Присъда по дело №260/2024 на Районен съд - Левски

Мотиви към Присъда №6 от 18.03.2025г., постановенa по НОХД
№260/2024г. по описа на РС - Левски.

В Районен съд – гр.Левски е внесен обвинителен акт от Районна
прокуратура – Плевен срещу Т.С.С. за това, че на 28.01.2024 г. в с.Българене,
обл.Плевен, управлявал МПС – лек автомобил „***” с рег. №***, след
употреба на наркотично вещество – матеболит на кокаина – бензоилекгонин,
установено по надлежния ред с токсико-химична експертиза №24/ТКХ-
567/2024 г. на НИК МВР – София - престъпление по чл.343б, ал.3 от НК.
В съдебно заседание прокурорът поддържа повдигнатото обвинение.
Излага аргументи, че същото е доказано по категоричен и безсъмнен начин от
събраните доказателства. Сочи като смекчаващо отговорността обстоятелство
чистото съдебно минало на подсъдимия. Счита, че целите на наказанието
могат да бъдат постигнати с наказание лишаване от свобода за срок от 6
месеца, чието изтърпяване да бъде отложено с тригодишен изпитателен срок.
На основание чл.55, ал.3 от НК да не бъде налагано по-лекото наказание
глоба, което законът предвижда наред с наказанието лишаване от свобода. На
основание чл.343г НК да бъде отнето СУМПС на подсъдимия С. за срок от 14
месеца, считано от датата на фактическото му отнемане. На основание
чл.343б, ал.5 НК лекият автомобил, с който е извършено престъплението, да
бъде отнет в полза на държавата.
Защитникът адв.В.П. - ПлАК счита за установена фактическата
обстановка на обвинението. Излага възражения срещу отнемането на
автомобила в полза на държавата. Сочи, че макар и юридически собственост
на подсъдимия, автомобилът бил предаден във владение на купувач по
сключен предварителен договор за покупко-продажба, който не бил
финализиран при нотариус. Автомобилът имал и технически проблем, но
подсъдимият не бил предприел действия по бракуването му. МПС не се
движело по пътищата, не се намирало в гараж или склад, собственост на
подсъдимия, последният нямал данни за него. Като смекчаващи отговорността
обстоятелства сочи чистото съдебно минало на подсъдимия, обстоятелството,
че е семеен с едно дете, не разполага с допълнителни средства освен такива,
необходими за прехрана на семейството му. Пледира на подсъдимия да бъде
наложено наказание лишаване от свобода за срок от четири месеца, като не
бъде налагано по-лекото наказание глоба, което законът предвижда наред с
наказанието лишаване от свобода.
Подсъдимият Т.С. поддържа заявеното от своя защитник.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, както и
1

доводите на страните, приема за установено следното:
От фактическа страна:
Подсъдимият Т.С.С. е роден на ***г. в гр.П., с постоянен адрес: ***,
българин, с българско гражданство, със средно образование, във фактическо
съпружеско съжителство, работи, неосъждан, с ЕГН:**********. Същият е
правоспособен водач на МПС.
На 28.01.2024г. в с.Българене, обл.Плевен подсъдимият С. управлявал
собствения си лек автомобил „***“ с рег.№*** по ул.“Сливница“ след като
бил употребил наркотично вещество - кокаин.
По времето, в което обвиняемият управлявал автомобила си,
свидетелите М.А. и СС.С. - служители на РУ Левски, изпълнявали
служебните си задължения по контрол, като се движели с патрулен автомобил
по същата улица. Полицейските служители спрели подсъдимия за извършване
на проверка. На Т.С. била извършена проверка за употреба на алкохол с
техническо средство, като уредът отчел нулева концентрация алкохол в кръвта.
След това подсъдимият бил изпробван за употреба на наркотици с „Дрегер
Дръг тест 5000“ с фабр.№ARHJ-0005. Уредът отчел показание за употреба на
кокаин, което показание било представено на подсъдимия.
Бил издаден талон за изследване №293676, след което С. бил съпроводен
до ФСМП-Левски, където дал кръв за медицинско изследване. Бил съставен
акт за установяване на административно нарушение Серия GA №1134608,
който бил връчен на подсъдимия. Образувано било процесното ДП, в хода на
което била извършена токсико-химична експертиза на дадената от подсъдимия
кръвна проба, в която било установено наличие на метаболит на кокаина -
бензоилекгонин в кръвта на Т.С..
По доказателствата:
Така описаната фактическа обстановка се установява от събраните в
хода на съдебното следствие: гласни доказателствени средства - показанията
на свидетелите М.А. А., С.М.С.; писмени доказателства и доказателствени
средства - протокол за оглед на местопроизшествие, ведно с фотоалбум към
него, протокол за извършване проверка на наркотични вещества или техни
аналози, талон за изследване №293676, протокол за медицинско изследване и
вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични
вещества или техни аналози, АУАН Серия GA №1134608/28.01.2024г.,
разпореждане по чл.64 ЗМВР от 28.01.2024г., справки Централна база КАТ за
собственост и регистрация на МПС, справка от Сектор „Пътна полиция“ ОД
МВР Плевен за регистрация и наложени запори на МПС, справка за
нарушител/водач, характеристична справка, справка за съдимост; заключение
2

на вещите лица по извършена токсико-химична експертиза; веществено
доказателство - 1 бр. тест касета за „Дрегер Дръг тест 5000 STK 8”.
Събраният по делото доказателствен материал не съдържа каквито и да
било противоречия относно включените в предмета на доказване
обстоятелства.
Съдът даде изцяло вяра на депозираните по делото свидетелски
показания, тъй като същите изхождат от лица, незаинтересовани от изхода на
делото, излагащи непосредствените си възприятия по време на осъществяване
на служебната си дейност, логични и безпротиворечиви са – вътрешно и
помежду си. Показанията на свидетелите взаимно се допълват, подкрепят се
от писмените доказателства по делото.
Писмените доказателства се възприеха изцяло като официални
документи, издадени от компетентни длъжностни лица в кръга на техните
функции и по предвидения в закона ред.
Показанията на свидетелите М.А. А. и С.М.С. са еднопосочни и
безпротиворечиви относно обстоятелството, че подсъдимият Т.С. управлявал
процесното МПС на инкриминираната дата, както и относно направения тест
за употреба на наркотични вещества посредством техническо средство и
отчетения положителен резултат. От показанията на свидетеля Стефанов се
установява, че подсъдимият бил съпроводен до център за спешна помощ,
където дал проба за изследване. В съответствие със свидетелските показания
са и писмените доказателства – протокол за извършване на проверка за
употреба на наркотични вещества и техни аналози, талон за медицинско
изследване, протокол за вземане на биологични проби, както и приобщеното
веществено доказателство - тестова касета за „Дрегер Дръгтест 5000 STK8“, с
която на С. е бил направен тест за употреба на наркотични вещества или техни
аналози.
Даде се вяра на заключението на вещите лица, изготвили токсико-
химична експертиза, като компетентно, обосновано и пълно. От същото се
установява по категоричен начин, че в представената за изследване проба
кръв, взета от подсъдимия Т.С.С. е доказано наличие на метаболит на кокаина
- бензоилекгонин. Наличие на кокаин и негови метаболити е доказано и в
предоставената за изследване проба урина, взета от подсъдимия, макар да
няма токсикологична значимост. Вещите лица са категорични, че са спазени
изискванията на Наредба №1/19.07.2017г. за реда за установяване употребата
на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози, както и че е
невъзможно установеното съдържание на метаболит на кокаина в кръвта на
3

подсъдимия да е в резултат на употреба на медикамент, каквато версия е била
изложена в хода на ДП, като сочат, че на българския пазар съгласно
Изпълнителната агенция по лекарства няма лекарствен продукт или средство,
което да съдържа кокаин. Кокаинът е наркотично вещество, включено в
Списък I, което е абсолютно забранено за употреба в хуманната и
ветиринарната медицина. Съгласно заключението на вещите лица, наличието
на специфични метаболити - бензоилекгонин и метилекгонин, в кръвната
проба, доказва употребата на наркотичното вещество кокаин.
От правна страна:
С оглед установената по делото фактическа обстановка се налага
изводът, че подсъдимият Т.С.С. е осъществил от обективна и субективна
страна състава на престъплението по чл.343б, ал.3 от НК.
На 28.01.2024г. в с.Българене, обл.Плевен, управлявал МПС – лек
автомобил „***” с рег. №***, след като бил употребил наркотично вещество –
матеболит на кокаина – бензоилекгонин.
Кокаинът представлява високорисково наркотично вещество, което е
включено в Списък I - Растения и вещества с висока степен на риск за
общественото здраве поради вредния ефект от злоупотреба с тях, забранени за
приложение в хуманната и ветеринарната медицина, съгласно Приложение
№1 към чл.3 от Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата
като наркотични във връзка с чл.3 от ЗКНВП.
Употребата на наркотично вещество – кокаин, в процесния случай е
установено по надлежния ред, съгласно Наредба №1 от 19 юли 2017г. за реда
за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни
аналози - чрез химико-токсикологично изследване.
От субективна страна престъплението е извършено при форма на вината
– пряк умисъл. Подсъдимият е съзнавал, че шофира, след като е употребил
наркотично вещество, съзнавал е общественоопасния характер на деянието.
Предвид правната характеристика на инкриминираното деяние – такова на
просто извършване, не е необходимо умисълът на дееца да е обхващал
предвиждането, респективно искането или допускането на
общественоопасните последици. Достатъчно е, че подсъдимият е съзнавал, че
с действията си изменя неблагоприятно обективната действителност –
застрашава обществените отношения, свързани с безопасността на
транспорта.
Поради изложените съображения, съдът призна подсъдимия за виновен
в извършване на престъпление по чл.343б, ал.3 от НК.
По наказанието:
4

За престъплението по чл.343б, ал.3 от НК се предвижда наказание
Лишаване от свобода от една до три години и глоба от петстотин до хиляда и
петстотин лева.
Като смекчаващи отговорността обстоятелства съдът взе предвид, че
подсъдимият е неосъждан, има добри характеристични данни, установени от
изготвената характеристична справка, семеен и трудово ангажиран.
Отегчаващи отговорността обстоятелства не се установиха.
Изложените по-горе не представляват множество или изключително
смекчаващо отговорността обстоятелство, при които и най-лекото предвидено
в чл.343б, ал.3 НК наказание да се явява несъразмерно тежко и което да
обосновава определяне на наказание за извършеното от Т.С. престъпление при
условията на чл.55 от НК.
Като отчете посочените по-горе данни за личността на С., съдът намери,
че от естество да постигне целите на индивидуалната и генералната
превенция, е налагане на наказание Лишаване от свобода за срок от една
година и глоба в минималния размер от петстотин лева. Подсъдимият е
неосъждан на наказание лишаване от свобода и съдът намери, че за постигане
целите на наказанието не се налага наложеното му такова с настоящата
присъда да бъде търпяно ефективно. Съдебният състав намери, че срокът на
наложеното наказание лишаване от свобода от една година и възможността
при последващо престъпление, извършено в определен от съда изпитателен
срок, наказанието да бъде търпяно ефективно, сами по себе си са от естество
да постигнат необходимия поправителен и възпиращ ефект по отношение
личността му. Поради изложените съображения, съдът отложи на основание
чл.66, ал.1 от НК изпълнението на наказанието лишаване от свобода за
изпитателен срок от три години.
На основание чл.343г, вр. чл.343б, ал.3 от НК, вр. чл.37, ал.1, т.7 от НК,
съдът намери, че за постигане целите по чл.36 от НК на подсъдимия следва да
бъде наложено наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от
четиринадесет месеца, считано от датата на фактическото отнемане на
СУМПС – 28.01.2024г.
Безспорно се установява по делото от приложените по досъдебното
производство и изисканите от съда справки, че подсъдимият Т.С.С. е
собственик на моторното превозно средство, с което е извършено
престъплението по чл.343б, ал.3 от НК.
С оглед на изложеното и на основание разпоредбата на чл.343б, ал.5 от
НК съдът отне в полза на Държавата лек автомобил „***” с рег. №*** и номер
на рама ***, собственост на Т.С.С..
5

По делото не се установи собствеността върху моторното превозно
средство да е прехвърлена на друго лице, при което приложима да е втората
алтернатива на чл.343б, ал.5 от НК - присъждане равностойността на МПС.
Представеният предварителен договор за покупко-продажба на МПС няма
транслативен ефект, а единствено е основание между лицата, които са го
сключили, за предаване владението на автомобила съгласно клаузите на
договора.
Релевантно за разпоредбата на чл.343б, ал.5 НК обаче е единствено
собствеността върху превозното средство, при управление на което е
извършено престъплението, не и фактическата власт върху него и дали
извършителят я упражнява.
Само за пълнота следва да бъде посочено, че предварителният договор
няма достоверна дата, в деня на нарушението на Т.С.С. е било разпоредено на
основание чл.64 ЗМВР да не се разпорежда със собственото си МПС или с
части от него по начин, който би нарушил функционалното му предназначение
и да полага грижата на добър стопанин до приключване на наказателното
производство, на 10.12.2024г. е била наложена обезпечителна мярка на
основание чл.72, ал.1 НПК, вр. чл.397, ал.1, т.2 ГПК - запор на процесното
МПС. От събраните по делото доказателства не се установява лекия
автомобил да е бил бракуван и да е с прекратена регистрация.
Поради горните доводи съдът прие за неоснователни изложените от
защитата възражения срещу наличието на основание за отнемане на
автомобила в полза на държавата.
Относно веществните доказателства:
Съдът постанови след влизане на присъдата в сила, вещественото
доказателство 1 бр. тест касета за „Дрегер Дръг тест 5000 STK 8”, с изписани
имена на Т.С.С. и ЕГН, да бъде унищожено, като вещ без стойност.
Относно разноските:
На основание постановената осъдителна присъда и разпоредбата на
чл.189, ал.3 от НПК подсъдимият Т.С.С. бе осъден да заплати по сметка на ОД
на МВР – Плевен направените в хода на досъдебното производство разноски в
общ размер на 663,27 лева, както и да заплати по сметка на Районен съд –
Левски направените в хода на съдебното производство разноски в общ размер
на 205,77 лв., от които 100 лева за възнаграждение, 65,77 лв. - пътни разноски
и 40 лв. дневни разноски на вещите лица.
Водим от горните мотиви съдът постанови присъдата си.

6

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
7

Номер на акта:	6
Дата:	18 март 2025 г. (в сила от 2 юли 2025 г.)
Съдия:	Десислава Константинова Николаева

Дело:	20244410200260
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	18 декември 2024 г.

Присъда по дело №260/2024 на Районен съд - Левски

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите