№ 856
гр. Русе, 18.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Велизар Т. Бойчев
при участието на секретаря Веселина Л. Георгиева
като разгледа докладваното от Велизар Т. Бойчев Административно
наказателно дело № 20234520201335 по описа за 2023 година
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
М. М. Р. от с.Малко Враново, обл.Русе е подал жалба против наказателно
постановление №23- 0458- 000146/9.06.2023г., издадено от началника на
РУП- Сливо поле при ОД на МВР-Русе, с което на основание чл.179, ал.2 във
вр. ал.1, т.5 във вр. чл.25, ал.1 от ЗДвП му е наложено административно
наказание глоба в размер на 200лв. и на основание чл.183, ал.2, т.1 във вр.
чл.94, ал.3 от ЗДвП му е наложено административно наказание глоба в размер
на 20лв.
Жалбоподателят излага съображения, че не извършил нарушенията и
иска отмяната на наказателното постановление.
Ответникът по жалбата твърди, че наказателното постановление
следва да бъде потвърдено.
РРП не взема становище по жалбата.
Районният съд, като прецени допустимостта на жалбата и след анализ
на събраните по делото доказателства и становищата на страните, приема за
установено следното:
Жалбата е процесуално допустима. Последната е подадена в срока по
чл.59 ал.2 от ЗАНН.
1
На 20.05.2023г., около 15.10 часа, жалбоподателя бил паркирал МПС
с рег.№Р3822КМ в лявата страна по посока движението си на ул.”Христо
Ботев” в с.Голямо Враново, обл.Русе. Времето било ясно, пътната настилка
била суха. В същото време свид.С. управлявала лек автомобил с рег.
№Р0751КН по същата улица в посокат, в която бил насочен и автомобила на
Р.. Когато С. с автомобила си била в близост до този на въззивникът,
последният решил да се включи в движението по улицата, не пропуснал С. и
блъснал с предната дясна част на автомобила си предната лява част на
автомобила на Седиова, от което последвали значителни вреди на двата
автомобила.
Тази фактическа обстановка се доказва от събраните по делото
доказателства. При изграждането й съдът не кредитира показанията на
свидетелите М., син на жалбоподателя, и Т.. На първо място тези
доказателствени средства се опровергават от показанията на свидетелите С.,
Д. и Ц.. С. пряко е възприела, като водач на другото МПС в процесното ПТП,
поведението на наказаното лице и го възпроизвежда в представените си пред
съда възприятия, които веднага след произшествието предала и на
свидетелите Д. и Ц.. В този момент, непосредствено след настъпването на
главните факти по делото, не е имало никакъв спор по обстоятелствата,
досежно тях, като единственото становище на Р. за случилото се било, че
свид.С. управлявала превозното си средство с висока скорост, което вероятно
е аргумент, че внезапната й поява до автомобила му е причина той да не я
забележи или че е мислел да се включи в пътя преди С. и така да избегне
произшествието. Няколко дни след деянията, във възраженията си против
ауан, Р. изтъква защитна версия за събитията по делото, която съдържа, че
той се е движел преди С. по пътя, тя го застигнала с автомобила си и го
ударила в дясно. Едва в хода на съдебното следствие по делото се появява в
показанията на свидетелите М. и Т. ново обстоятелство, неизвестно до тогава
за административнонаказателното производство, а именно, че Р. се е включил
в ул.”Христо Ботев” от някаква пряка на нея улица и тогава С. го е ударила в
дясната част на автомобила му. Цялата тази хронология на изнасяне на факти
и обстоятелства по делото води до извод за добросъвестно предаване на
фактите от С., която нито в един момент от производството не е имала
становище по тях, различно от заявеното в съдебното следствие и по това
2
нейно виждане, както стана вече дума по- горе, не имало спор към момента на
установяване на нарушенията. Поради изложеното съдът не дава вяра на
показанията на свидетелите М. и Т., като тези на първия се дискредитират и
от качеството му на син на жалбоподателя, което го е водело при
формирането на показанията му с цел предотвратяване на отговорността на
баща му и реализиране на застрахователно обезщетение за настъпилото
събитие.
С изложеното във фактическата обстановка деяние жалбоподателят е
осъществил от обективна и субективна страна състава на нарушението по
чл.179, ал.2 във връзка с ал.1, т.5 във вр. чл.25, ал.1 от ЗДвП, тъй като на
20.05.2023г. в с.Голямо Враново, обл.Русе, като водач на пътно превозно
средство, който излиза от реда на паркирани превозни средства, преди да
започне маневрата, не се убедил, че няма да създаде опасност за участниците
в движението, които минават покрай него, и не съобразил с тяхното
положение, посока и скорост на движение, с което нарушил правилата за
предимство и причинил ПТП. От субективна страна жалбоподателят е
извършил нарушението при непредпазливост, под формата на небрежност-
той не предвиждал настъпването на обществено опасните последици от
поведението си, но можел и бил длъжен да ги предвиди. Наказанието за това
нарушение е правилно индивидуализирано.
С даденото във фактическата обстановка деяние жалбоподателят е
осъществил от обективна и субективна страна и състава на нарушението по
чл.183, ал.2, т.1 във вр. чл.94, ал.3 от ЗДвП, тъй като на 20.05.2023г. в в
с.Голямо Враново, обл.Русе паркирал МПС с рег.№Р3822КМ най- вляво по
платното за движение по посока на движението, а не най- вдясно, с което
нарушил правилата за паркиране. От субективна страна жалбоподателят е
извършил нарушението при пряк умисъл- той съзнавал, че паркира МПС най-
вляво по платното за движение по посока на движението, като предвиждал
общественоопасните последици от поведението си и искал настъпването им.
Наказанието за това нарушение е правилно индивидуализирано.
Следва да се отбележи, че в хода на досъдебното не е допуснато
съществено нарушение на процесуалните правила. Обвиненията и в двата
акта от тази фаза на процеса са формулирани пределно ясно и дават
възможност за реализиране на адекватна защита, каквато явно и е упражнена
3
по делото, след като съдът се е произнесъл по същество.
Всичко това предпоставя потвърждаването на наказателното
постановление.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №23- 0458-
000146/9.06.2023г., издадено от началника на РУП- Сливо поле при ОД на
МВР-Русе, с което на М. М. Р. от с.Малко Враново, обл.Русе на основание
чл.179, ал.2 във вр. ал.1, т.5 във вр. чл.25, ал.1 от ЗДвП е наложено
административно наказание глоба в размер на 200лв. и на основание чл.183,
ал.2, т.1 във вр. чл.94, ал.3 от ЗДвП е наложено административно наказание
глоба в размер на 20лв.
Решението подлежи на обжалване пред РАС в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
4