Д О П Ъ Л Н И Т Е Л Н О Р Е Ш Е Н И Е
№ 211 19.08.2020 г. гр.Бургас
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД Първо гражданско отделение
На двадесети юли две хиляди и двадесета година
В публично заседание в следния състав :
Председател:
Дарина Костова
Секретар : Ани Цветанова
като разгледа докладваното от съдията-докладчик Дарина Костова гр.д. №1467 по описа за 2013 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод исковата молба на Р.Л., роден на **.**.**** год., с паспорт № *********, издаден на **.**.**** г. от ***, валиден до **.**.**** год., с постоянен адрес: *** Б.П.Б., *******, гражданин на ********* ******** ************** и ******* ********, представляван от адв. Вержиния Калинова Дакова, САК, със съдебен адрес: гр.София , район Средец, пл.”Славейков” №7, вх.Б, ет.2, ап.19 против „СЪНСЕТ РИЗОРТ” АД (правоприемник на „Сънсет ризорт“ ООД), със седалище и адрес на управление : гр.Поморие, ул.”Княз Борис І” №219, ЕИК *********, и Етажната собственост на сграда С („Сигма“) в комплекс „Сънсет ризорт“, находящ се в град Поморие, на адрес : ул. „Княз Борис I” № 219, представлявана от „Сънсет ризорт къмършъл“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: обл. Бургас, общ. Поморие, гр. Поморие 8200, ул. „Княз Борис I” № 219, представлявано от Боян Бонев в качеството му на управител, с която предявяват следните претенции, чиято кумулативна защита търсят:
- Да бъде установено, че ищецът е индивидуален собственик на преградената част от покривната тераса, прилежаща към собствения на ищеца апартамент, с площ 32,50 кв. м., върху която са разположени 12 бр. чилъри;
- Да се определят границите между собствения на ищеца имот и притежаваните в съседство общи части от етажната собственост;
- Да бъдат осъдени „СЪНСЕТ РИЗОРТ” АД и Етажната собственост на сграда С, представлявана от „Сънсет ризорт къмършъл“ АД да предадат владението върху преградената със стена част от тераса с площ от 32,50 кв.м., върху която са разположени 12 бр. чилъри;
- Да бъдат осъдени „СЪНСЕТ РИЗОРТ” АД и Етажната собственост на сграда С, представлявана от „Сънсет ризорт къмършъл“ АД да отстранят за своя сметка от собствения на ищеца имот поставената без негово съгласие стена, с която е преградена част от терасата, за да бъдат използвани 32,50 кв.м. от застроената й площ, да премахнат алуминиевата врата и да възстановят целостта на стената на нейно място и да премахнат и чилърите, поставени в тази преградена част, да възстановят подовата настилка, идентична с тази на останалата част от терасата и да прекратят занапред всички неоснователни действия, с които пречат на собственика да упражнява в пълнота своите права върху имота;
- Да бъде осъдено „Сънсет ризорт“ АД на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на законна мораторна лихва върху дължимите суми от предявяване на исковата молба до окончателното им изплащане.
При условията на евентуалност и липса на уважаване на всички или която и да е от гореспоменатите претенции ищецът предявява и други искове.
С Определение №2873/18.11.2014год. производството по предявения иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК и по чл.109а от ЗД , а именно да бъде прието за установено, че ищецът е индивидуален собственик на преградената част от покривната тераса, прилежаща към собствения на ищеца апартамент, с площ 32,50 кв.м., върху която са разположени 12 бр. чилъри и да се определят границите между собствения на ищеца имот и притежаваните в съседство общи части от етажната собственост, е прекратено като недопустимо.
С Решение №57/01.03.2016 год., съдът се е произнесъл по предявените искове, като е прекратил производството по отношение на исковете предявени против етажната собственост, поради липса на правосубектност на същата, със следния диспозитив :
„ПРЕКРАТЯВА производството по отношение на предявените от Р.Л., роден на **.**.**** год., с паспорт № *********, издаден на **.**.**** год. от ***, валиден до **.**.**** год., с постоянен адрес: ***, Б.П.Б., *******, гражданин на ********* ******** ************** и ******* ********, представляван от адв. Вержиния Калинова Дакова, САК, със съдебен адрес: гр.София , район Средец, пл. ”Славейков” № 7, вх. Б, ет. 2, ап. 19 против Етажната собственост на сграда С („Сигма“) в комплекс „Сънсет ризорт“, находящ се в град Поморие, на адрес : ул. „Княз Борис I” № 219, представлявана от „Сънсет ризорт къмършъл“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: обл. Бургас, общ. Поморие, гр. Поморие 8200, ул. „Княз Борис I” № 219, представлявано от Боян Бонев в качеството му на управител, с която са предявени следните кумулативно обективно съединени претенции : с правно основание чл. 108 от ЗС – да бъде осъдена Етажната собственост на сграда С, представлявана от „Сънсет ризорт къмършъл“ АД да предаде владението върху преградената със стена част от тераса с площ от 32,50 кв. м., върху която са разположени 12 бр. чилъри и с правно основание чл. 109 от ЗС – да бъде осъдена Етажната собственост на сграда С, представлявана от „Сънсет ризорт къмършъл“ АД да отстрани за своя сметка от собствения на ищеца имот поставената без негово съгласие стена, с която е преградена част от терасата, за да бъдат използвани 32,50 кв. м. от застроената й площ, да премахне алуминиевата врата и да възстанови целостта на стената на нейно място и да премахне и чилърите, поставени в тази преградена част, да възстанови подовата настилка, идентична с тази на останалата част от терасата и да прекрати занапред всички неоснователни действия, с които пречи на собственика да упражнява в пълнота своите права върху имота, като недопустими.“
С Определение № 414/10.08.2016 год. по гр. д. № 282/2016 год. по описа на БАС, е отменено решението на първоинстанционния съд в частта му имаща характер на определение, като на първоинстанционния съд е дадено указание да остави без движение исковата молба за да бъдат отстранени недостатъците в същата.
С молба от 06.10.2016 год. ищецът е представил списък на етажните собственици, като съдът е
констатирал, че с изключение на шест юридически лица – търговски дружества,
едно от които ответното дружество, по отношение на което вече има постановено
решение по делото, останалите 416 етажни собственици са физически лица, чието
постоянно местопребиваване не е на територията на Република България и които не
могат да бъдат валидно уведомявани на адресите на закупените от тях с
ваканционна и инвестиционна цел имоти, чиито адреси са посочени от ищеца, като
адреси за призоваване. Съдът е приел, че същите не могат да бъдат призовани и
чрез търговското дружество –управител на етажната собственост, т.к. предявеният
срещу тях иск не попада сред посочените в чл.23, ал.4 от ЗУЕС , по които
управителят може да осъществява процесуално представителство, защото съгласно
чл.23, ал.4 от ЗУЕС законовото представителство по чл.
23, ал. 3 ЗУЕС касае само изрично посочените в закона действия, свързани с
ползването и управлението на общите части на сградата./ в този смисъл Решение № 123 от 21.06.2013 г. на ВКС по гр.
д. № 940/2012 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Камелия Маринова/.
Като е съобразил, че част от етажните собственици са граждани на страни от Европейския съюз, съдът е приел, че те следва да бъдат призовани чрез Регламент №1393/2007 год. на ЕС, а за тези от тях, които видно от имената им, са граждани на страни извън ЕС - по реда на Хагската конвенция за връчване на съдебни документи от 1965год., поради което е указал на ищеца, че е необходимо да се посочат точни имена и адреси за призоваване на всеки от ответниците.
Първоначално с Определение № 1824/09.09.2016 год. и повторно, с Определение №2209/31.10.2016 год., съдът е указал на ищеца , че в седмодневен срок от връчване на определението следва де посочи имена по документ за самоличност, адрес и представител/за юридическите лица/ на всеки от етажните собственици в сграда „С“ Сигма в к/с „Сънсет Ризорт“, като го е предупредил, че непосочването на реквизитите на ответниците по чл. 127, ал. 1, т. 2 от ГПК представлява нередовност на исковата молба и в случай , че не бъде поправена в срок, производството по предявените искове, описани по –горе ще бъде прекратено като недопустимо на основание чл. 129, ал. 3 от ГПК.
С молби от 06.10.2016 год., 26.10.2016 год. ищецът е посочил имената на етажните собственици , но не е посочил пълните имена по документ за самоличност, нито е посочил адрес за уведомяването им.
С Определение № 2557/21.12.2016 год., съдът е прекратил производството по делото в частта на исковете по които не е постановено решение на първата инстанция. С Определение № 286/14.08.2017 год. , определението за прекратяване е отменено, като на съда са дадени указания за извършване на проверка за постоянен и настоящ адрес на ответниците и при нередовно връчване на исковата молба – за призоваване по реда на чл. 48, ал. 1 от ГПК.
След извършване на проверка за постоянен и настоящ адрес на ответниците, както и на проверка в ОД на МВР – Бургас, не са намерени данни за настоящ и постоянен адрес на ответниците на територията на страната. В бр.34/20.04.2018 год. на Държавен вестник беше публикувано съобщение по чл. 48 от ГПК. В четиринадесетдневният срок не се явявят ответниците или техни упълномощени представители за да получат преписи от исковата молба, поради което са налице предпоставките на чл. 48, ал. 2 от ГПК.
С Определение №936/17.05.2018 год., съдът е указал на ищеца, че следва да представи доказателство за внесен депозит за възнаграждение на особените представители на ответниците, общо 155 лице , в размер на по 600 лв. за всеки от ответниците или общо 93000 лв. В същото определение, съдът е посочил, че при назначаването на особените представители на всеки от ответниците, съдът съобразява, че като съобразява многобройността на ответниците е подходящо да определи възнаграждение на всеки от особените представители в минимален размер от 600 лв. , по чл. 7, ал. 5, вр. с ал. 2 от НАРЕДБА № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, като определи общ процесуален представител на ответниците, за които може да се направи предположение, че се съпрузи, въз основа на еднаквите им фамилни имена и общ имот – по твърденията на ищеца. Възнаграждението следва да бъде определено по реда на НАРЕДБА № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в същия смисъл Определение № 17 от 12.01.2018 г. на ВКС по к. ч. гр. д. № 4153/2017 г., Определение № 12 от 8.01.2018 г. на ВКС по к. ч. т. д. № 2016/2017 г.
С горните мотиви , със същото определение съдът е указал на ищеца, че го задължава за внесе депозит за назначаване на 155 бр.процесуални представителя в размер на 93000лв. Определението е връчено на 20.06.2018 год. на процесуалния представител на ищеца.
С молба от 29.06.2018 год. , подадена по пощата в последния ден от срока – 27.06.2018год., е поискано продължаване на срока за внасяне на депозита , на основание чл.63, ал.1 от ГПК, по която молба съдът е постановил продължаване на срока с две седмици. Срокът е изтекъл на 11.07.2018 год. На същия ден, чрез куриер, е подадена молба рег. инд.№ 10205/12.07.2018 год., с която се иска от съда да измени определението си в частта , с която се приема , че етажните собственици не следва да бъдат представлявани и призовавани чрез управителя на етажната собственост, в частта , с която се определят отделни процесуални представители на всеки от ответниците, призовани чрез Държавен вестник и е направено искане за освобождаване на ищеца от задължението за внасяне на разноски на основание чл. 83, ал. 2 от ГПК.
По молбата съдът е постановил Определение № 1386 от 13.07.2018 год. , с което е оставил без уважение молбата на ищеца за изменение на Определение № 936 от 17.05.2018 година и молбата на ищеца за освобождаване от внасяне на разноски за особени представители на сто петдесет и петимата ответника , призовани по реда на чл. 48 от ГПК. Определението е обжалвано.
Определение е отменено в частта на отказа за освобождаване от задължението за внасяне на разноски, като на съда са дадени указания да отстрани нередовностите на молбата по чл. 83, ал. 2 от ГПК. В изпълнение на дадените указания, ищецът е представил писмени доказателства с молба от 05.06.2019 год., от които се установява, че ищецът има три собствени имота на територията на ********* ******** - ******* ********. След преценка на представените доказателства и като е съобразил, че в представените писмени доказателства липсва подробно описание на имотите и оценка на същите, но от съществуващото такова може да се направи извод, че се касае за градски имоти – цели сгради и части от сгради, като един от имотите е в столицата на ******* ******** – град *******, за доход в размер на 1370 британски лири, представляващ пенсия, която ищецът получава в качеството си на пенсионират полицай, с призната степен на инвалидност 20%. и разходи от 530 британски лири за погасителни вноски по договори за кредит, съдът приема, че ищецът следва да внесе сумата от 9300 лв., представляваща 10% от първоначално определената сума на дължимите разноски, която сума е съобразена от една страна с цената на предявените искове и с обстоятелството, че се касае за процесуално представителство на 155 ответника, а от друга страна с декларираното от ищеца и установеното от представените доказателства финансово състояние на ищеца. Мотивиран от горното и на основание чл. 83, ал. 2 от ГПК, Бургаският окръжен съд с Определение № 1135 /20.06.2019 год. е освободил ищеца Р.Л. от задължението за внасяне на внасяне на разноски за особени представители на сто петдесет и петимата ответника в частта от определения размер над сумата от 9300 /девет хиляди и триста/ лева, като е оставил без уважение молба за освобождаване от задължението за внасяне на внасяне на разноски за особени представители на сто петдесет и петимата ответника в размер от 9300/ девет хиляди и триста/ лева.
С Определение №413/05.09.2019 год.на Апелативен съд - Бургас , постановено по частна жалба на ищеца против Определение № 1135 /20.06.2019 год. на БОС, делото е върнато на Окръжен съд –Бургас , като на съда е указано, че следва да квалифицира частната жалба като молба за изменение на Определение № 1135 /20.06.2019 год., с правно основание чл. 253 от ГПК, като при произнасянето си съдът следва да обоснове отказа си да приложи чл. 23, ал. 4 от ЗУЕС, както и да обсъди съображенията си за наличието на противоречиви интереси на отделните етажни собственици.
