О П Р Е Д Е Л Е Н И
Е №
Гр. Сливен, 25.03.2019
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СЛИВЕН, в закрито
заседание на двадесет и пети март две хиляди и деветнадесета година в състав:
Административен
съдия: Иглика Жекова
като разгледа
докладваното от съдията административно дело № 68 по описа за 2019 година, за
да се произнесе съобрази следното:
Производство е по реда на Глава десета,
раздел ІV от Административнопроцесуалния кодекс.
Образувано е по жалба от В.В.Б. – А. и М.В.Б.
– М.,*** срещу Отговор изх. № ОА21-03786/08.11.2018 г. на О. у. на Област
Сливен относно Искане вх. № ОА 21-03531/18.10.2018 г. В жалбата се твърди, че с
цитираното искане о. у. е бил сезиран за издаване на заповед по чл. 6 ал. 5 от
ЗОСОИ. Моли съда да отмени писмото на о. у., с което не е удовлетворено искане
вх. № ОА 21-03531/18.10.2018 г. и да върне преписката на административния орган
за ново произнасяне по искането.
Съдът, след като се запозна
с приложените по делото писмени доказателства, в т.ч.
допълнително приложените към жалбата, намира за установено следното от
фактическа страна:
Със Заявление, постъпило при О. у. на Област Бургас с вх. №
98-А-292/20.01.1998 г. В. Н. Б. поискал сезираният орган да постанови решение
по чл. 2 ал. 1 т. 1, във вр. с чл. 6 ал. 3 от ЗОСОИ. След разглеждане на преписката, с
Решение № РД-07-114/30.06.1998 г. О. у. на Област Бургас признал правото на
собственост на В. Н. Б. за обезщетяване в съсобственост в идеални части върху
терена на държавен недвижим имот в гр. Сливен, парцел III в кв. 139 по плана на града, съответстващи на стойността на 222 кв.м.
дворно място от бивш имот пл. № 4672, сгради, описани в акт за държавна
собственост № 33/11.11.1949 г. и движими вещи по
приложен протокол – опис. Решението влязло в законна сила и със Заповед №
РД-06-37/13.11.1998 г. О. у. на Област Бургас възложил изготвянето на
експертиза на действителната пазарна цена на недвижим имот – държавна
собственост в гр. Сливен – незастроен терен, представляващ парцел III в кв. 139
по плана на града; оценка на действителната пазарна цена към 21.11.1997 г. на
недвижим имот в гр. Сливен, представляващ част от бивш имот пл. № 4672 с площ
222 кв.м., одържавен на основание Закона за едрата градска покрита недвижима
собственост (акт за държавна собственост № 33/11.11.1949
г.); оценка на действителната пазарна цена към 21.11.1997 г. на сгради, служещи
за хотел, ресторант и магазини, описани в акт за държавна собственост № 33/11.11.1949 г., сградите в момента не съществуват; оценка на
действителната пазарна цена към 21.11.1997 г. на движими вещи, описани в
приложения към преписката протокол – опис; да се определи квотата на
съсобственост на молителя в парцел III в кв. 139 по плана на града в идеални
части, като съотношение между сбора от действителната пазарна цена на имотите
по т. 2.3 и 4 и действителната пазарна цена на имота по т. 1, съобразно Решение
№ РД-07-114/30.06.1998 г. На 18.12.1998 г. била изготвена възложената експертна
оценка, като върху заглавната страница на същата е положен печат с надпис „О.
у.“ и вписване на ръка „Да“, както и подпис. Съгласно тази оценка, е определен
следният размер на обезщетението: а) Квота на съсобственост в парцел III в кв.
139 по плана на гр. Сливен на В. Н. Б. – 100 % идеални части от държавната част
на парцел III в кв. 139 – 1 685 кв.м. и б) Размер на компенсаторните
записи за останалата част от одържавения имот и движими вещи с Акт за държавна
собственост № 33/11.11.1949 г. на В. Н. Б. –
68 000 000 лв. (шестдесет и осем милиона). Оценката била връчена на Б.
на 05.04.1999 г. и като необжалвана, влязла в законна сила, като въз основа на
същата, съгласно данните в преписката В. Б. получил временни удостоверения на
стойност 68 000 000 лв.
Съгласно приложеното Удостоверение за наследници № 001685/13.10.2010 г., наследници на В. Б.
са В.В.Б. – А. и М.В.Б. – М., д..
През 2017 г. В.Б. – А. и М.Б. – М. завели в Районен съд Сливен иск срещу
Община Сливен за допускане до делба на имот с идентификатор 67338.534.60, находящ се в гр. Сливен – ЦГЧ (стар кв. 139, УПИ III). В образуваното гр.д. № 5740/2016 г. Районен съд Сливен се произнесъл с
Решение № 669/27.07.2017 г., с което отхвърлил иска като неоснователен и
недоказан. Съобразно мотивите в този съдебен акт, положените подпис, печат и
резолюция на експертната оценка не представляват индивидуален административен
акт по смисъла на чл. 21 от АПК:, още повече, че липсва дата на издаване,
адресат на акта, както и срок, в който актът може да се обжалва. Съдът е приел
в тази връзка, че фактическият състав, от който настъпва придобиването на
идеални части от правото на собственост върху обектите, изградени върху
одържавени недвижими имоти, които не могат да бъдат върнати реално по смисъла
на чл. 2 ал. 1 от ЗОСОИ приключва с издаването на заповед по чл. 6 ал. 5 от
ЗОСОИ, с която компетентният административен орган по чл. 6 ал. 1 от ЗОСОИ
утвърждава направената оценка и определя квотите в съсобствеността. Решението
на Районния съд е било оставено в сила (с идентични мотиви) с Решение №
188/07.11.2017 г., постановено по гр.д. № 430/2017 г. по описа на Окръжен съд
Сливен. Съгласно втория съдебен акт, „в случая процедурата по обезщетение не е
приключила с влязла в сила заповед на Областния управител на Бургаска област по
смисъла на чл. 6 ал. 5 от ЗОСОИ, поради което не е завършен фактическия състав
по обезщетяване по реда на чл. 6 от ЗОСОИ.
На 18.10.2018 г. В.Б. – А. и М.Б. – М. подали Искане вх. № 0А 21-03531, в
което, позовавайки се на двете съдебни решения, заявили молба за издаване на
заповед по чл. 6 ал. 5 от ЗОСОИ. Към това искане двете съдебни решения, както и
Определение № 416/24.07.2018 г. на ВКС, постановено по гр.д. № 369/2018 г. не
са били представени.
По горното искане с писмо изх. № ОА 21-03786/08.11.2018 г. О. у. на Област
Сливен уведомил молителите, че утвърждаването на направените оценки и
установените квоти е ставало с полагане на подпис на О. у. и в случая оценката
е процедирана по реда на чл. 6 ал. 7, 8 и 9 от ЗОСОИ,
което означава, че същата е утвърдена. Молителите са уведомени още, че ако
считат непроизнасянето на О. у. за мълчалив отказ, то правото на оспорване на
такъв и съответното искане за издаване на заповед като процесуално право е пруклудирано с изтичането на сроковете по чл. 22 от ЗАП,
съответно чл. 84 ал. 2 от АПК.
Жалбата срещу това писмо е постъпила в настоящия съд, чрез О. у. на Област
Сливен, на 22.11.2018 г.
При преценка на горните писмени доказателства и съдържанието на оспорения
акт, настоящата съдебна инстанция намира, че в същия е обективиран
отказ за произнасяне по същество по заявено от жалбоподателите искане за
издаване на заповед по чл. 6 ал. 5 от ЗОСОИ. Процесуалният ред за разглеждане
на настоящата жалба е по чл. 197 и сл. от АПК. Жалбата е процесуално допустима,
като подадена в срока по чл. 197 от АПК и разгледана по същество се преценява
като основателна, при следните съображения:
Видно е от административната преписка, че през периода 1998 – 1999 г. е
проведена процедура по обезщетяване по реда на чл. 6 от ЗОСОИ, приключила с
Експертна оценка по чл. 6 ал. 4 от ЗОСОИ, връчена на нейния адресат В. Б. на
05.04.1999 г. Съгласно разпоредбата на чл. 6 ал. 5 от ЗОСОИ в редакцията,
действаща към този период (обн. ДВ, бр. 12/1999 г.),
направените оценки и установените квоти се утвърждават от съответния министър,
ръководител на ведомство или О. у. и се съобщават на предявилите исканията в
седемдневен срок от утвърждаването им по реда на ГПК. В разглеждания случай по
делото са представени писмени доказателства, които оспорващите не са
представили пред административния орган – О. у. на Област Сливен, с които
същият да се съобрази при разглеждане на искането. Това са цитираните по – горе
две съдебни решения, в които е прието, че фактическия състав по чл. 6 от ЗОСОИ
не е завършен, доколкото няма издадена заповед по чл. 6 ал. 5 от ЗОСОИ. Същите
се ползват със сила на пресъдено нещо между страните,
но не са били известни на сезирания административен орган – О. у. на Област
Сливен, за да бъдат съобразени от същия за произнасяне по искане вх. № ОА
21-03531/18.10.2018 г., с разглеждането му по същество. Оспореното писмо е
постановено при непълнота на доказателствата, което е станало пречка за
произнасяне по същество по постъпилото искане с постановяване на
административен акт, отказ за издаване на такъв или оставяне без разглеждане на
искането като недопустимо.
При изложените съображения настоящата съдебна инстанция приема, че е Писмо
изх. № ОА 21-03786/08.11.2018 г. на О. у. на Област Сливен, обективиращо
отказ за произнасяне по същество по отправено Искане вх. № ОА
21-03531/18.10.2018 г. следва да се
отмени. Преписката следва да бъде изпратена на административния орган в нейната
цялост, в т.ч. Решение № 669/27.07.2017 г. по гр.д. № 5740/2016 г. по описа на
Районен съд Сливен, Решение № 188/07.11.2017 г. по гр.д. № 430/2017 г. по описа
на Окръжен съд Сливен и Определение № 416/24.07.2018 г. по гр.д. № 369/2018 г. по
описа на Върховен касационен съд на РБългария за
произнасяне по същество по подаденото от В.В.Б. – А.
и М.В.Б. – М. искане вх. № ОА
21-03531/18.10.2018 г.
Водим от горното и на основание чл. 200 от АПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ Писмо изх. № ОА 21-03786/08.11.2018 г. на О. у. на Област Сливен,
обективиращо отказ за произнасяне по същество по
отправено от В.В.Б. – А. и М.В.Б. – М. искане вх. № ОА 21-03531/18.10.2018 г.
ИЗПРАЩА преписката
на О. у. на Област Сливен за произнасяне по същество по подадено от В.В.Б. – А. и М.В.Б. – М. искане вх. № ОА 21-03531/18.10.2018
г.
Определението може да бъде обжалвано с частна жалба пред Върховния
административен съд на РБългария в 7 – дневен срок от
съобщаването му на страните.
Препис от настоящото Определение да се изпрати на оспорващите и административния орган О. у. на Област Сливен.
Административен
съдия: