РЕШЕНИЕ
№ 596
гр. Бургас, 19.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:ДИАНА ИВ. АСЕНИКОВА
ЛЕФТЕРОВА
при участието на секретаря МАРИЯ АП. МИЛЕВА
като разгледа докладваното от ДИАНА ИВ. АСЕНИКОВА ЛЕФТЕРОВА
Гражданско дело № 20242120102720 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на „ЕДЕРИСЕЛ
БИЛДИНГ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Севлиево, ул. „Стефан Пешев“ № 1, представлявано от управителя К.М.К.,
против „КРУПАЛ КЪНСТРАКШЪН“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Бургас, Южна промишлена зона, ул.
„Комлушка низина“ п.к. 17, представлявано от Г.А.К., за ОСЪЖДАНЕ на
ответника да заплати на ищеца сумата от 9174, 19 лева с ДДС,
представляваща незаплатен остатък от възнаграждение по сключен между
страните Договор за изработка № 22015/09.05.2022 г., за което е издадена
фактура № 82/29.05.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата от
подаване на исковата молба на 08.01.2024 г. до окончателното изплащане.
Претендират се и разноските, направени в настоящото производство и в
производството по ч. гр. д. № 1321/2023 г. по описа на РС – Севлиево.
В исковата молба са изложени твърдения, че повод поддържани между
страните търговски взаимоотношения на 09.05.2022 г. между тях бил сключен
Договор № 22015/09.05.2022 г., по силата на който ищецът следвало да
изпълни СМР за обект: „ЖИЛИЩЕН КОМПЛЕКС С ПЕТ ЕТАЖНИ
ЖИЛИЩНИ СГРАДИ, МАГАЗИНИ И ПОДЗЕМНИ ГАРАЖИ С КК ДО 15м в
УПИ 1-1086 за жилищно строителство, офиси, подземни гаражи, гаражи и
трафопост“, кв. 21, местност „НПЗ – Х.“, район „Л.“, град С., ПИ с
идентификатор 68134.903.3255 по кадастралната карта на град С., по който
1
проект възложител бил ответникът. Твърди се, че във връзка с извършените
СМР за гореописания обект били издадени фактура № 29/01.11.2022 г.,
фактура № 49/23.12.2022 г., фактура №53/09.01.2023 г., фактура №
64/01,03.2023 г., фактура № 68/22.03.2023 г., фактура № 76/02.05.2023 г. и
фактура № 82/29.05.2023 г., които били приети от ответника. Последната
фактура № 82/29.05.2023 г. била на стойност 19 570, 46 лева, като част от
сумата в размер на 9174, 19 лева към настоящия момент все още не е
заплатена, а съгласно чл. 4.4 от гореописания Договор е следвало да бъде
заплатена в 7-дневен срок от издаване на фактурата. На 03.10.2023 г. ищецът
изпратил до ответника чрез „телепоща“ покана, получена от ответника, за
заплащане на сумата в 3-дневен срок, но и към момента същата не е
заплатена. Поради това ищецът внесъл в РС – Севлиево искане за допускане
на обезпечение на бъдещ иск чрез допускане на следната обезпечителна мярка
„запор на банкови сметки“ на ответника, по повод на което било образувано
ч.гр.д. № 1321/2023 г. по описа на РС – Севлиево.
В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от
ответника. Твърди, че ищецът трайно не е изпълнявал договорните си
задължения, като е дължал и дължи неустойки в размер надхвърлящ размера
на претенцията му, поради което заявява, че прави изявления за прихващане.
Сочи, че процесната фактура се издава по приемо-предавателен протокол от
26.05.2023 г. Отбелязва, че в т. 4 от представения договор е уредена
процедурата за плащане между страните, както следва: т. 4.1. е посочено, че
първото условие за плащане е съставяне на акт 19 от ищеца при спазване на
изискванията на Приложение № 1; в т. 4.2. от договора е предвидено, че
представените документи се одобряват в 10 дневен срок от ответника; в т. 4.3.
е предвидено, че ответникът има право да прави корекции в представените
протоколи, актове и КСС.
С определение от 14.08.2024 г. не е прието направеното с отговора на
исковата молба възражение на ответника за прихващане с вземания за
неустойки поради договорно неизпълнение в размер, надхвърлящ исковата
претенция, тъй като процесуалното действие по подаване на възражение за
прихващане е било нередовно поради липса на надлежна индивидуализация
на вземането на ответника по основание и размер чрез посочване на конкретно
договорно основание за дължимостта му и обстоятелствата, на които се
основава, като в указания едноседмичен срок, а и към момента ответникът не
е изпълнил дадените от съда на основание чл. 101, ал. 2 ГПК вр. чл. 103, ал. 1
ЗЗД указания, поради което на основание чл. 101, ал. 3 ГПК процесуалното
действие по подаване на възражение за прихващане следва да се смята за
неизвършено в срока за отговора на исковата молба.
С молба от 10.09.2024 г. ищецът уточнява, че дейностите по фактура №
82/29.05.2023г са: монтаж вертикална фасада клинкер по приемо-
предавателен протокол - 453.02 кв.м х 36.00 лева /40% от единичната цена/
или сума в размер на 16 308.72 лева без ДДС, а с ДДС – 19 570.46 лева. В
посочената сума от 16 308.72 лева била включена и 5% гаранционна сума по
2
договора в размер на 815.28 лева. Поддържа се, че съгласно двустранно
подписаният между страните Протокол от 26.05.2023 г. /описан в процесната
фактура/ СМР по процесната фактура са изработени и приети от Възложителя.
В същия било посочено, че е извършен 40% от монтаж на облицовка, тъй като
другите 60 % били извършени преди това. Поради това посочената в
процесната фактура единичната цена от 36 лева е за 40% от договорената
такава. Сочи се, че съгласно приложената Оферта КСС единичната цена за
монтаж на вентилируема фасада с клинкер е 90 лева. Твърди се, че към
момента на предявяване на исковата молба всички договорени СМР на обекта
са точно изпълнени. От страните по договора не са извършвани корекции на
протоколи, нито на актове за КСС. Извършвани са прихващания между
страните съгласно Протокол за прихващане от 09.03.2023 г. и кредитно
известие от 02.05.2023 г., но те касаят различни фактури от процесната.
С молба от 07.10.2024 г. ответникът поддържа, че не са били налице
условията по чл. 4.5 от Договора от 09.05.2022 г. за освобождаване на
гаранционната сума – окончателно приключване на всички дейности и
приемането им с изричен протокол по реда на т. 4.6. от договора. Отбелязва,
че съгласно чл. 3, ал. 3 от договора единичните цени не подлежат на промяна,
а чл. 4 предвижда изготвяне на акт обр. 19, а не протоколи. Оспорва, че е
приемал работата на ищеца с протокол от 26.05.2023 г. и че между страните е
имало уговорки за частично приемане на работата в някакви проценти. Счита,
че без приложение 1 и 2 няма договор, тъй като тези две приложения
определят цената и срока за извършване на СМР. Сочи, че в представените
документи стоят подписи на лица, които не представляват ответника.
В съдебно заседание на 06.11.2024 г. ищцовото дружество се
представлява от управителя К. и от пълномощника адвокат Б., които
поясняват и допълват исковата молба на основание чл. 143 ГПК. Уточнява се,
че остатъкът над претендираната сума до пълната сума, за която е издадена
процесната фактура от 29.05.2023 г., е била погасена от ответника чрез
плащане. Непогасена част от сумата по процесната фактура от 29.05.2023 г.,
която се претендира с исковата молба, включва и гаранционната сума от 815,
28 лева. Поддържа се, че тя е дължима на основание чл. 4, т. 5 от Договора,
защото обектът е бил завършен и всички СМР по договора са изпълнени.
Сочи, че и други подизпълнители са работили по обекта, но ответникът не им
е заплащал, поради което част от дейностите са били изпълнени от ищеца.
Управителят уточнява, че няма съставен приемо-предавателен протокол за
завършване на всички СМР съгласно чл. 4, т. 5 от Договора. Нямало как да го
подпишат, защото на обекта имало 10 сгради, в които се извършвали СМР
поетапно – като завършели един вид СМР в едната сграда, се местели на
другата за извършване на същия вид СМР. Заявява, че от ответната страна
винаги са издавали акт 19 и към него подписвали приемо-предавателен
протокол.
В съдебни заседания ответникът не се представлява.
3
С молби от 30.01.2025 г. и от 11.02.2025 г. ищецът поддържа, че
подписаният между представители на страните приемо-предавателен
протокол от 26.05.2023 г. представлява Акт 19.
Въз основа на твърденията на страните и събраните по делото
доказателства съдът приема за установена следната фактическа
обстановка:
Представен е по делото договор Договор за изработка №
22015/09.05.2022 г., сключен между „КРУПАЛ КЪНСТРАКШЪН“ ЕООД като
Възложител и „ЕДЕРИСЕЛ БИЛДИНГ“ ЕООД като Изпълнител за обект:
„ЖИЛИЩЕН КОМПЛЕКС С ПЕТ ЕТАЖНИ ЖИЛИЩНИ СГРАДИ,
МАГАЗИНИ И ПОДЗЕМНИ ГАРАЖИ С КК ДО 15м в УПИ 1-1086 за
жилищно строителство, офиси, подземни гаражи, гаражи и трафопост“, кв. 21,
местност „НПЗ – Х.“, район „Л.“, град С., ПИ с идентификатор 68134.903.3255
по кадастралната карта на град С.. Възложителят възлага на Изпълнителя да
изпълни по негови поръчки на гореописания обект строително-монтажни
работи (СМР) с материали, осигурени от Възложителя, подробно описани в
Приложение № 1 към настоящият договор (чл. 1, ал. 1). Монтажните работи
са ценообразувани в КСС, представляваща Приложение № 1, неразделна част
от настоящия договор (чл. 1, ал. 2). Общата стойност на договорените работи,
съгласно приблизителните количества, се определя в Приложение № 1, като за
твърди се считат посочените единични цени, които не могат да бъдат
променяни в изпълнение на настоящия договор и включват цялостното
изпълнение на работите по възложените СМР (чл. 3, ал. 1). Страните се
договарят, че общата сума по чл. 3, ал. 1 се изчислява на база монтирани и
приети количества, като окончателната сума на договора ще се калкулира,
като се замерват от място точните реално изпълнени-монтирани количества,
калкулирани при актуване на изпълнената работа за съответното СМР,
остойностени по договорената твърда единична цена, съгласно Приложение
№ 1 (чл. 3, ал. 2). Изпълнителят изготвя Акт образец 19 с приложена подробна
Количествена сметка за реално изпълнените монтажни работи на обекта,
съгласно начин на актуване, описан в Приложение № 1. Актуването се
извършва в съответствие със степента на завършеност (чл. 4, ал. 1). В срок до
10 календарни дни от подаването на междинния протокол Възложителят се
задължава да го провери и завери, като върне подписани акта и
количествената сметка (чл. 4, ал. 2). Възложителят има право да внесе
корекции в случай на разминаване при проверка на количествата, като при
настъпване на такова обстоятелство, незабавно информира Изпълнителя, така
че несъответстващите количества да бъдат проверени съвместно от
техническите лица на страните на обекта, при което се вписват проверените
точни количества и се подписват двустранно в 10-дневния срок от подаването
на междинния протокол (чл. 4, ал. 3). Всеки двустранно подписан междинен
или краен (окончателен) протокол се счита за подлежащ на плащане от
Възложителя, за което Изпълнителят издава фактура за плащане и я изпраща
към Възложителя. Последният следва да извърши плащане в срок до 7 (седем)
4
работни дни от денят следващ датата на издаване на фактурата (чл. 4, ал. 4).
Възложителят удържа от всяко междинно плащане 5 % върху стойността на
изпълненото, калкулирано от всяка фактура към Акт обр. 19, като гаранция за
пълно и качествено изпълнение на възложените СМР, включително и
допълнително възложените, до окончателно приключване на обекта и
приемането му с приемо-предавателен протокол. Гаранцията за качествено
изпълнение се освобождава в срок от 5 (пет) работни дни, след подписване на
приемо-предавателен протокол за завършване на всички СМР, предвидени в
Приложение № 1 (чл. 4, ал. 5). С окончателното приключване на изпълнението
по настоящия договор Изпълнителят изготвя и предава на Възложителя
Окончателен Приемо-предавателен протокол, датиран от датата на
окончателното приключване на монтажните работи на обекта и окончателен
Акт образец 19 с приложена подробна Количествена сметка, включваща
всички реално изпълнени дейности и точните им количества, съгласно
работните проекти, като всяко от количествата може да бъде и проверено на
място от техническите лица на Страните. В окончателния Акт образец 19 се
вписват само разликите на неактуваните до този момент количества (чл. 4, ал.
6). За всички горепосочени суми Изпълнителят ще издаде данъчна фактура с
вписани банкови реквизити за плащане (чл. 4, ал. 7). Предаването на
монтажните работи, извършени в изпълнение на този договор, се извършва
единствено чрез подписването на Окончателен приемо-предавателен протокол
от страните (чл. 13, ал. 1). В случаите, в които монтажните работи са
разделени на етапи, Изпълнителят представя изработеното на Възложителя по
реда на предходната алинея в 3-дневен срок от завършването на всяка отделна
фаза (чл. 13, ал. 2).
По делото е представен документ с изх. № 2252/19.10.2021 г., обозначен
с фирмените знаци на „КРУПАЛ КЪНСТРАКШЪН“ ЕООД и озаглавен
Приложение № 1 – Оферта КСС за изпълнение на монтажни работи за обект:
„ЖИЛИЩЕН КОМПЛЕКС С ПЕТ ЕТАЖНИ ЖИЛИЩНИ СГРАДИ,
МАГАЗИНИ И ПОДЗЕМНИ ГАРАЖИ С КК ДО 15м в УПИ 1-1086 за
жилищно строителство, офиси, подземни гаражи, гаражи и трафопост“, кв. 21,
местност „НПЗ – Х.“, район „Л.“, град С., ПИ с идентификатор 68134.903.3255
по кадастралната карта на град София – Со Хоум, Етап 2 – Сграда 3. В
табличен вид са посочени наименование на СМР, приблизителни количества и
мерна единица, единична цена и крайна сума, като единичната цена и
крайната сума за поправени на ръка, като са изписани други стойности, при
което крайната цена от 170 459 лева е намалена на 154 754 лева без ДДС. По
отношение на вида СМР „монтаж на вентилируема фасада с клинкер“ е
2
посочено приблизително количество 893 м, при първоначално единична цена
от 95 лева, намалена на 90 лева, при което крайната сума за този вид СМР
възлиза от 84835 лева на 80 370 лева. Под таблицата е положен подпис за
лицето С. и е посочена дата 03.10.2022 г.
Представен е приемо-предавателен протокол от 26.05.2023 г. за приета
монтажна работа от „ЕДЕРИСЕЛ БИЛДИНГ“ ЕООД за обект: „ЖИЛИЩЕН
5
КОМПЛЕКС С ПЕТ ЕТАЖНИ ЖИЛИЩНИ СГРАДИ, МАГАЗИНИ И
ПОДЗЕМНИ ГАРАЖИ С КК ДО 15м в УПИ 1-1086 за жилищно строителство,
офиси, подземни гаражи, гаражи и трафопост“, кв. 21, местност „НПЗ – Х.“,
район „Л.“, град София, ПИ с идентификатор 68134.903.3255 по
кадастралната карта на град София – Со Хоум, Етап 2 – Сграда 1, част фасада
юг, вход Б, В, Г, а именно вентилируема фасада с клинкер – 40 % при
2
завършен монтаж на облицовка, мярка м, изпълнено количество 453, 02.
Протоколът е подписан за възложителя от лицето П. П..
По делото е изискана и постъпила справка от НАП, от която се
установява, че П.П. има регистриран трудов договор с „КРУПАЛ
КЪНСТРАКШЪН“ ЕООД от 03.10.2022 г., който е активен и към 12.11.2024 г.
Приета е по делото неподписана фактура № 82/29.05.2023 г., с падеж
05.06.2023 г., с получател „КРУПАЛ КЪНСТРАКШЪН“ ЕООД и доставчик
„ЕДЕРИСЕЛ БИЛДИНГ“ ЕООД, за услугата „монтаж на вертикална фаса
клинкер по приемо-предавателен протокол от 26.05.2023 г. (5 % гаранционна
2
сума по договор – 815, 28 лева)“, при количество 453, 02 м и цена 36 лева,
обща сума 16 308, 72 лева без ДДС или 19 570, 46 лева с ДДС. Посочена е Б.
сметка за плащане.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетеля
Г.М.В. – *** на ищцовото дружество, като съдът кредитира показанията му
при условията на чл. 172 ГПК. От тях се установява, че от края на 2022 г. до
началото на 2024 г. свидетелят е работил при ищеца „Едерисел Билдинг“
ЕООД. Помни, че по договор с ответника „Крупал Кънстракшън“ ЕООД за
обект на юг от Студентски град са работили върху сгради в завършен груб
строеж, като са изработвали фасади от клинкер на три етапа – конструкция,
изолация и облицовка. От страна на „Крупал Кънстракшън“ ЕООД имало
двама техници, като единият техник се казвал Б., а другият – П.П.. Тези двама
техници подготвяли протоколи с оглед завършената работа и ги предавали на
свидетеля на ръка, а понякога ги пращали на вайбър, на имейл, уатсап.
Свидетелят заявява, че когато е получавал протокол, го е изпращал на имейла
на ищеца и той издавал фактурата за плащане, като без протокол не можело да
бъде издадена фактура. Свидетелят помни, че от „Едерисел Билдинг“ ЕООД
са извършили всичко по обекта, за което са се били договорили с „Крупал
Кънстракшън“ ЕООД. Предали първата сграда. Имало втора сграда, където
работела някаква друга фирма, от която били стигнали на последния етаж и
били оставили работата. Затова от „Едерисел Билдинг“ ЕООД я приключили –
само на последния етаж. После минали на трета сграда, където направили една
фасада и спрели работа. Клинкерната фасада на всяка от сградите била
изпълнена в цялост. Първоначално имало някакви минимални възражения от
възложителя, но от страна на изпълнителя ги оправили, сградата била приета
и бил издаден протокол.
По делото е прието неоспорено заключение на вещото лице Б. по
допуснатата съдебно-счетоводна експертиза, ведно с писмени доказателства
6
към него, като съдът го кредитира като обосновано и компетентно изготвено.
От него се установява, че процесната фактура № 82 от 23.05.2023 г. е отразена
в предоставените от страните счетоводни справки. Намерила е отражение в
дневника за покупките за м. 05 2023 г. на „Крупал Кънстръкшан“ ЕООД, което
е ползвало данъчен кредит по нея. Видно от приложените към заключението
таблица и извлечение от дневника за движение по сметки на ищеца, по
процесната фактура № 82/29.05.2023 г. на обща стойност 19 570, 46 лева с
ДДС е платена на 30.04.2023 г. сумата от 11 924, 50 лева.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи:
Правната квалификация на предявения осъдителен иск е чл. 258 вр. чл.
79, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД.
Договорът за изработка е неформален, консенсуален, двустранен и
възмезден, като съществуването му, при отсъствие на изготвена писмена
форма, подлежи на доказване с всички допустими
от ГПК доказателствени средства (решение № 3 от 15.03.2016 г. по гр. д. №
2526/2015 г., ГК, ІІІ ГО на ВКС). Трайно установена е практиката на ВКС, че
фактурите отразяват възникналото между страните правоотношение и с
осчетоводяваното им от ответното дружество, включването им в дневника за
покупко-продажби по ДДС и ползването на данъчен кредит по тях,
представляват недвусмислено признание на задължението по тях. Тази
практика е относима и към делата с предмет изпълнени СМР (решение № 216
от 02.08.2016 г. по т. д. № 2411/2014 г., ТК, І ТО на ВКС и решение № 45 от
28.03.2014 г. по т. д. № 1882/2013 г., ТК, І ТО на ВКС). Дори неподписаната
фактура от възложителя по договор за изработка, може да послужи
като доказателство за възникване на отразените в нея задължения, ако
съдържа реквизити на съществените елементи на конкретната сделка,
отразена е в счетоводните регистри на двете страни, както и е ползван данъчен
кредит по нея.
В процесния случай от съвкупната преценка на събраните по делото
доказателства – договор, приложение № 1 – КСС, приемо-предавателен
протокол от 26.05.2023 г., фактура № 82/29.05.2023 г., показания на свидетеля
В. и заключение на вещото лице Б., се установява, че между страните е
възникнало правоотношение по договор за изработка с предмет извършване
на СМР в обект: „ЖИЛИЩЕН КОМПЛЕКС С ПЕТ ЕТАЖНИ ЖИЛИЩНИ
СГРАДИ, МАГАЗИНИ И ПОДЗЕМНИ ГАРАЖИ С КК ДО 15м в УПИ 1-1086
за жилищно строителство, офиси, подземни гаражи, гаражи и трафопост“, кв.
21, местност „НПЗ – Х.“, район „Л.“, град София, ПИ с идентификатор
68134.903.3255 по кадастралната карта на град София (процесния обект).
Следва да се отбележи, че представеният по делото документ с изх. №
2252/19.10.2021 г., обозначен с фирмените знаци на „КРУПАЛ
КЪНСТРАКШЪН“ ЕООД и озаглавен Приложение № 1 – Оферта КСС за
изпълнение на монтажни работи за процесния обект Со Хоум, Етап 2 – Сграда
7
3, макар и да е съставен преди датата на сключване на Договор за изработка №
22015/09.05.2022 г., е подписан на 03.10.2022 г. от лицето С., посочено в чл. 2,
ал. 3 от договора като лице за комуникация с възложителя. Приложение № 2 –
Календарен линее график, действително не е представено по делото, но то
касае сроковете за изпълнение на възложената работа, които не са съществен
елемент от съдържанието на договора за изработка, а и са неотносими към
предмета на делото, който не включва иск за обезщетение или неустойка за
забава. В тази насока неоснователни са възраженията на ответника, че няма
сключен договор поради липсата на представени приложения № 1 и № 2 към
него. Не се установява договорът да страда от пороци, които да обосноват
извод за неговата недействителност, поради което съдът приема, че
сключеният между страните договор за изработка обвързва страните.
Задължението на възложителя за заплащане на възнаграждение
възниква след приемане на работата на основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД.
Установяването на изпълнената и приета работа може да бъде осъществено с
различни доказателствени средства - чрез писмени доказателства /приемо-
предавателен протокол за конкретно извършени видове работи, двустранно
подписан протокол за изпълнени СМР с посочени видове, количество и
стойност и др./, съдебно-техническа експертиза, гласни доказателства. Липсва
обусловеност между задължението за подписване на актове и задължението за
плащане на приети СМР поради характера на тези протоколи като
количествено-стойностни актове за извършени СМР, а не приемателни актове.
Няма основание за обвързване на заплащането на възнаграждение за
извършената работа от допълнителни факти, които не са елемент от
правопораждащия фактически състав на правната разпоредба на чл. 266, ал. 1
ЗЗД, който включва само извършване на договорената работа и нейното
приемане (решение № 32 от 30.05.2016 г. по т. д. № 95/2015 г., ТК, І ТО на
ВКС и решение № 121 от 27.09.2013 г. по т. д. № 621/2012 г., ТК, І ТО на
ВКС). Изпълнението и приемането на възложената работа може да се
установява с всякакви доказателствени средства, включително с
гласни доказателства (решение № 209 от 20.02.2018 г. по т. д. № 1096/2017 г.,
ТК, І ТО на ВКС, решение № 50183 от 14.07.2023 г. по т. д. № 2161/2021 г.,
ТК, І ТО на ВКС). Несъставянето на изискуеми актове и протоколи съгласно
Наредба № 3/31.07.2003 г. за съставяне на актове и протоколи по време на
строителството само по себе си не изключва завършено и предадено, при това
точно изпълнение (решение № 638 от 24.10.2008 г. по т.д. № 302/2008 г., ТК, ІІ
ТО на ВКС, решение № 318 от 17.10.2011 г. по т. д. № 728/2010 г. , ТК, ІІ ТО на
ВКС). Според чл. 1, ал. 4 от Наредбата съставените и оформените съгласно
изискванията й актове имат доказателствена сила при установяване на
обстоятелствата, свързани със започването, изпълнението и въвеждането в
експлоатация /приемане/ на строежите, но липсата на съставени актове не би
следвало да препятства установяване изпълнението с
други доказателствени средства, тъй като няма връзка на обусловеност между
задължението за съставянето им и задължението за плащане
8
на доказано приети с други доказателствени средства СМР (решение № 121 от
27.09.2013 г. по т. д. № 621/2012 г., ТК, І ТО на ВКС). Двустранно
подписаният между страните протокол за изпълнени видове СМР, в който са
посочени количество, единична цена и обща стойност на отделните
видове СМР, по своята същност представлява приемо-предавателен протокол
за конкретно извършените видове работи. По правната си характеристика този
протокол е частен свидетелстващ документ, който не се ползва с обвързваща
материална доказателствена сила за отразените в него факти и следва да бъде
преценяван от съда по вътрешно убеждение с оглед всички доказателства по
делото (решение № 76 от 10.08.2015 г. по т. д. № 729/2014 г., ТК, ІІ ТО на
ВКС, решение № 216 от 02.08.2016 г. по т. д. № 2411/2014 г., ТК, І ТО на
ВКС). Поради това протоколът за приемане на извършената работа може да
бъде оспорен, без да се извършва проверка на истинността му по реда на чл.
193 ГПК. Разпоредбата на чл. 301 ТЗ се прилага и относно приемането на
извършената работа /СМР/ от страна на възложителя (решение № 154 от
30.09.2013 г. по т. д. № 1263/2011 г., ТК, ІІ ТО на ВКС). Когато протоколът за
извършените СМР е подписан от възложителя, тежестта на доказване, че част
от удостоверените работи не са изпълнени, е върху възложителя. При спор
между възложител и изпълнител доказателствената сила на приемателно-
предавателните протоколи, включително и на двустранно подписаните, следва
да се преценява с оглед всички относими доказателства по делото,
установяващи вида и количеството на действително извършените строително-
монтажни работи (решение № 43 от 02.08.2017 г. по т. д. № 61341/2016 г., ГК,
І ГО на ВКС и решение № 121 от 27.09.2013 г. по т. д. № 621/2012 г., ТК, І
ТО на ВКС).
В процесния случай предметът на сключения между страните договор за
изработка включва извършването на СМР в процесния обект: монтаж на
2
вентилируема фасада с клинкер с приблизително количество 893 м, при
първоначално единична цена от 95 лева, намалена на 90 лева, а впоследствие
на 36 лева. От съвкупната преценка на събраните по делото доказателства –
приемо-предавателен протокол от 26.05.2023 г., фактура № 82/29.05.2023 г.,
справка от НАП, показания на свидетеля В. и заключение на вещото лице Б.,
съдът приема за доказано, че тази възложена работа е изпълнена от ищеца-
изпълнител и приета от ответника-възложител. Приемо-предавателен
протокол от 26.05.2023 г. е за изпълнени СМР в процесния обект Со Хоум,
2
Етап 2 – Сграда 1, част фасада юг, вход Б, В, Г, С а именно 453, 02 м от
вентилируема фасада с клинкер – 40 % при завършен монтаж на облицовка.
Протоколът е подписан за възложителя от негов служител – П.П., който е имал
задължението да осъществява надзор върху работата на изпълнителя в
процесния обект и да изготвя протоколи за приемането й. Липсата на изготвен
акт образец 19 не е пречка за възникване на правото на изпълнителя да получи
договореното възнаграждение за извършената и приета работа, поради което
възраженията на ответника в тази насока са неоснователни. Още повече, че
съгласно чл. 4, ал. 4 от Договора всеки двустранно подписан междинен
9
протокол се счита за подлежащ на плащане от Възложителя, за което
Изпълнителят издава фактура за плащане и я изпраща към Възложителя. С
отговора на исковата молба са направени бланкетни възражения за
неизпълнение на задълженията на ищеца, които не да подкрепени с конкретни
факти и доказателства, но по делото не се установява да са налице
недостатъци на приетата работа, които да послужат като основание за
намаляване на размера на дължимото възнаграждение.
Въз основа на изложеното съдът приема, че искът е доказан по
основание: установено е наличието на сключен между страните действителен
договор за изработка, по силата на който ищецът е изпълнил възложена му от
ответника работа в процесния обект Со Хоум, Етап 2 – Сграда 1, част фасада
2
юг, вход Б, В, Г, С а именно 453, 02 м от вентилируема фасада с клинкер – 40
% при завършен монтаж на облицовка, която е била приета от представител на
ответника с приемо-предавателен протокол от 26.05.2023 г. Следователно са
налице предпоставките за възникване и изискуемост на задължението на
ответника да заплати в полза на ищеца дължимото възнаграждение за
изпълнената и приета работа.
По отношение на размера на иска съдът приема следното.
Процесната фактура № 82/29.05.2023 г., с падеж 05.06.2023 г., с
получател „КРУПАЛ КЪНСТРАКШЪН“ ЕООД и доставчик „ЕДЕРИСЕЛ
БИЛДИНГ“ ЕООД, е издадена за извършена и приетата работа монтаж на 453,
2
02 м вертикална фаса клинкер по приемо-предавателен протокол от
26.05.2023 г. при цена 36 лева, т. е. обща сума 16 308, 72 лева без ДДС (453, 02
х 36) или 19 570, 46 лева с ДДС. Във фактурата е посочена 5 % гаранционна
сума по договора – 815, 28 лева. По отношение на тази гаранция, определена
съгласно чл. 4, ал. 5, изр. 1 от договора, съдът приема, че не са основания за
задържането й от ответника, съответно за приспадането й от стойността на
дължимото възнаграждение по процесната фактура. Установява се от
показанията на свидетеля, че ищецът-изпълнител е свършил всичките СМР,
които са били предмет на договора за изработка с ответника, като клинкерната
фасада на всяка от сградите на обекта е била изпълнена в цялост. Имало е
възражения за дребни недостатъци от страна на възложителя, но от страна на
изпълнителя са поправили всички недостатъци, работата е била приета и е бил
издаден приемо-предавателен протокол. Този извод следва и от приложения
по делото протокол за прихващане между страните от 09.03.2023 г., от който се
установява, че гаранциите, удържани по фактури № 29 от 01.11.2022 г., № 49
от 23.12.2022 г., № 53 от 09.01.2023 г., са били освободени и отнесени за
погасяване на насрещни задължения на ищеца към ответника, за които е
издадена фактура № 4086 от 09.03.2023 г. Поради това липсата на представен
по делото протокол за окончателно приключване и приемане на процесния
обект съгласно чл. 4, ал. 5 от Договора не следва да се тълкува като пречка за
освобождаване на гаранцията. Работата е изпълнена от изпълнителя и приета
от възложителя, който не е навел твърдения и не е представил доказателства
10
за наличието на конкретни недостатъци по отношение на клинкерната фасада,
която е предмет на процесната фактура, поради което не е налице основание за
задържане на гаранцията за добро изпълнение по тази фактура в размер на
815, 28 лева. Ето защо съдът приема, че гаранцията в размер на 815, 28 лева не
следва да бъде приспадана от стойността на дължимото възнаграждение по
процесната фактура № 82/29.05.2023 г.
Видно от приложените към заключението на вещото лице таблица и
извлечение от дневника за движение по сметки на ищеца, по процесната
фактура № 82/29.05.2023 г. на обща стойност 19 570, 46 лева с ДДС е платена
на 30.04.2023 г. сумата от 11 924, 50 лева. При това положение по фактура №
82/29.05.2023 г. дължима остава сума за възнаграждение в размер на 7645, 96
лева. Всъщност такава е дължимата сума по фактура № 82/29.05.2023 г.,
посочена в справката, приложена към исковата молба. От тази справка е
видно, че неплатени са и задълженията на ответника по фактура № 76 от
02.05.2023 г. за сумата от 1223, 14 лева и по фактура № 68 от 22.03.2023 г. за
сумата от 305, 09 лева, двете в размер на 1528, 23 лева, като с процесната
фактура № 82/29.05.2023 г. за сумата от 7645, 96 лева непогасените
задължения възлизат общо на сумата от 9174, 19 лева с ДДС, която сума се
претендира с исковата молба, но само като незаплатен остатък от
възнаграждение по фактура № 82/29.05.2023 г. Тези две фактури № 76 от
02.05.2023 г. и № 68 от 22.03.2023 г. не са представени по делото, а и
вземанията по тях не са станали част от предмета на делото с оглед заявените с
исковата молба обстоятелства и петитум, касаещи единствено непогасен
остатък по фактура № 82/29.05.2023 г. Поради това и с оглед принципа на
диспозитивното начало в гражданския процес съдът не дължи произнасяне
относно дължимостта на незаплатените суми по фактури №76 от 02.05.2023 г.
и № 68 от 22.03.2023 г. Това не изключва възможността ищецът да предяви в
отделно производство иск за неплатените суми по тези фактури в случай, че са
налице основания за тяхната дължимост.
Ето защо предявеният в настоящото производство иск се явява частично
основателен за сумата от 7645, 96 лева, за който следва да бъде уважен, а за
горницата над 7645, 96 лева до пълния предявен размер от 9174, 19 лева
следва да бъде отхвърлен.
При този изход на делото съразмерно на уважената част от иска ищецът
има право на разноски съобразно направеното искане за присъждането им и
представените доказателства за извършването им, а именно за сумата от 464,
22 лева за внесени държавни такси в производството по ч. гр. д. № 1321/2023 г.
и по гр. д. № 34/2024 г. по описа на РС – Севлиево, както и за внесено в
настоящото производство възнаграждение за вещо лице.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
11
ОСЪЖДА „КРУПАЛ КЪНСТРАКШЪН“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Бургас, Южна промишлена зона, ул.
„Комлушка низина“ п.к. 17, представлявано от Г.А.К., да заплати на
„ЕДЕРИСЕЛ БИЛДИНГ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Севлиево, ул. „Стефан Пешев“ № 1, представлявано от
управителя К.М.К., сумата от 7645, 96 лева, представляваща незаплатен
остатък от възнаграждение с включен ДДС по сключен между страните
Договор за изработка № 22015/09.05.2022 г., за което е издадена фактура №
82/29.05.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата от подаване на
исковата молба на 08.01.2024 г. до окончателното изплащане, като
ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над 7645, 96 лева до пълния предявен размер
от 9174, 19 лева.
ОСЪЖДА КРУПАЛ КЪНСТРАКШЪН“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Бургас, Южна промишлена зона, ул.
„Комлушка низина“ п.к. 17, представлявано от Г.А.К., да заплати на
„ЕДЕРИСЕЛ БИЛДИНГ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Севлиево, ул. „Стефан Пешев“ № 1, представлявано от
управителя К.М.К., сумата от 464, 22 лева за разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Бургас в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
12