М О Т И В И
По НОХД №1217/2017 г. по описа на Окръжен
съд-Пловдив с подсъдим И.Б.Е.
Срещу подс. И.Б.Е. е
повдигнато обвинение за престъпление по чл.
255, ал. 3 вр. ал.1, т.2, пр.1, т.6 и т.7 вр.
чл.26, ал.1 НК.
С протоколно
определение от 02.10.2017 г. е приет за съвместно разглеждане граждански иск,
предявен от Държавата, представлявана от Министъра на финансите, срещу
подсъдимия И.Б.Е., с който се иска
последният да бъде осъден да й заплати сумата от 386 716,54 лева,
представляваща обезщетение за причинени й имуществени вреди в резултат на
деянието, предмет на обвинителния акт, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на довършване
на деянието – *** г., до окончателното
изплащане на сумата, както и направените по делото разноски за юрисконсултско
възнаграждение. Държавата, представлявана от Министъра на финансите, е
конституирана като граждански ищец по делото, представляван в настоящото
производство от юрисконсулт К.Д..
В съдебно
заседание представителят на Окръжна прокуратура-Пловдив поддържа обвинението.
Предлага на съда да признае подсъдимия за виновен в извършване на
престъплението, за което му е повдигнато обвинение, като му бъде наложено
наказание „лишаване от свобода” за минималния предвиден в закона срок,
изпълнението на което да бъде отложено на осн. чл.66 НК. Изразява становище,
че кумулативно предвидената санкция
„конфискация“ не следва да се налага,
доколкото подсъдимият не притежава имущество. Гражданският иска счита, че
следва да бъде уважен, като лихвата следва да се присъди от датата на увредата
до тази на съдебното заседание.
Представляващият
гражданският ищец моли приетия за съвместно разглеждане граждански иск да бъде
уважен.
Подс. И.Е. се явява
лично в съдебно заседание. Разбира обвинението, както и признава изцяло
фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и изразява
съгласие да не се събират доказателства относно тези факти. Моли съда да му бъде наложено наказание,
което да не търпи ефективно. Упълномощеният му защитник адв.Й.Д. моли съда след
като признае подзащитният му за виновен по повдигнатото обвинение, да му наложи
наказание „лишаване от свобода”, изпълнението на което да бъде отложено за
подходящ изпитателен срок. Касателно гражданския иск, предоставя на преценката
на съда.
ФАКТИЧЕСКА
ОБСТАНОВКА:
Съдът, след като
анализира събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
прие за установено следното от фактическа страна:
И.Б.Е. е роден на *** ***, обл. ., българин, български гражданин, женен,
с основно образование, работи като животновъд, ЕГН **********.
От приложената справка за съдимост (л.26 СПво) е видно, че подсъдимият е осъждан. Същият е семеен от 2002 г., като
от брака си има две деца. От дълги години е трудово ангажиран, като след 2013
година се занимава в с.Т. в.. В този смисъл е характеристичната справка (л.158 ДПво).
„П.“ ООД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление
с. Т., общ. С., обл.П. било вписано в търговския регистър към Агенцията по
вписвания на 08.02.2010 г. Съдружници в същото били Д.Д., П. Н. и З.Т., а негов
Управител - Д.. След регистрацията, те решили да преработват пластмаса в гр. П.,
която да продават в страната и в чужбина. За целта закупили машини за
преработка на пластмаса от фалиращия по това време завод „Х.“ гр. А., които били
монтирани в хале на електроапаратурния завод в гр.П.. На място били извършвани
проби с тях за преработка на пластмасата. Тъй като фирмата не започнала да
работи, съдружниците решили да продадат дяловете си, поради което през лятото
на 2011 г. свид.Д. споделил това им намерение с подс. И.Е., с когото се
познавал от по-рано като колеги от бранша, занимаващи се с преработка на
пластмаса. Последният изявил желание да закупи всичките дялове на дружеството,
но доколкото по това време имал и намерение да се кандидатира за Кмет, помолил
свид.Т., с когото се познавали от деца, на него останалите съдружници да
прехвърлят дружествените си дялове до приключване на изборите. След като се
съгласил, на *** г. свид.Т. бил вписан като Управител на дружеството и
правоприемник на целия капитал. Договорката му с подсъдимия била свид.Т. да
фигурира само на „хартия“ като управител и собственик, а реално с дейността на
дружеството да се занимава подсъдимия.
След приключване на изборите, на *** г. свид.Т. прехвърлил
дружествен дял с размер от 5000 лева на подс.И.Е., след което последният бил
вписан и като ***на „П.“ ООД. Основната дейност на дружеството била разработка
и внедряване на технологии, технологични инсталации, машини и съоръжения за
рециклиране на пластмаси, търговия с пластмасови продукти, суровини и материали.
Същото било регистрирано по ЗДДС още на *** г.
Подс.Е. бил вписан като *** и едноличен собственик на
капитала на „К.“ ЕООД, регистрирано на **** г. с седалище с. Т.. Дружеството
притежавало кадрова и техническа обезпеченост, като в периода 2010 г. – 2011 г.
в същото били здравно и социално осигурявани 13 до 25 лица. Свид.Т. работил при
подс.Е. като общ работник и кранист в това именно дружество.
Подсъдимият бил и съдружник в „Е. ООД с размер на
дяловото участие - 90 лева.
След като свид. Т. бил вписан като управител на „П.“
ООД, подс. Е., имайки намерение реално той да се занимава с дейността на регистрираното
по ЗДДС дружество, същият поверил счетоводното му обслужване на свид. З.М.-Ч.. Последното
продължило да се осъществява от нея и след като на *** г. подсъдимият придобил дружествен
дял от капитала на дружеството в размер на 5000 лева и станал негов Управител.
Свид. Ч. притежавала електронен подпис и съгласно
уговорката и с подс. Е. следвало да изготвя дневниците за покупки и продажби, а
след като обобщи информацията за данъчния период в справка - декларация
съгласно изискванията на ЗДДС, да подава същите в ТД на НАП - Пловдив.Подсъдимият предавал
първичните счетоводни документи на свид. Ч., която имала задължението
технически да ги опише в дневниците за покупки и продажби, но съдържанието им
било предопределяно единствено от подс. Е.. Така като Управител на
регистрираното по ЗДДС лице - „П*“ ООД от м.ноември 2011 г. подс. Е. чрез свид. Ч. – притежаваща електронен подпис, подавал редовно и в срок справки - декларации
в съответствие с изискванията на чл. 125, ал.1 и чл. 116, ал.1 ППЗДС, както и дневници
за покупки и продажби, съгласно чл. 124, ал.1 ЗДДС и чл.113, ал.1 ППЗДДС.
Въз основа на правата, произтичащи от договореното
между подсъдимия и свид. Ч. за инкриминирания период, задълженията на „П.“ ООД били технически
описани от свид. Ч. с подаване на справки-декларации по ЗДДС, основани на
аналитични регистри - дневници за покупки и продажби, като съдържанието на
дневниците било предопределяно само от подс.Е.. За ревизирания период такива
справки - декларации, както и дневници за покупки и продажби били подавани в
срок в ТД на НАП - Пловдив. В дневниците за продажби и в подаваните декларации
винаги били отразявани реални продажби на „П.“ ООД и съответно върху тези
облагаеми продажби като регистрирано по ЗДДС дружеството начислявало и събирало
косвен данък - ДДС, който бил дължим към републиканския бюджет. За да
минимизира данъчния резултат в подаваните справки-декларации с цел редуциране
на дължимия косвен данък посредством ползването на данъчен кредит по „фиктивни“
данъчни фактури, от които реално „П.“ ООД не е получавало доставки и по които
не е извършвано плащане, подс. Е. искал промяна на данъчния резултат, каквато
била и крайната му цел. Това било водено систематично с цел привидно да се
увеличи данъчният кредит, който да превиши начисления данък, като разликата да
представлява данък за възстановяване,
съгласно нормата на чл. 88, ал.З ЗДДС или данък за внасяне, но в много по-малък
размер. Подсъдимият бил наясно, че всяко регистрирано по ЗДДС лице лично
определя резултата за всеки данъчен период и че с така включените „фиктивни'’
фактури за данъчните периоди ще постигне желания резултат. Това било водено
систематично с цел привидно да се увеличи размерът на ДДС по доставките към
дружеството и така завишената сума да се извади от начисления ДДС по
продажбите, под формата на приспадане на данъчен кредит.
Подсъдимият бил и наясно, че за да се приспадне пълен
данъчен кредит необходимо условие, съгласно разпоредбата на чл.68, ал.1, т.1 ЗДДС, е да е получена от регистрираното лице стоката или услугата по облагаема
доставка. Независимо от това, с цел да намали данъчните резултати за данъчните
периоди, в които е осъществявал дейност, той предавал на свид. Ч. „фиктивни
фактури“, за които знаел, че няма получени стоки, за да бъдат отразявани те в
дневниците за покупки и като резултат - в подаваните по електронен път справки -
декларации.
Дейността на „П.“ ООД за правилното прилагане на ЗДДС
и ЗКПО била обект на данъчна ревизия. На ***г. била издадена Заповед № 1205659
за възлагане на такава, изменена със
Заповед № 1301579/***г. от екип от ревизори в състав свид.А. и свид.А..
Заповедта била за извършване на ревизия на „П.“ ООД по ДДС за периода ***г. до ***г. и корпоративен данък за данъчната
2011 г. На ***г. бил изготвен Ревизионен доклад, а на *** г. и Ревизионен акт.
Същият бил връчен по реда на чл.32 ДОПК на ***г.
Подс.Е. знаейки, че данъчните задължения се
установяват по принцип въз основа на декларираните от данъчно задължените лица
данъчни задължения, удостоверени в представените от тях по закон отчетни счетоводни
регистри и изискуеми по закон декларации, предопределял и съставянето на
дневниците за покупки и продажби и справки - декларации, технически изпълнявано
от свид. Ч., с което потвърдил неистина в подадените по електронен път справки-декларации
по ЗДДС и е водил счетоводна отчетност с невярно съдържание, както следва:
За данъчен период м. ноември 2011 г.
За м. ноември 2011 г. подс. Е. предал за
осчетоводяване данъчни фактури за извършени продажби на стоки от името на „П.“
ООД в полза на „К.“ ЕООД, „С.“ ООД“ Е.“ ЕООД, „З.“ЕООД и „К.“ ЕООД на свид. Ч.
за включването им в дневника за продажби. Общо събраният и начислен от него ДДС
бил в размер на 229
527.67 лева, който бил дължим към фиска от страна на регистрираното лице „П.“ ООД. За да намали
резултата за този период, подсъдимият предал на свид. Ч. за отразяването им в
дневника за покупки „фиктивни фактури“, знаейки, че не е получавал стоки от „М.“
ООД – С., ЕИК *** и ЕТ „БМД-Д.Г.“***, ЕИК***. Тя от своя страна включила в
дневника за покупки данъчни фактури, както следва:
- с посочен издател „М.“ ООД – С., а именно: №***/01.11.2011г.
за стоки, с данъчна основа 15200 лева, ДДС 3040 лева и обща стойност 18 240
лева ; №***/02.11.2011г. за стоки, с данъчна основа 24700 лева, ДДС 4940 лева и
обща стойност 29 640 лева; №***/03.11.2011г. за стоки, с данъчна основа 24780
лева, ДДС 4956 лева и обща стойност 29 736 лева; №***/04.11.2011г. за стоки, с
данъчна основа 15410 лева, ДДС 3082 лева и
обща стойност 18492 лева; №***/07.11.2011г. за стоки, с данъчна основа 14700
лева, ДДС 2940 лева и обща стойност 17 640 лева;- №***/08.11.2011г. за стоки, с
данъчна основа 13690 лева, ДДС 2738 лева и обща стойност 16 428 лева; №***/09.11.2011г. за
стоки, с данъчна основа 24300 лева, ДДС 4860 лева и обща стойност 29 160 лева;
№***/10.11.2011г. за стоки, с данъчна основа 19680 лева, ДДС
3936 лева и обща стойност 23 616 лева;
№***/11.11.2011г. за стоки, с данъчна основа 24700 лева, ДДС 4940 лева и обща
стойност 29 640 лева; №***/12.11.2011г. за стоки, с данъчна основа 16500 лева, ДДС 3300 лева и обща стойност 19800 лева; №***/14.11.2011г. за стоки, с
данъчна основа 24500 лева, ДДС 4900 лева и обща стойност 29400 лева; №***/15.11.2011г.
за стоки, с данъчна основа 26800 лева, ДДС 5360 лева и обща стойност 32 160
лева ; №***/16.11.2011г. за стоки, с данъчна основа 21500 лева, ДДС 4300 лева и
обща стойност 25 800 лева; №***/17.11.2011г. за стоки, с данъчна основа 24700
лева, ДДС 4940 лева и обща стойност 29 640 лева; №***/18.11.2011г. за стоки, с
данъчна основа 21500 лева, ДДС 4300 лева и обща стойност 25 800 лева; №***/19.11.2011г.
за стоки, с данъчна основа 23510 лева, ДДС 4702 лева и обща
стойност 28 212 лева; №***/21.11.2011 г. за стоки, с
данъчна основа 23410 лева, ДДС 4682 лева и обща стойност 28 092 лева; №***/22.11.2011г.
за стоки, с данъчна основа 23700 лева, ДДС
4740 лева и обща стойност 28 440 лева;
№***/23.11.2011г, за стоки, с данъчна основа 21560 лева, ДДС 4312 лева и обща
стойност 25 872 лева; №***/23.11.2011г. за стоки, с данъчна основа 23560 лева, ДДС
4712 лева и обща
стойност 28 272 лева; № ***/24.11.2011г. за стоки, с данъчна основа
24722 лева, ДДС 4944.40 лева и обща стойност 29 666.40 лева ; №***/24.11.2011г.
за стоки, с данъчна основа 23500 лева, ДДС 4700 лева и обща стойност 28 200
лева; №***/25.11.2011г. за стоки, с данъчна основа 18650 лева, ДДС 3730 лева и
обща стойност 22 380 лева;- № ***/25.11.2011 г. за стоки, с данъчна основа
18954 лева, ДДС 3790.80 лева и обща стойност 22 744.80 лева; №***/26.11.2011г.
за стоки, с данъчна основа 24571 лева, ДДС 4914.20 лева и обща стойност 29
485.20 лева; №***/26.11.2011г. за стоки, с данъчна основа 26520 лева, ДДС 5304
лева и обща стойност 31 824 лева; №***/29.11.2011г. за стоки, с данъчна основа
25470 лева, ДДС 5094 лева и обща стойност 30 564 лева; №***/29.11.2011г. за
стоки, с данъчна основа 24570 лева, ДДС 4914 лева и обща стойност 29 484 лева;
№***/29.11.2011г. за стоки, с данъчна основа 24360 лева, ДДС 4872 лева и обща
стойност 29 232 лева; №***/29.11.2011г. за стоки, с данъчна основа 23450 лева,
ДДС 4690 лева и обща стойност 28 140 лева; №***/29.11.2011г. за стоки, с
данъчна основа 24560 лева, ДДС 4912 лева и обща стойност 29 472 лева; №***/29.11.2011г.
за стоки, с данъчна основа 23564 лева, ДДС 4712.80 лева и обща стойност 28
276.80 лева
- с посочен издател и доставчик ЕТ “БМД - Д.Г.”***, с
ЕИК***, а именно: №***/01.11.2011г. за
стоки, с данъчна основа 12500 лева, ДДС 2500 лева и обща стойност 15 000 лева;
№***/02.11.2011г, за стоки, с данъчна основа 11300 лева, ДДС 2260 лева и обща
стойност 13 560 лева; №***/03.11.2011г. за стоки, с данъчна основа 12410 лева,
ДДС 2482 лева и обща стойност 14 892 лева; №***/04.11.2011г. за стоки, с
данъчна основа 11230 лева, ДДС 2246 лева и обща стойност 13 476 лева; №***/05.11.2011г.
за стоки, с данъчна основа 12310 лева, ДДС 2462 лева и обща стойност 14 772
лева; №***/05.11.2011г. за стоки, с данъчна основа 12410 лева, ДДС 2482 лева и
обща стойност 14 892 лева; №***/07.11.2011г. за стоки, с данъчна основа 12360
лева, ДДС 2472 лева и обща стойност 14 832 лева; №***/08.11.2011г. за стоки, с
данъчна основа 11560 лева, ДДС 2312 лева и обща стойност 13 872 лева; №***/08.11.2011г.
за стоки, с данъчна основа 12314 лева, ДДС 2462.80 лева и обща стойност 14
776.80 лева; №***/09.11.2011г. за стоки, с данъчна основа 11480 лева, ДДС 2296
лева и обща стойност 13 776 лева; №***/09.11.2011г. за стоки, с данъчна основа
12000 лева, ДДС 2400 лева и обща стойност 14 400 лева; №***/10.11.2011г. за
стоки, с данъчна основа 11400 лева, ДДС 2280 лева и обща стойност 13 680 лева;
№***/10.11.2011г. за стоки, с данъчна основа 12400 лева, ДДС 2480 лева и обща
стойност 14 880 лева; №***/11.11.2011г. за стоки, с данъчна основа 11980 лева,
ДДС 2396 лева и обща стойност 14 376 лева; №***/12.11.2011г. за стоки, с
данъчна основа 10980 лева, ДДС 2196 лева и обща стойност 13 176 лева; №***/14.11.2011г.
за стоки, с данъчна основа 12300 лева, ДДС 2460 лева и обща стойност 14 760
лева; №***/15.11.2011г. за стоки, с данъчна основа 11500 лева, ДДС 2300 лева и
обща стойност 13 800 лева; №***/15.11.2011г. за стоки, с данъчна основа 11700
лева, ДДС 2340 лева и обща стойност 14 040 лева; №***/16.11.2011г. за стоки, с
данъчна основа 11422 лева, ДДС 2284.40 лева и обща стойност 13 706.40 лева; №***/17.11.2011г.
за стоки, с данъчна основа 11320 лева, ДДС 2264 лева и обща стойност 13 584
лева; №***/18.11.2011г. за стоки, с данъчна основа 10560 лева, ДДС 2112 лева и
обща стойност 12 672 лева; №***/19.11.2011г. за стоки, с данъчна основа 12400
лева, ДДС 2480 лева и обща стойност 14
880 лева; №***/19Л1.2011г. за стоки, с данъчна основа 12456 лева, ДДС 2491.20
лева и обща стойност 14 947.20 лева; №***/21.11.2011г. за стоки, с данъчна
основа 10890 лева, ДДС 2178 лева и обща стойност 13 068 лева; №***/22.11.2011г.
за стоки, с данъчна основа 11690 лева, ДДС 2338 лева и обща
стойност 14 028 лева; №***/22.11.2011г.
за стоки, с данъчна основа 10780 лева, ДДС 2156 лева и обща стойност 12 936
лева; №***/23.11.2011г. за стоки, с данъчна основа 11630 лева, ДДС 2326 лева и обща
стойност 13 956 лева; №***/24.11.2011г. за стоки, с данъчна основа 10685 лева,
ДДС 2137 лева и обща стойност 12 822 лева; №***/25.11.2011г. за стоки, с
данъчна основа 11540 лева, ДДС 2308 лева и обща стойност 13 848 лева; №***/26.11.2011г. за стоки,
с данъчна основа 12450 лева, ДДС 2490 лева и обща стойност 14 940 лева; №***/28.11.2011г.
за стоки, с данъчна основа 11200 лева, ДДС 2240 лева и обща
стойност 13 440 лева; №***/29.11.2011г. за стоки, с
данъчна основа 12410 лева, ДДС 2482 лева и обща стойност 14 892 лева; №***/29.11.2011г.
за стоки, с данъчна основа 12410 лева,
2482 лева и обща стойност 14
892 лева; №***/29.11.2011г. за
стоки, с данъчна основа 24100 лева, ДДС 4820 лева и обща стойност 28 920 лева;
№***/29.11.2011г. за стоки, с данъчна основа 24100 лева, ДДС 4820 лева и обща
стойност 28 920 лева,
Подсъдимият не е имал търговски отношения със свид. Я.Н.
- Управител на „М. ***“ ООД и не е получавал от него посочените по-горе данъчни
фактури. Не е имал и търговски отношения със свид. Д.Г. – Управител на ЕТ „БМД-Д.Г.“***,
която не е развивала дейност от 2010 г. По този начин дневникът за покупки за
този данъчен период придобил вид на съставен при воденето на счетоводството
документ с невярно съдържание, понеже отразявал информация за „фиктивни“
сделки, по които нямало реална по смисъла на чл. 6 ЗДДС доставка на стоки („доставка на стока по смисъла на
закона е прехвърлянето на правото на собственост или друго вещно право върху
стоката“).
Отразените в дневника за покупки данъчни фактури от „М.***“
ООД и ЕТ“ БМД - Д.Г.“ повлияли и на съдържанието на справката - декларация за
периода м. ноември 2011 г., като в нея подс. Е. като Управител на „П.“ ООД
потвърдил неистина в раздел „Б“, в който посочил ДДС с право на пълен данъчен
кредит в размер на 229 493.60 лева, знаейки, че действителният резултат е
нулев. Това дало отражение и в получения данъчен резултат за периода (раздел В),
в който декларирал ДДС за внасяне в размер на 34.07 лева, знаейки, че
действителният размер е този, който е събрал от начисления ДДС от продажбите в
размер на 229 527.67 лева. Така съставените документите - дневникът за покупки,
справката - декларация и дневникът за продажби били подадени от свид. Ч. на ***г. по електронен път в ТД на НАП - Пловдив, заведена с вх. № ***. С подаването на справката - декларация, ведно с
дневниците за покупки и продажби за този данъчен период данъчно задълженото
лице „П.“ ООД, управлявано от подс.Е.избегнал установяването и плащането на
данъчни задължения в особено големи размери, възлизащи на 229 493.60 лева.
Съгласно заключението по изготвената
съдебно-счетоводна експертиза (л.2-14, том 2 ДПво), общият размер на дължимия за
внасяне ДДС е в размер на 229 527.67 лева. Установената разлика от 229 493.60 лева (между
декларираното от данъчно задълженото лице - 34.07 лева като резултат за периода
вместо сумата от 229 527.67 лева) се явява и избегнатото данъчно задължение (229
527.67 лева - 34.07 лева). Сумата от 34.07 лева като резултат за периода,
деклариран от данъчно задълженото лице, представлявано от подс.Е., е получена
след като от сумата на начисления ДДС от продажбите 229 527.67 лева е
приспаднал неследващия му се данъчен кредит в размер на 229 493.60 лева (229
527.67 лева - 229 493.60 лева).
За
месец декември 2011 г. „П.“ ООД не е
извършило нито продажби, нито покупки, поради което била подадена на *** г. справка-декларация
по електронен път от свид.Ч., заведена в ТД на НАП - Пловдив с вх. № ***, в
която били отразени нулеви стойности.
За данъчен период м. януари 2012 г.
За м. януари 2012 г. подс.Е. предал за осчетоводяване
данъчни фактури за извършени продажби от името на „П.“ ООД на стоки към „К.“
ЕООД и „Г.“ на свид. Ч. за включването им в дневника за продажби. Общо събраният
и начислен от него ДДС бил в размер на 42 609.20 лева, който бил дължим към
фиска от регистрираното лице „П.“ ООД.
За да намали резултата за този период, подс. Е. предал
„фиктивните фактури“, знаейки, че не е получавал стоки от „З.“ ООД на свид. Ч. за
отразяването им в дневника за покупки. Свид. Ч. включила същите в дневника за
покупки, които били със следните номера № ***/02.01.2012г. за стоки, с данъчна
основа 26 352.20 лева, ДДС 5270.44 лева и обща стойност 31 622.64 лева; №***/03.01.2012г.
за стоки, с данъчна основа 27 969.20 лева, ДДС 5593.84 лева и обща стойност 33
563.04;№***/04.01.2012г. за стоки, с данъчна основа 36 192 лева, ДДС 7 238.40
лева и обща стойност 43 430.40 лева;№***/05.01.2012г. за стоки, с данъчна
основа 26 977.50 лева, ДДС 5395.50 лева и обща стойност 32 373 лева; №***/06.01.2012г.
за стоки, с данъчна основа 31 966.20 лева, ДДС 6 393.24 лева и обща стойност 38
359.44 лева; №***/09.01.2012г. за стоки, с данъчна основа 30 927.60 лева, ДДС 6
185.52 лева и обща стойност 37 113.12 лева;№***/10.01.2012г. за стоки, с
данъчна основа 32 076 лева, ДДС 6 415.20 лева и обща стойност 38 491.20 лева.
Подс. Е. се познавал със свид. К.Д. - Управител на „З.“
ООД. Единствената продажба извършена от свид. Д. към подсъдимия била един тон
найлон и целофан, като общата сума около 200-250 лева била получена в брой. Фактура
не му издал, а фактурите, отразени в дневника за покупки за м. януари 2012г. на
„П.“ ООД, свид.Д. не бил издавал, нито е договарял с подс. Е. каквато и да е
стока да му бъде доставена. По този начин дневникът за покупки за този данъчен
период придобил вид на съставен при воденето на счетоводството документ с
невярно съдържание, понеже отразявал информация за „фиктивни“ сделки, по които
нямало реална по смисъла на чл. 6 ЗДДС доставка на стоки.
Отразените в дневника за покупки данъчни фактури от „З.“
ООД повлияли на съдържанието и на справката - декларация за периода м. януари
2012 г., като в нея подс. Е. в качеството на Управител на „П.“ ООД потвърдил
неистина в раздел „Б“ в който посочил ДДС с право на пълен данъчен кредит в
размер на 42 492.14 лева, знаейки, че действителният резултат е нулев. Това
дало отражение и в получения данъчен резултат за периода (раздел В), в който
декларирал ДДС за внасяне в размер на 117.06 лева, знаейки, че действителният размер
е този, който е събрал от начисления ДДС от продажбите в размер на 42 609.20
лева. Така съставени документите: дневникът за покупки, справката - декларация
и дневника за продажби, били подадени от свид. Ч. на ***г. по електронен
път в ТД-НАП гр. Пловдив, заведени с вх. № ***. С подаването на справката - декларация, ведно с дневниците за покупки и продажби за
този данъчен период данъчно задълженото лице „П.“ ООД, управлявано от подс.Е., избегнало
установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери,
възлизащи на 42
609.20 лева, като е приспаднал и
неследващ се данъчен кредит в размер на 42 492.14 лева.
От заключението по съдебно-счетоводната експертиза се
установява, че общият размер на дължимия за внасяне ДДС е в размер на 42 609.20
лева. Установената разлика от 42 492.14 лева (между декларираното от данъчно
задълженото лице - 117.06 лева като резултат за периода вместо сумата от 42
609.20 лева) се явява и избегнатото данъчно задължение (42 609.20 лева - 117.06
лева).
Сумата от 117.06 лева като резултат за периода,
деклариран от данъчно задълженото лице, представлявано от подсъдимия, е
получена след като от сумата на начисления ДДС от продажбите 42 609.20 лева е
приспаднал неследващия му се данъчен кредит в размер на 42 492.14 лева (42
609.20 лева-42 492.14 лева).
Подсъдимият като*** на „П.“ ООД бил длъжен да подаде и
Годишна данъчна декларация (ГДД) за данъчната 2011 г., съгласно регламента на чл.
92, ал.1 ЗКПО („Данъчно задължените
лица, които се облагат с корпоративен данък, подават годишна данъчна декларация
по образец за данъчния финансов резултат и дължимия годишен корпоративен данък.)
С предаването на фиктивните данъчни фактури през м.
ноември 2011 г. на свид. Ч., същият знаел, че описаната в тях данъчна основа ще
доведе и до промяна в ГДД, която следвало да подаде за данъчната 2011 г. по
ЗКПО. Общата данъчна основа на фиктивните фактури от „М.“ ООД и ЕТ “БМД - Д.Г.“
била в размер на 1 147 468.00 лева.
На *** г. в ТД на НАП - Пловдив била подадена ГДД,
заведена с вх. № *** за 2011 г., в която подсъдимият като ***на „П.“ ООД
потвърдил неистина в част 6 - „Определяне на данъчния финансов резултат и дължимия
корпоративен данък“, като декларирал общо разходи в размер на 1 147 308.00 лева
при действително установени такива от 00.00 лева, счетоводна печалба в размер
на 330.38 лева и счетоводен финансов резултат за данъчно преобразуване в размер
на 330.38 лева при действително установени счетоводна печалба и финансов
резултат за данъчно преобразуване в размер на 1 147 638.38 лева, както и
полагащ се корпоративен данък в размер на 33.04 лева вместо действително
установения корпоративен данък в размер на 114 763.84 лева.
Видно от заключението по съдебно-счетоводната
експертиза, не се признават за данъчни цели разходи, които не са документално
обосновани (чл. 26, ал.2 ЗКПО). Съгласно чл. 10 ЗКПО, счетоводен разход се
признава за данъчни цели, когато е документално обоснован чрез първичен
счетоводен документ по смисъла на ЗСч, отразяващ вярно стопанската операция.
Дължимият корпоративен данък за 2011 г. след
корекцията в ГДД по чл. 92 ЗКПО е определен в размер на 114 763.84 лева. Избегнатото
данъчно задължение по ЗКПО за 2011 г. е в размер на 114 730.80 лева (114 763.84 лева - декларирания 330.38 лева).
Съдът
възприема изцяло заключението по извършената съдебно-счетоводна експертиза като
обективно и компетентно изготвени.
Така
установената фактическа обстановка се потвърждава от направеното от подсъдимия
самопризнание, в подкрепа на което са събраните по делото:
- писмени доказателства и писмени доказателствени
средства, прочетени и приети по надлежния ред на осн. чл. 283 НПК: справки
от Агенцията по вписванията и от ТД на НАП-Пловдив, протоколи за приемане на
декларации и дневници по ЗДДС, ведно със
справки – декларации, дневници за покупки и за продажби, ревизионен доклад и ревизионен акт, ГДД за
2010 г. и 2011 г., характеристична справка и справка за съдимост;
- заключение по съдебно – счетоводна
експертиза;
- гласни доказателствени средства, а именно
показанията на свидетелите: Г.А., Т.А., Б.П., Н. Н., Я.Н., Д.Г., К.Д., Д.Т., Д.Д., Д.И., М.П. и З.М.-Ч.,
на които показания съдът дава вяра като обективни, логични, последователни и
кореспондиращи помежду си и с останалата доказателствена съвкупност.
Въз
основа на изложената фактическа обстановка съдът направи следните правни
изводи:
ОТ
ОБЕКТИВНА СТРАНА:
Извършеното от подс.Е.
деяние е обективно съставомерно по чл.
255, ал. 3 вр. ал.1, т.2, пр.1, т.6 и т.7 вр.
чл. 26, ал.1 НК, тъй като в
периода от м. *** г. до м. *** г. в гр. П., при условията на продължавано
престъпление, в качеството на ***на „П.“ ООД, с ЕИК ***, със седалище с.Т.,
община С., е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения за „П.“
ООД, с ЕИК *** в особено големи размери - общо 386 716.54 лева, представляващи
дължим данък върху добавената стойност в общ размер 271 985.74 лева и дължим
корпоративен данък в общ размер 114 730.80 лева, като е потвърдил неистина в
подадени декларации, които се изискват по силата на ЗДДС и на Правилника за
приложението му и по силата на ЗКПО (чл.125, ал.1 ЗДДС и чл.116, ал.1 ППЗДДС и
чл.92 ЗКПО) пред ТД - НАП-Пловдив, като при водене на счетоводството е съставил
документи с невярно съдържание: отчетни регистри - дневници за покупки на „П.“
ООД, с ЕИК***, съгласно чл.124, ал.1, т.1 ЗДДС и чл.113, ал.1 и ал.З ППЗДДС, в
които е отразил данъчни фактури по доставки с право на пълен данъчен кредит,
без да са налице доставки по смисъла на чл.6 ЗДДС, и е приспаднал неследващ се
данъчен кредит.
Несъмнено
се установява, че в рамките на инкриминирания период подс.Е. е имал качеството ***
на „П.“. Последното, бъдейки търговец по смисъла на чл.1, ал.2, т.1 ТЗ, е било длъжно
на осн. чл.53, ал.1 ТЗ да води счетоводство, в което да отразява движението на
имуществото на своето предприятие, което задължение е за неговия Управител,
съгласно регламента на чл.141, ал.1 ТЗ.
След
като горепосоченото търговско дружество е било регистрирано по ЗДДС още през
2010 година, то воденето на счетоводството му е следвало да бъде съобразено с
изискванията на ЗДДС и ППЗДДС. На осн. чл.124, ал.1 ЗДДС е било длъжно да води
дневник за покупките и дневник за продажбите. Като негов *** подс.Е. е
организирал дейността по съставяне и отчитане на документите, касаещи дейността
на дружеството, доколкото е предавал първичните счетоводни – фактури, съставени
без по същите да е реализирана отразената в тях сделка, за всеки данъчен период
на счетоводителката свид.Ч.. Тя от своя страна имала задължението технически да
опише същите в дневниците за покупки и продажби, а обобщената информация за
данъчния период–в справка-декларация, като подаде всички тях в ТД на
НАП-Пловдив. Така съдържанието на въпросните документи било предопределяно
единствено от самия подсъдимия, като по този начин несъмнено е нарушен
принципът за счетоводна обоснованост на дружествената дейност.
Доказателствената съвкупност обосновава безспорен извод, че сделките по нито
една от горепосочените фактури не са били реализирани, доколкото подс.Е. не е
имал търговски отношения нито с „М.“ ООД, нито с ЕТ „БМД-Д.Г.“ - неразвиващ
дейност от 2010 г., а тези със „З.“ ООД, касаели само една продажба, за която
фактура не била издавана. В този смисъл
посочените фактури не са свързани с реално осъществени сделки, като същите били
създадени единствено с цел да установят несъществуващи такива. Въпросните фактури
са неистински, доколкото не изхождат от лицата, подписали ги като доставчици.
Ето защо и липсват основания същите да бъдат инкорпорирани в дневниците за
покупки, поради което и с включването им в тях, последните се явяват документ с
невярно съдържание, доколкото инкорпорират информация, несъответстваща с реалността.
Това е така, тъй като в тях са отразени фактури по доставки с право на пълен
данъчен кредит, без всъщност да са налични доставки по смисъла на чл.6 ЗДДС и е
приспаднат неследващ се данъчен кредит. Поради тази причина и операциите,
отразени във фактурите и дневниците за покупки не е следвало да намерят
отражение в подаваните за всеки един от периодите ежемесечни справки –
декларации по ЗДДС. Но сумите по всяка една от фактурите са били включени в
съответната справка-декларация, а подсъдимият от името на регистрираното по
ЗДДС лице е подал по надлежния ред пред ТД на НАП-Пловдив същите,
потвърждавайки в тях неистината. С това от своя страна е избегнал
установяването и плащането на ДДС са всеки от периодите.
Предавайки на свид.Ч.
инкриминираните фактури през месец ноември 2011 г., сделките по които не били
реализирани, подсъдимият несъмнено е бил наясно, че указаната в същите данъчна
основа ще се отрази на ГДД за въпросната година, която е бил длъжен да подаде
по ЗКПО. С подаването на такава на *** г. като ** на търговското дружество
подс.Е. декларирал общо разходи в размер на 1 147 308 лева, макар действителните
такива да били в размер на 00.00 лева, счетоводна печалба в
размер на 330.38 лева и счетоводен финансов резултат за данъчно преобразуване в
размер на 330,38 лева при действително установени счетоводна печалба и финансов
резултат за данъчно преобразуване в размер на 1 147 638.38 лева, както и
полагащ се корпоративен данък в размер на 33.04 лева вместо действително
установения корпоративен данък в размер на 114 763.84 лева. Ето защо и
дължимият корпоративен данък за 2011 г. след извършената корекция в ГДД е
определен в размер на 114 763,84 лева.
Така осъществената от подсъдимия престъпна дейност следва да бъде преценена
като продължавана по смисъла на чл.26, ал.1 НК, доколкото е осъществил три деяния, всяко от които е конкретизирано
по време, място, начин и обстоятелства на извършване; реализирани са през
непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка (сходство на начина и условията, при
които са извършени)
и еднородност на вината (умисъл), като последващите деяния от
обективна и субективна страна се явяват продължение на предшестващите. Всяко
едно от деянията е насочено срещу един и същ непосредствен обект, а именно
обществените отношения, осигуряващи нормалните условия за работа на данъчната
система, както и всяко следващо прибавя нов към вече настъпилия
общественоопасен резултат. Еднородността на продължаваната престъпна дейност не
са засяга от обстоятелството, че две от деянията касаят нарушаване изискванията
на ЗДДС и ППЗДДС, а третото – на ЗКПО.
Общият размер на
избегнатите данъчни задължения - 386 716,54 лева (ДДС 271 985, 74 лева и
корпоративен данък 114 730,80 лева.), представляващ сумата от престъпните резултати, настъпили в
отделните данъчни периоди, в съответствие с изискванията на чл.26, ал.2 НК отговаря на критерия за особено големи
размери, установен в нормата на чл.93, т.14 НК, поради което и покрива
квалифициращия признак на чл.255, ал.3 НК в контекста и на тълкуването,
съдържащо се в ТР №1/2009 г. на ОСНК на ВКС.
ОТ
СУБЕКТИВНА СТРАНА:
Подсъдимият
е извършил престъплението умишлено под
пряк умисъл като форма на вина, с
непосредствено целени и реализирани общественоопасни последици. Предвиждал е
настъпването на конкретните такива, което от своя страна му е дало възможност
да осъзнае и противоправния характер на посегателството, пряко искайки и
целейки настъпването на забранените последици – избягване установяването и плащането
на данъчни задължения в особено големи размери.
С оглед гореизложеното съдат призна подс.Е.
за виновен по повдигнатото му обвинение.
ОТНОСНО
НАКАЗАНИЕТО:
При
индивидуализиране на наказанието, съдът отчете превес на смекчаващите
отговорността обстоятелства, които обаче не могат да бъдат възприети като
основание за приложение на разпоредбата на чл. 55 НК. Такива са : чистото му съдебно минало предвид
настъпилата реабилитация за предходно осъждане, полагането на обществено –
полезен труд понастоящем, както и установеният му семеен и социален статус. В
противовес на така отчетените смекчаващи отговорността обстоятелства, съдът взе
предвид лошите характеристични данни на подсъдимия предвид предходното му
санкциониране по реда на чл.78А НК и осъждането, за което вече е реабилитиран,
както и размерът на избегнатите и неплатени данъчни задължения, с които е
ощетен фискът, доколкото същият многократно надвишава квалифициращия елемент
„особено големи размери“. С оглед тази преценка, съдът счете като съответващо на
конкретната степен на обществена опасност на инкриминираното престъпление и на
данните относно личността на подсъдимия наказание
над минималния предвиден в закона размер, но под средния такъв, а именно ЧЕТИРИ
ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. Същото не
само успешно би реализирало целите на индивидуалната превенция по чл.36 НК, но
се явява и справедливо възмездие за сериозното засягане на защитените от закона
обществени интереси. Съобразявайки се с императивната разпоредба на чл.373,
ал.2 НПК, определеното на подс.Е. наказание бе редуцирано по реда на чл. 58А,
ал.1 НК с 1/3 до ДВЕ ГОДИНИ И ОСЕМ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
След като отчете срока
на наложеното на подсъдимия наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА и взе предвид, че към
момента на извършване на престъплението подсъдимият не е осъждан на ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА за престъпление от общ характер, съдът прецени, че за постигане целите
на наказанието и преди всичко за поправянето и превъзпитанието му не се налага
да изтърпи ефективно наложеното му наказание. Поправително-възспиращото
въздействие на същото върху бъдещото му поведение може да бъде постигнато много
по-успешно именно в рамките на изпитателен срок от три години, отколкото с
изолирането му от обществото чрез ефективно изтърпяване на наказанието в
пенитенциарно заведение. Поради това и на осн. чл.66, ал.1 НК съдът отложи
изпълнението на наказанието ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от три години, считано
от влизане на присъдата в сила.
Липсата на имущество,
собственост на подс.Е., видно от постъпилите справки от АДВ и сектор ПП и КАТ,
не позволяват на същия да бъде наложено и кумулативно предвидената имуществена
санкция за извършеното престъпно посегателство – конфискация.
ОТНОСНО
ГРАЖДАНСКИЯ ИСК:
Налични
се явяват законовите предпоставки за уважаване на приетата за съвместно
разглеждане гражданска претенция против подсъдимия, доколкото макар и да е
изтекъл 5-годишният давностен срок, от страна на подсъдимия и неговия защитник
не бе депозирано възражение за изтекла погасителна давност. Настъпилите имуществени
вреди за фиска в размер на 386 716, 54 лева са пряка и непосредствена
последица от виновното поведение на подсъдимия. Събраните в хода на разследването
категорични доказателства, сочещи подс.Е. за извършител на вмененото му престъпление,
се явяват основание да бъде уважена изцяло гражданската претенция, поради което
и подсъдимият бе осъден да заплати в полза на Държавата сумата от 386 716.54 лева, представляваща
обезщетение за причинените й имуществени вреди в резултат на престъплението по
чл.255, ал.3 вр. ал.1, т.2, пр.1, т.6 и т.7 вр. чл.26, ал.1 НК, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от
довършване на престъплението– м. *** г. до окончателното изплащане на
сумата. Несъстоятелно се явява искането на прокурора лихвата да бъде присъдена
до датата на съдебното заседание, доколкото същата се присъжда до момента на
цялото погасяване на задължението.
ОТНОСНО
РАЗНОСКИТЕ:
С
оглед признаване на подсъдимия за виновен и направеното искане от представляващия
гражданския ищец, на осн. чл.189, ал.3 НПК в тежест на подсъдимия бе възложено
да заплати в полза на Държавата и юрисконсултско възнаграждение в размер на
9264.33 лева в съответствие с изискването на чл.7, ал.2 т.5 от Наредба №1/2004
г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Предвид
признаване на подсъдимия за виновен по повдигнатото му обвинение, на осн.
чл.189, ал.3 НПК в негова тежест бяха възложени разноските по делото:
-
в размер на 260.82 лева, които
като направени в хода на досъдебното производство във връзка с назначената
експертиза следва заплати в полза на Държавата, по сметка на ОД на МВР –
Пловдив и
-
сумата от 15 486,66 лева - държавна такса върху уважения размер на
гражданския иск, която следва да заплати в полза на ВСС, по сметка на Окръжен
съд – Пловдив.
По изложените съображения съдът постанови присъдата си.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: