Решение по КНАХД №1432/2025 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на глава дванадесета от АПК, във вр. с чл.63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба от К. П. Ч. от [населено място], [улица], подадена чрез адв. Г. Г., с посочен съдебен адрес: [населено място], [улица], против Решение №17/11.06.2025г., постановено по АНД №1/2025г. по описа на Районен съд – Ивайловград.

Решението се обжалва с оплаквания за неправилност, поради допуснато нарушение на материалния и процесуалния закон. Твърди се, че съдът не направил правилна и обективна преценка на доказателствения материал по делото, поради което достигнал до извода, че твърдяното нарушение било извършено от жалбоподателя. Сочи се, че при издаване на обжалваното НП от страна на административнонаказващия орган били допуснати нарушения на материалния закон, както и съществени процесуални нарушения, които били основания за отмяна. На лицето било вменено нарушение по чл. 96, ал. 4 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия (ЗОБВВПИ). Твърди се, че били налице няколко състава на това нарушение, които се различавали по отношение на изпълнителното деяние. Сочи се кога можело да бъде извършено нарушение по чл. 96, ал. 4 от ЗОБВВПИ като се твърди, че от обстоятелствената част на АУАН и НП не ставало ясно коя точно хипотеза от визираните в нормата се вменява във вина на жалбоподателя. Правната квалификация на нарушението също не била посочена с конкретната хипотеза на разпоредбата на чл. 96, ал. 4 от ЗОБВВПИ. Поради това АУАН бил издаден в нарушение на чл. 42, ал. 1, т. 4 и т. 5 от ЗАНН, а НП – в нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 от ЗАНН.

По изложените съображения се претендира отмяна на съдебното решение и на наказателното постановление.

Ответникът по делото, Началник на Районно управление (РУ) Ивайловград, не изразява становище по касационната жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково счита жалбата за неоснователна. Предлага решението да бъде оставено в сила.

Административен съд – Хасково, след проверка на оспореното решение във връзка с изложените в жалбата оплаквания, както и по реда на чл.218, ал.2 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното решение Районен съд – Ивайловград е потвърдил НП №276ЗОБВВПИ-3/2024г. от 09.12.2024г., издадено от Началник на РУ Ивайловград, с което, за нарушение на чл.96, ал.4 от ЗОБВВПИ и на основание чл. 190, ал. 1 от ЗОБВВПИ, на К. П. Ч. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 500 лева.

За да постанови решението си, районният съд е посочил най-напред, че при състaвянето на АУАН и издаването на НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да опорочават административнонаказателното производство по реализиране на отговорността на жалбоподателя. Приел е за доказано по безспорен начин, че санкционираното лице е извършило описаното в АУАН и НП нарушение, поради което правилно била ангажирана административно-наказателната му отговорност. Наред с горното, съдът е счел, че наложеното наказание е правилно определено.

Настоящата инстанция споделя изводите на районния съд за потвърждаване на НП.

Решението е постановено след изясняване на фактическата обстановка по случая, като относимите факти са възприети въз основа на допустими доказателствени средства, събрани по изискуемия процесуален ред. Фактическите и правните изводи са направени след съвкупна преценка и анализ на събраните по делото доказателства.

Съгласно разпоредбата на чл. 96, ал. 4 от ЗОБВВПИ, лицата, получили разрешение за носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях за ловни или спортни цели, пренасят огнестрелното оръжие без поставени в него или в зарядното устройство боеприпаси, а барута и капсулите по чл. 6, ал. 5, т. 1 и 2 – разделно. Оръжието се пренася в затворен транспортен куфар. Дългоцевното оръжие може да се пренася и в калъф със заключващо устройство на спусъка.

Разпоредбата на чл. 96, ал. 4 от ЗОБВВПИ е пределно ясна и всяко отклонение от предвидените в нея императивни задължения за пренасяне на огнестрелното оръжие, боеприпасите за него, барута и капсулите по чл. 6, ал. 5, е основание за ангажиране на административнонаказателна отговорност на основание чл. 190, ал.1 от ЗОБВВПИ. Следва също да се отбележи, че доколкото обществените отношения, които регулира ЗОБВВПИ, са от особена значимост, касаторът, като лице, боравещо с огнестрелно оръжие, следва да знае и съблюдава правилата за носене и употреба на оръжието, уредени в ЗОБВВПИ.

От доказателствата по делото се установява, а и не е било спорно, че К. П. Ч. притежава огнестрелно оръжие - ловно дългоцевно огнестрелно оръжие марка ********, калибър ***, сер.№**********, като има издадено разрешение за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие и боеприпаси №***********, издадено от РУ Ивайловград. Установява се също, че на посочената в АУАН и в НП дата К. П. Ч. е пътувал в МПС, което е било спряно за проверка в [населено място], като е пренасял огнестрелното оръжие с поставено зарядно устройство с 4 бр. боеприпаси, налентовани на него, извън калъф, без поставено заключващо устройство на спусъка. Правилно районният съд е посочил, че актосъставителят е описал коректно фактическата обстановка, а именно – че оръжието се е намирало в товарния отсек на МПС, където, при извършване на проверката, е било разпоредено на лицето да го остави и където е установено при пристигане на служителите от РУ Ивайловград.

Касационната инстанция изцяло споделя извода на районния съд, че касаторът е осъществил от обективна и субективна страна вмененото му нарушение по чл. 96, ал. 4 от ЗОБВВПИ, за което правилно е наказан на основание чл. 190, ал. 1 от ЗОБВВПИ.

Неоснователни са наведените в касационната жалба оплаквания, че АУАН бил издаден в нарушение на чл. 42, ал. 1, т. 4 и т. 5 ЗАНН, а НП – в нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 ЗАНН. Съставеният в случая АУАН отговаря на изискванията на чл.42 от ЗАНН, а НП – на изискванията на чл.57 от ЗАНН. Както в АУАН, така и в НП е направено достатъчно подробно и ясно описание на нарушението и фактическите обстоятелства, при които то е извършено, поради което липсва неяснота относно вмененото на лицето нарушение, съответно не е засегнато по никакъв начин правото му да организира и осъществи защитата си в пълен обем. Налице е и пълно съответствие между описанието на нарушението от фактическа страна и неспазената законова разпоредба, а приложената от административно - наказващия орган санкционна норма съответства на установеното нарушение.

Предвид горното, настоящата инстанция намира, че нарушението е безспорно доказано от представените по делото доказателства. Касационната инстанция изцяло споделя изводите на районния съд в тази насока, като препраща към мотивите на същия, на основание чл. 221, ал. 2 от АПК.

По изложените съображения обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл.1 от АПК, съдът

 

РЕШИ:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №17/11.06.2025г., постановено по АНД №1/2025г. по описа на Районен съд – Ивайловград.

Решението е окончателно.