О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№………./........ 05.2019 г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно
заседание на тринадесети май през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИН
МАРИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА СТОЯНОВА
ЕЛИНА КАРАГЬОЗОВА
като разгледа
докладваното от съдия Карагьозова
въззивно частно търговско дело № 626 по описа за 2019
година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274 от ГПК.
Производството е образувано по частна жалба №20900/21.03.2019г., уточнена с
молба №26009/09.04.2019г., на „Профи Кредит България” ЕООД, гр. София против
Разпореждане № 8489/25.02.2019 г. на ВРС
по ч.гр.д. № 1170/2019 г. по описа на същия съд, в частта в която е отхвърлено
заявление с вх. № 6031/25.01.2019 г., подадено от „Профи Кредит България“ ЕООД, гр. София, за издаване на заповед
за изпълнение срещу Й.П.М. с ЕГН ********** от гр.Варна, за сумата от 1035.46
лева, представляваща възнаграждение за закупен допълнителен пакет услуги по
Договор за потребителски кредит № **********/16.10.2017г.
Жалбоподателят счита разпореждането за незаконосъобразно. Навежда
твърдения, че в производството по чл. 410 от ГПК съдът не проверява дали
вземането съществува. Производството по чл. 410 от ГПК е строго формално.
Заявителят може да приложи доказателства, установяващи вземането, но не е
задължен, тъй като целта на производството е да се провери спорния му характер.
Споровете по обективираните в заявлението материални субективни права,
включително по отношение на отказаните за присъждане суми за пакет услуги,
следва да се разрешат в исков процес. Съдът неправилно е преценявал нищожност
на клаузи, както и неравноправност на такива, като е отказал издаване на
Заповед за изпълнение на осн. чл. 10а ал.2 от ЗПК при наличие на отрицателна
предпоставка по чл. 411 ал.2 от ГПК, каквато възможност няма, тъй като е от
компетентността на исковия съд в спорно състезателно производство според
практиката на ВКС и СЕС. Моли за отмяната на разпореждането му в атакуваната
част и издаване на заповед за изпълнение и за горната претенция.
За да се произнесе по същество на жалбата съдът констатира следното:
Производството по
ч.гр.д. № 1170/2019 г. на Районен съд Варна, е образувано по
заявление на „Профи Кредит България” ЕООД, за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК и
изпълнителен лист срещу длъжника Й.П.М. с ЕГН **********, за следните
суми: 900лв. – главница по договор за потребителски кредит
№ **********/16.10.2017г., 420.50лв. – договорно възнаграждение за периода
10.12.2017г. до 10.11.2019г.; 1035.46лв. – възнаграждение за закупен
допълнителен пакет от услуги, 30лв.
– такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането, 6.70лв. – обезщетение
за забава за периода 11.12.2017г. до 27.02.2018г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението - 25.01.2019г.,
до окончателното погасяване на задължението.
Според съдържащото се в т.12 от заявлението описание на задължението за възнаграждение
за закупен допълнителен пакет услуги в размер на 1035.46 лева, страните по договора
за кредит са подписали споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни
услуги, по силата на което длъжникът дължи възнаграждение, което става
изискуемо с подписването му. Според кредитора страните са се съгласили
задължението да се разсрочи за срока на договора на равни месечни вноски,
платими на падежа на анюитетите.
В уточнителна молба вх. № 12212/18.02.2019 г. кредиторът е уточнил, че
сключването на това споразумение е опционално и зависи от волята на потребителя,
както и от желанието му искането за кредит да бъде разгледано в най-кратки
срокове, желание да има възможност да отлага плащане на вноски, да намалява
размера на месечните вноски, да променя датата на падеж и да получава лесно
допълнителни парични суми.
Частната жалба е подадена в законоустановения
срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и от легитимирано лице, при
наличие на правен интерес от обжалване, поради което се явява процесуално
допустима.
Разгледана по същество частната жалба е неоснователна, като съображенията
за това са следните:
Заповедното производство е уредено като строго формално, като редовността
на заявлението от външна страна е абсолютна процесуална предпоставка за
издаване на заповед за изпълнение. Според приложимата редакция на разпоредбата
на чл. 410, ал. 2 ГПК заявлението следва да отговаря на изискванията за
редовност на исковата молба. Поради отсъствие на нормативно изискване да се
представят доказателства за вземането, в заявлението недвусмислено претенцията
следва да е конкретизирана по основание и размер. Следователно заявителят
следва да посочи всички обстоятелства, касаещи индивидуализацията на вземането
и в частност неговото възникване, съществуване и изискуемост. Целта на
производството не е установяване на самото вземане, а единствено проверка дали
същото е спорно, поради което изискването за неговата индивидуализация е от
съществено значение за защитата на длъжника, който въз основа на конкретно
изложените в заявлението факти следва да прецени дали да оспори вземането.
В настоящия случай правилно е преценено
от заповедния съд, че досежно претендираната сума в размер на 1035.46 лева отсъства надлежна индивидуализация по компоненти и резонно е дадено
указание за отстраняване на нередовности.
С уточнителната молба нередовностите не са
отстранени, особено по отношение на начина на формиране на пакета от услуги. Не
са наведени твърдения относно алгоритъма за калкулиране на сумата, защото
липсва конкретизация по пера за размера на възнаграждението за всяка от
услугите, предмет на уговорка по допълнителното споразумение. Отсъстват и
твърдения дали услугите са реално предоставени, кога и какви фактическите
действия е извършил кредиторът в изпълнение на договора, т.е. дали кредиторът е
изправен. Заявено е, че зависи от волята на потребителя и от желанието му да
има възможност да отлага плащане, намалява размер на месечни вноски, бързо да получава
допълнителни суми, но не става ясно за кои от тези услуги потребителят е заявил
желание, респективно е получил насрещна престация.
По изложените съображения съставът на въззивния съд приема, че в
нередовната му част заявлението подлежи на отхвърляне.
Като е достигнал
до идентичен краен извод, първостепенният съд е постановил законосъобразен и
правилен акт, който следва да бъде потвърден.
По изложените съображения съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 8489/25.02.2019 г.
на ВРС по ч.гр.д. № 1170/2019 г. по описа на същия съд, в частта в която е
отхвърлено заявление с вх. № 6031/25.01.2019 г., подадено от „Профи Кредит България“ ЕООД, гр. София, за издаване на заповед
за изпълнение срещу Й.П.М. с ЕГН ********** от гр.Варна, за сумата от 1035.46
лева, представляваща възнаграждение за закупен допълнителен пакет услуги по
Договор за потребителски кредит №
**********/16.10.2017г.
В останалата му
отхвърлителна част разпореждането не е обжалвано и е влязло в сила.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.