Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 18 02.01.2020 година град Пловдив
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско
отделение, XVIII
състав, в публично заседание на четвърти декември две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НИКОЛАЙ СТОЯНОВ
при участието на секретаря Радка
Цекова,
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 11887 по описа на съда за 2019 г. и, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявени са обективно кумулативно
съединени осъдителни искове с правно
основание по чл. 415, ал. 3 във вр. с чл. 415, ал. 1, т. ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
Ищецът „ЕВН България
Топлофикация” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град
Пловдив, ул. „Христо Г. Данов” № 37, чрез пълномощника си юрк. Д., е предявил
против Д.Г.С., ЕГН **********
***, искове за осъждане на ответника да заплати следните суми за
начислена топлинна енергия, както следва: 151,85 лв. главница, представляваща
стойност на топлинна енергия,отдадена от сградна инсталация, доставена в обект
на потребление, находящ се в ГР. П. ****, за периода от 01.05.2017 г. до
30.09.2018 г. , както и сумата от 19,79 лв., представляваща обезщетение за
забавено плащане на главницата за периода от 04.07.2017 г. до 18.06.2019 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 19.06.2019г. до пълното й изплащане.
В исковата молба се
твърди, че ищецът имал качеството на енергийно предприятие по смисъла на чл.
126 ал. 1 и чл. 129 от Закона за енергетиката и притежавал лизенция за
производство и пренос на топлинна енергия, която доставял в абонатните станции
на сградите за отопление и горещо водоснабдяване. Ответникът като собственик на
имот пък имал качеството на потребител на топлинна енергия и като такъв бил
длъжен да заплаща месечно дължимите суми за доставянето й съгласно чл. 34 от
Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди, като при неизпълнение
на задължението си в срок, дължал обезщетение за забава в размер на законната
лихва. Ответникът не бил изпълнил задължението си да заплати начислените му
суми, в резултат на което срещу него било депозирано заявление за издаване на
заповед за изпълнение, но по образуваното по случая частно гр. дело № 10212/
2019 г. на ПдРС, съдът отказал да издаде заповед за изпълнение, поради което
съдът е указал на ищеца да предяви иск по чл. 415, ал. 3 във вр. с чл. ал. 1.
т. 3 ГПК. Претендират се и разноските в настоящото производство.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът,
чрез особения си представител а. Т., е депозирал писмен отговор, с който
оспорва по основание предявения иск.
ПЛОВДИВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, след като прецени събраните по
делото доказателства по реда на чл. 235,
ал. 2 вр. чл. 12 ГПК, намира следното:
От приложеното ч.гр.д. № 10212/2019 г.
на ПдРС се установява, че съдът е отказал да издаде заповед за изпълнение срещу
ответника, като е указал на ищеца да предяви иск по чл. 415, ал. 3 във вр. с
чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК. Искът е предявен в преклузивния едномесечен срок,
поради което е допустим и подлежи на разглеждане по същество.
На
основание чл. 153, вр. с чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК, като безспорни и
ненуждаещи се от доказване са отделени обстоятелствата, че ответницата
има качеството на потребител и размера на задълженията на ответницата съответства
на претенцията на ищеца.
При така установената по делото фактическа
обстановка, съдът от правна страна намира следното:
Според нормата на чл. 150 от Закона за
енергетиката (ЗЕ), продажбата на топлинна енергия за битови нужди от
топлопреносно предприятие на потребители се осъществява при публично известни
общи условия, като в ал. 2 е предвидено, че тези общи условия влизат в сила
след публикуването им, без да е необходимо изричното им писмено приемане от
потребителите. Следователно, за възникване на правоотношението по покупко-
продажба на топлоенергия, не е необходимо да се сключва индивидуален писмен
договор между потребителя и доставчика на услугата, защото обвързаността между
страните възниква по силата на закона, поради което в случая безспорно се
установява съществуването на облигационна връзка между страните.
На следващо място, според чл. 153 ал.
1 от ЗЕ потребител на топлинна енергия е собственикът или носителят на вещно
право на ползване на имота, до който се доставя топлинната енергия. Ответникът
не оспорва, че има качеството на потребител на
топлинна енергия.
Ответникът оспорва по основание иска,
като твърди, че не следва да заплаща топлинна енергия отдадена от сградната
инсталация. Общото консумирано
количество топлинна енергия в сграда – етажна собственост, присъединена към
една абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, се разпределя за
горещо водоснабдяване и за отопление, съобразно чл.140а ЗЕ. Съобразно
разпоредбата на чл. 142, ал. 2 ЗЕ топлинната енергия за отопление на
сграда-етажна собственост се дели на топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за
отопление на имотите. Топлинната енергия за сградна инсталация се разпределя
между всички потребители, съобразно отопляемия обем на отделните имоти - чл.
145, ал. 3 ЗЕ. Количеството топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация,
зависи не от потребеното количество топлинна енергия в отделните имоти, а от
вида и топлофизичните особености на сградата, на отоплителната инсталация и др.
