ ******, като с писмо с изх. № **** от 01.10.2024 г. В. Й. е уведомен, че предявената
застрахователна претенция е неоснователна, тъй като според представената
медицинска документация баща му е починал вследствие на заболяване, като същото
не било включено в обхвата на застрахователното покритие. Излагат съображения, че
смъртта на наследодателя на ищците е настъпила вследствие на непредвидено,
случайно и внезапно събитие с външен за него произход и против неговата воля, а не в
резултат на заболяване, което не е включено в застрахователното покритие и не са
налице хипотезите по чл. 408 КЗ за отказ от плащане на застрахователно обезщетение.
Предвид изложеното, молят за уважаване на предявените искове. Претендират
разноски.
Съищецът „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕООД поддържа, че дължимата
сума по договора за банков кредит към 05.02.2025 г. е в размер на 15 304,50 лева, към
датата на предявяване на исковата молба – 20.11.2024 г. размерът на задължението е
14 985,92 лева, а към 11.09.2024 г. размерът на непогасеното задължение по договора е
15 056,14 лева.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор на
исковата молба от ответника, който оспорва предявените искове. Излага съображения,
че съгласно сключената застраховка покрит риск е смъртта, настъпила при злополука,
а от представените медицински документи се установява, че смъртта на Й. Й. е
настъпила в МБАЛ „Св.Екатерина“, вследствие на заболяване, от което е бил лекуван
около седмица, а преди това е претърпял и две сърдечни операции. Поддържа, че в КЗ
“злополука” и “заболяване” са отделни застрахователни рискове, които са предмет на
отделни видове застраховки, като съгласно чл. 459, ал. 2 КЗ и Общите условия
злополука е всяко събитие, довело до смърт или телесно увреждане на застрахованото
лице в резултат на непредвидени и внезапни въздействия от външен произход, които
застрахованото лице не си е причинило умишлено. Предвид изложеното, твърди, че
смъртта в резултат на заболяване не се обхваща от понятието злополука. Поради това,
моли за отхвърляне на предявените искове. Претендира разноски.
По разпределението на доказателствената тежест:
По исковете с правно основание чл. 134 ЗЗД във връзка с чл. 382, ал. 3 КЗ:
В тежест на ищците е да установят при условията на пълно и главно доказване
следните обстоятелства: наличието на валидно застрахователно правоотношение по
застраховка, сключена между ответника и кредитора на наследодателя на ищците -
„Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕООД, като застраховащ и ползващо се лице за
обезпечение на вземанията му по реда на чл. 382 КЗ, с който кредитополучателят и
застрахован, се е съгласил писмено; настъпване на застрахователно събитие в срока на
действие на договора; че смъртта на наследодателя на ищците е настъпила вследствие
на покрит застрахователен риск; че от страна на ищците е заявена претенция пред
ответниците за изплащане на застрахователно обезщетение в полза на търговската
банка под формата на оставащите вноски по договора за потребителски, като е
постановен отказ за изплащане на обезщетение от страна на застрахователя; размера
на задълженията по договора за кредит към датата на настъпване на смъртта /главница,
възнаградителна лихва, такси, комисионни/.
В тежест на ответника е да докаже възражението си, че смъртта на
наследодателя на ищците е настъпила вследствие на риск, който не се покрива от
2
застрахователния договор.
По исковете с правно основание чл. 456, ал. 1 КЗ:
В тежест на ищците е да установят при условията на пълно и главно доказване
следните обстоятелства: наличието на валидно застрахователно правоотношение,
произтичащо от договор за застраховка "Живот" в полза на кредитор; настъпването на
покрития застрахователен риск; качеството си на наследници по закон на
застрахованото лице и плащането към кредитора, като съдът указва на ищците на
основание чл. 146, ал. 2 ГПК, че за последното не сочат доказателства.
По исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
В тежест на ищците е да установят при условията на пълно и главно доказване
следните обстоятелства: наличието на главен дълг, изпадането на ответника в забава и
размера на обезщетението за забава.
С оглед на заявеното в отговора на исковата молба, безспорни между страните
са обстоятелствата, че между „Кардиф Животозастраховане“ АД и „Кардиф – Общо
застраховане“ АД, от една страна и „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД, от
друга е сключена Групова застраховка „Кредитна протекция Плюс“, пакет А на
кредитополучателите на потребителски кредити, отпуснати от „УниКредит Кънсюмър
Файненсинг“ ЕАД, като Й. Й. е включен в застрахователното покритие по
застраховката, в качеството си на кредитополучател по Договор за потребителски
кредит № *******/20.04.2022 г., за което му е издаден Застрахователен сертификат №
*******.
По доказателствените искания:
Представените с исковата молба и с отговора на исковата молба писмени
доказателства следва да бъдат приети като допустими, относими и необходими за
изясняване на предмета на спора.
На ищците следва да бъде указано да уточнят дали поддържат искането си по
чл. 190 ГПК за задължаване на ответниците да представят досието на наследодателя
им във връзка с процесния договор за застраховка, предвид представените с отговора
на исковата молба писмени материали.
Доказателственото искане на ищците за допускане изготвянето на съдебно-
счетоводна експертиза следва да бъде уважено.
Следва да бъде уважено доказателственото искане на ответника за задължаване
на ищците да представят издаденото за наследодателя им съобщение за смърт.
Следва да бъде назначена поисканата от ответника съдебно-медицинска
експертиза, която да отговори на поставения в отговора на исковата молба въпрос.
При служебно извършена проверка съдията-докладчик констатира, че исковата
молба е нередовна, поради което на ищците следва да бъдат дадени указания за
отстраняване на нередовностите, както и да им бъдат указани последиците от
неизпълнение на указанията в срок.
Същевременно съдът констатира, че ищците не се посочили банкова сметка или
друг начин на плащане, поради което следва да им бъдат дадени указания в тази
връзка.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
УКАЗВА НА ИЩЦИТЕ в едноседмичен срок от съобщението с писмена
молба с препис за насрещната страна:
- да изложат фактически твърдения предявила ли е банката претенцията си пред
3
застрахователя, респ. налице ли е бездействие от нейна страна, за да се приеме, че с
поведението си заплашва удовлетворяване на правото им на пълно погасяване на
кредитното задължение на наследодателя им, тъй като в исковата молба не се излагат
твърдения в тази насока;
- да уточнят по характер и размер на останалите дължими суми по договора за
кредит каква част е главница, каква лихва и евентуално разноски, такси или друго;
- датата, от която твърдят, че ответникът е изпаднал в забава за плащането на
застрахователно обезщетение и размерът на претендираното обезщетение за забава.
Указва на ищците, че при неизпълнение на указанията в цялост и в срок
исковата молба ще бъде върната, а производството прекратено.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 08.10.2025 г.
от 9:30 часа, за която дата да се призоват страните.
ПРИЕМА проект за доклад съобразно обстоятелствената част на
определението.
ПРИЕМА като писмени доказателства по делото представените с исковата
молба и отговора на исковата молба документи.
ДОПУСКА изготвянето на съдебно- медицинска експертиза, която да отговори
на поставения в исковата молба въпрос, при депозит в размер на 350 лева, вносими от
ответника в едноседмичен срок от съобщението.
НАЗНАЧАВА за вещо лице д-р Ц. Н. Г., специалност: „Съдебна медицина“,
включени в Списъка на специалистите, утвърдени за вещи лица за съдебния район на
Софийски градски съда за 2024 г.
УКАЗВА на вещото лице да работи след представяне на доказателства за внесен
депозит.
ДОПУСКА изслушване на съдебносчетоводна експертиза, която да отговори на
посочените в исковата молба задачи.
НАЗНАЧВА за вещо лице Л. Б. Б..
ОПРЕДЕЛЯ депозит за изготвяне на заключението в размер на 350 лева,
вносим от ищците в едноседмичен срок от получаване на съобщението.
УКАЗВА на ищците в едноседмичен срок от получаване на препис от
настоящото определение да уточнят дали поддържат искането си по чл. 190, ал. 1 ГПК
за задължаване на ответниците да представят досието на наследодателя им във връзка
с процесния договор за застраховка.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190 ГПК ищците в едноседмичен срок от
получаване на препис от настоящото определение да представят издаденото за
наследодателя им съобщение за смърт.
УКАЗВА на ищците в срок до насроченото съдебно заседание да представят
банкова сметка или друг начин на плащане на основание чл. 127, ал. 4 ГПК.
Съдът приканва страните към сключване на съдебна спогодба, към медиация
или извънсъдебно доброволно уреждане на спора.
Разяснява на страните, че при постигане на съдебна спогодба дължимата
държавна такса е в половин размер и спорът ще се разреши в по-кратки срокове.
Указва на страните, че за постигане на съдебна спогодба страните или техни
законни представители следва да се явят лично в съдебно заседание или да
упълномощят свой процесуален представител, който от тяхно име да постигне
спогодба, за което следва да представят по делото изрично пълномощно.
УКАЗВА на страните, че:
4
- най-късно в първото по делото заседание могат да изложат становището си
във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят
възможността да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
- съгласно чл. 40, ал. 1 ГПК страната, която живее или замине за повече от един
месец в чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се
връчват съобщенията - съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в Р.
България, като същото задължение имат законният представител, попечителят и
пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 в случай, че не бъде посочен съдебен
адресат, всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.
- съгласно чл. 41, ал. 1 ГПК страната, която отсъства повече от един месец от
адреса, който е съобщила по делото или на който веднъж й е било връчено съобщение,
е длъжна да уведоми съда за новия си адрес, като същото задължение имат и
законният представител, попечителят и пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2
при неизпълнение на това задължение всички съобщения ще бъдат приложени към
делото и ще се смятат за редовно връчени.
- съгласно чл. 50, ал. 1 и 2 ГПК мястото на връчване на търговец и на
юридическо лице, което е вписано в съответния регистър, е последният посочен в
регистъра адрес, а ако лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият
му адрес, всички съобщения се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.
- съгласно чл. 238, ал. 1 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на
исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за
разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на
неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска, а съгласно ал. 2
ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски или
постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца, ако той не се яви в първото
заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал
разглеждане на делото в негово отсъствие. Неприсъственото решение не се мотивира
по същество. В него е достатъчно да се укаже, че то се основава на наличието на
предпоставките за постановяването му, а именно: на страните да са указани
последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжа и неявяването им в
съдебно заседание и искът да е вероятно основателен, с оглед на посочените в ИМ
обстоятелства и представените доказателства.
Препис от настоящото определение, в което е обективиран проектът на доклада
по делото, да се връчи на страните, на ищците да се връчи и препис от отговора на
исковата молба.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5