По отношение на първият въпрос – за прилагането на чл.23, ал.4 от ЗУЕС, съдът е посочил, че предявените в настоящото производство искове не попадат в хипотезата на посочената правна норма. Това е така, защото съгласно чл.23, ал.4 от ЗУЕС законовото представителство по чл. 23, ал. 3 ЗУЕС касае само изрично посочените в закона действия, свързани с ползването и управлението на общите части на сградата. „Институтът на етажната собственост е специален правен режим, на който се подчиняват правоотношенията по повод притежаването на самостоятелен обект в сграда, в която етажи или части от етажи, заедно с придадените към тях помещения в тавана или зимника принадлежат на отделни собственици - чл. 1 ЗУЕС Управителният съвет /управителят/ е изпълнителен орган /чл. 19 ЗУЕС/, който представлява етажните собственици в отношенията им с органите на местната власт и с други правни субекти /чл. 23, ал. 1, т. 5 ЗУЕС/ при извършването на всички действия, които са във връзка с обикновеното управление на общите части /чл. 23, ал. 3 ЗУЕС/, вкл. и пред съда по исковете, предявени срещу тях във връзка с общите части и по исковете, предявени срещу собственик, ползувател или обитател, който не изпълнява решение на общото събрание или задълженията си по З. /чл. 23, ал. 4 ЗУЕС/. За действия по учредяване на право на ползване, строеж, надстрояване, пристрояване или промяна на предназначението на общи части на сградата обаче управителният съвет /управителят/ представлява собствениците на самостоятелни обекти само ако бъде упълномощен от общото събрание /чл. 23, ал. 3, изр. второ /. Следователно законовото представителство по чл. 23, ал. 3 З. касае само изрично посочените в закона действия, свързани с ползването и управлението на общите части на сградата.“ - Решение № 123 от 21.06.2013 г. на ВКС по гр. д. № 940/2012 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Камелия Маринова/. По отношение на наличието на противоречиви интереси, изискващи назначаването на отделни представители, съдът е съобразил следното : На първо място съдът е отчел, че ответниците физически лица са 416, но може да бъде определен общ процесуален представител на част от ответниците, за които може да се направи предположение, че се съпрузи, въз основа на еднаквите им фамилни имена и общ имот – по твърденията на ищеца, поради което е свел броя на процесуалните представители до 155. Предявените искове касаят премахването на част от общи инсталации, а именно – външни тела на климатична инсталация, която не обслужва всички, а само част от обектите в етажната собственост. При разглеждането на исковете против продавача – строител тези обстоятелства не са подробно изследвани, но вещото лице е изложило тази особеност на инсталацията в констативно – съобразителната част на заключението си, без да е имало конкретна задача и без да има яснота за всички етажни собственици, които ще бъдат пряко засегнати от исканата от ищеца промяна, поради което не може да бъде направено групиране на ответниците по този признак към настоящия момент. Въпреки това съдът е преценил, че оглед осигуряване на правото на защита на ответниците, които са уведомени за настоящото производство по силата на законова фикция, следва да им осигури отделно процесуално представителство. Съгласно Тълкувателно решение № 6 от 2013 год. , постановено по тълкувателно дело № 6/2012 год. на ОСГТК на ВКС „Процесуалното представителство може да произтича от закона - в случаите на изрично уредено законно представителство, но негов източник обичайно е договорът между представител и представляван, тъй като предоставения обем на представителна власт винаги се свързва с доверието, съществуващо между страните, независимо дали се касае за договор за упълномощаване или за специфичния договор за адвокатска услуга, при която упълномощаването се извежда от адвокатското пълномощно, а не от договора. Процесуалният закон предвижда и форма на процесуално представителство, което макар и регламентирано от специална правна норма не е законово, тъй като произтича от акт на съда, при осъществяване на определените за това предпоставки. Правната уредба на това представителство се съдържа в чл. 47, ал. 6 ГПК и чл. 48, ал. 2 ГПК и се свързва с общото правило на чл. 29, ал. 3 ГПК. Двете разглеждани хипотези се различават по това, че в първия случай (чл. 47, ал. 6 ГПК), ответникът не е намерен на адреса, посочен по делото, а втората хипотеза (чл. 48, ал. 2 ГПК) е свързана с липсата на известен адрес. Особеният представител се назначава с акт на съда - определение, от който произтича и неговата представителна, спрямо отсъстващата страна, власт. Това представителство, съобразно чл. 36, ал. 1 ЗА е възмездно, тъй като за положения труд на адвоката (особеният представител винаги е адвокат) се дължи възнаграждение, независимо от изхода на делото. “ Както в мотивите на тълкувателното решение, така и в закона – чл. 48, ал. 2 и чл. 29, ал. 3 от ГПК не се съдържа задължение за съда, да преценява дали следва да назначи общ процесуален представител на множество ответници по делото, по отношение на които са налице предпоставките по чл. 48, ал. 2 от ГПК.
Независимо от всичко гореизложено, съдът е съобразил съдържащите се в мотивите на Определение № 413/05.09.2019 год.на Апелативен съд – Бургас, с оглед направеното от въззивната инстанция, при произнасяне по подадената частна жалба, тълкуване на същата като молба по чл. 253 от ГПК, както и че в същата е заявено, че във възможностите на ищеца е да внесе депозит за особен представител в размер на 600 лв., следва да определи депозит в този размер и с е приел, че с оглед продължаване на съдопроизводствените действия е целесъобразно да определи начален депозит за назначаване на особен представител в размер на горната сума, като при приключване на производството, с крайния съдебен акт да се произнесе по окончателния размер на възнаграждението на представителя. Като последица от горното, съдът е определил общ представител на всички ответници, призовани по реда на чл. 48, ал. 1 от ГПК, комуто са връчени исковата молба и приложенията.
На 28.02.2020 год., в определения от закона срок е постъпил отговор от адв. Бойко Даков, посочен за адвокат , който да осъществява процесуалното представителство от Адвокатска колегия - Бургас. Не са постъпили отговори от етажните собственици, на които са редовно връчени книжата по делото – искова молба и приложения по различен ред от реда на чл. 48, ал. 1 от ГПК. Твърди се, че ответниците - етажни собственици е следвало да бъдат уведомени по реда на Регламент № 1393/2007 год. на ЕС, както и че не следва да бъдат представлявани от един процесуален представител.
По същество се оспорват предявените искове с правно основание чл. 108 и чл. 109 от Закона за собствеността. Твърди се, по отношение на ревандикационния иск, че ищецът не е собственик на процесните 32,50 кв. м. от терасата на ищеца, както и че тази част от терасата е част от общите части на сградата. Оспорва се , че ответниците владеят процесната , реално определена част от терасата. По отношение на негаторния иск се посочва, че ответниците не са изграждали стената, чието премахване се иска, както и че чилърите са разположени върху част от терасата, която представлява обща част на етажната собственост.
Бургаският окръжен съд, като съобрази, че са налице процесуалните предпоставки за допустимост на исковата молба и липсват процесуални пречки за разглеждането на спора, приема, че предявените искове са допустими.
Бургаският окръжен съд, след съвкупна преценка на доказателства по делото, с оглед изразените становища и съобразно закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са субективно и обективно съединени искове от Р.Л., роден на **.**.**** г., с паспорт № *********, издаден на **.**.**** г. от ***, валиден до **.**.**** г., с постоянен адрес: *** Б.П.Б., *******, гражданин на ********* ******** ************** и ******* ********, представляван от адв. Вержиния Калинова Дакова, САК, със съдебен адрес: гр.София , район Средец, пл.”Славейков” №7, вх.Б, ет.2, ап.19 против Етажните собственици на сграда С („Сигма“) в комплекс „Сънсет ризорт“, находящ се в град Поморие, на адрес : ул. „Княз Борис I” № 219, както следва:
Иск с правно основание чл. 108 от Закона за собствеността – да бъдат осъдени етажните собственици на сграда С, представлявана от „Сънсет ризорт къмършъл“ АД да предадат владението върху преградената със стена част от тераса с площ от 32,50 кв.м. представляваща част от собствения имот на ищеца , а именно : самостоятелен имот с идентификатор 57491.509.24.3.704, находящ се в гр.Поморие, комплекс „Сънсет Ризорт“, ул.Княз Борис №219, бл.С, ет.10, ап.4, с площ по нотариален акт 212,13кв.м., така както е описан в нот.акт №***, том**, рег.2***, дело 2***/**.0*.20**год. на СВ –Поморие, върху която са разположени 12 бр. чилъри и
Иск с правно основание чл.109 от Закона за собствеността – да бъде осъдена Етажната собственост на сграда С, представлявана от „Сънсет ризорт къмършъл“ АД да отстрани за своя сметка от собствения на ищеца имот поставената без негово съгласие стена, с която е преградена част от терасата, за да бъдат използвани 32,50 кв.м. от застроената й площ, да премахне алуминиевата врата и да възстанови целостта на стената на нейно място и да премахне и чилърите, поставени в тази преградена част, да възстанови подовата настилка, идентична с тази на останалата част от терасата и да прекрати занапред всички неоснователни действия, с които пречи на собственика да упражнява в пълнота своите права върху имота.
