Решение по дело №1585/2013 на Районен съд - Карлово

Номер на акта: 278
Дата: 8 юли 2014 г. (в сила от 20 август 2014 г.)
Съдия: Мария Димитрова Личева-Гургова
Дело: 20135320101585
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 22 ноември 2013 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер                                               Година 08.07.2014                             Град  КАРЛОВО

 

                                                       В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Карловски Районен съд                                                         втори граждански състав

На двадесет и трети юни                                   две хиляди и четиринадесета година

В публично заседание в следния състав:

 

                                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:МАРИЯ ЛИЧЕВА-ГУРГОВА

 

Секретар: О.М.

като разгледа докладваното от съдията

гражданско дело № 1585 по описа за 2013 година

и за да се произнесе, взе предвид:

                          Производството е по обективно съединени искове с правно основание чл. 108  ЗС, чл.79 ал.1, вр. с чл. 228 от ЗЗД и чл.86 ал.1 от ЗЗД.

              Ищеца „*****" ЕАД гр. С., със седалище и адрес на управление в гр. С., бул. „И. В." № 1, вписано в Търговския регистър с ЕИК*****, представлявано от И.А.С. - Изпълнителен директор, иска от съда да постанови решение, с което да осъди ответника Н.П.Л. ЕГН ********** ***, да освободи и предаде на „***" ЕАД - С. владението на недвижим имот: апартамент №9, ет.4, вх. Б, бл. 20-66,
находящ се в ж.к. „С.", гр. С., общ. С., представляващ апартамент от 55,36 кв.м. полезна площ, който включва кухня, спалня, дневна, антре, баня с тоалетна, тераси и избено помещение №9, а съгласно Схема № 26012/21.08.2013г. на Служба по геодезия, картография и кадастър - гр. П. на самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68080.502.1535.2.9.,с адрес на имота ж.к. „С.", бл. 20, вх.Б, ет.4, ап.9, като самостоятелният обект се намира в сграда №2,   разположена   в    поземлен    имот    с    идентификатор    68080.502.1535 с предназначение жилище, апартамент с площ от 71,24 кв.м., избено помещение 020 - 5,00 кв.м.; да заплати дължимия наем в размер на 1 025,80 /хиляда двадесет и пет лева и осемдесет стотинки/ лева, ведно с мораторна лихва до подаване на исковата молба в размер на 104,90лв./сто и четири лева и деветдесет стотинки/, както и законна лихва върху главницата считано от датата на подаване на/ исковата молба до окончателното изплащане.

               Твърди, че „***" ЕАД, гр. С. било собственик на недвижим имот, а именно — апартамент №9, находящ се в гр. С., общ. С., обл. П., ж.к. „С.", бл.20-66, вх.Б, ет.4, ап.9. За имота дружеството ни разполага с Акт за държавна собственост № 660/29.05.1996г., издаден от Община К., Удостоверение за данъчна оценка №**********/09.10.2013г. на стойност 4772,20 /четири хиляди седемстотин седемдесет и два лева и двадесет стотинки/ лева и Схема № 26012/21.08.2013г. на Служба по геодезия, картография и кадастър - гр. П. на самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68080.502.1535.2.9., с адрес на имота ж.к. „С.", бл. 20, вх.Б, ет.4, ап.9, като самостоятелният обект се намира в сграда №2, разположена в поземлен имот с идентификатор 68080.502.1535 с предназначение жилище, апартамент с площ от 71,24 кв.м., избено помещение 020- 5,00 кв.м.

               Твърди, че със Заповед №1906/17.12.1990 г. и Договор за наем от 04.12.1990 г. на Н.П.Л. бил отдаден под наем ап. 9, бл. 20-66, вх. Б, ет.4, находящ се в ж.к. „С.", гр. С., обл. П., представляващ апартамент от 55,36 кв.м. полезна площ, който включвал кухня, спалня, дневна, антре, баня с тоалетна, тераси и избено помещение №9. На 23.06.2011г. на основание заповед №АВ-11-224/06.06.2011г. с лицето е подписан нов наемен договор, касаещ горепосочения апартамент. Наемната цена за гореописания имот била 44,60 (четиридесет и четири лева и шестдесет стотинки) лева месечно.

                 Към настоящия момент ответникът владеел гореописания имот без каквото и да било правно основание.

                 Съгласно т.З от раздел I от договора за наем от 23.06.2011г. наемателят заплащал наемната цена до 20-то число на съответния календарен месец. Последния наем, който бил заплатен от Н.Л. бил за месец ноември 2011 г., за което била издадена Фактура № ********** от 22.11.2011 г. От тази дата до настоящия момент наемателят не бил плащал наем за обитаваното от него жилище.

                             На основание горепосочените обстоятелства и в съответствие с т.1 б. "г" от раздел IV „Прекратяване на договора и отговорности на страните" от договора за наем била издадена Заповед № ИД-12-3690/06.12.2012г. на изпълнителния директор на „***"ЕАД, която отменяла настанителна заповед №1906/17.12.1990 г. и прекратявала наемен договор за отдаване под наем на жилищен имот между „***" ЕАД и Н.П.Л. за ап. 9, ет.4, бл. 20-66, вх. Б, находящ се в ж.к. „С.", гр. С., общ. С.. Със същата бил даден срок от 30/тридесет/ дни за освобождаване на апартамента, в който ответника не го бил сторил. Заповедта била изпратена на 06.12.2012 г. и получена от ответника на 12.12.2012 г. видно от обратната разписка. Натрупаната дължима сума от Н.Л. за периода от м. декември 2011 г. до м. октомври 2013 г. включително, т.е. за 23 месеца по 44,60 лв./четиридесет и четири лева и шестдесет стотинки/ била в размер на 1 025,80 / хиляда двадесет и пет лева и осемдесет стотинки/ лева.

                         В хода на делото на основание чл. 214 ал.1 от ГПК, по искане на ищеца съдът е изменил исковите претенции с правно основание чл.79 ал.1, вр. с чл.228 от ЗЗД и чл.86 ал.1 от ЗДД, като същите се считат предявени както следва: исковата претенция за неизплатен наем за периода м. декември 2011 г.  до м. октомври 2013 г. да се счита предявена в общ размер на 1025,80 лева, а исковата претенция за неизплатена мораторна лихва върху неизплатената главница до датата на подаване на исковата молба да се счита предявена в общ размер на 105,32 лева.

Ответника редовно призован по делото, в открито съдебно заседание не оспорва предявените искове.

От събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

Видно от Акт за частна държавна собственост №660  от 29.05.1996 г. и Удостоверение за данъчна оценка, се установява, че процесния Апартамент №9, с административен адрес: гр. С., ж.к. „С.", бл. 20, вх.Б, ет.4, е с обственост на ищеца по делото.

 Представена е Заповед №1906 от 17.12.1990 г. и Договори за наем от 04.12.1990 г. и  от 23.06.2011 г., видно от които със същите на ответника по делото е предоставен под наем процесния апартамент.

Представена е по делото в заверено копие Заповед №ИД-12-3690 от 06.12.2012 г., от която е видно че е прекратен наемния договор сключен между страните по делото, като на ответника е даден 30 дневен срок от получаване на заповедта за освобождаване на наетото жилище. Представено е Известие за доставяне, в което е отразено че посочената заповед е била връчена на ответника на 12.12.2012 г.

                         Представена е фактура №17445/22.11.2011 г., с която ответника е платил месечен наем за м. ноември 2011 г.  в размер на 44,60 лева.

                         Въз основа на така установената и възприета фактическа обстановка, съдът изграждайки вътрешното си убеждение, прави следните изводи от правна страна:

                          По иска с правно основание чл.108 от ЗС.

                          Предявен е иск с правно основание чл.108 от ЗС, съобразно разпоредбата на който собственикът може да иска своята вещ от всяко лице, което я владее или държи, без да има основание за това. Следователно при иск по чл. 108 ЗС необходимо е да се докаже: 1) че ищецът е собственик на вещта, предмет на иска, 2) че вещта се намира във владение или държане на ответника и 3) че ответникът владее или държи вещта без основание. Не е ли налице коя и да е от тези три предпоставки, искът не може да бъде уважен.

                     Предявен е иск, с който ищеца по настоящото производство претендира, че е собственик на процесния недвижим имот въз основа на акт за частна държавна собственост, като се твърди че ответника по делото владее процесния недвижим имот.

                        С оглед на това предявения иск е допустим, като подаден от надлежна страна, имаща правен интерес от воденето на настоящото производство, т.е. ищеца е активно легитимиран по иска, а ответника пасивно легитимиран по него.

За да прецени основателността му, съдът съобрази следното: С представения Акт за частна държавна собственост №660  от 29.05.1996 г. и Удостоверение за данъчна оценка, се установява, че процесния Апартамент №9, с административен адрес: гр. С., ж.к. „С.", бл. 20, вх.Б, ет.4, е собственост на ищеца по делото.

Не беше оспорено от ответника по делото, че същия владее процесния апартамент и към настоящия момент.

Установява се от представената Заповед №ИД-12-3690 от 06.12.2012 г. на изпълнителния директор на *** ЕАД, че наемния договор сключен с ответника Н.П.Л., е бил прекратен и на ответника е бил даден срок 30 дни за освобождаване на апартамента от получаване на заповедта. Заповедта е била връчена на ответника на 12.12.2012 г. с писмо с обратна разписка и получена лично срещу подпис.

В този смисъл е налице упражняване на фактическа власт върху процесния апартамент от ответника по делото, без да е налице основание за това.

Ето защо настоящата инстанция намира, че предявения иск е основателен и доказан и следва да бъде уважен.

По исковете с правно основание чл.79 ал.1, вр. с чл. 228 от ЗЗД и чл.86 ал.1 от ЗЗД.

            От обстоятелствата изложени в исковата молба може да се направи извод, че ищецът  поддържа, че с ответника са в облигационни отношения с източник – договор за наем по смисъла на член 228 и сл. от ЗЗД. Преценявайки основателността на иска, следва да се изхожда от доказателствената тежест в процеса. Общото правило при облигационните искове е, че ищеца следва да докаже качеството си на кредитор, падежа и изискуемостта на вземането си, а ответникът (длъжник) следва да докаже факта на плащането.

            Съгласно член 228 от ЗЗД, с договора за наем наемодателят се задължава да предостави на наемателя една вещ за временно ползване, а наемателят - да заплати определена цена. Договорът е консенсуален, двустранен, неформален и възмезден. Счита се за сключен в момента, в който страните постигнат съгласие относно вещта, която ще се предостави за ползване и относно наемната цена. В случая се претендира сумата от 1 025,80 лева представляваща неизплатени наемни вноски за периода м. декември 2011 г.  до м. октомври 2013 г.

             По делото е изготвена и приета съдебно-счетоводна експертиза на вещото лице Р.М., съгласно която, дължимия и неизплатен наем за периода  м. декември 2011 г.  до м. октомври 2013 г. е в размер на 1 025,80 лева, а размера на мораторната лихва върху дължимия неизплатен наем до завеждане на исковата молба – 22.11.2013 г. е в общ размер на 105,32 лева.

Ответника не оспори твърденията на ищцовата страна, не представи доказателства за плащане на претендираните суми, поради което съдът намира, че искът за заплащане на неизплатен наем за периода  м. декември 2011 г.  до м. октомври 2013 г. е в размер на 1 025,80 лева е основателен и доказан и като такъв следва да го уважи като основателен и доказан.

            С оглед уважаване на главния иск, съдът намира, че следва да уважи и акцесорната претенция за лихва за забава в общ размер на 105,32 лева за периода 21.12.2011 г. до 22.11.2013 г. – датата на подаване на исковата молба.

            Следва да се присъди и законна лихва за забава, считано от завеждане на исковата молба – 22.11.2013 г., до окончателното изплащане.

Съдът констатира, че с исковата молба ищеца е внесъл даржавна такса за двата предявени иска в размер на 100,00 лева. Не е била внесена държавна такса за исковата претенция за мораторна лихва за забава. С оглед изхода на спора, ще следва да осъди ответника да заплати остатъка от невнесената държавна такса, или сума в размер на 50,00 лева.

С оглед изхода на спора на ищеца  следва да бъдат присъдени направените по делото разноски в общ размер на 260,00 лева, от които за държавна такса в размер на 100,00 лева, 10,00 лева за такса вписване и 150,00 лева за възнаграждение на вещо лице.

Водим от горното, съдът

 

Р   Е   Ш   И:

             

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Н.П.Л. ЕГН ********** ***, че недвижим имот: АПАРТАМЕНТ №9, ет.4, вх. Б, бл. 20-66,
находящ се в ж.к. „С.", гр. С., общ. С., представляващ апартамент от 55,36 кв.м. полезна площ, който включва кухня, спалня, дневна, антре, баня с тоалетна, тераси и избено помещение №9, а съгласно Схема № 26012/21.08.2013г. на Служба по геодезия, картография и кадастър - гр. П. на самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68080.502.1535.2.9., с адрес на имота ж.к. „С.", бл. 20, вх.Б, ет.4, ап.9, като самостоятелният обект се намира в сграда №2,   разположена   в    поземлен    имот    с    идентификатор    68080.502.1535 с предназначение жилище, апартамент с площ от 71,24 кв.м., избено помещение 020
- 5,00 кв.м., е собственост на „****" ЕАД гр. С., със седалище и адрес на управление в гр. С., бул. „И. В." № 1, вписано в Търговския регистър с ЕИК *****, представлявано от И.А.С. - Изпълнителен директор.

ОСЪЖДА на основание чл.108 от ЗС, Н.П.Л. ЕГН ********** ***, да предаде на „***" ЕАД гр. С., със седалище и адрес на управление в гр. С., бул. „И. В." № 1, вписано в Търговския регистър с ЕИК *****, представлявано от И.А.С. - Изпълнителен директор, владението на АПАРТАМЕНТ №9, ет.4, вх. Б, бл. 20-66,
находящ се в ж.к. „С.", гр. С., общ. С., представляващ апартамент от 55,36 кв.м. полезна площ, който включва кухня, спалня, дневна, антре, баня с тоалетна, тераси и избено помещение №9, а съгласно Схема № 26012/21.08.2013г. на Служба по геодезия, картография и кадастър - гр. П. на самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68080.502.1535.2.9.,с адрес на имота ж.к. „С.", бл. 20, вх.Б, ет.4, ап.9, като самостоятелният обект се намира в сграда №2,   разположена   в    поземлен    имот    с    идентификатор    68080.502.1535 с предназначение жилище, апартамент с площ от 71,24 кв.м., избено помещение 020
- 5,00 кв.м.

ОСЪЖДА на основание чл.79 ал.1, вр. с чл.238 и сл. от ЗЗД и чл.86 ал.1 от ЗЗД, Н.П.Л. ЕГН ********** ***, да заплати на „****" ЕАД гр. С., със седалище и адрес на управление в гр. С., бул. „И. В." № 1, вписано в Търговския регистър с ЕИК *****, представлявано от И.А.С. - Изпълнителен директор, сумата от 1 025,80(хиляда двадесет и пет лева и 80 ст.)лева, представляваща неизплатен наем за периода  м. декември 2011 г.  до м. октомври 2013 г., сумата от 105,32(сто и пет лева и 32 ст.)лева представляваща мораторна лихва за забава върху главницата от 1 025,80 лева за периода 21.12.2011 г. до 22.11.2013 г. – датата на подаване на исковата молба, както и ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба - 22.11.2013 г. до окончателното изплащане.

ОСЪЖДА Н.П.Л. ЕГН ********** ***, да заплати на „****" ЕАД гр. С., със седалище и адрес на управление в гр. С., бул. „И. В." № 1, вписано в Търговския регистър с ЕИК *****, представлявано от И.А.С. - Изпълнителен директор, нправените по делото разноски в размер на 260,00(двеста и шестдесет)лева.

ОСЪЖДА Н.П.Л. ЕГН ********** ***, да заплати по сметка на КРС, в полза на Държавата по бюджета на съдебната власт, сумата от 50,00(петдесет) лева представляваща държавна такса.

         РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните пред П.ски окръжен съд в двуседмичен срок от връчване  на съобщението.

 

                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

 

И.П.