Присъда по дело №468/2021 на Районен съд - Самоков

МОТИВИ
към Присъда № 19 (13) на Самоковския районен съд от 9 май 2022 г.
по НОХД № 468/2021 г. по описа на същия съд

С обвинителен акт на Самоковската районна прокуратура В. Л. П. от с. Р., Община
С., е обвинен в това, че на 26.08.2019 г. пред надлежен орган на властта – прокурор от
Районна прокуратура – Самоков, чрез подадена писмена жалба, вх. № 1099/2019 г. по
описа на Районна прокуратура – Самоков, е набедил В. С. Б. от гр. С. в извършване на
престъпление по чл. 309, ал. 1 от НК, като е знаел, че е невинен – престъпление по чл.
286, ал. 1 от НК.
В хода на съдебните прения прокурорът заявява, че обвинението е доказано по
категоричен начин от събраните по делото доказателства. Изтъква, че подсъдимият от
обективна и от субективна страна е осъществил състава на престъплението, за което е
обвинен. Отправя искане подсъдимият да бъде признат за виновен в извършването на
това престъпление и с оглед смекчаващите вината му обстоятелства, да му бъде
наложено наказание в минималния размер съгласно закона.
Защитникът на подсъдимия – адв. Р. К. заявява, че от събраните по делото
доказателства не може да се направи извод, че подсъдимият е извършил
престъплението, в което е обвинен. Подробно излага доводи за несъответствие между
обвинителната теза и събраните доказателства относно съдържанието на жалбата на
подсъдимия до РП – Самоков. Изтъква, че подсъдимият не е извършил съставомерно за
престъпление по чл. 286, ал. 1 от НК деяние с изискуемия се от закона пряк умисъл, а
добросъвестно и правомерно е реализирал конституционно признатото си право на
жалба. В обобщение счита, че подсъдимият не е осъществил от обективна и от
субективна страна състава на престъплението, в което е обвинен и поради това отправя
искане същият да бъде признат за невинен и оправдан по повдигнатото му обвинение.
Подсъдимият изцяло се солидаризира с речта на защитника си в хода на
съдебните прения.
При упражняване на правото си на последна дума подсъдимият заявява, че очаква
да бъде признат за невинен.
По делото се установява следната фактическа обстановка:
На 26.08.2019 г. подсъдимият В.П. подал до Районна прокуратура – Самоков
жалба против В. С.В. и З. М. Б., в която посочил, че е собственик по наследство от
баща си на нива, находяща се в землището на с. Р., Община С., в местността „Д..“,
представляваща имот номер ..с площ 1,5 дка и че този имот се обработва от З. М. Б. без
негово съгласие; посочил е, че е подал жалба до Общинска служба „Земеделие“ – С.,
откъдето се снабдил с договор от 05.11.2015 г. за отдаване на земеделска земя под
наем, намираща се в землището на с. Р., Община Самоков; изложил е твърдения, че не
е сключвал такъв договор и се учудил, че договорът е и нотариално заверен. Наред с
това в жалбата си до РП – Самоков подсъдимият е изтъкнал възражения срещу
посочената в договора наемна цена, както и е изложил твърдения, че подписът за
„наемодател“ на договора и почеркът, с който са изписани трите му имена, не са
негови. След това подсъдимият е отправил искане да бъде изискан от З. М. Б.
договорът за наем в оригинал, да бъде извършена графологическа експертиза и тя да си
понесе нужното наказание в случай, че се окаже, че подписът и почеркът не са на
1

подсъдимия. В жалбата следва описание на приложените към нея документи и същата
завършва с подпис на подсъдимия.
Жалбата е заведена с вх. № 1099/2019 г. по описа на Районна прокуратура –
Самоков.
От служебно изисканата от съда справка, обективирана в приетото в хода на
съдебното следствие писмо изх. № 1099/2019 г. от 31.03.2022 г. от Районна
прокуратура – Самоков до съда, се установява, че на датата 26.08.2019 г. е депозирана
една жалба от В. Л. П., същата е заведена по пр. пр. № 1099/2019 г. по описа на РП –
Самоков и съдържанието й е напълно идентично с екземпляра, намиращ се на л. 17 от
ДП № 168/2020 г. по описа на РУ – Самоков, по което е внесен обвинителният акт
срещу подсъдимия с обвинението, подлежащо на разглеждане в настоящото съдебно
производство.
В. С. В. и В. С. Б. са имена на едно и също лице с ЕГН **********. Това не е
спорно по делото, а и се установява от съпоставката между множество писмени
доказателства, събрани в досъдебната фаза на настоящото наказателно производство, в
частност – от съпоставката между официален документ: протокол за разпит на
свидетеля В. С. Б. от 26.05.2020 г. по ДП № 168/2020 г. по описа на РУ – Самоков (т. ІІ,
л. 4-5 от ДП) и договор за отдаване на земеделска земя под наем от 05.11.2015 г.,
сключен между подсъдимия В. Л. П. и В. С. В. (този документ също е официален в
частта му относно нотариалната заверка на подписите на страните, изискваща
установяване на тяхната самоличност от нотариуса).
Установява се от заключението на вещото лице А. С. по назначената в
досъдебното производство графическа експертиза, че електро-фотографските копия на
подписите (за Наемодател) и ръкописните текстове (под „Наемодател“) в двете
електро-фотографски копия на договори за отдаване на земеделска земя под наем от
05.11.2015 г. (единият – със страни В. Л. П. и В. С. В., а другият – със страни В. Л. П. и
З. М. Б., действаща чрез пълномощника си В. С. В.), са изображения на положени
подписи и ръкописно написани текстове от подсъдимия В. Л. П.. Посочено е в
заключението, че за категорично заключение и пълноценно изследване
инкриминираните документи следва да се представят в оригинал.
В хода на съдебното следствие е назначена допълнителна съдебно-графическа
експертиза, която да отговори на същите въпроси, каквито са били поставени на
графическата експертиза в досъдебното производство, изследвайки обаче
съхраняващите се в Служба по вписванията – Самоков оригинали на двата договора за
отдаване на земеделска земя под наем, сключени на 05.11.2015 г., намиращи се в
преписи съответно на л. 23-25 и на л. 26-28 от том ІІ на досъдебното производство. От
заключението на вещото лице Л. С. по тази експертиза се установява, че подписите
срещу „Наемодател“ и ръкописните текстове „В. Л. П.“ срещу „Наемодател“ във всеки
от двата договора, са изпълнени от В. Л. П..
Подсъдимият В. Л. П., с ЕГН **********, е роден на .. г. в с. Р., Община Самоков,
български гражданин, с постоянен и настоящ адрес с. Р., Община Самоков, ул. „Л.” №
.., женен, неосъждан, със средно образование, не работи - пенсионер.
Съдът приема така изложената фактическа обстановка за безспорно установена от
събраните в хода на съдебното следствие доказателства:
- експертни заключения: на вещото лице А. С. по назначената в хода на ДП №
168/2020 г. по описа на РУ – Самоков графическа експертиза (протокол за извършена
експертиза № 412/17.11.2020 г., т. ІІ, л. 12-18 от ДП) и на вещото лице Л. С. по
2

назначената в хода на съдебното следствие допълнителна съдебно-графическа
експертиза, прието в с. з. на 21.03.2022 г.;
- писмени доказателства, събрани в хода на ДП № 168/2020 г. по описа на РУ –
Самоков и приобщени в съдебното производство като доказателства по реда на чл. 283
от НПК: жалба с вх. № 1099/26.08.2019 г. от В. Л. П. до Районна прокуратура –
Самоков (т. І, л. 17-18 от ДП); договор за отдаване на земеделска земя под наем,
намираща се в землището на с. Р., Община Самоков, Софийска област, сключен на
05.11.2015 г. между В. Л. П. и В. С. В. (т. ІІ, л. 23-25 от ДП); договор за отдаване на
земеделска земя под наем, намираща се в землището на с. Р., Община Самоков,
Софийска област, сключен на 05.11.2015 г. между В. Л. П. и З. М. Б., действаща чрез
пълномощника й В. С. В. (т. ІІ, л. 26-28 от ДП); справка за съдимост на подсъдимия (т.
ІІ, л. 30 от ДП); характеристична справка на подсъдимия (т. ІІ, л. 29 от ДП); декларация
за семейно и материално положение и имотно състояние (т. ІІ, л. 31 от ДП).
- писмени доказателства, събрани в хода на съдебното следствие и приобщени
като доказателства по реда на чл. 283 от НПК: писмо изх. № 1099/2019 от 31.03.2022 г.
от прокурор от Районна прокуратура – Самоков до РС - Самоков.
Всички останали събрани в двете фази на наказателното производство
доказателства – свидетелски показания, обяснения на обвиняемия, както и други
писмени доказателства, са неотносими към предмета на доказване по делото. Както ще
се посочи по-долу, самото съдържание на жалбата на подсъдимия до РП – Самоков,
чрез чието подаване се твърди в обвинителния акт той да е извършил престъплението, в
което е обвинен, обосновава извод за несъставомерност на деянието му като такова
престъпление, при което други доказателства в действителност са без правно значение
за изводите на съда по съществото на обвинението.
При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни
изводи:
Деянието на подсъдимия, за което му е повдигнато обвинение, е несъставомерно
от обективна и субективна страна като престъпление по чл. 286, ал. 1 от НК.
За да е налице набедяване по смисъла на чл. 286, ал. 1 от НК, необходимо е
деецът да изложи пред орган на властта, компетентен да образува наказателно
производство, неверни твърдения за факти, съставомерни за извършено от другиго
престъпление, като знае, че набеденият е невинен, т. е. че изобщо липсва извършено
деяние или че то не е извършено от набедения, или че последният не го е извършил
виновно, или че деянието не съставлява престъпление. Във всички случаи за
обективната съставомерност на деянието като престъпление по чл. 286, ал. 1 от НК е
необходимо деецът да изложи твърдения за това, че конкретно друго лице е извършило
престъпление – само тогава деецът би могъл да го набеди в престъпление.
В конкретния случай подсъдимият В.П. е подал една жалба, заведена на
26.08.2019 г. по прокурорска преписка № 1099/2019 г. по описа на РП – Самоков и при
нейния прочит изобщо не се откриват твърдения В. С. В. (Б.) да е извършил каквото и
да е престъпление, в частност и такова по чл. 309, ал. 1 от НК – сам или чрез другиго
да е съставил неистински частен документ или да е преправил съдържанието на частен
документ и да го е употребил, за да докаже, че съществува или не съществува или че е
прекратено или изменено някое право или задължение, или някое правно отношение.
В тази връзка, не е излишно отново да бъде синтезирано съдържанието на тази
жалба. В нея подсъдимият П. е изложил твърдения, че е собственик на определено
правно основание върху конкретен недвижим имот; че имотът му се обработва от З. Б.
3