Ищецът, Р.Л., в исковата молба твърди, че е сключил със „Сънсет ризорт“ АД предварителен договор за продажба на недвижим имот № AGR02124 на 28.02.2008 г., съгласно който продавачът се е задължил да построи и продаде на купувача следния недвижим имот до 15.05.2007 г.: Апартамент C10-4, етаж 10, застроена площ 212.13 кв.м., общи части от сградата 21.58 кв.м. и обща площ 233.71 кв.м. Последният бил прехвърлен на купувача на 17.09.2008 г. с нотариален акт № 121, том X, рег. № 3131, дело № 1865 от 2008 г. на нотариус Х. Ройдев, вписан в Служба по вписвания с вх. рег. № 2938 от 17.09 2008 г ., акт № ***, том ***, дело № 2***срещу сумата от 370 000 евро. Владението обаче не било прехвърлено с подписване на окончателния договор. Междувременно още на 28.02.2008 г. между Р.Л. и ответното дружество бил сключен Договор за наем № RC C10-4, с който „Сънсет ризорт“ АД, в качеството си на наемател, се е задължило да плаща на наемодателя- ищец в настоящото производство 20 350 евро годишно в продължение на 3 години. Наемателят бил платил доброволно само наемната цена за 2007 г., а за 2008 и 2009 г. бил осъден от наемодателя посредством Решение № 48 от 01.06.2011 г. по т.д. 29/2010 г. по описа на БОС. През месец юли, 2010 г. ищецът посетил собствения си имот, когато забелязал, че площта му не отговаряла на описанието в нотариалния акт, а именно, че вместо 212,13 кв.м. е получил в действителност 185, 10 кв.м. Поради това февруари 2010 г. ищецът е завел иск за намаляване на платената от него цена, в рамките на производството по който било установено, че частта от терасата, където са разположени 12 бр. чилъри, е с площ 32,50 кв.м., която квадратура била именно липсващата от цялата площ на апартамента. Искът бил отхвърлен поради изтекла специална едногодишна давност за предявяването му, след което многократно били водени преговори с ответното дружество за премахване на преградата и чилърите, завършили безрезултатно.
Ищецът претендира от етажните собственици на сграда С, комплекс Сънсет Ризорт и от „Сънсет ризорт“ АД връщане на владението върху собствения му имот в частта от 32, 50 кв.м. на покривната тераса. Твърди, че владението му върху 32,5 кв.м. от прилежащата към апартамента тераса е било противозаконно отнето, като върху тази площ е построена преграда и са поставени 12 бр. чилъри и моли за възстановяването му. Представя електронна кореспонденция, обменена в периода от 16.05.2012 г. до 21.06.2012 г., където на ищеца в настоящия спор се предлага заплащане в размер на 1000 евро годишно, отделен бюджет от управляващия комитет на Блок С, които да му послужат за наемна цена. В тази връзка, ищецът е изразил несъгласие поради ниската цена и е отправил покана за премахване на стената, която преграждала имота му.
Ищецът твърди и че в собствения му имот е създадено неприемливо за него състояние, което му пречи да упражнява неговото право на собственост, което обуславя и интереса му от предявяване на негаторен иск по чл. 109 от ЗС срещу ответниците, с който моли да бъде премахната незаконната стена, поставените 12 бр. чилъри и възстановяването на терасата в нейния първоначален вид. Била е изпратена нотариална покана от ищеца до ответниците – „Сънсет ризорт“ АД и до „Сънсет ризорт къмършъл“ АД, в качеството му на представляващ управител на етажната собственост на сградата, с която последните са били поканени да преустановят нарушаването на правата му и да му върнат владението. Представя и ангажира доказателства в подкрепа на твърденията си.
На 28.02.2020 год., в определения от закона срок, е постъпил отговор от адв. Бойко Даков. Не са постъпили отговори от етажните собственици, на които са редовно връчени книжата по делото – искова молба и приложения по различен ред от реда на чл. 48, ал. 1 от ГПК. Твърди се, че ответниците - етажни собственици е следвало да бъдат уведомени по реда на Регламент № 1393/2007 год. на ЕС, както и че не следва да бъдат представлявани от един процесуален представител.
По същество се оспорват предявените искове с правно основание чл. 108 и чл. 109 от Закона за собствеността. Твърди се, по отношение на ревандикационния иск, че ищецът не е собственик на процесните 32,50 кв. м. от терасата на ищеца, както и че тази част от терасата е част от общите части на сградата. Оспорва се, че ответниците владеят процесната , реално определена част от терасата. По отношение на негаторния иск се посочва, че ответниците не са изграждали стената, чието премахване се иска, както и че чилърите са разположени върху част от терасата, която представлява обща част на етажната собственост.
По делото не е налице признание на права. Страните не спорят по отношение на следните факти и обстоятелства: ищецът Р.Л. е сключил с ответното дружество „Сънсет ризорт“ АД договор за покупко-продажба, инкорпориран в Нотариален акт №***, том *, рег.№3***, дело №1***/20** година на нотариус с район на действие Районен съд-Поморие, по силата на който последното му е прехвърлило правото на собственост по отношение на апартамент №4, находящ се на етаж № 10 в сграда „С”, със застроена площ от 212.13 кв.м., ведно с 21.58 кв.м. ид. части от общите части на сградата срещу заплащане от негова страна на сумата от 370 000 евро. Не е спорно също така, че на 28.02.2008 г. ищецът и „Сънсет ризорт“АД, страни в настоящото производство, са сключили договор за наем за срок от три години, по силата на който ищецът е предоставил на ответното дружество за временно и възмездно ползване процесния недвижим имот, предмет на посочения по-горе договор за покупко-продажба. Страните не спорят и по отношение на сключения предварителен договор за продажба на недвижим имот, по силата на който ответната страна се е задължила да построи и продаде на ищеца процесния недвижим имот, представляващ апартамент № С10-4, находящ се на 10 етаж в 13-етажната жилищна сграда - блок С.
По делото няма обстоятелства, за които да съществува установено от закон предположение, да са служебно или общоизвестни, поради което да се явяват ненуждаещи се от доказване.
С доклада по делото, съдът е указал на страните разпределението на доказателствената, както следва по ревандикационния иск: ищецът трябва да докаже, че е собственик на имота, който се държи от ответника, а ответникът – че има основание за владението, а по негаторния иск: ищецът отново следва да докаже, че е собственик на имота и че ответникът е осъществил посоченото в исковата молба неоснователно действие, което да е от естество да му пречи да владее собствения си имот и да упражнява правото си в пълен обем.
След указание на съда ответниците са заявили изрично, че ще се ползват от събраните до момента доказателства по делото и не желаят повторното събиране на доказателствата, като е поискано назначаването на нова съдебно техническа експертиза , която е дала заключение за същата фактическа обстановка , каквато е констатирана от вече приетите заключения на съдебно-техническите експертизи по делото. осъществяване на възможностите им за защита.
Страните не спори между страните и от представените писмени доказателства се установява следното:
Ищецът и „Сънсет ризорт“АД са сключили предварителен договор за продажба на недвижим имот № AGR02124 на 28.02.2008 г., съгласно който продавачът се е задължил да построи и продаде на купувача следния недвижим имот до 15.05.2007 г.: Апартамент C10-4, етаж 10, застроена площ 212.13 кв.м., общи части от сградата 21.58 кв.м. и обща площ 233.71 кв.м. Последният бил прехвърлен на купувача на 17.09.2008 г. с нотариален акт № ***, том *, рег. № 3***, дело № 1*** от 20** г. на нотариус Х. Ройдев, вписан в Служба по вписвания с вх. рег. № 2938 от 17.09 2008 г ., акт № ***, том ***, дело № 2***срещу сумата от 370 000 евро.
На 28.02.2008 г. между Р.Л. и ответното дружество бил сключен Договор за наем № RC C10-4, с който „Сънсет ризорт“ АД, в качеството си на наемател, се е задължило да плаща на наемодателя- ищец в настоящото производство 20 350 евро годишно в продължение на 3 години. Наемателят е платил доброволно само наемната цена за 2007 г., а за 2008 и 2009 г. бил осъден от наемодателя посредством Решение № 48 от 01.06.2011 г. по т.д. 29/2010 г. по описа на БОС.
Поради през м.февруари 2010 г. ищецът е завел иск за намаляване на платената от него цена, с правно основание чл.211 от ЗЗД , в рамките на производството по който било установено, че частта от терасата, където са разположени 12 бр. чилъри, е с площ 32,50 кв.м., която квадратура била именно липсващата от цялата площ на апартамента. С Решение №228/27.10.2011год. , по гр.д.№54/2010год. , предявеният иск е отхвърлен поради изтекла специална едногодишна давност за предявяването му .
Не се спори, че процесния имот е с площ по-малка от записаната в нотариалния акт и предварителния договор, като разликата е от площта на терасата. Спори се по размера на разликата.
Съдът приема, че предаването на имота е станало на 13.07.2008година със следните аргументи : По делото е представен договор за наем №RC C10-4, с който ищецът е отдал процесния имот под наем, което означава , че към този момент той е владял имота , а видно от представените фактури №№ ********** и ********** от 25.07.2008год. от 13.07.2008год. до 25.07.2008год. ищецът е пребивавал в същия процесен имот за достатъчно дълъг период от време , за да установи наличието на посочените в исковата молба дефекти , включително наличието на преградна стена и чилъри на покрива на сградата.
От представената Схема №47929/16.12.2013год. се установява, че процесния апартамент се идентифицира по кадастралните карти и регистри като самостоятелен обект с идентификатор 57491.509.24.3.307, с площ от 212.13кв.м. , ведно с прилежащи общи части от 21.58кв.м. ид.ч. от общите части на сградата . От изчертаните граници на имота, сравнени с приложените към всяко от заключенията по СТЕ, първоначални/л.275/ и допълнителни, скици и снимки на имота, е видно , че терасата не е с едни и същи очертания както в кадастралната карта и одобрения архитектурен проект от една страна и измерена на място, от друга страна, следователно е налице разлика в границите на имота и площта на същия на място.
От направените от вещите лица фотографии, част от констативно-съобразителната част на заключенията се установява, че част от терасата на процесния имот е преградена с масивна тухлена стена и в огладената част са разположени така наречените „чилъри“. Видно от цитираната по-горе схема, кадастралната карта е одобрена със Заповед №РД-18-36/29.04.2009год. , т.е. след покупко-продажбата на имота и според заключенията на вещите лица отразеното в нея отговаря на отразеното по отношение на процесния имот в одобрения от Община Поморие архитектурен проект и строителни книжа. От приложените към заключенията на вещите лица скици и констатациите на вещите лица, както и от представената схема на имота по кадастралната карта е очевидно , че част от терасата на процесния имот е преградена със стена , като в оградената част от терасата са разположени дванадесет броя чилъри, т.е. външните тела на климатичната инсталация на сградата. От заключението на допълнителната тройно съдебно-техническа експертиза /л.506 от делото/ се установява, че въпросните външни тела – чилъри обслужват апартаментите на етажи №№ 5, 6, 7, 8, 9, 11, камериерските офиси, както и шест апартамента на 10-ти етаж, включително процесния имот, собственост на ищеца.
Независимо, че чилърите не обслужват цялата сграда, въпросът за тяхното премахване е въпрос касаеш всички етажни собственици, защото се касае за сградна инсталация, неотделима част от която са външните тела на климатичната инсталация, монтирани в границите на терасата на ищцовия имот. От същото заключение се установява, че се касае за мулти сплит климатична система, която не може да функционира без тези външни тела.
По отношение на предявения иск с правно
основание чл.108 от Закона за собствеността :
Предпоставки за основателността на иска са ищецът
да е собственик на имота, които се владее от ответника без правно основание.
Видно от представения нотариален акт,
предварителен договор за покупко-продажба, схема на имота по кадастрална карта,
цитирани по-горе, ищецът е закупил имот с граници и площ, описани в нотариалния
акт и изчертани по одобрения от Община Поморие архитектурен проект и строителни
книжа и кадастралната карта и регистри
имот, в чиято площ попада оградената с ниска ограда част от терасата , така
както е очертана в заключението на в.л. инж. Чанкинова /л.275/ в жълт цвят с
площ от 30.11кв.м. Не се спори, че тази част не се владее от ищеца, но тя е
част от имота му, т.к. е включена в описаните по архитектурен проект. Правото
на собственост е прехвърлено върху имота във вида, в който е описан в
нотариалния акт по граници и площ, като границите са според одобрения
архитектурен проект, който е възпроизведен и в кадастралната карта при
съставянето й.
Доказа се и третата предпоставка – ответниците
да владеят частта от имота, от чието владение е лишен ищеца. От събраните
доказателства може да бъде направен извод, че именно ответника владее тази
част. Оградената част от терасата е използвана за инсталиране и служи за обслужване
на инсталираните там външни тела, част от климатичната инсталация , която е
обща част на сградата.
Не се спори, а от изявленията на страните,
както и от представените писмени доказателства и заключенията на техническите
експертизи се установява, че до тази част има достъп и тя се използва от
етажните собственици, т.е. те я владеят като своя. Ищецът няма достъп до тази
част от терасата си, защото е възпрепятстван от изградената тухлена стена, а
ключ от вратат, чрез която осъществяват достъп техническите лица по поддръжката
на общите части няма твръдения да е предоставян на ищеца. По тази причина съдът
приема за доказано по делото, че ответниците – етажните собственици владеят
процесната оградена част от терасата на ищеца.
С горните аргументи, поради доказване на предпоставките
за уважаване на ревандикационния иск, същия следва да бъде уважен.
По отношение на предявения иск с правно
основание чл.109 от Закона за собствеността :
Искът е предявен против двамата ответници
солидарно, като по отношение на ответника
„Сънсет Ризорт“АД , съдът е приел искът за основателен.
По отношение на етажните собственици, съдът
приема искът също за основателен със следните аргументи:
Установи се, че именно тези ответници, в качеството си на
етажни собственици, ползват завзетата от имота на ищеца част. В оградото
пространство от терасата са монтирани части от климатичната инсталация, която
представлява обща част на етажната собственост.
Видно от представения нотариален акт,
предварителен договор за покупко-продажба, схема на имота по кадастрална карта
, цитирани по-горе , ищецът е закупил имот с граници и площ, описани в
нотариалния акт и изчертани по одобрения от Община Поморие архитектурен проект
и строителни книжа и кадастралната карта и регистри имот, в чиято площ попада
оградената с ниска ограда част от терасата , така както е очертана в
заключението на в.л. инж. Ч. /л.275/ в жълт цвят с площ от 30.11кв.м.,
следователно тази част неправомерно се владее и ползва от ответниците, по начин, който не позволява
на ищеца да я ползва по предназначение – като тераса на апартамента си.
Твърди се, но от представените доказателства
не се установява верността на твърдението, че след приемане на конструкцията на
сградата през 2006год. проектът е изменен, като е отразена климатичната
инсталация , част от която са процесните чилъри. Горното твърдение е на
ответника : „Сънсет Ризорт“АД в отговора на исковата молба и поради
обстоятелството, че се твърдят факти , които не ползват ответника, съдът приема
твърдението за доказателство за това, че именно ответникът „Сънсет Ризорт“АД е
възложил изработването и монтажа на климатичната инсталация, която пречи на
ищеца да ползва имота си. След което този ответник е продал на етажните
собственици имоти, общите части към които не включват процесните части от
терасата на ищеца, но които се ползват от етажната собственост за монтиране на
част от климатичната инсталация, която е обща част.
Съдът приема, че като ползват климатичната
инсталация, която е обща част на етажната собственост, част от която инсталация
е монтирана в имота на ищеца , ответниците му пречат да упражнява правото си на
собственост. След като климатичната инсталация е част от общите части на
сградата, то ответниците могат да вземат решение да ползват същата по начин ,
който да не пречи на ищеца да владее и ползва имота си и ищецът може да иска от
ответниците прекратяване на всяко неоснователно действие, което му пречи да
упражнява своето право.
Ответниците по иска не са посочили основание за законосъобразност на ползването
на част от имота на ищеца, поради което съдът приема, че наличието на такова не
е доказано и ограничаването на правото на собственост на ищеца е неоснователно,
поради което предявеният иск с правно основание чл.109 от ЗС следва да бъде
уважен.
По отношение на исканията за разноски в процеса:
По отношение на направените от ищеца разноски е постановен диспозитив в Решение №57/01.03.2016 год., с настоящото решение следва да бъдат присъдени направените разноски за съдебно – техническа експертиза в размер на 400лв. и депозит за особен представител в размер на 600лв., няма доказателства за размера на договореното и изплатено възнаграждение на адв. Русев , представляващ ищеца по отношение на исковете против етажните собственици.
С оглед уважаването на исковете съдът не присъжда в полза на ответника „Сънсет Ризорт“АД съдебно-деловодни разноски.
По повод молба на ищеца, съдът констатира, че следва да поправи и допусната в диспозитива на Решение №57/01.03.2016 год. очевидна фактическа грешка. При изписване на адреса на процесния имот, като за разлика от описанието в мотивите, в диспозитива е посочено, че имотът се намира на етаж единадесети, а не на етаж десети, като при поправката следва да се съобрази и определения нов идинтификатор на имота, установен от представената в последното открито съдебно задесдание актуална схема на същия.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА етажните собственици
на комплекс „Сънсет Ризорт, блок „Сигма", както следва : К. 0’Б. И Н.Б.Л.,
и двамата с адрес: ***,; Б.Т.Д. И У.Е.Д.,***,
комплекс „Сънсет Ризорт, блок „Сигма”, ет. 1, апартамент №2; Ш.К. И Т.М.К., и двамата с адрес: ***,; Д.С. с адрес: ***,; Й.Х.П. И Ю.П.М., и двамата с адрес: ***,; Т.А.К. И С.К., и двамата с адрес: ***; Е.М.Г. с адрес: ***,; Д.Х.Х. с адрес: ***,; Т.Ш.Ф. И Д.Ф.,***,; К.И.Ф. И Д.М.Б.,***,; И.Д.Л. И К.Д.Л.,***, ; БРИГИТА АГНЕС АРНОЛД М.А.,
с адрес: ***,; К.Г. И Д.Ф.Г., и двамата
с адрес: ***,; О.Д. И А.Д., и двамата с
адрес: ***,; П.Б. с адрес:; Е.Д.Г. И П.Е. 0’Б., и двамата с адрес: ***, ; К.М.К., с адрес: ***,; Т.П.К., с адрес: ***,; Д.Д.Б. И М. ИЗАБЕЛ М.П., и двамата с адрес: ***,; Ш.М.Х. И П.А.Х., двамата с адрес: ***,; К.М. И М.М.,***,; Д.Р. И М.Р.,***,; П.А.К. И П.М.К.,***; П.П.У., с адрес: ***,; Д.Д.Г. И Н.А.Г.,***,; Т.У. И Ш.У.,***,; С. ***,;
П.А. И П.А., и двамата с адрес: ***,;
Е.Д.Н., с адрес: ***; М.П.Ф., с адрес: ***,; М.Л., с адрес: ***,; У.М.К.М., с адрес: ***,; К.М.К., с адрес: ***,; С.К.Ч. И Д.Д., и двамата с адрес: ***,; Д.Г., с адрес: ***,; Н.А.Х., с адрес: ***,; В.В.В. И В.В.В., и двамата с адрес: ***,; В.Л.К.
с адрес: ***,; П.Б.Г.,
с адрес: ***,; А.В.М.,
с адрес: ***,; К.М. И
Р.М.М., и двамата с адрес: ***,; Т.М. О'Ш., Д.Д.Р. И Н.С.Р., всички с
адрес: ***; Д.Х. И Х.Х., и двамата с
адрес: ***,; П.Ф.К. И Д.К.К.,***,; А.М.
И Е.М.М.,***,; В.П. ***,; Д.Р.Б. И Д.А.Б.,***,; С.Ш.М. И П.Д.М., и двамата с адрес: ***,; Б.Х. 0'Р. И Н.Т. 0'Р., и двамата с
адрес: ***,; Б.Ф. И Ж.Ф., и
двамата с адрес: ***,; Д.М.Р.,
с адрес: ***,; С.Р.Д.
И П.Н., и двамата с адрес: ***,; К.М., с
адрес: ***,; Н.Д.Н., с адрес: ***,; Б.П.Б. И В.Т.Б.,***,; М.Х.У., с адрес: ***,; Е. Ф. Т.Ф., и двамата с адрес: гр.; Д.Г., М.Б.Г., Е.М.Г. И Д.Г., всички с
адрес: ***,; Б.Ф. И
Ж.Ф., и двамата с адрес: гр.; М.Н. 0'Н. И В.Х.,***,; Н.М.Я., с адрес: ***,; Б.Д.М. И К.М., и двамата с адрес: ***,; Д.Б. 0;Х.И Е. 0'Х. двамата с адрес: ***, ; С.У.Б., с адрес: ***,; К.Д.М. И А.М.М., и двамата с адрес: ***,; Р.П.К. И Е.К.Т., и двамата с адрес: ***,; Ю.А.Л., М.А.Л. И Л.Б.Л., всички с адрес: ***,; П.М., с адрес: ***,; У.Ф.К.Х.Е.К., и двамата с адрес: ***,; Ф.Д.Ч. И Д.М.Ч.,***,; А.Х., с адрес: ***,; П.М. И Г.М., и двамата с адрес: ***,; П.Д.С. И
Д.Ф.Л.,***,; Д.Д. И Ш.Н.К., двамата с
адрес: ***,; К.А.Б. И Д.Е.Б., и двамата
с адрес: ***,; М.М. И В.Д.Б., и двамата
с адрес: ***,; К. 0'С. И К.М. ***,; Г.Д.К. И К.А.К.,***,; Л.А.Д. И Л.М.Д.,***,; П.Д. О'Р. И А.Е. О’Р., и двамата с адрес: ***,; Н.М.М. И Д.К.М.,***,; Д.П.М. И Т.Д. 0'Р.М., и двамата с адрес: ***,;
Ш.К.
И Д.К., и двамата с адрес: ***,; Г.Т. И Б.Т.,***,;
А.Х. И Д.А.Х., и двамата с адрес: ***,; М.И.К.
И Ф.А.Ф.,***,; М.А. ***,; Т. 0'Л. И Х. 0'Л., и двамата с адрес: ***,; Е. О’ М., с адрес: ***; Д.Д.Т. И К.М.Т.,***,;
Г.Л.У. И Н.Л.У.,***,; П.М.К. И Ш.М.К., и
двамата с адрес: ***,; Т.Н.Х., Е.И.Х. И М.И.С., всички с адрес: ***,; А.К. И В.М.К.,
и двамата с адрес: ***,; М.А.У. И М.Д.С.,***,; В.С. И Н.М.С.,***,; Д.К. И Е.Д.У.,***,;
Н.Б. с адрес: ***,; Е.Д.Л. И Н.М.Л., и двамата с адрес: ***,; Н.Д.Г. И К.А.Г. ,
и двамата с адрес: ***,; Р.Н.Л., с адрес: ***,; К. О'К., с адрес: ***,; Е.А.С. И М.Р.С.,***,; К.Н. И Д.А.Н.,***,; Д.Д.
И Е.Б.Д.,***,; Д.Х.Б. И А.М.Б.,***,; Д.Д.С. И Р.Н.-С.,***,;Х.П.С. И К.К.С., и
двамата с адрес: ***,; Ш.Б. И Ф.М. Б.,***,; И.Ж. 0'К. И М.М. 0'К., и двамата с
адрес: ***,; Д.А.Д. И Д. М.Н.,***,; П.О.Х. И Д.П.Х.,***,; Т.У. И И.П.У.,***,; Д.Х.
И К.Х., с адрес: ***,; П.А.К., и двамата с адрес: ***,; Е.М., с адрес: ***,; П.Д.М.
И И.Д.М.,***,; М.М.Т., А.Д.Б. И Р.Ф.Т., всички с адрес: ***,; Т.А.Б. И Б.М.Б.,
и двамата с адрес: ***,; М.А.Д., Н.В.Д., В.А.Д. И Е.В.Д., всички с адрес: ***,;
Б. Д. К. И К.К.,***,; Т.Д.Ф. И Б.М.Ф.,***,; Д.Г., с адрес: ***,; Р.П., с адрес: ***,; Н.В.
Г. И С.А.П., и двамата с адрес:; С.М., с
адрес:***; П.Г.М. И А.А.М.,***,; Е.Ф.К. И К.А.К., и двамата с адрес: ***,; П.Д.К.,
с адрес: ***,; И. Н. И Б.Н., и двамата с адрес: ***,; К.Х. И Д.Х.,***,; Д.Ж.М., Д.М.М. И К.Ж.М.,
всички с адрес: ***,; Р.К. И Л.К.,***,; К. 0’ Н., с адрес: ***,; А.К.К. И Д.Г.,***,;
Д.Д. 0'Н. И С.М. 0’НИЙЛ, и двамата с адрес: ***,; В.Б. И Л.А.Б., и двамата с
адрес: ***,; Д.А.Г. И Р.Г.,***,; Д.П.К., с адрес: ***,; Д.Б., с адрес: ***,; Р.Д.М.
И Д.М.М.,***,; Т.М.Б. И М.Ф.Б.,***,; П.Б.У. И Р.Т.У., и двамата с адрес: ***,; Б.Д.
0'К. И А.Б. 0’К.,***,; К.Д.С. И Д.С.,***,; Д.Б. И М.М.Б., и двамата с адрес: ***,;
А.С. И И.С. ДОЛБИ, и двамата с адрес: ***,; П.В.Б., Г.Н.П. И В.П.Б., всички с
адрес: ***,; А.В.Т., О.А.Л. И Е.С.Я., всички с адрес: ***,; М.Ф., Д.Ф., Е.М.Ф.,
всички с адрес: ***,; М.И., с адрес: ***,; П.Л.Б. И К.Т.Б.,***,; П.Д.К., с
адрес: ***,;Д.П.М. И Д.М.К.,***,; К.М.Д., П.Г., С.Д.Х. И Ш.Д.Д., всички с
адрес: ***,; Е.У. И А.У., , и двамата с адрес: ***; П.У.Ф. И Ж.К.Ф.,***,; П.У.М.
И Д.М.М.,***,; Х.М. 0'Р. И Д.П.К., и двамата с адрес: ***; Д.М.К., с адрес: ***;
К.Н.М. И П.Ф.М; Д.С. И П.С., и двамата с адрес: ***,; Д. 0'Ш. И М. 0'Ш., и
двамата с адрес: ***, ; И.П. И Д.А.П., и двамата с адрес: ***,; А.В.С., Т.Н.С.
И В.В.С., сички с адрес: ***; Д.М.Д. И Т.А.Д., и двамата с адрес: ***; Е.В.А.,
с адрес: ***; И.Х.К., с адрес: ***; А.Д.Б., с адрес: ***; Д.П. И Е.Д.П., и
двамата с адрес: ***,; Д.А.Л., , с адрес: ***; М.М., М.М. И С.М.М., всички с
адрес: ***,; М.Д.К., с адрес: ***,; П.К.К., с адрес:; П.Д. О'К. И Д.М.Ф.,***,; Н.Д.Х.,
Х.М. И Е.М., всички с адрес: ***; Д.П.М. И Б.М.М., и двамата с адрес: ***,;Д.О.Р.,
К.Ф., М.М.Ф., О.М.Ф. И П.Д.Ф., всички с адрес: ***; Д.Д.Н. И М.М.Н., и двамата
с адрес. ***,; М.Г., с адрес:; Д.М. И М.М.,***,; А.М., с адрес: ***; П.О. И М.Ф.Р.,
и двамата с адрес: ***; К.А.Х. И Р.Т.Ф.Х., и двамата с адрес: ***; Д.К. И М.К.,
и двамата с адрес: ***; Д.Ю.Г., с адрес: ***;
Д.К., с адрес ***; А.В.Д., с адрес: ***; М.Х., с адрес: ***; Е.А., с
адрес: *** ; М.Д.Х. И Б.К.Х., и двамата с адрес: ***; Д.Т.К., с адрес: ***; Ж.М.М.
И Ш.П.М., и двамата с адрес: ***,; Ж.В.Н., Ж.А.Г., и двамата с адрес: ***,; А.Н.,
Д.Р.Н., Х.М.Й. И Д.Г.Й., всички с адрес: ***; М.П.Л. И М.И.Х., и двамата с
адрес: ***; Т.К., с адрес: ***;
Г.У. 0'Л., с адрес: гр. ***; И.К., с адрес***;
Г.М. И П.М., и двамата с адрес: ***;Р.Т.Д., с адрес: ***; Н.У.К. И М.- Д.М.,***,; Д.М.Р. И П.Н.Р., и
двамата с адрес: ***; У.Б.,
с адрес: ***; Ш.Д.Д., с
адрес: ***; М.Л., с
адрес: ***; Л.К.Х., с
адрес: ***; А.П.М. Н. И
Д.Д.М. Н., и двамата с адрес: ***; А.У.Д. И М.Р.Д., и двамата с адрес. ***; Х.К.Х. , с адрес: ***,; Ж.М.М. И Ш.П.М., и
двамата с адрес:***; П.Ф.Г.
И Д.М.Д., и двамата с адрес: ***; К.М.Д. И К.Р.Д., и двамата с адрес: ***; Ш.К., с адрес: ***; М.Н. О'Н. И В.Х., и двамата с адрес: ***; С.В. С., с адрес: ***; И.М.М., с адрес: ***; М.Ж.Ш. И А.М.Ш., и двамата с адрес: ***; П.Д.Е. И К.М.Е., и двамата с
адрес: ***; Е.К., Е.К.К. , Д.Б.К. И М.К., всички с адрес: ***; Б.Л. И А.Д.
Р. Л., и двамата с адрес: ***; К.Д.К. И А.К., и двамата с адрес: ***; К. М.Т. И
Д.К.Т., и двамата с адрес: ***; Г. Л. М.А.Я.
И А.Я., и двамата с адрес: ***,; М.Ю. А. Е. И С.А. А. С., и двамата с адрес: ***; Г.А.М., с адрес: ***; С.К., Д.К., Ш.Ф. И Р.Ф., всички с адрес: ***; Д.П.Д. И О.А.Д., и двамата с адрес: ***, всички представлявани от адв. Б.Даков – особен
представител по чл.48 , ал.2 от Гранския процесуален кодекс и „ТРЕМ" ООД,
ПРЕДСТАВЛЯВАНО ОТ БОЯН Г. БОНЕВ, с адрес: гр. Поморие, ул.„Княз Борис I", №219, комплекс
„Сънсет Ризорт, блок „Сигма", ет. 1, апартамент №21; „СЕЛТ ЕНТЪРПРАЙСИЗ
ЛИМИТИД", представлявано от АНВЕН Л. ХЪМФРИЗ, с адрес, гр. Поморие, ул.
„Княз Борис I",
№219, комплекс „Сънсет Ризорт, блок „Сигма", ет. 4, апартамент №2;
"МОРОДЖО ПРОПЪРТИС ЛИМИТЕД”, представлявано от АЛЕД МОРИС, с адрес: гр.
Поморие, ул. „Княз Борис I",
№219, комплекс „Сънсет Ризорт, блок „Сигма", ет. 4, апартамент №14;
„ПИЛАД" ЕООД, представлявано от ИВАН СВЕТОЗАРОВ СТОЯНОВ, с адрес: гр.
Поморие, ул., „Княз Борис I",
№219, комплекс „Сънсет Ризорт, блок „Сигма", ет. 5, апартамент №7;
„ОРАКТЕКС" ООД, представлявано от АНГЕЛ ИВАНОВ ДОРАЛИЕВ., с адрес: гр.
Поморие, ул. „Княз Борис I",
№219, комплекс „Сънсет Ризорт, блок „Сигма", ет. 5, апартамент №15; „СЪНСЕТ РИЗОРТ” АД, представлявано от Боян Г.
Бонев, с адрес: гр. Поморие, ул. „Княз Борис I", №219, комплекс „Сънсет Ризорт, блок „Сигма", ет. 6,
апартамент №6;;„РАСМУНСЕН ЕНД СТРАНД” АС, представлявано от ЯН-Х. БУЧЕР
АУДЕСТАД, с адрес: с адрес: гр. Поморие, ул. „Княз Борис I”, №219, комплекс „Сънсет Ризорт, блок
„Сигма", ет. 7, апартамент №31; „Я. ДИВЕЛЪПМЪНТ", представлявано от ЕРИК
ЯНЦЕН, с адрес: гр. Поморие, ул. „Княз Борис I", №219, комплекс „Сънсет Ризорт, блок „Сигма", ет.
10, апартамент №5;АГРОМЕЙТ"ООД, представлявано от ТАШО КОСТАДИНОВ ТАШЕВ, с
адрес: гр. Поморие, ул. „Княз Борис I", №219, комплекс „Сънсет Ризорт, блок „Сигма", ет.
11, апартамент №2 да отстранят за
своя сметка от собствения на ищеца - Р.Л., роден на **.0**.**** г., с паспорт №
*********, издаден на **.**.**** г. от ***, валиден до **.**.**** г., с
постоянен адрес: *** Б.П.Б., *******,
гражданин на ********* ******** ************** и ******* ********,
представляван от адв. Вержиния Калинова Дакова, САК, със съдебен адрес:
гр.София , район Средец, пл.”Славейков” №7, вх.Б, ет.2, ап.19, имот,
представляващ самостоятелен обект с идентификатор 57491.509.24.3.307, находящ
се в гр.****, с площ по нотариален акт
212,13кв.м., така както е описан в нот.акт №***, том**, рег.2***, дело
2***/**.0*.20**год. на СВ –Поморие,
поставената без негово съгласие стена, с която е преградена част от
терасата, за да бъдат използвани 32,50 кв.м. от застроената й площ, да
премахнат алуминиевата врата и да възстановят целостта на стената на нейно
място и да премахнат и чилърите, поставени в тази преградена част, да
възстановят подовата настилка, идентична с тази на останалата част от терасата
и да прекратят занапред всички неоснователни действия, с които пречат на
собственика да упражнява в пълнота своите права върху имота .
ОСЪЖДА етажните собственици на комплекс „Сънсет Ризорт, блок „Сигма", изброени по-горе, да предадат на Р.Л., роден на **.**.**** г., с паспорт № *********, издаден на **.**.**** г. от ***, валиден до **.**.**** г., с постоянен адрес: *** Б.П.Б., *******, гражданин на ********* ******** ************** и ******* ********, представляван от адв. Вержиния Калинова Дакова, САК, със съдебен адрес: гр.София , район Средец, пл.”Славейков” №7, вх.Б, ет.2, ап.19 против „СЪНСЕТ РИЗОРТ” АД (правоприемник на „Сънсет ризорт“ ООД), със седалище и адрес на управление : гр.Поморие, ул.”Княз Борис І” №219, ЕИК *********, владението върху преградената със стена част от тераса с площ от 32,50 кв.м., върху която са разположени 12 бр. чилъри, част от самостоятелен обект с идентификатор 57491.509.24.3.704, находящ се в гр.***, с площ по нотариален акт 212,13кв.м., така както е описан в нот.акт №***, том**, рег.2***, дело 2***/**.0*.20**год. на СВ –Поморие.
ДОПУСКА поправка на очевидна фактическа грешка в Решение №57/01.03.2016 год. , в адреса на процесния имот , като вместо „самостоятелен обект с идентификатор 57491.509.24.3.307, находящ се в гр.***, ет.11, ап.4, с площ по нотариален акт 212,13кв.м., така както е описан в нот.акт №***, том**, рег.2***, дело 2***/**.0*.20**год. на СВ –Поморие“, да се чете „самостоятелен обект с идентификатор 57491.509.24.3.704, находящ се в гр.***, ет.10, ап.4, с площ по нотариален акт 212,13кв.м., така както е описан в нот.акт №***, том**, рег.2***, дело 2***/**.0*.20**год. на СВ –Поморие“
ОСЪЖДА ответниците да заплатят на Р.Л., роден на **.**.**** г., с паспорт № *********, издаден на **.**.**** г. от ИПС, валиден до **.**.**** г., с постоянен адрес: *** Б.П.Б., *******, гражданин на ********* ******** ************** и ******* ********, представляван от адв. Росен Русев разноски по делото в размер на 1000 лв.
ОПРЕДЕЛЯ окончателно възнаграждение на процесуалния представител на ответниците , увезомени чрез Държаван вестник – адв. Бойко Даков, в размер на 600лв. , което да се изплати от внесения депозит.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд Бургас в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: