Р
Е Ш Е
Н И Е
№…………………
гр. К., 18.01.2021
година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Карловски районен съд трети граждански състав
на единадесети
декември две
хиляди и двадесета година
в публично
заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАРИНА ПОПОВА
Секретар: КРИСТИНА ШАХЪНСКА
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело №
346 по описа за 2020 година
и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по искове с правно
основание чл. 19, ал.3 от ЗЗД.
Ищците М.Г.А. с ЕГН ********** и Г.А.Х. с
ЕГН **********,*** твърдят, че на
21.01.2020 г. сключили с ответниците К.Г.Д. и Г.Н.К. предварителен договор с за
покупко-продажба на недвижим имот, находящ се в село Б.. Договорът бил с
нотариална заверка на подписите, удостоверен под № 373/2020г. от ***С.В., рег****
на НК и район на действие Районен съд К.. Предмет на договора бил следният
недвижим имот: ДВОРНО МЯСТО цялото застроено и незастроено с площ от 625
(шестстотин двадесет и пет) кв.м, съставляващо ПИ № 419 (четиристотин и
деветнадесет) в кв. 47 (четиридесет и седми), за който е отреден УПИ IV-419
(четвърти, отреден за имот планоснимачен номер четиристотин и деветнадесет), с
неприложена регулация, по плана на село Б., община К., област П., одобрен със
Заповед № ****г., ведно с построените в него ДВУЕТАЖНА МАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА,
СЕЛСКОСТОПАНСКА СГРАДА и НАВЕС, ведно с всички други подобрения и насаждения в
имота. В деня на сключване на предварителния договор молителите, в качеството
на бъдещи купувачи, заплатили на бъдещите продавачите като капаро сума в размер
на 3000 (три хиляди) лева в брой, като договорът служел и като разписка за
получената сума. Страните се съгласили и задължили в срок до 21.03.2020 г.
включително, ответниците - продавачи да прехвърлят правото си на собственост
върху имота на молителите – купувачи, които от своя страна да заплатят
остатъкът от продажна цена за същия. До датата на сключване на договора правили
многократни опити да се свържат на дадения им от продавачите телефон, за да
уговорят ден и час за сделка, но същите не отговаряли. В деня на сключване на
предварителния договор заявили, че ще отидат за малко в чужбина и ще се върнат
скоро. След като много пъти ги търсили по телефона и не се свързвали с тях,
молителите решили няколко дни преди крайния срок, да ги посетят адресите,
посочени в договора. Не окрили К.Д. на адреса, научили, че живее с Г.К. на
нейния адрес.*** на 20.03.2020 г. заедно с двама свидетели - С.А.А.от гр. К. и Т.Д.А.
от с. К., и сина им Г.като шофьор на колата, с която пътували. Около 17:30 ч.
били в дома на Г.К. ***, която ги приела. На въпроса на молителите защо не
отговарят на телефонните им позвънявания и на припомнянето, че срокът за
сключване на окончателен договор пред ***за имота изтича на следващия ден, Г.
им отговорила, че са похарчили капарото, но и нямат намерение да ходят при ***и
да прехвърлят имота. Молителите останали изненадани, тъй като при подписване на
договора бъдещите ответници били ясни, че искат да продават имота, цената ги
устроила, както и срокът за сключване на окончателния договор. питали кое не е
наред и с кое не са съгласни, за да уговорят отношенията си. Г.К. отново им
казала, че няма да отидат при ***за сделка, а молителите да правят каквото
искат. Последните я уведомили, че ще си потърсят правата в съда и тя отново им
отговорила: „правете каквото искате“. Тъй като срокът за сключване на
окончателен договор пред ***С.В., рег. ***на НК бил до 21.03.2020 г. в 11 ч.,
който ден бил събота, неработен ден, то след разговор по телефона с нотариуса,
тя им казала да се явят в първия присъствен ден 23.03.2020 г. в 11 ч. в
кантората ѝ за евентуално изповядване на сделката, казала им
да носят остатъка от продажната цена и такси по сделката. На 23.03.2020 г. в 11
ч. молителите били в кантората на ***С.В. в гр. К. за сключване на сделката.
Нотариусът ги попитала защо са дошли, отново потвърдили желанието си и
готовността си да сключат сделката, както е по предварителния договор за имота
в с.Б.. ***Владова проверила самоличността на молителите и ги приканила да
изчакат един час с оглед евентуалното идване на продавачите. Същите не се явили
до 12 ч., поради което нотариусът съставил протокол за констатиране на
обстоятелство по чл. 593 от ГПК с № 25, том І, рег. № 1460/23.03.2020 г. за
това обстоятелство. С оглед обстоятелството, че за процесния имот сключили
предварителен договор за покупко-продажба, заплатили са 1/3 от продажната цена
за него, заплатили и дължимите от продавачите такси за ток и вода до момента,
както и че върху ½ ид.ч. от имота има наложена възбрана от ЧСИ, и че от
разговори с близки и роднини на продавачите разбрали, че те имат изтеглени
бързи кредити, които вероятно няма да могат да си погасят навреме, а и от
изявлението на продавачите да правят каквото искат, то за молителите се породил
правния интерес от предявяване на настоящия иск.
МОЛЯТ съда да
постанови решение, с което да обяви за окончателен, сключеният между страните
предварителен договор от 21.01.2020 година.
Ответниците К.Г.Д. с ЕГН ********** *** и Г.Н.К. с ЕГН **********
*** оспорват иска. Признават сключването на предварителен договор, както и
готовността си да прехвърлят имота след получаване на цялата договорена цена.
Сочат, че с поведението си не са дали повод за предявяване на иска, тъй като се
прибрали в Б.на 19.03.2020 година с намерение да сключат предварителен договор,
но поради извънредната епидемиологична обстановка били поставени под карантина
за срок от 14 денонощия, които прекарали в село С.на адрес*****. Междувременно
ищците, без съгласието на ответниците и като разбрали, че последните заминават
за чужбина се самонастанили в процесния имот, където ответниците имали свои
мебели и оборудване, без да плащат наем затова. След изтичане на срока на
карантината, ответниците се свързали с ищците и ги поканили да отидат при ***за
сключване на окончателния договор, но ответниците заявили, че не разполагат с
остатъка от сумата. Въпреки многократните опити за разговарят с ищците за
освобождаването на имота докато оправят отношенията си, последните ги избягвали
и отказвали да разговарят. Ищците не платили и нямали намерение да плащат
остатъка от продажбената цена.
МОЛЯТ съда да постанови решение, с което
отхвърли иска като неоснователен. Претендират за разноските по делото.
От събраните по делото доказателства, отделно и в тяхната съвкупност във
връзка със становищата на страните съдът намира за установено от фактическа
страна следното:
Не се спори и се установява, че на
21.01.2020 година страните са сключили предварителен договор, нотариално
заверен с регистрационен номер 373 от същата дата на ***С.В., рег. ***на Нотариалната
камара, по силата на който двамата
ответници от една страна като продавачи са се задължили да продадат на ищците
от друга страна като купувачи, правото на собственост върху следния недвижим
имот: ДВОРНО МЯСТО цялото
застроено и незастроено с площ от 625 (шестстотин двадесет и пет) кв.м,
съставляващо ПИ № 419 (четиристотин и деветнадесет) в кв. 47 (четиридесет и
седми), за който е отреден УПИ IV-419 (четвърти, отреден за имот планоснимачен
номер четиристотин и деветнадесет), с неприложена регулация, по плана на село Б.,
община К., област П., одобрен със Заповед № ****г., ведно с построените в него
ДВУЕТАЖНА МАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА, СЕЛСКОСТОПАНСКА СГРАДА и НАВЕС, ведно с
всички други подобрения и насаждения в имота. Продажбената
цена и начинът на плащане били уговорени в чл. 2 и 3 от договора, както следва
- обща размер на 9
000 лева, от която сума 3000 лева били платени като задатък в деня на сключване
на договора. Остатъкът от сумата в размер на 6000 лева купувачите се задължили да
платят при сключване на окончателния договор. В чл. 11 от договора страните
уговорили дата на сключването му не по-късно от 21.03.2020 г. в 11:00 ч.,
когато следвало да се явят в кантората на същия ***за сключване на окончателен
договор. В чл. 5 от договора бъдещите продавачи се задължили да прехвърлят
правото на собственост върху имота без никакви вещни тежести и върху него,
както и да вдигнат наложената възбрана върху ½ ид.част от имота
най-късно до сключване на окончателния договор на 21.03.2020 година. По делото е представен нотариален акт № 136,
том ІІ, рег. № 3014, дело № 286 от 2017г. на ***Р.К., от който се установява,
че по силата на договор за покупко-продажба от 26.07.2017г. двамата ответници
са придобили правото на собственост върху имота, предмет на процесния договор.
В нотариалния акт не е посочени при какви права двамата ответници придобиват
правото на собственост. От представения по делото протокол за констатиране на обстоятелство
по чл. 593 от ГПК с № 25, том І, рег. № 1460/23.03.2020 г. на ***С.В., рег. ***на
Нотариалната камара се установява, че на 23.03.2020 г. (понеделник) в 11ч.
ищците са се явили при нотариуса за сключване на окончателен договор с
ответниците. Констатирано е, че до 12 ч на същия ден ответниците не са се явили
за сключване на окончателен договор. От представеното предписание за поставяне
под карантина се установява, че ответниците са били поставени под карантина за
срок от 14 дни, считано от 19.03.2020 година. От представената справка от Агенция по
вписванията се установява, че върху ½ ид. част от имота, предмет на
настоящия иск е вписана възбрана от ***П.И.по изпълнително дело № 2376/2018
година, образувано срещу длъжник – ответницата Г.Н.К.. С молба вх. № 262625 от
10.11.2020 г. ищецът М.Г.А. е направил изявление за прихващане на задължението
им към Г.Н.К. до размера от 1117.23 лева, която сума е заплатил по изпълнително
дело № 2376/2018 година на ***П.И..
При така установената и възприета фактическа
обстановка, съдът изграждайки вътрешното си убеждение, прави следните изводи от
правна страна:
За да бъде
уважен конститутивният иск с правно основание чл. 19, ал.3 от ЗЗД, съдът следва
да установи наличието на предварителен договор за сключване на окончателен. За
да бъде разрешен правилно настоящият правен спор, съдът следва да установи
наличието на действително сключен предварителен договор между страните, както и
да провери спазени ли са предпоставки за прехвърляне на имота по нотариален
ред, включително дали отчуждителят е собственик на имота (чл. 363 от ГПК). По
делото по безспорен начин е установено, че между страните е бил сключен
предварителен договор за покупко-продажба на процесния имот на 21.01.2020
година.
Договорът е в
писмена форма съгласно изискването на чл. 19, ал. 1 от ЗЗД, и съобразно
разпоредбата на чл. 19, ал. 2 от ЗЗД, съдържа уговорки относно съществените
условия на окончателния договор – прехвърляне на правото на собственост върху
недвижим имот, който е индивидуализиран според всички изисквания, посочена е
продажната цена и начинът на плащането. Продавачите по договора са били
съсобственици с равни права с оглед презумпцията по чл. 30, ал.2 от ЗС,
съгласно която частите на съсобствениците се считат равни до доказване на
противното и при липсата на уговорки в документа за собственост за различни
права. Не се спори и се установява от представения предварителен договор, че
задатъкът е бил платен в деня на сключването му. За ищците е останало общо
задължение в размер на 6000 лева, които е следвало да платят в деня на
сключване на окончателния договор. Уговорен е срок за сключване на окончателния
договор 21.03.2020 г. – в случая съдът приема, че срокът е 23.03.2020 година,
явяващ се първи работен ден, тъй като договори за прехвърляне на вещни права
върху недвижими имоти не могат да бъдат валидно сключвани в неработен ден и
след работно време. Изследвайки действителната воля на страните и при липса на
каквито и да било възражения от страна на ответниците по иска в тази насока,
съдът намира, че действителната воля на съдоговорителите е била да сключат
окончателни договори за покупко-продажба на процесните имоти в срок до
21.03.2020 г., като всеки от продавачите по предварителния договор е задължен
само за собствената си ½ ид. част от правото на собственост, доколкото
ищецът сочи и не се оспорва от ответниците, че към датата на придобиване на
правото на собственост и към датата на сключване на предварителните договори,
двамата не са били съпрузи, нито в брак с трети, неучастващи по делото лица. Когато
в предварителния договор е уговорен срок, правото на иск за сключване на
окончателен договор по чл.19,ал.3 ЗЗД се поражда с изтичането на срока, в който
е следвало да се сключи окончателният договор (в този смисъл Решение № 286 от
28.09.2011г. по гр. дело № 1055/2010г. на ВКС, ІІІ г.о., постановено по реда на
чл. 290 от ГПК). При това положение, за ответниците е възникнало задължение да
сключат окончателен договор до 21.03.2020 година, а в конкретния случай, тъй
като не са имали право да напускат адреса в продължение на 14 дни, до 03.04.2020
година. не се установява ответниците да са уведомили ищците по какъвто и да е
начин, че са в невъзможност да спазят срока поради административната забрана да
напускат дома си, нито да са положили усилия да договорят друга дата, или да са
се явили пред нотариуса и да поискат да бъде констатирано обстоятелството, че
са в готовност да сключат окончателния договор. Нещо повече, установи се, че до
20.10.2020 година, ответниците не са изпълнили поетото задължение в чл. 5 от договора
да поискат вдигане на наложената върху имота възбрана, т.е. ответницата да
заплати задълженията си по изпълнителното дело, което би довело до този именно
резултат. В конкретния случай искът е предявен на 08.04.2020 година, т.е. след
изтичане на всички срокове. Дори да се приеме, че срокът за сключване на
окончателен договор е спрял да тече считано до изтичането на 7 дни след датата
на отмяна на извънредното положение, съгласно разпоредбите на чл. 3, т.2 от Закон за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с решение на народното събрание от 13 март 2020
г. и за преодоляване на последиците, във връзка с Решението на Народното
събрание за удължаване на срока до 13.05.2020 г., обн. ДВ бр. 33 от 07.04.2020
г. и § 13 от Заключителните разпоредби към
Закона за изменение и допълнение на закона за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с решение на народното събрание от 13 март 2020
г. (ДВ. бр. 34 от 09.04.2020 г.), то същият се явява изтекъл след 27.05.2020 г., въпреки че ответниците не
са се позовали нито на разпоредбата на чл. 4 от същия закон, нито са установили
да са се явили пред ***или да са поканили ищците след тази дата. Препис от
исковата молба и доказателствата ответниците са получили на 24.06.2020 г., т.е.
почти месец след като спрените срокове са започнали отново да текат. При това
положение съдът приема за установено, че в условията на обикновена
съсобственост с равни права, ответниците са поели задължение да сключат с ищеца
окончателен договор, всеки от тях за собствената си ½ ид. част,
доколкото други права не са установени в неоспорения документ за собственост и
не са изпълнили задължението си да се явят за сключване на окончателен договор.
Не се установява продавачите по предварителните договори да са поели задължение
да прехвърлят повече права от онези, които са притежавали към момента на
сключване. Към датата на вписване на исковата молба – 15.05.2020 г. двамата ответници
са били собственици на имота с равни права.
С оглед
изискването на чл. 363 от ГПК, след като обсъди представените по делото
доказателства, съдът намира, че са налице предпоставките за прехвърляне
собствеността по нотариален ред, тъй като отчуждителите по предварителния
договор към момента на вписване на исковата молба и понастоящем се легитимират
като собственици на имота, предмет на този договор. Задължението на купувачите
по него е частично изпълнено, като разликата между договорената и дадената като
капаро цена, същите следва да заплатят в двуседмичен срок считано от влизане на
решението в законна сила, в противен случай съдът ще обезсили решението по
искане на ответниците – продавачи. По отношение на плащането, същото следва да
бъде извършено съобразно правата на продавачите в събствеността, или както
следва: на ответника К.Г.Д. - сумата от
3000 лева, равняваща се на ½ ид. част от остатъка от договорената сума;
на ответницата Г.Н.К. ищците следва да заплатят разликата между дължимата сума
от 3000 лева и прихваната сума в размер на 1117.23 лева, с която сума е било
погасено задължението на ответницата във връзка с наложената по изпълнително
дело възбрана на ½ ид. част от имота, или сумата в размер на 1882.77
лева.
Следва, на
основание чл. 362, ал.1 от ГПК съдът да обяви за окончателен сключеният между
страните предварителен договор, при условие, че в двуседмичен срок от влизане в
законна сила на решението ищците изпълнят насрещното си задължение и заплатят
на ответниците както следва: на ответника К.Г.Д. сумата от 3000.00 лева; на
ответницата Г.Н.К. сумата от 1882.77 лева, включително чрез прихващане на
публичните задължения за имота – за всеки от ответниците в размер на по 24.59
лева към 22.05.2020 г., които задължения ищецът следва да заплати преди да поиска
заверен препис от решението.
ОТНОСНО
таксите по прехвърляне на имота:
Нормата на чл.
364 от ГПК е императивна и ищецът следва да понесе разноските по прехвърлянето,
отделно от това, създадена е в негов интерес. За вземанията си съдът следва да
впише възбрана върху имота и да разпореди да не се издава заверен препис от
решението до представяне на доказателства за платените нотариална такса (т.19
от ТР 6/2012 г. ОСГТК на ВКС) и местен данък по прехвърляне на имота, както и
дължимите местни данъци и такси, установени в данъчната оценка на имота.
Ответникът, който е бездействал за прехвърли имота съобразно договора, няма
интерес да заплати дължимите на съда и общината такси и данъци, и ищецът ще
бъде поставен в невъзможност да реализира правата си по едно положително за
него решение, тъй като имотът ще бъде възбранен, а заверен препис няма да му
бъде издаден до представяне на доказателства за заплатени нотариална такса и
местен данък.
ОТНОСНО
нотариалната такса в полза на съда:
При уважаване
на иска с правно основание чл. 19, ал.3 от ЗЗД, следва да се осъдят ищците да
заплатят по сметка на Районен съд К. дължимата такса т. 8 от Тарифата за
нотариалните такси към Закона за нотариусите и нотариалната дейност и чл. 96 от ЗННД, възлизаща в размер от 147.50 лева, изчислена върху по-високата сума,
между данъчната оценка на имота
-5 969.80 лева и
уговорената в предварителния договор – 9000 лева, съгласно разпоредбата на чл.
96, ал.3 от ЗННД и §2 от ДР на ЗННД).
ОТНОСНО
местния данък:
На основание
чл. 364 от ГПК във връзка с чл. 45, ал. 1 във вр. чл. 44, ал. 1 от ЗМДТ следва
да се осъди ищеца да заплати по сметка на Община К. местен данък при
придобиване на имущество по възмезден начин в размер от 270.00 лева,
представляващ 3% върху уговорената стойност в предварителния договор и да
нареди върху имота да се впише възбрана за тези разноски.
До плащането на разноските по прехвърлянето
и дължимите данъци и такси на имота, на основание чл. 364, ал. 2 от ГПК, съдът
не следва да издава препис от решението.
Съгласно чл. 115, ал. 1 от ЗС, решението по
настоящото дело следва да се отбележи след влизането му в законна сила по
представен препис от него. В решението, на основание чл. 115, ал. 2 от ЗС,
съдът следва да даде шестмесечен срок на ищците от влизане на съдебния акт в
сила да извършат отбелязването му.
ОТНОСНО
разноските по делото.
Ищецът
претендира разноски и такива му се следват на основание чл. 78, ал.1 от ГПК с
оглед уважаване на иска в пълния претендиран размер. С оглед изложеното следва
да се осъди ответника да заплати на ищеца както следва: сумата 59.70 лева, представляваща дължимата
държавната такса по образуване на производството; сумата от 10.00 лева,
представляваща държавната такса за издаване на два броя съдебни удостоверения;
сумата от 680.00 лева, представляваща реализирано адвокатско възнаграждение,
или общо ответниците дължат разноски в размер на 749.70 лева.
Мотивиран от
изложеното съдът
Р Е Ш И:
ОБЯВЯВА ЗА
ОКОНЧАТЕЛЕН, на основание чл. 19, ал.3 от ЗЗД, ПРЕДВАРИТЕЛНИЯ ДОГОВОР, сключен
на 21.01.2020 г. в град К., между К.Г.Д. с ЕГН ********** *** и Г.Н.К. с ЕГН **********
*** от една страна като продавачи и М.Г.А. с ЕГН ********** и Г.А.Х. с ЕГН **********,***,
от
друга страна като купувач, за продажба на следния недвижим имот: ДВОРНО МЯСТО цялото застроено и незастроено
с площ от 625 (шестстотин двадесет и пет) кв.м, съставляващо ПИ № 419
(четиристотин и деветнадесет) в кв. 47 (четиридесет и седми), за който е
отреден УПИ IV-419 (четвърти, отреден за имот планоснимачен номер четиристотин
и деветнадесет), с неприложена регулация, по плана на село Б., община К.,
област П., одобрен със Заповед № ****г., ведно с построените в него ДВУЕТАЖНА
МАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА, СЕЛСКОСТОПАНСКА СГРАДА и НАВЕС, ведно с всички други
подобрения и насаждения в имота,
И ПРИ
УСЛОВИЕТО, че М.Г.А. с ЕГН **********
и Г.А.Х. с ЕГН **********,*** в двуседмичен срок от влизане на решението в
законна сила, изпълнят насрещното си задължение, включително чрез прихващане на
дължимите местни данъци и такси за имота, като:
ЗАПЛАТЯТ на К.Г.Д. с ЕГН ********** *** сумата от 3000
(три хиляди) лева, и
ЗАПЛАТЯТ на Г.Н.К. с ЕГН ********** *** сумата от 1882.77 лева (хиляда осемстотин осемдесет и
два лева седемдесет и седем стотинки)
ОСЪЖДА, на
основание чл. 78, ал.1 от ГПК, К.Г.Д. с ЕГН ********** *** и Г.Н.К. с ЕГН ********** *** да заплатят на
М.Г.А. с ЕГН ********** и Г.А.Х. с ЕГН **********,*** направените по
делото разноски в размер на 749.70 лева (седемстотин четиридесет и девет лева и
седемдесет стотинки).
ОСЪЖДА, на
основание чл. 364, ал.1 от ГПК, М.Г.А. с ЕГН ********** и Г.А.Х. с ЕГН **********,***
да заплатят в
полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд К. сумата от
147.50 лева (сто четиридесет и седем лева и петдесет стотинки), представляваща такса
за прехвърлянето на имотите, по чл. 8 от Тарифата за нотариалните такси към
Закона за нотариусите и нотариалната дейност и чл. 96 от ЗННД.
ОСЪЖДА, на
основание чл. 364, ал.1 от ГПК, М.Г.А. с ЕГН ********** и Г.А.Х. с ЕГН **********,***
да заплатят в
полза на Община К. местен данък при придобиване на имущество по възмезден начин
в размер от 270.00 (двеста и седемдесет) лева, както и сумата от 49.18 лева
(четиридесет и девет лева и осемнадесет стотинки), представляваща местен данък
и такса смет за 2020 година.
НАРЕЖДА да се
впише възбрана върху следния недвижим
имот: ДВОРНО МЯСТО цялото
застроено и незастроено с площ от 625 (шестстотин двадесет и пет) кв.м,
съставляващо ПИ № 419 (четиристотин и деветнадесет) в кв. 47 (четиридесет и
седми), за който е отреден УПИ IV-419 (четвърти, отреден за имот планоснимачен
номер четиристотин и деветнадесет), с неприложена регулация, по плана на село Б.,
община К., област П., одобрен със Заповед № ****г., ведно с построените в него
ДВУЕТАЖНА МАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА, СЕЛСКОСТОПАНСКА СГРАДА и НАВЕС, ведно с
всички други подобрения и насаждения в имота, за сумата от 466.68 лева
(четиристотин шестдесет и шест лева шестдесет и осем стотинки), представляваща
общо разноски – нотариална такса и местен данък, по прехвърляне на имота и
дължими местни данъци и такси за имота.
ДАВА възможност, на основание чл. 115 от
ЗС, на М.Г.А. с ЕГН ********** и Г.А.Х. с ЕГН **********,*** в шестмесечен срок
от влизане на решението в законна сила, да извършат отбелязването му.
На основание
чл. 364, ал.2 от ГПК, да не се издава препис от решението до представяне на
доказателства за платени разноските по прехвърлянето на имота, както и
дължимите местни данъци и такси за имота.
РЕШЕНИЕТО е
може да се обжалва от страните пред Окръжен съд П. в двуседмичен срок от
съобщението, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
К.Ш.