№ 98
гр. Габрово, 02.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на трети април през
две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Кремена Големанова
при участието на секретаря Весела Хр. Килифарева
като разгледа докладваното от Кремена Големанова Гражданско дело №
20244200100458 по описа за 2024 година
Предявени са искове с правно чл.124 ГПК.
В исковата молба се твърди, че с издаден изпълнителен лист по ч.гр.д.№1239/2012г.
от по описа на ГРС, ищецът в качеството на солидарен длъжник с ЕТ „Н. Ж." и С. Г. Ж. е
осъден да заплати на първоначалният кредитор „Райфайзенбанк България“ ЕАД сумата от
11736евро- главница, ведно със законната лихва, считано от 18.05.2012г. до изплащането на
вземането, 326.32евро изискуема редовна лихва за периода 15.11.2012г-16.04.2012г. ,сумата
от 241.53евро - изискуема наказателна лихва за периода 17.04.2012г-17.05.2012г,сумата от
962.62евро изискуема лихва за периода 15.06.2011г-24.10.2011г. вкл., сумата от 66.61евро
изискуема комисионна за управление съгласно Анекс №8/25.10.2011г.
Въз основа на издадения изпълнителен лист е образувано изпълнително дело
№810/2012г. по описа на ЧСИ - З. В., рег.№ ***. След образуване на изпълнителното дело на
13.08.2012г. на длъжника Н. Ж. и солидарните длъжници Р. Ж. и С. Ж. била връчена
Призовка за доброволно изпълнение.
С молба от 12.09.2016г . взискателят искал опис и оценка на възбранен недвижим
имот, собственост на длъжника Н. Ж..
С молба вх.№2589/08.03.2019г. като взискател е конституиран ответника по делото „
ЕОС МАТРИКС,, ЕООД.
Спрямо ищеца Р. Ж. освен наложен запор на банкови сметки не били извършвани
никакви изпълнителни действия от образуването на изп.дело - 09.08.2012г. до настоящият
момент. Дори да се приемело, че последното изпълнително действие се определя с датата на
молбата за извършване на опис и оценка на недвижимият имот собственост на Н. Ж., а
именно - 12.09.2016г., то считано от тази дата до 25.09.2024г. бил изминал период от 8
години, в който период след изтичането на 2годишншият период на перемиране на делото, а
именно 12.09.2018г. бил изтекъл 5 - годишният срок по закон, с изтичането на който
вземането на взискателят - ответник се било погасило по давност. Следователно вземането
на ответника-взискател било погасено по давност на 12.09.2023г.
От приложена справка от ЧСИ Зв.В. по горепосоченото изп.дело било видно, че към
25.09.2024г. вземането предмет на настоящият иск е в общ размер на 56014.89лв., от които
главница в размер на 22955.62лв, неолихвяеми вземания /договорни и наказателни лихви / -
3123.89лв, лихви към главница в размер на 29935.38лв.
Съгласно TP №2/2013г. от 26.06.2015г. на ОСГТК на ВКС давността в
изпълнителното производство се прекъсва с предприемането на което и да е изпълнително
1
действие в рамките на определен изпълнителен способ, независимо от това дали
прилагането му е поискано от взискателя и/или е предприето по инициатива на ЧСИ по
възлагане от взискателя. В настоящият случай по образуваното изпълнително дело след
12.09.2016г. не били извършвали действия, прекъсващи давността. Безспорно в случая било
налице бездействие на взискателя по изпълнителното дело. Претендира се да бъде прието за
установено по отношение на ответното дружество, че ищецът не дължи сумите по
образуваното изпълнително дело №810/2012г. по описа на ЧСИ Зв.В., поради изтекла
5годишна давност по чл.110 ЗЗД, ведно със законните последици. Претендира и за
присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът оспорва предявения иск и счита същия за неоснователен
Задължението, предмет на събиране по изпълнителен лист, издаден по ч.гр.д. №
1239/2012г. по описа на PC Габрово, произтичало от Договор за банков кредит от
06.07.2006г., сключен между ЕТ „Н. Ж." /кредитополучател/, С. Г. Ж. и Р. Н. Ж.
/поръчители/, от една страна и „Райфайзенбанк България" ЕАД /кредитор с универсален
правоприемник „Обединена българска банка" АД/ от друга. Договорът за кредит бил
изменен с Анекс №1/23.04.2007г., Анекс №2/15.09.2009., Анекс №3/13.11.2009г., Анекс
№4/25.03.2010г., Анекс №5/30.11.2010г., Анекс №6/14.04.2011г., Анекс №7/14.09.2011г. и
Анекс №8/25.10.2011г. Поради неизпълнение на Анекс №8 от страна на кредитора било
инициирано заповедно производство, завършило с издаването на заповед за незабавно
изпълнение по ч.гр.д. №1239/2012г. по описа на PC Габрово. По повод последния било
образувано изпълнително дело №810/2012г. по описа на ЧСИ Зв. В., което било
присъединено към изпълнително дело №809/2012г. по описа на същия съдебен изпълнител.
На 21.11.2018г. бил сключен договор за цесия между „Райфайзенбанк България" ЕАД
и „ЕОС Матрикс" ЕООД, с който по процесното вземане бил цедиран дълг в общ размер на
11523,97лв.
За установените със заповед за изпълнение вземания течала 5-годишна погасителна
давност от датата на влизането й в сила.
Съгласно ТР №3/28.03.2022г. по тълк. д. №3/2020г., ОСГТК на ВКС докато е траел
изпълнителният процес относно вземанията по образувани преди обявяването на ТР
№2/26.06.2015г. по т.д. №2/2013г., ОСГТК, изпълнителни дела, давност за тези вземания не е
текла. За тях давността е започнала да тече от 26.06.2015г., от когато е обявено за загубило
сила ППВС №3/1980г. В този смисъл, доколкото производството по изпълнително дело
№810/2012г. по описа на ЧСИ В. е било висящо към момента на постановяване ТР
№2/26.06.2015г. по т.д. №2/2013г., ОСГТК, то давността е започнала да тече най-рано на
26.06.2015г. В т.З отТР №2/2013 е прието, че погасителната давност се прекъсва от
изпълнително действие, извършено по изпълнително дело, по което е настъпила перемпция,
т.е. дори да се приемело, че в хода на изпълнителното производство е настъпила перемпция,
то същата е без правно значение за прекъсването на давността.
Доколкото с процесния изпълнителен лист били осъдени солидарно няколко лица,
следвало да се вземе предвид приетото в т.1 от Тълкувателно решение от 04.07.2024г. по
тълкувателно дело №2/2023г. на ОСГТК на ВКС, че в случай на множество солидарни
длъжници в изпълнителното производство, образувано срещу тях въз основа на един
изпълнителен лист, изпълнителното производство не може да бъде прекратено на основание
чл.433, ал.1, т.8 ГПК само по отношение на тези от тях, срещу които не е поискано
извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, когато в същия
период изпълнителни действия са предприемани срещу останалите длъжници. За настъпване
на перемпцията трябвало да е налице бездействие на взискателя по отношение на всеки от
солидарните длъжници в производството.
Изпълнителните действия по отношение на един от солидарните длъжници, срещу
които е образувано изпълнително дело въз основа на един изпълнителен лист, рефлектират
върху останалите.
За пълнота следвало да се посочи и удължаването на давностните срокове със Закона
за мерките и действията по време на извънредното положение (ДВ, бр. 28.03.2020 г., в сила
от 13.03.2020 г.), което не било съобразено от ищеца.
Моли съда да отхвърли предявения иск и да присъди сторените в производството
разноски, като и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100лв.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
2
съвкупност прие за установено следното :
Не е спорно между страните по делото, че ищецът в качеството на солидарен
длъжник с ЕТ „Н. Ж." и С. Г. Ж. е осъден да заплати на първоначалният кредитор
„Райфайзенбанк България“ ЕАД сумата от 11736евро- главница, ведно със законната лихва,
считано от 18.05.2012г. до изплащането на вземането, 326.32евро изискуема редовна лихва
за периода 15.11.2012г-16.04.2012г., сумата от 241.53евро - изискуема наказателна лихва за
периода 17.04.2012г-17.05.2012г., сумата от 962.62евро изискуема лихва за периода
15.06.2011г-24.10.2011г. вкл., сумата от 66.61евро изискуема комисионна за управление
съгласно Анекс №8/25.10.2011г.
Въз основа на издадения изпълнителен лист е образувано изпълнително дело
№810/2012г. по описа на ЧСИ - З. В., рег.№ ***.
С молба от 08.03.2019г. като взискател по делото било конституирано ответното
дружество „Еос магрикс„ ЕООД
Съгласно чл.117, ал.2 ЗЗД вземанията установени със заповед за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК (каквото е вземането предмет на
делото) се погасяват с изтичане на 5 годишен давностен срок.
Давността е правна последица на бездействието на кредитора. Ако кредиторът
бездейства (не предявява иск), давността тече, защото той може да избира да предяви иск,
или не. Давността прекъсва с предявяването на иска и спира да тече, защото кредиторът не
може да направи нищо за събиране на вземането си докато исковият процес е висящ. Когато
съдебното решение влезе в сила започва да тече нова давност. С предприемане на всяко
действие за принудително изпълнение изтеклата до момента давност бива прекъсната и
започва да тече нова давност. В изпълнителния процес давността не спира, тъй като
кредиторът може да избере дали да действа (да иска нови изпълнителни способи, защото все
още не е удовлетворен), или да не действа (да не иска нови изпълнителни способи)
По №810/2012г. по описа на ЧСИ - З. В., рег.№ *** от образуване на същото до датата
на прилагане на копие от същото по настоящото дело – 28.01.2025г. (л.75 – съпроводително
писмо от ЧСИ В.) не са извършвани каквито и да било изпълнителни действия прекъсващи
давността спрямо някой от длъжниците.
Видно от приложеното изп.д. №809/2012г. по описа на ЧСИ - З. В., рег.№ *** със
същите страни, като изп.д. №810/2012г. по описа на ЧСИ - З. В., рег.№ *** производството
по изп.д.№810/2012г. е присъединявано към производството по изп.д.№809/2012г.
От изложеното по-горе е видно, че от образуване на изп.д№810/2012г. по описа на
ЧСИ - З. В., рег.№ *** до момента на предявяване на иска - 26.09.2024г. е изтекъл период от
време, през който по изпълнителното дело не са извършвани изпълнителни действия, по см.
на т10 от ТР №2/26.06.2015г. по тълк.д.№2/2013г. на ОСГТК на ВКС, нито взискателя е
искал извършването на такива, поради което вземането предмет на изп.д. №810/2012г. по
описа на ЧСИ - З. В., рег.№ *** е погасено поради изтичане на петгодишния давностен срок
по чл.110 ЗЗД и предявения иск се явява основателен, като следва да бъде уважен.
Ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати държавна такса в полза на
съда в размер на 2240,60лв.
Съобразно изхода от настоящия правен спор и направеното от ищеца искане
ответникът следва да бъде осъден да заплати на адв. Н. сумата от 800лв.-адвокатско
възнаграждение, на осн. чл.38 ЗАдв. При определяне на възнаграждението съдът съобрази
обстоятелството, че предявеният иск не се отличава с фактическа и правна сложност,
процесуалният представител на ищеца е извършил минимален брой процесуални действия и
че освен прилагането на изпълнителни дела не са събирани други доказателства. Освен това
съдът счита, че въведеното с чл.38, ал.2 ЗАдв. правило, че съдът присъжда възнаграждение
в определения от Висшия адвокатски съвет размер, който е значително по-висок от
приложимите размери в аналогични случаи, без възможност на съда да прецени вида,
количеството и сложността на извършената работа, създава изкуствени икономически
бариери при защитата на правата и интересите на участниците в гражданския процес и
представлява нарушение на конкуренцията по смисъла на чл.101, §1 ДФЕС, в какъвто
смисъл е даденото тълкуване в решението по дело C-438/22 на СЕС. (в този см. са
Определение №50015/16.02.2024г. по т.д.№1908/2022г. на Іт.о., Определение
№959/05.03.2024г. по ч.гр.д.№5106/2023г. ІІІг.о., Определение №50016/26.02.2024г. по т.д.
№1964/2022г. на Іт.о. и др.)
3
По изложените съображения нормата на чл.38, ал.2 ЗА, препращаща към Наредба
№1/09.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа не съответства на правото на ЕС,
поради което не следва да се прилага. Посочените в наредбата размери на адвокатските
възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при определяне служебно на
възнаграждения, но без да са обвързващи за съда. Тези размери, както и приетите за подобни
случаи възнаграждения в НЗПП, подлежат на преценка от съда с оглед цената на
предоставените услуги, като от значение следва да са : видът на спора, интересът, видът и
количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на
делото.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от Р. Н. Ж., с ЕГН ********** от
гр.Габрово, ул.*** №5 против „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, с ЕИК *********, с адрес на
управление гр.София, кв.Малинова долина, ул. Рачо-Петков-казанджията №6 иск, че Р. Н.
Ж., с ЕГН ********** от гр.Габрово, ул.*** №5 не дължи сумите по изп.д №810/2012г. по
описа на ЧСИ - З. В., рег.№ ***, образувано въз основа на изпълнителен лист от 21.05.2012г.,
издаден по ч.гр.д.№1239/2012г. по описа на РС Габрово, поради изтекла пет годишна
давност, ведно със законните последици.
ОСЪЖДА „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, с ЕИК *********, с адрес на управление
гр.София, кв.Малинова долина, ул. Рачо-Петков-казанджията №6 да заплати сумата от
2240,60лв.(двехиляди двеста и четиридесет лева и шестдесет стотинки)- държавна такса, в
полза на ОС Габрово, като и държавна такса в размер на 5лв. (пет лева) в случай на
служебно издаване на изпълнителен лист да присъдената държавна такса.
ОСЪЖДА „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, с ЕИК *********, с адрес на управление
гр.София, кв.Малинова долина, ул. Рачо-Петков-казанджията №6 да заплати на адв.Р. Д. Н.
от АК Габрово, с адрес гр.Габрово, ул.**** №8, ет.2 сумата от 800лв.(осемстотин лева) –
адвокатско възнаграждение, на осн. чл.38 ЗАдв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред АпС ВТърново в двуседмичен срок от
съобщението до страните.
Съдия при Окръжен съд – Габрово: _______________________
4