без правно основание; че по повод своя жалба до Общинска служба „Земеделие“ –
Самоков подсъдимият се снабдил с нотариално заверен договор за наем на земеделска
земя, сключен на 05.11.2015 г., който той не е сключвал и подписът и почеркът, с който
били изписани трите му имена, не били негови. Тези твърдения на П. са обосновали
искането му в същата жалба оригиналът на договора за наем да бъде изискан от З. Б.,
да бъде извършена графологична експертиза и в случай, че се окаже, че подписът и
почеркът не са негови, тя да си понесе нужното наказание.
Единствената част от текста на тази жалба, която част може да бъде свързана по
някакъв начин с лицето В. С. В. (Б.), е титулната й част, според която тя е насочена
„против“ него и против З. Б.. Това обаче съвсем не означава, че с жалбата си П. е
набедил Б. в престъпление – първо, защото в целия й текст изобщо липсва и една дума
за каквото и да било престъпление, извършено от В. Б. и второ – защото, освен че
искането в жалбата „да си понесе нужното наказание“ недвусмислено е отправено по
отношение на З. Б. (а обвинението не е изменено по реда на чл. 287, ал. 1 от НПК),
това искане ясно и изрично е поставено от самия подсъдим в жалбата му под условие –
в случай, че от заключение по графическа експертиза се установи, че подписът на
оригиналния договор за наем и почеркът, с който са изписани имената на подсъдимия
на този договор, не са положени от него. За което и лице да се отнася това искане на
подсъдимия, начинът, по който то изрично е формулирано в жалбата му до РП –
Самоков, изключва специфичната, съставомерна от субективна страна за престъпление
по чл. 286, ал. 1 от НК, характеристика на умисъла на подсъдимия – да знае, че
набеденият в престъпление е невинен. Казано иначе, в жалбата си до РП – Самоков,
чрез която се твърди от обвинението подсъдимият да е извършил инкриминираното в
настоящото производство деяние, той е поискал извършване на допустими действия по
разследването, чийто резултат евентуално би бил установяване верността на
твърденията му, че не е сключвал договора за наем от 05.11.2015 г. Установената по
експертен път в настоящото производство обективна невярност на твърденията на
подсъдимия в жалбата му до РП – Самоков с вх. № 1099/2019 от 26.08.2019 г., че не е
автор на подписите за „Наемодател“ и на ръкописните текстове, съдържащи трите му
имена и на двата приети като доказателства договора за наем от 05.11.2015 г., не може
да обоснове извод, че с подаването на жалбата той е извършил деяние, съставомерно от
обективна и субективна страна като престъпление по чл. 286, ал. 1 от НК, тъй като с
тази жалба подсъдимият е упражнил правото си да сезира прокурора за разследване на
документно престъпление, но в нея не е изложил неверни твърдения за извършено от
конкретно друго лице престъпление, вкл. и престъпление по чл. 309, ал. 1 от НК, при
знание, че това друго лице е невинно.
Ето защо съдът приема, че от събраните по делото доказателства не се установява
с подаването на 26.08.2019 г. на писмена жалба до Районна прокуратура – Самоков с
вх. № 1099/2019 г. по описа на същата прокуратура подсъдимият да е осъществил от
обективна и от субективна страна състава на престъпление по чл. 286, ал. 1 от НК.
Поради това и на основание чл. 304 от НПК съдът призна подсъдимия за невинен и го
оправда по така повдигнатото му обвинение.
При този изход на делото и на основание чл. 190, ал. 1 от НПК сторените
разноски в двете фази на наказателното производство следва да останат за сметка на
държавата.
По изложените съображения съдът единодушно постанови присъдата си.

4

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
5

Номер на акта:	13
Дата:	10 май 2022 г.
Съдия:	Янко Венциславов Чавеев

Дело:	20211870200468
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	27 август 2021 г.

Присъда по дело №468/2021 на Районен съд - Самоков

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите