Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 187
09.02.2021 година гр.Бургас
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Бургаският административен съд, седемнадесети състав, на двадесет и
седми януари две хиляди и двадесет и първа година, в публично заседание в
следния състав:
Председател: А. Атанасова
при секретаря Г.
Драганова, като разгледа докладваното от съдията Атанасова административно дело
№ 2286 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 186, ал.4 от ЗДДС, вр.
чл. 145 и сл. от АПК и е образувано по повод постъпила жалба от „Шогун 56“ ЕООД
с ЕИК ********, представлявано от пълномощника адв. Г.Я. от БАК, против Заповед
за налагане на ПАМ № ФК-324-0049072/26.10.2020 г., издадена от началника на
отдел „Оперативни дейности“- Бургас в дирекция „Оперативни дейности“, главна
дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП. С обжалваната заповед е наложена на
жалбоподателя принудителна административна мярка запечатване на търговски обект-
магазин за кожени изделия, находящ се в гр. Бургас, ул. „Ген. Скобелев“ № 10,
за срок от 14 дни.
В жалбата са наведени доводи за незаконосъобразност на
оспорената заповед, поради несъответствие с целта на закона. В нея се сочи, че
покупката, за която не е издаден фискален бон, е на стойност 3 лева и се касае
за маловажен случай на нарушение. Изложено е също, че търговското дружество
няма други установени нарушения. Твърди се, че нарушението „не е извършено с
пряк умисъл“, като се сочи, че закупеният продукт няма обозначена цена, а
представлява „принадлежаща вещ към главна“. Отбелязано е също, че заповедта е
издадена пет дни след установяване на нарушението и с нея не може да бъде
постигната предвидената от закона цел. Наред с това се сочи, че не са издадени
наказателни постановления за установените при проверката нарушения, което
препятства възможността за прилагане разпоредбата на чл. 187, ал. 4 от ЗДДС. В
заключение е формиран извод, че обжалваната заповед, макар издадена от
компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на
административнопроизводствените правила и материалния закон, противоречи на
целта на закона. По същество се иска отмяна на заповедта. Претендират се разноски.
В съдебното заседание процесуалният представител на
жалбоподателя поддържа жалбата. Ангажира доказателства. Моли за отмяна на
заповедта, като сочи, че тя няма да обезпечи плащането на наложените наказания.
Пълномощникът на ответната страна оспорва жалбата.
Представя доказателства. Моли за отхвърляне на жалбата и присъждане на
разноски.
Жалбата е подадена от надлежна страна в
законоустановения срок и е процесуално допустима. При разглеждането и́ по
същество, съдът намира за установено следното:
На 21.10.2020 г. в 15.48 часа е извършена проверка от служители
на ТД на НАП- Бургас в търговски обект- магазин за кожени изделия, находящ се в
гр. Бургас, ул. „Ген. Скобелев“ № 10. В хода на проверката е направена контролна
покупка на кожен аксесоар на стойност 3.00 лева, заплатена в брой от Т.Х.Л.-
инспектор по приходите. Плащането е прието от лицето Мариана Иванова Николова с
ЕГН **********, продавач-консултант в обекта. За извършената продажба не е
издаден фискален бон от монтираното и въведено в експлоатация в обекта фискално
устройство. Тези констатации са отразени в протокол за извършена проверка серия
АА № 0049072 от 21.10.2020 г. За нарушението е съставен Акт за установяване на
административно нарушение № F577355
от 28.10.2020 г. На основание чл. 186, ал.1, т.1, б. „а“ от ЗДДС е издадена
обжалваната Заповед № ФК-324-0049072/26.10.2020 г. на началника на отдел
„Оперативни дейности“- Бургас в дирекция „Оперативни дейности“, главна дирекция
„Фискален контрол“ в ЦУ на НАП.
Изложената фактическа обстановка съдът приема за
установена по несъмнен начин от писмените доказателства, налични в
административната преписка. Сведения за подлежащите на доказване правнозначими
факти се съдържат в приложения протокол за извършена проверка серия АА №
0049072 от 21.10.2020 г. (на л. 21 и сл. от делото), изготвен в хода на
проверката на основание чл. 110, ал.4 от ДОПК. От него се установява, че на
посочената дата е извършена от проверяващите лица контролна покупка, заплатена
в брой, за която фискален бон не е издаден. Като съставен от длъжностни лица в
кръга на компетентността им, този протокол съставлява официален удостоверителен
документ и съобразно нормата на чл. 50, ал.1 от ДОПК е доказателство за
извършените от и пред приходния орган действия и изявления. В проведеното
съдебно производство той не е оспорен от жалбоподателя по надлежния процесуален
ред, указан в чл. 193, ал.1 от ГПК, и съдът е обвързан да приеме, че фактите,
предмет на удостоверителното изявление, са осъществени така, както е отразено в
него. Ето защо съдът приема, че приетите от административния орган фактически
констатации са доказани посредством допустимите доказателствени средства.
При тези данни съдът намира жалбата за неоснователна.
Оспорената заповед е издадена в предвидената от закона
писмена форма от компетентен орган- началник на отдел „Оперативни дейности“-
Бургас в дирекция „Оперативни дейности“, главна дирекция „Фискален контрол“ в
ЦУ на НАП, оправомощен със Заповед № ЗЦУ-1148 от 25.08.2020 г. на изпълнителния
директор на НАП. Последният от своя страна е овластен с нормата на чл.186, ал.3
от ЗДДС да издава заповеди за прилагане на ПАМ запечатване на обект за срок до
30 дни.
При извършената служебна проверка съдът не констатира
нарушения на административнопроизводствени правила. Заповедта е надлежно
мотивирана от административния орган. Налагането на принудителната мярка се
основава на констатациите при извършената от служители на НАП проверка, отразени
в съставения протокол за извършена проверка. Видно от мотивите на административния
акт, при налагане на мярката са взети предвид тежестта на извършеното нарушение
и последиците от него, видът и характерът на извършваната търговска дейност и
местоположението на обекта. Прието е, че с нарушението се засяга утвърдения ред
на фискална дисциплина, който осигурява отчетност на извършваните от лицата
продажби. Отбелязано е, че създадената организация на работа позволява част от
оборота да не се отчита чрез фискалното устройство, а това води до невъзможност
за проследяване на реализираните обороти. В тази връзка е посочено, че при
проверка на касовата наличност е установена касова разлика в размер на 3.00
лева, както и че декларираните финансови резултати от дейността на дружеството
са нереално ниски (данъчна печалба за 2019 г.- 3922.49 лева; за 2018 г.- 3127.62
лева; за 2017 г.- 2831.49 лева), с оглед местоположението на обекта и
естеството на осъществяваната дейност. С оглед горните данни е прието, че
срокът на запечатване на обекта от 14 дни съответства на тежестта на
нарушението, съобразен е с целената превенция за преустановяване
незаконосъобразните практики в обекта, и е необходим за създаване организация
на отчитане дейността на търговеца, с оглед недопускане вреда на фиска.
Изложените съображения по мнение на настоящия съдебен състав са достатъчни за
извършване на съдебната проверка за законосъобразност на заповедта.
Принудителната административна мярка запечатване на
обект се налага независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, при
наличие на установените в нормата на чл. 186, ал.1 от ЗДДС материалноправни
предпоставки. Следователно обстоятелството, че не е издадено наказателно
постановление за установеното нарушение, е ирелевантно за законосъобразността
на процесната заповед и наведените от жалбоподателя доводи в този смисъл са
неоснователни.
Материалноправните предпоставки за прилагане на
принудителната административна мярка „запечатване на обект за срок до един
месец“ са установени в нормата на чл. 186, ал.1 от ЗДДС. Обжалваната заповед е
издадена на основание чл. 186, ал.1, т.1, б. „а“ от ЗДДС, според който мярката
се налага на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен
документ за продажба. Тези предпоставки несъмнено са налице. От данните по
делото е видно, че за извършената контролна покупка на стойност 3.00 лева,
заплатена в брой от проверяващите лица, не е издаден фискален бон от въведеното
в експлоатация в обекта фискално устройство, в нарушение на установения в чл.
118, ал.1 от ЗДДС ред за документиране на продажбите, с което е осъществен
съставът на административното нарушение по чл. 185, ал.1 от ЗДДС. Това
обстоятелство по същество не се оспорва от жалбоподателя, но същият счита, че
деянието е субективно несъставомерно, тъй като закупената от служители на НАП
стока не е била изложена за продажба. Според настоящия съдебен състав тези
доводи са ирелевантни за преценката относно наличието на съставомерните
признаци на нарушението, респ. на изискуемите материалноправни предпоставки за
издаване на заповедта за прилагане на ПАМ. Начинът на предлагане на стоката за
продажба не е от значение за съставомерността на деянието, за която е
достатъчно да се установи неизпълнение на задължението за издаване на фискална
касова бележка, при извършена продажба и прието плащане от продавач-консултанта.
Наложената принудителна административна
мярка е с превантивен характер. С нея се цели да се въздейства предупредително
към нарушителя и да се осуети възможността да извършва други нарушения на
фискалната дисциплина, поради което следва да се приеме, че тя напълно съответства
на целта на закона. Не се установяват основания за отмяна на заповедта за
прилагането и́, поради което оспорването следва да се отхвърли, като
неоснователно.
Мотивиран от горното, на основание чл. 172, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Шогун 56“ ЕООД с ЕИК ********
против Заповед за налагане на ПАМ № ФК-324-0049072/26.10.2020 г., издадена от
началника на отдел „Оперативни дейности“- Бургас в дирекция „Оперативни
дейности“, главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, с която е наложена
принудителна административна мярка запечатване на търговски обект- магазин за
кожени изделия, находящ се в гр. Бургас, ул. „Ген. Скобелев“ № 10, за срок от
14 дни.
Решението може да се обжалва пред Върховния
административен съд на Република България в 14-дневен срок от връчване на съобщението.
СЪДИЯ: