№ 16955
гр. София, 19.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ИВ. ПОПОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ Гражданско
дело № 20231110111271 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на /фирма/ срещу Р. Г. А., с която са
предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове за установяване дължимостта на вземанията,
за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.
гр. д. № 41473/2022г. на СРС, 40-ти състав, а именно: 1046,49лв. - цена на доставена
топлинна енергия за периода 01.05.2019г.-30.04.2021г., ведно със законната лихва от
29.07.2022г. до изплащане на вземането, 147,64лв. - мораторна лихва върху главницата за
топлинна енергия за периода 16.10.2020г.-19.07.2022г., 46,15лв. - цена на извършена услуга
дялово разпределение за периода 01.06.2019г.-30.04.2021г., ведно със законната лихва от
29.07.2022г. до изплащане на вземането, и 9,50лв. - мораторна лихва върху главницата за
дялово разпределение за периода 31.07.2019г.-19.07.2022г.
Ищецът твърди, че между него и ответника е възникнало облигационно
правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия при общи условия, чиито
клаузи са обвързали абонатите на топлопреносното предприятие без да е необходимо
изричното им приемане. Поддържа, че е доставил до процесния имот, находящ се в
/населено място/, аб. № ********, топлинна енергия на претендираната стойност, която не е
заплатена. Посочва, че ответникът дължи и заплащане на цената за извършване на услугата
дялово разпределение в етажната собственост, както и лихва за забава върху главните
вземания.
Съобразно изложеното, моли за уважаване на предявените искове.
Ответникът, чрез назначения му по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител, е
подал отговор на исковата молба в законоустановения срок, с който оспорва исковете по
основание и размер. Прави възражение за погасяване на вземанията до 20.07.2022г. по
давност. Счита, че не се дължат суми за дялово разпределение. Поддържа, че ОУ към
договора за доставка на топлинна енергия са неравноправни и нищожни. Оспорва да се
дължат суми за топлинна енергия за подгряване на вода, като твърди, че няма данни за броя
на живущите лица в имота. Твърди, че ответникът не е поставян в забава, за да дължи
мораторна лихва.
Съобразно изложеното, моли за отхвърляне на предявените искове.
1
Третото лице – помагач – /фирма/ не изразява становище.
Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност и обсъди доводите на страните, намира следното:
Предявени са за разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК положителни
установителни искове с правно основание с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл.
86, ал. 1 ЗЗД.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ „клиенти на топлинна енергия“ са всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. Според задължителните
разяснения, дадени в т. 1 на ТР № 2/17.05.2018г. по тълк. дело № 2/2017г. на ОСГК на ВКС,
собствениците, респективно бившите съпрузи като съсобственици, или титулярите на
ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, дължат цената на
доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на Закона за
енергетиката в хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по
силата на договорно правоотношение, освен ако между ползвателя на договорно основание
и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за
битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят като клиент на
топлинна енергия за битови нужди дължи цената й. Предоставяйки съгласието си за
топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на
ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са
адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното
предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по
продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на
топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената
топлинна енергия. Писмената форма на договора не е форма за действителност, а форма за
доказване.
По делото е представен нотариален акт за покупко-продажба от 15.05.1998г.,
съгласно който ответникът Р. А. закупува апартамент № 75Б, находящ се в /населено място/,
състоящ се от стая, кухня и сервизни помещения, застроен на 43,89 кв. м. Представено е
удостоверение от 06.11.2012г., издадено от ГИС – София, съгласно което стар адрес
/населено място/, е идентичен с настоящ адрес /населено място/. Видно от представените
фактури, съобщения към фактури и отчети, ответникът Р. А. фигурира като потребител за
недвижим имот, находящ се в /населено място/, за който е открит абонатен № ********. В
приложения списък на етажните собственици по протокол от проведено ОС на ЕС същият
отново фигурира като потребител за имота, за който е открит абонатен № ********, като е
положен и подпис, който не е оспорен. Представен е протокол за реално извършен отчет /л.
107/ на 18.06.2021г., в който Р. А. е посочена като клиент на имот с адрес гр. София,
/населено място/, абонатен № ********, партида № 2. Този протокол е подписан на мястото
за клиент, като подписът не е оспорен, поради което съдът следва да приеме на основание
чл. 180 ГПК, че изявлението принадлежи на лицето, което се сочи за негов автор, а именно
Р. А.. При съвкупната преценка на тези доказателства, съдът намира, че може да се изгради
извод, че ответникът се явява клиент и потребител на топлинна енергия за този имот с
посочения абонатен номер и следва да отговаря за стойността на потребената топлоенергия,
като изявлението му върху протокола за отчет следва да се тълкува като извънсъдебно
признание на този факт.
От допуснатата, изслушана и приета по делото съдебно-техническа експертиза, която
съдът кредитира като обективно и компетентно дадена, и от представените от вещото лице в
откритото съдебно заседание документи се установява, че процесният имот е с обща
кубатура от 247,4 куб. м., като същият е бил разделен на две партиди. Партида № 1 е с
кубатура 146,843 куб. м., а партида № 2 с кубатура 100,503 куб. м., като само партида № 2 е с
титуляр Р. А.. В проведеното открито съдебно заседание вещото лице заяви, че даденото
заключение се отнася само за партида № 2, която се води на ответника, а не и за партида №
1. В имота на ответника през процесния период е имало 2бр. отоплителни тела, щранг –
2
лира в банята и един водомер за топла вода, като на двата броя отплителни тела са били
поставени ИРРО, като тези обстоятелства са видни и от протокола за реално извършен
отчет. Вещото лице разяснява, че поради неосигурен достъп за отчет на измервателните
уреди за сезон 2019/2020г. е начислена топлоенергия за отопление на база екстраполация по
максималния специфичен разход на сградата съгласно т.6.5 от приложението към чл. 61, ал.
1 от Наредба № Е-РД-04-1 (Наредбата). Съдът намира, че по делото е представен протокол
на л. 106, от който се установява, че действително след края на отоплителния сезон на две
дати са извършени отчитания на уредите, като за процесния имот не е осигурен достъп на
нито една от тях. Ето защо, правилно е намерила приложение хипотезата на база
екстраполация. Топлата вода за този отоплителен сезон поради неосигурен достъп е
начислена прогнозно според експертното заключение. Видно от изравнителната сметка /л.
104/, начисленото количество топла вода за целия отоплителен сезон е 8,430 куб. м. Съдът
намира, че доколкото не е бил осигурен достъп за отчет, приложение е следвало да намери
хипотезата на чл. 69, ал. 2, т. 2 от Наредбата, предвиждаща, че нормата за разход на
потребление на гореща вода е от 140 л на обитател за едно денонощие, когато не е осигурен
достъп за отчитане, което за един потребител се равнява по 4,2 куб. м. месечно. В случая
обаче, приложеният от дружеството вариант е по-благоприятен за потребителя, тъй като за
целия отоплителен сезон от 12 месеца са му начислени общо 8,430 куб. м. Съдът намира, че
макар и неправилно приложен, доколкото е по-благоприятен за потребителя, именно този
вариант следва да бъде релевантен. За сезон 2020/2021г. начислената топлоенергия е в
резултат на реално извършено отчитане, което се установява от приложения протокол за
отчет, като топлоенергия за БГВ не е била начислена, тъй като отчетът е бил нулев. За целия
процесен период е начислявана и топлинна енергия, отдадена от щранг-лирата в банята,
която по същността си е отоплително тяло, и такава, отдадена от сградната инсталация, по
предвидените в Наредбата формули. Експертът дава заключение, че стойността на
начислената топлинна енергия за целия процесен период възлиза общо на 1046,52лв., като
съдът приема, че е доставена топлинна енергия на тази стойност. Доколкото обаче ищецът
претендира сума в по-нисък размер от 1046,49лв., при действащия в гражданския процес
принцип на диспозитивното начало следва да се ограничи до заявения размер.
Съдът намира възражението на ответника за нищожност на всички клаузи на ОУ към
договора за неоснователно, тъй като същото е изцяло бланкетно и не са изложени конкретни
доводи относно отделните клаузи и в какво се изразява тяхната неравноправност, като при
извършената служебна проверка съдът не открива такава неравноправност.
Ответникът своевременно е направил възражение за изтекла погасителна давност за
вземанията, което се явява частично основателно. Задълженията за заплащане цената на
топлина енергия представляват „периодични плащания“ по смисъла на чл. 111, б. „в“ ЗЗД
(ТР № 3/2011г. по тълк. дело № 3/2011г., ОСГТК на ВКС), тъй като се характеризират с
изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари, имащи един правопораждащ
факт, чийто падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а
размерите на плащанията са изначално определени или определяеми, поради което се
погасяват с тригодишна давност. Заявлението за издаване на заповедта за изпълнение,
откогато се счита предявен искът съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК и откогато се счита прекъсната
давността съгласно чл. 116, б. „б“ ЗЗД, е подадено на 29.07.2022г. Следователно, всички
вземания, чиято изискуемост е настъпила преди 29.07.2019г., са погасени по давност.
През процесния период в отношенията между страните са действали общите условия,
одобрени с Решение на КЕВР от 27.06.2016г. Съгласно чл. 33, ал. 1 от тях, клиентите са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 и ал. 2 в
45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. От това следва, че денят на
изпълнение на задължението за плащане на цената на топлоенергията е определен и с
настъпването му задълженията стават изискуеми. От този момент започва да тече и
давността за тях съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД. Предвид това, погасени по давност се явяват
само вземанията за топлинна енергия за м.05.2019г., тъй като тяхната изискуемост е
настъпила преди 29.07.2019г. На всички останали вземания изискуемостта настъпва след
3
тази дата (за м.06.2019г. настъпва през м.08.2019г.). Размерът на задълженията за
м.05.2019г. възлиза на 12,98лв., видно от експертното заключение.
По изложените съображения, съдът намира, че предявеният иск за главницата за
топлинна енергия се явява основателен за сумата от 1033,51лв. и за периода м.06.2019г.-
м.04.2021г., а за разликата над този размер до пълния предявен от 1046,49лв., възлизаща на
12,98лв., и за м.05.2019г. подлежи на отхвърляне.
Ответникът, чиято е доказателствената тежест, не твърди и доказва да е погасил
дължимите и необхванати от погасителната давност парични задължения, поради което е
изпаднал в забава и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД дължи законна лихва за тях. В ОУ е
посочен моментът на настъпване на изискуемостта /чл. 33, ал. 1/ и от деня, следващ деня на
падежа, се дължи мораторна лихва. На основание чл. 162 ГПК съдът, с помощта на интернет
калкулатор, намира, че мораторната лихва върху дължимата главница от 1033,51лв. възлиза
на сумата от 145,80лв. за периода 16.10.2020г.-19.07.2022г. Ето защо, този иск се явява
основателен до размер на сумата от 145,80лв., а за разликата до пълния предявен размер от
147,64лв. подлежи на отхвърляне.
По отношение иска за заплащане на услугата дялово разпределение:
Съгласно задължителните за страните общи условия към договора за продажба на
топлинна енергия, дяловото разпределение на топлинна енергия се извършва възмездно от
продавача по реда на чл. 61 и сл. от НТ или чрез възлагане на търговец, избран от клиентите
в СЕС. Клиентите заплащат на продавача (тоест на топлофикационното дружество)
стойността на услугата “дялово разпределение”, извършвана от избрания от тях
търговец.
По делото са представени протокол от проведено ОС на етажните собственици, на
което е взето решение за сключване на договор за извършване на услугата дялово
разпределение с третото лице - помагач. Представен е и договор за извършване на услугата.
Видно от представените отчети, съобщения и от експертното заключение по СТЕ, това
дружество е продължило да извършва услугата и към процесния период. В чл. 24 от
договора е предвидено, че същият се сключва за срок от една година, но в изр. 2 ясно е
посочено, че ако никоя от страните не предяви едномесечно писмено предизвестие за
прекратяването му, същият се счита за продължен. В случая няма доказателства за
отправяне на подобно предизвестие, поради което съдът намира, че същият е продължил
действието си автоматично за безсрочен период. Ето защо, ответникът дължи на продавача -
ищцовото дружество (съгласно изричната клауза от общите условия) и цената на тази
услуга. От събраните писмени доказателства /договор и счетоводно извлечение/ се
установява, че нейният размер за периода м.06.2019г.-м.04.2021г. възлиза на претендираната
сума от 46,15лв. Тези задължения не са обхванати от погасителна давност по изложените по-
горе съображения относно началния момент на давността. Ето защо, този иск се явява
изцяло основателен.
Акцесорната претенция за лихва за забава върху главницата за цената на услугата
дялово разпределение обаче подлежи на отхвърляне, тъй като не е доказана.
По разноските:
При този изход на спора, право на присъждане на сторените разноски имат и двете
страни съразмерно на уважената и отхвърлената част от исковете.
В заповедното производство ищецът е сторил разноски в размер на 75,00лв., от които
следва да му се присъдят 73,54лв.
В исковото производство ищецът е доказал разноски в размер на 75,00лв. за
държавна такса, 300лв. депозит за особен представител, 250лв. депозит за експертиза, като
претендира и юрк. възнаграждение, което съдът на основание чл. 78, ал. 8 ГПК определя на
100лв. От общия размер на разноските – 725,00лв., следва да му се присъдят 710,89лв.
Ответникът не е доказал направата на разноски в производството.
Воден от горното, съдът
4
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК
искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД от
/фирма/, ЕИК: ************, със седалище и адрес на управление /населено място/, срещу
Р. Г. А., ЕГН: **********, с адрес: /населено място/, че ответникът дължи на ищеца
следните суми, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
от ГПК по ч. гр. д. № 41473/2022г. на СРС, 40-ти състав, а именно: 1033,51лв. - цена на
доставена топлинна енергия за периода 01.06.2019г.-30.04.2021г. до имот, находящ се в
/населено място/, аб. № ********, ведно със законната лихва от 29.07.2022г. до изплащане
на вземането, 145,80лв. - мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода
16.10.2020г.-19.07.2022г., 46,15лв. - цена на извършена услуга дялово разпределение за
периода 01.06.2019г.-30.04.2021г., ведно със законната лихва от 29.07.2022г. до изплащане
на вземането, като ОТХВЪРЛЯ иска за главницата за топлинна енергия за разликата над
уважения размер от 1033,51лв. до пълния предявен от 1046,49лв. и за м.05.2019г., иска
за мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за разликата над уважения
размер от 145,80лв. до пълния предявен от 147,64лв. и изцяло иска за мораторна лихва
върху главицата за дялово разпределение в размер от 9,50лв. за периода 31.07.2019г.-
19.07.2022г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 Р. Г. А., ЕГН: **********, с адрес: /населено
място/, да заплати на /фирма/, ЕИК: ************, със седалище и адрес на управление:
/населено място/, сумата от 73,54лв. – разноски в заповедното производство и сумата от
710,89лв. – разноски в исковото производство.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице – помагач на страната на
ищеца - /фирма/.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5