РЕШЕНИЕ
№ 240
гр. Кюстендил, 27.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XV-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Калин К. В.
при участието на секретаря ИРЕНА АНДР. АЛЕКСАНДРОВА
като разгледа докладваното от Калин К. В. Гражданско дело №
20241520100777 по описа за 2024 година
Производството е по реда на Част втора – Общ исков процес от
Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Образувано е по искова молба с вх. №3836/28.03.2024 г. от Г. В. Д., ЕГН:
**********, адрес: гр. **, ул. „**“ № **, ет. *, ап. *, чрез адв. А. и адв. К.,
против „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, п. к. 1336, район „Люлин“, бул.
„Панчо Владигеров“ №21, Бизнес център „Люлин 6“, ет. 2, представлявано
заедно от управителите З. Д. и А. Б.
В исковата молба се сочи, че срещу Г. В. Д., ЕГН **********, било
образувано изп. дело №20237430400969 на ЧСИ Е. Х., peг. №743, район на
действие *** Окръжен съд с взискател ответното „КРЕДИТ ИНКАСО
ИНВЕСТМЪНТС БГ" АД, ЕИК *********, представлявано заедно от
управителите З. Н. Д. и А. Б. Б.
Със съобщение с изх. № 615/09.01.2024 г. по горепосоченото
изпълнително дело, ищецът бил уведомен, че задължението по същото
възлиза на 1 555, 14 лв., от които: главница в размер на 397, 95 лева, ведно със
законна лихва от 10.01.2024 г.; 449, 44 лева - законна лихва за периода
18.02.2013 г. - 09.01.2024 г.; 113, 13 лева - неолихвяеми вземания; 125 лева -
присъдени разноски; 89, 32 лева - разноски по изп. дело № 969/2023 г.; 230
лева - адвокатско възнаграждение; 150, 30 лева - пропорционална такса по
Тарифа ТР към ЗЧСИ в полза на ЧСИ, дължими към 09.01.2024 г. Наложен
бил запор върху трудовото възнаграждение на ищеца и бил насрочен опис на
движими вещи.
1
Горепосоченото изпълнително дело било образувано въз основа на
изпълнителен лист, издаден на 03.04.2013 г. от Районен съд - ** по ЧГД №
293/2013 г. Този изпълнителен лист бил издаден в полза на „БНП ПАРИБА
ПЪРСЪНЪЛ ФАИНЕНС" ЕАД, ЕИК ********* срещу В. Д. С., ЕГН
**********. Видно от Удостоверение за наследници изх. № 37/28.06.2022 г.,
издадено от длъжностно лице на с. **, община ***, ищецът бил единствен
законен наследник на В. Д. С. - длъжник по изпълнителния лист.
Фактическата обстановка, предхождаща образуването на изп. дело №
969/2024 г. на ЧСИ Е. Х., peг. № 743, била следната:
Срещу В. Д. С., ЕГН **********, било образувано ЧГД № 293/2013 г. на
Районен съд - **, по което бил издаден изпълнителен лист от 03.04.2013 г.;
В изпълнителния лист от 03.04.2013 г. било посочено, че В. Д. С. е
осъден да заплати на „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС" ЕАД, ЕИК
********* суми, както следва: 397, 95 лева, ведно със законна лихва от
18.02.2013 г; 57, 31 лева - възнаградителна лихва за времето от 05.09.2011 г. до
03.08. 2012 г.; 55, 82 лева - мораторна лихва за времето от 05.10.2011 г. до
08.02.2012 г.; 25 лева - внесена държавна такса; 100 лева - разноски по делото;
Въз основа на изпълнителния лист от 03.04.2013 г. било образувано изп.
дело №20137430400290 на ЧСИ Е. Х., с peг. №743, район на действие **ОС;
С покана за доброволно изпълнение изх. № 3223/27.02.2023 г., Г. В. Д., в
качеството му на длъжник по изп. дело № 20137430400290 на ЧСИ, бил
поканен да изпълни доброволно задълженията на наследодателя си;
Със заявление вх. № 7558/31.05.2023 г. на ЧСИ, Г. В. Д. е поискал
прекратяване на изп. дело № 290/2013 г., на осн. чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК,
поради неизвършване на изпълнителни действия в продължение на повече от
две години в периода между 2013 - 2017 г.;
С Постановление от 31.05.2023 г. ЧСИ Е. Х. прекратила изп. дело №
290/2013 г. Същото било връчено на взискателя по делото и като необжалвано,
влязло в сила на 20.06.2023 г. В постановлението било посочено, че по
изпълнителното дело за периода от 07.06.2013 г. до 16.07.2019 г., взискателят
не е поискал извършване на изпълнителни действия.
Със съобщение с изх. № 615/09.01.2024 г. по изп. дело №
20237430400969 на ЧСИ Е. Х., peг. № 743, Г. В. Д. бил уведомен, че: срещу
него е образувано изпълнително дело; задължението възлиза на сума в общ
размер от 1 555, 14 лв.; наложен е запор върху трудовото му възнаграждение;
насрочен е опис на движими вещи.
Правото на принудително изпълнение на взискателя по изп. дело №
20237430400969 на ЧСИ Е. Х., peг. № 743, било погасено по давност, респ. Г.
В. Д. не дължи на „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ" АД, ЕИК
*********, описаните в съобщението суми, а именно: главница в размер на
397, 95 лева, ведно със законна лихва от 10.01.2024 г.; 449, 44 лева - законна
лихва за периода 18.02.2013 г. - 09.01.2024 г.; 113, 13 лева - неолихвяеми
вземания; 125 лева - присъдени разноски. За установяване на това
обстоятелство ищецът се позовава на Постановление от 31.05.2023 г. на ЧСИ
2
Е. Х., с което изп. дело № 290/2013 г. било прекратено на осн. чл. 433, ал. 1, т.
8 ГПК, поради бездействие на взискателя, който в периода от 07.06.2013 г. и
до 16.07.2019 г. не поискал извършване на изпълнителни действия.
Петгодишният срок за погасяване на правото на принудително
изпълнение започнал да тече от 26.06.2015 г., т. е. от дата на постановяване на
Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на
ВКС. Съгласно приетото в т. 10 изпълнителни действия, прекъсващи
давността са: насочване на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана,
възлагане на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис
и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочване и извършване на продан
и т. н. Не били изпълнителни действия и не прекъсвали давността
образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за
доброволно изпълнение, проучване имущественото състояние на длъжника,
извършването на справки, набавяне на документи, книжа, назначаване на
експертиза за определяне непогасения остатък от дълга, извършването на
разпределение, плащането въз основа на влязло в сила разпределение и други.
Правото на принудително изпълнение, на взискателя по цитираното изп. дело
№ 20237430400969 на ЧСИ, било погасено по давност към 27.06.2020 г.
Иска се постановяване на съдебен акт, с който да се признае в
отношенията между страните, че ищецът Г. В. Д., ЕГН ********** не дължи
на „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ" АД, ЕИК *********,
представлявано заедно от управителите З. Н. Д. и А. Б. Б., в качеството му на
взискател по изп. дело № 20237430400969 на ЧСИ Е. Х., рег. № 743, сумите,
обективирани в Изпълнителния лист от 03.04.2013 г., издаден по ЧГД №
293/2013 г. на Районен съд - **, и описани в съобщение с изх. №
615/09.01.2024 г. по изп. дело № 20237430400969 на ЧСИ, както следва:
главница в размер на 397, 95 лева, ведно със законна лихва от 10.01.2024 г.;
449, 44 лева - законна лихва за периода от 18.02.2013 г. до 09.01.2024 г.; 113, 13
лева - неолихвяеми вземания; 125 лева – присъдени разноски по ч. гр. д.
№293/2013 г. по описа на Районен съд – **.
Претендират се и сторените от ищеца разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор.
Намира иска за допустим, но изцяло неоснователен. Твърди, че
изпълнителното дело №290/2013 г. по описа на ЧСИ Е. Х. било прекратено на
основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, след което било заведено ново изп. д.
№969/2023 г. при същия съдебен изпълнител. Изразява се становище, че
срокът по чл. 117, ал. 2 от ЗЗД не бил изтекъл със съображения от ППВС №3
от 18.11.1980 г. и ТР №2/06.06.2015 г. по т. д. №2/2013 г. на ОСГТК на ВКС,
както и от практика на ЕСПЧ. Сочат се изпълнителни действия по посочените
изпълнителни дела в хронологичен ред. Заявява се становище с кои от
избраните действия на ЧСИ била прекъсвана погасителната давност.
С оглед на това се иска отхвърляне на исковите претенции като
неоснователни. Претендира се присъждане на разноски.
В проведените съдебни заседания пълномощниците на ищеца
поддържат исковата молба. По тяхно искане и на основание чл. 176 ГПК съдът
3
задължи представителя на ответника – члена на Съвета на директорите на
„Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД З. Н. Д., да отговори на поставени от
ищцовата страна въпроси. З. Д., редовно призована, не се яви пред съда да
отговори на поставените й въпроси. Ответното дружество, редовно
призовано, не се представлява. Поддържа отговора на исковата молба с
депозирани молби вх. № 13469/22.11.2024 г. и вх. № 1336/31.01.2025 г., както
и че в молбите, подадени на 16.07.2019 г. и 24.03.2021 г., както и всички
останали по изп. дело №290/2013 и изп. дело № 969/2023 по описа на ЧСИ Е.
Х. е обективирана действителната воля на взискателя. Пълномощникът на
ответника сочи обективна невъзможност негов представител да се яви в
открито съдебно заседание.
С оглед на това, от страна на ищеца поддържат искане съдът да приеме,
че извършените от ответника действия по изпълнителните дела са извършени
недобросъвестно и представляват злоупотреба с право, поради което не следва
да бъдат зачитани. Сочи се, че липсата на отговори на конкретно поставените
въпроси от представляващия ответника, следва да се приеме в негативен за
същия смисъл, в това число, че искането за извършване на запор, опис и
публична продан на движими вещи, не съставлява реалната воля на взискателя
за реално привеждане в изпълнение на този изпълнителен способ, доколкото
по изпълнителното дело единствено и само е подавана молба за извършване
на такива действия, а такива не са извършвани, като и по отношение на
съдебния изпълнител, не са предприемани каквито и да било мерки за
изпълнението на тези действия, поради което от ищцовата страна считат, че
извършените действия са целели единствено и само прекъсване на давността,
като в този случай не би могло да се прием, че същата е прекъсната, доколкото
самото им осъществяване не е съставлявало действителната воля на
взискателя.
По делото са ангажирани писмени доказателства. От ответната страна са
представени и приети по делото заверени копия на изп. дело
№20137430400290 и изп. дело № 20237430400969 на ЧСИ Е. Х., с peг. №743,
район на действие **ОС. Двете страни представят списъци на разноските по
чл. 80 ГПК.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните, и като обсъди
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
приема за установено от фактическа страна следното:
По силата на издаден на 03.04.2013 г. изпълнителен лист по ч. гр. дело
№ 293/2013 г. по описа на Районен съд – ** В. Д. С., ЕГН ********** е осъден
да заплати на „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАИНЕНС" ЕАД, ЕИК *********
сума в размер 397, 95 лева, ведно със законна лихва от 18.02.2013 г. до
изплащане на вземането; 57, 31 лева - възнаградителна лихва за времето от
05.09.2011 г. до 03.08.2012 г.; 55, 82 лева - мораторна лихва за времето от
05.10.2011 г. до 08.02.2013 г.; 25 лева - внесена държавна такса; 100 лева –
юрисконсултско възнаграждение.
Видно от Удостоверение за наследници изх. № 122/12.12.2022 г., /л. 136
от делото/ издадено от длъжностно лице при с. **, община **, ищецът Г. В. Д.
4
е единствен законен наследник на длъжника по изпълнителния лист В. Д. С.,
починал на 24.06.2022 г., на основание чл. 5 от ЗН.
На 06.06.2013 г. е образувано изп. дело №20137430400290 по описа на
ЧСИ Е. Х., с peг. №743, район на действие **ОС, със страни „БНП ПАРИБА
ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС" ЕАД - взискател, и В. Д. С. - длъжник.
Производството е образувано по молба, подадена от взискателя, въз основа на
посочения по-горе изпълнителен лист от 03.04.2013 г. В молбата е посочено,
че на ЧСИ са възложени всички действия по чл. 18 ЗЧСИ. С молба вх. №
6969/04.08.2016 г. ответното дружество „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ АД
е поискало на основание чл. 429 ГПК да бъде конституирано като взискател в
качеството му на цесионер на вземанията на „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ
ФАЙНЕНС" ЕАД, както и ЧСИ да извърши всички необходими действия за
нормалния ход на изпълнителното производство, на основание чл. 18 ЗЧСИ.
Приложен е и договор за прехвърляне на вземания от 22.04.2016 г. със страни
„БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС" ЕАД – цедент, и „Кредит Инкасо
Инвестмънтс БГ“ АД – цесионер, Приложение №1 към същия, както и
потвърждение за извършена цесия на основание чл. 99, ал. 3 ЗЗД. Представено
и пълномощно с нотариална заверка на подписите, с което цесионерът е
упълномощен да уведоми длъжниците за прехвърлянето на вземанията.
Уведомлението за извършване на цесията е връчено лично на длъжника в хода
на изпълнителното дело – на 24.01.2017 г.
Видно от приложеното в цялост към настоящото копие от изп. дело №
290/2013 г., по последното са извършвани действия, сред които изпращане от
ЧСИ на 09.08.2019 г. на съобщение до ТД НАП – *** за издаване на
удостоверение, което да съдържа информация за регистрирани трудови
договори с длъжника, декларирано движимо и недвижимо имущество от
същия, банкови сметки и декларирани доходи, вследствие подадена от
взискателя молба с вх.№ 9003/16.07.2019 г. /л. 115 от делото/, с която е
поискано извършването на справки в НОИ, пристъпване към принудително
изпълнение и насрочване на дата за извършване на опис, оценка и публична
продан на движимите вещи на длъжника. На 24.09.2019 г. е изпратена
призовка за принудително изпълнение до длъжника, в която му е указано, че
на 30.10.2019 г. от 11, 00 часа, ЧСИ ще пристъпи към принудително
изпълнение като извърши опис на движими вещи находящи се в дома му. От
приложеното известие за доставяне е видно, че тази призовка е връчена на
длъжника на 27.09.2019 г.
От взискателя е подадена и молба вх. № 4391/24.03.2021 г., с която
отново се иска извършване на опис, оценка и публична продан на движими
вещи на длъжника, както и налагане на запори с цел обезпечаване на
вземането. На 11.05.2021 г. е постъпила справка от БНБ за банкови и платежни
сметки и банкови сейфове на В. Д. С.. Отново е изпратена призовка за
принудително изпълнение до последния, с която му е указано, че е насрочен
опис на движими вещи в дома му на 18.06.2021 г. от 14, 30 часа, връчена му на
17.05.2021 г.
На 24.11.2022 г. ЧСИ е разпоредил, по молба на взискателя, на
последния да бъде издадено удостоверение, което да му послужи за
5
снабдяване с удостоверение за наследниците на длъжника.
По молба на ищеца в настоящото производство, с Постановление от
21.05.2023 г., влязло в сила на 20.06.2023 г., ЧСИ Е. Х. прекратила
производството по изп. дело №20137430400290 на основание чл. 433, ал. 1, т.
8 от ГПК. В мотивите на постановлението ЧСИ посочва, че взискателят не е
поискал извършването на изпълнителни действия за периода от 07.06.2013 г.
до 16.07.2019 г.
По молба от „Кредит Инкасо Инвестмънтс“ ЕАД с вх. №
16709/26.10.2023 г. по описа на ЧСИ Е. Х., на 26.10.2023 г. е образувано изп.
дело № 20237430400969 срещу наследниците на починалия длъжник по
изпълнителния лист от 03.04.2013 г. В молбата се иска извършване на справки,
както и налагане на запори и възбрани с цел обезпечаване на вземанията,
както и връчването на конституираните наследници на покани за доброволно
изпълнение и пристъпване към принудително изпълнение спрямо тях като
бъде насрочен опис на притежаваните от тях движими вещи. По това дело /л.
71/ е изпратено съобщение до ищеца Г. В. Д., с което същият е известен за
размера на задълженията си, както и че е наложен запор върху трудовото му
възнаграждение и е насрочен опис на движими вещи на 07.02.2024 г.
Съобщението му е връчено на 15.01.2024 г.
Останалите доказателства, допуснати и приети по делото, не променят
крайните изводи на съда и не следва да се разглеждат подробно.
При така установените фактически обстоятелства по делото, съдът
приема от правна страна следното:
Предявен е отрицателен установителен иск по чл. 439 от Гражданския
процесуален кодекс, който подлежи на разглеждане по реда на Част втора –
Общ исков процес от с.к. В изготвения доклад по делото на страните беше
указана доказателствената тежест. В хипотезата на чл. 439 от ГПК длъжникът
в изпълнително производство може да оспори чрез иск изпълнението, като
поиска установяване несъществуването на задължението му, основавайки се
на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в
производството, по което е издадено изпълнителното основание. Именно
заради това в доказателствена тежест на ищеца – длъжник в изпълнителното
производство, е да установи със средствата на ГПК материалните
предпоставки за уважаване на иска - 1/ наличие на валидно възникнали
парични вземания на ответника срещу ищеца, за чието удовлетворение е
образувано изпълнителното дело; 2/ неизпълнение на задължението за
заплащане на същите от страна на ищеца-длъжник; 3/ отпаднало основание,
настъпило след приключване на съдебното дирене в производството, по което
е издадено основанието, въз основа на което е образувано процесното
изпълнително производство или макар и да съществува, не подлежи на
принудително изпълнение, респ. да установи твърденията си за погасяване на
процесното вземане по давност.
Доколкото се касае за отрицателен установителен иск, в тежест на
ответната страна е да установи съществуването на задължението по
процесния изпълнителен лист, вкл. да установи спирането или прекъсването
6
на предвидения давностен срок за процесното вземане.
Следва да се има предвид, че съгласно разпоредбата на чл. 114 от ЗЗД
погасителната давност започва да тече от момента, в който вземането е
станало изискуемо и с оглед текста на чл. 116 б. „в“ от ЗЗД се прекъсва с
предприемане на действия за принудително изпълнение. Съгласно т. 1 от
Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 2/2013 г.,
ОСГТК, принудителното изпълнение се насочва върху отделен имуществен
обект с налагането на запор или възбрана върху този обект. В цитираното
тълкувателно решение е възприето, че давността се прекъсва многократно с
предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на
всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ, като изрично е
посочено, че и само искането да бъде приложен определен изпълнителен
способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го
приложи.
Съгласно Тълкувателно решение № 3 от 28.03.2023 г., постановено по
тълкувателно дело № 3 по описа за 2020 г. на ОСГТК на ВКС, погасителната
давност не тече, докато трае изпълнителният процес относно вземането по
изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015 г. на
Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС. В
този смисъл и предвид данните по делото е видно, че изп. дело № 290/2013г.
по описа на ЧСИ Е. Х. е образувано с молба на праводателя на ответника от
06.06.2013 г., като от тази дата до датата на приемане на гореспоменатото
Тълкувателно решение - 26.06.2015 г., погасителна давност не е текла, поради
което давността е започнала да тече от 26.06.2015 г., от когато е обявено за
загубило сила ППВС № 3/1980 г. Също така следва да се посочи, че съгласно
трайната практика на ВКС по отношение на установените със заповед за
изпълнение вземания тече 5-годишна давност, считано от датата на влизането
в сила на заповедта, като влязлата в сила заповед за изпълнение установява
вземането със сила на пресъдено нещо, поради забраната за пререшаване на
спора, освен при новооткрити и новонастъпили обстоятелства, и поради тази
причина, влязлата в сила заповед за изпълнение попада в приложното поле на
чл. 117, ал. 2 от ЗЗД, съгласно която, ако вземането е установено със съдебно
решение, срокът на новата давност е всякога пет години. Приема се, че с оглед
характера и последиците на влязлата в сила заповед за незабавно изпълнение,
същата има последиците на влязло в сила съдебно решение. /така напр.
Определение № 2993 от 12.10.2023 г. на ВКС по гр. д. № 908/2023 г., III г. о.,
ГК; Определение № 2542 от 18.09.2023 г. на ВКС по к. гр. д. № 4218/2022 г./
Ето защо, за да бъде уважен разглежданият иск ищецът следва да е
доказал при условията на главно и пълно доказване, че е изтекъл
предвиденият в закона петгодишен давностен срок. За периода след 26.06.2015
г. от приложените изп. дело № 290/2013 г. и изп. дело № 969/2023 г. по описа
на ЧСИ Е. Х. се установи, че давностният срок е прекъснат на 16.07.2019 г. с
подаването на молба от взискателя за предприемане на изпълнителни
действия, от която дата на осн. чл. 117, ал. 1 от ЗЗД е започнал да тече нов срок
като същият е прекъснат на 24.03.2021 г. с нова молба от взискателя, както и
на 26.10.2023 г. когато е образувано изп. дело № 20237430400969 срещу
7
наследниците на починалия длъжник по изпълнителния лист от 03.04.2013 г.
Очевидно между никои от тези дати не е изтекъл петгодишният давностен
срок за погасяване на вземанията и на това основание предявеният от Г. В. Д.
иск с правно основание чл. 439 от ГПК следва да бъде отхвърлен като
неоснователен.
За този извод е без значение обстоятелството, че първото по ред
изпълнително дело е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, тъй като
перемпцията на изпълнението не води до погасяване на изпълняваните
вземания, а само до прекратяване на конкретното изпълнително дело. До
недължимост на вземанията, каквато се претендира, води единствено
изтичането на петгодишния давностен срок, а в случая той не е изтекъл,
защото подадените от кредитора до органа по изпълнението молби за
предприемане на действия по изпълнение осъществяват основанието по чл.
116, б. „в“ ЗЗД и обвързват съдебния изпълнител, независимо от настъпилата
перемпция.
Съдът не споделя тезата на пълномощниците на ищеца, че с подаването
от взискателя на горепосочените молби от 16.07.2019 г. и 24.03.2021 г.
погасителната давност не е прекъсната, защото същите не изразявали
действителната воля на дружеството, не били заплатени дължимите на ЧСИ
такси и действително не били извършвани изпълнителни действия.
На първо място, на основание чл. 176, ал. 3 ГПК съдът може да приеме
за доказани обстоятелствата, за изясняването на които страната не се е явила
или е отказала да отговори без основателна причина, както и когато е дала
уклончиви или неясни отговори. В настоящия случай съдът задължи
представителя на ответника да се яви в открито заседание, за да отговори на
поставените от ищеца въпроси, а именно: Искането от 16.07.2019 г. по изп.
дело № 290/2013 г. на ЧСИ Е. Х. относно запор, опис и публична продан на
движими вещи, съставлява ли действителната воля на взискателя за реално
привеждане в изпълнение в действие на този изпълнителен способ? След
16.07.2019 г. предприети ли са реални действия целящи обезпечаване на
реалното извършване на публична продан на движими вещи, в това число:
жалба за давност и жалби до Съвета на Камарата на частните съдебни
изпълнители и ли до министъра на правосъдието?
Редовно призованата З. Д. не се яви без да посочи основателна причина
за отсъствието си. Въпреки това, съобразявайки целия събран по делото
доказателствен материал, съдът счита, че не следва да признае за доказани
обстоятелствата по горепосочените въпроси, единствено на основание
липсата на обяснения от представителя на ответника.
По възражението, че цитираните по-горе молби не изразяват
действителната воля на ответното дружество и представляват злоупотреба с
право, съдът намира същото за неоснователно, поради следното.
В доктрината се приема, че процесът на формиране на волята и на
нейното изразяване е тясно свързан с човешката психика. Поради субективния
характер на волята и принципната способност единствено на човешките
същества да формират и изразяват такава се поставя въпросът доколко е
8
възможно нейното формиране и изразяване при другия вид правни субекти
– юридическите лица. В задължителното за органите на съдебната власт на
основание чл. 130, ал. 2 ЗСВ Тълкувателно решение № 3/15.11.2013 г. по т. д.
№ 3/2013 г., ОСГТК, ВКС е възприето, че органите на юридическите лица са
средство, чрез което волята на юридическото лице се формира и изразява по
отношение на трети лица. Органите на ЮЛ съвпадат със самото ЮЛ. Волята
на органите се обявява за воля на юридическото лице, а действията им - за
негови действия. При юридическите лица процесът на волеобразуване и
процесът на волеизявяване са отделени и са в компетентност на различни
органи. Следователно волеизявлението на органния представител или
надлежно упълномощено от него лице обвързва дружеството.
Молбата от 16.07.2019 г. е подписана от юрк. Б. К. като е приложено
пълномощно от 28.09.2018 г., с което същата е упълномощена да съставя,
подписва и подава пред частни съдебни изпълнители всички видове молби,
искания и други, свързани с дейността и защитата на законните интереси на
„Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД. Упълномощител е З. Н. Д., в
качеството си на прокурист на дружеството. Молбата от 24.03.2021 г. е
подписана от юрк. С. К. като по настоящото дело е приложено пълномощно от
20.02.2020 г., с което същият е упълномощен за горните действия.
Упълномощител отново е З. Н. Д., в качеството си на прокурист на
дружеството.
На основание чл. 22, ал. 1 от Търговския закон прокуристът може да
упълномощава други лица за извършване на определени действия, които не
представляват неговите права по закон. Отношенията между търговеца и
прокуриста се уреждат с договор. В настоящия случай съдът приема, че
молбите са подадени от редовно упълномощени пълномощници на ответното
дружество. Не е налице хипотезата извършване на действия без
представителна власт, а дори и да беше така отношенията упълномощител -
упълномощен не са предмет на делото, още повече че подаването на молбите
не се оспорва от търговеца, а напротив – потвърждава се. Несъстоятелни са и
доводите, че тези действия не изразявали действителната воля на взискателя в
изпълнителното производство. От характера на изпълнителния процес,
иницииран от кредитора, като средство за осигуряване на изпълнение на
негови изискуеми вземания при липса на доброволно изпълнение от страна на
длъжника, е видно че интересът на взискателя е да бъдат реализирани
конкретни изпълнителни способи, чрез които претенциите му да бъдат
удовлетворени. В коментираните молби се съдържа посочване на такива
действия, както и е предоставено на ЧСИ да предприеме адекватни мерки по
чл. 18 ЗЧСИ. Обективираната воля на дружеството, чрез изявленията на
неговите пълномощници, е ясна и недвусмислена – цели се обезпечение на
изпълнението на процесните задължения. Както вече беше посочено, дали
след надлежното подаване на сезиращите ЧСИ молби реално са извършвани
изпълнителни действия, не касае прекъсването на погасителната давност със
самото им депозиране от взискателя.
Съгласно т. 11 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по
т. д. № 2/2013 г., ОСГТК изпълнителното действие не е опорочено поради
9
невнасянето от взискателя на авансово дължимата такса за него, тоест и
доводите на ищеца, че след като ответникът не е заплатил на ЧСИ таксите за
поисканите изпълнителни действия, последните не прекъсват погасителната
давност, са неоснователни.
При гореизложените мотиви съдът ще отхвърли предявения иск изцяло
като неоснователен.
По разноските:
При този изход на спора разноски се дължат единствено на ответната
страна на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК. В срок е представен списък на
разноските по чл. 80 от ГПК от „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ АД /л. 167
от делото/, с който се претендират разноски в размер на 360, 00 лева –
юрисконсултско възнаграждение на осн. чл. 25, ал. 1 от НЗПП и 80, 00 лева на
основание чл. 13, т. 2 от НЗПП, както и 48, 00 лева заплатена такса по сметка
на ЧСИ Е. Х. за предоставяне на преписи на изпълнителни дела.
Съдът счита, че с оглед фактическата и правна сложност на делото,
броят на проведените открити заседания, в които ответникът не се
представлява, и обема на извършваните от пълномощниците на ответното
дружество процесуални действия, размерът на юрисконсултското
възнаграждение следва да се определи съобразно чл. 25, ал. 1 от НЗПП – 150,
00 лева. На ответното дружество ще бъдат присъдени разноски в общ размер
на 150, 00 лева, тъй като не са представени доказателства за действителното
заплащане на сумата от 48, 00 лева.
На основание чл. 236, ал. 1, т. 7 ГПК съдът посочва номера на
представената от ответника банкова сметка, по която може доброволно да
бъде заплатена присъдената сума, а именно: „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА
БАНКА“ АД, IBAN *****************
По обжалваемостта:
На основание чл. 258, във вр. с чл. 259 от ГПК настоящият съдебен акт
може да се обжалва с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му
чрез Районен съд – Кюстендил пред Окръжен съд – Кюстендил.
Водим от изложените съображения и на основание чл. 439 от ГПК,
съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно основание чл. 439 от ГПК, да бъде
признато за установено в отношенията между страните, че ищецът Г. В. Д.,
ЕГН: **********, адрес: гр. **, ул. „**“ №**, ет. *, ап. *, не дължи на „Кредит
Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД, ЕИК *********, представлявано заедно от
управителите З. Н. Д. и А. Б. Б., в качеството му на взискател по изп. дело №
20237430400969 на ЧСИ Е. Х., рег. № 743, сумите, обективирани в
Изпълнителния лист от 03.04.2013 г., издаден по ЧГД № 293/2013 г. на
Районен съд - **, и описани в съобщение с изх. № 615/09.01.2024 г. по изп.
дело № 20237430400969 на ЧСИ, както следва: главница в размер на 397, 95
10
лева, ведно със законна лихва от 10.01.2024 г.; 449, 44 лева - законна лихва за
периода от 18.02.2013 г. до 09.01.2024 г.; 113, 13 лева - неолихвяеми вземания,
представляваща сума от възнаградителна и мораторна лихва по
изпълнителния лист, издаден по ч. гр. д. №293/2013 г. по описа на ДРС; 125
лева – присъдени разноски по ч. гр. д. №293/2013 г. по описа на ДРС, като
неоснователен.
ОСЪЖДА Г. В. Д., ЕГН: **********, адрес: гр. **, ул. „**“ № **, ет. *,
ап. *, да заплати на „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД, ЕИК *********,
представлявано заедно от управителите З. Н. Д. и А. Б. Б., сумата от 150, 00
/сто и петдесет/ лева, представляваща направени разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от получаване
на съобщението за изготвянето му пред Окръжен съд - Кюстендил чрез
Районен съд – Кюстендил.
Препис от решението да се връчи на страните на осн. чл. 7, ал. 2 от
ГПК.
Съдия при Районен съд – Кюстендил: _______________________
11