фактори. Сградната инсталация е обща етажна собственост - чл. 140, ал. 3 ЗЕ и
чрез нея се затоплят не само индивидуалните имоти, но и ограждащите стени на
имотите, подове, тавани и т.н., т. е. налице е топлообмен, в резултат на който
се повишава температурата в цялата сграда. Ето защо, всички собственици на
имоти, находящи се в сграда-етажна собственост следва да участват в
разпределението на отдадената от сградната инсталация топлинна енергия, без
оглед на това каква част от тази енергия се използва за отопляване на
собствения му имот. В този смисъл е и изричната разпоредба на чл. 153, ал. 6 ЗЕ,
според която потребителите в сграда-етажна собственост, които прекратят
топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават потребители на
топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в
общите части на сградата.
Освен това Съда на Европейския съюз по
съединени дела № С-708/17 г. и С-725/17 г. прие, че член 27 от Директива 2011/83/ЕС на Европейския парламент и на Съвета
от 25 октомври 2011 година относно правата на потребителите, за изменение
на Директива 93/13/ЕИО на Съвета и Директива 1999/44/ЕО на Европейския
парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 85/577/ЕИО на Съвета и Директива
97/7/ЕО на Европейския парламент и на Съвета във връзка с член 5,
параграфи 1 и 5 от Директива 2005/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от
11 май 2005 година относно нелоялни търговски практики от страна на
търговци към потребители на вътрешния пазар и изменение на Директива 84/450/ЕИО
на Съвета, Директиви 97/7/EО, 98/27/EО и 2002/65/EО на Европейския парламент и
на Съвета, и Регламент (EО) № 2006/2004 на Европейския парламент и на
Съвета („Директива за нелоялни търговски практики“), трябва да се тълкува в
смисъл, че допуска национална правна уредба, която предвижда, че собствениците
на апартамент в сграда — етажна собственост, присъединена към система за
централно отопление, са длъжни да участват в разходите за топлинна енергия за
общите части на сградата и за сградната инсталация, въпреки че индивидуално не
са поръчвали доставката на отопление и не го използват в своя апартамент.
Член 13, параграф 2 от Директива 2006/32/ЕО на Европейския парламент
и на Съвета от 5 април 2006 година относно ефективността при крайното
потребление на енергия и осъществяване на енергийни услуги и за отмяна на
Директива 93/76/ЕИО на Съвета и член 10, параграф 1 от Директива
2012/27/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 година
относно енергийната ефективност, за изменение на директиви 2009/125/ЕО и
2010/30/ЕС и за отмяна на директиви 2004/8/ЕО и 2006/32/ЕО, трябва да се
тълкуват в смисъл, че допускат национална правна уредба, която предвижда, че в
сградите в режим на етажна собственост сметките за топлинна енергия за
сградната инсталация се изготвят за всеки собственик на апартамент в сградата
пропорционално на отопляемия обем на неговия апартамент.
Ето защо
предявения иск е доказан по основание.
Ответницата признава размера на своето
задължение.
Изложеното дотук налага извод за
основателност на предявените от ищеца искове
за дължимост на следните суми: 151,85
лв. главница, представляваща стойност на топлинна енергия,отдадена от сградна
инсталация, доставена в обект на потребление, находящ се в ГР. П. ****, за
периода от 01.05.2017 г. до 30.09.2018 г. , както и сумата от 19,79 лв.,
представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата за периода от
04.07.2017 г. до 18.06.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 19.06.2019г. до пълното й
изплащане.
Ето защо предявените искове следва
да се уважат, като основателни и доказани.
По отношение на разноските:
Предвид изхода от спора, на основание
чл. 78 ал. 1 и ал. 8 от ГПК на ищеца се дължат направените по делото разноски в
пълния им размер, доколкото исковете са изцяло уважени. Разноските надлежно се
претендират, като за същите е представен списък по чл. 80 от ГПК и са налице
доказателства, че те са реално направени. В тях се включват внесената държавна
такса в размер на 75 лв., 150 лв. – депозит за особен представител и юрисконсултско възнаграждение в размер от
100 лв. на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. с чл. 37 ЗПП, вр. с чл. 25, ал. 1
от Наредба за заплащане на правната помощ, тъй като делото е с ниска фактическа
и правна сложност.
Следва да бъдат присъдени и
направените по ч. гр. дело № 10212/19 г. по описа на ПдРС разноски- 25 лв. за
държавна такса и 50 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
По изложените съображения, съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА Д.Г.С.,
ЕГН ********** ***, ДА ЗАПЛАТИ на
„ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: град Пловдив, ул. „Христо Г. Данов” № 37, сумата от 151,85 лв.
главница, представляваща стойност на топлинна енергия, отдадена от сградна
инсталация, доставена в обект на потребление, находящ се в ГР. ***, за периода
от 01.05.2017 г. до 30.09.2018 г., сумата от 19,79 лв., представляваща
обезщетение за забавено плащане на главницата за периода от 04.07.2017 г. до
18.06.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
19.06.2019г. до пълното й
изплащане.,
ОСЪЖДА Д.Г.С.,
ЕГН ********** ***, да заплати на „ЕВН България Топлофикация”
ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, ул.
„Христо Г. Данов” № 37, направените по делото разноски в размер на 325 лева
/триста двадесет и пет лева/ и сумата от
75 лева /седемдесет и пет лева/ представляваща разноски частно гр. дело №
10212/ 2019 г. на ПдРС, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред
Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/ Николай Стоянов
Вярно с
оригинала!
РЦ