РЕШЕНИЕ
№ 95
гр. П., 06.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:Атанас Кобуров
при участието на секретаря Вера Сухарова
като разгледа докладваното от Атанас Кобуров Гражданско дело №
20241230100667 по описа за 2024 година
Производството е образувано по молба от С. А. Т., ЕГН: **********, с постоянен
адрес гр. П., ул. „Ц“ № 29, чрез пълномощника й Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“,
БУЛСТАТ *********, с адрес на упражняване на дейността гр. С., бул. „А.“ № 125 - 2, ет. 5,
офис 5 - 3, представлявано от Д. М. М. – управител, срещу „Изи Асет Мениджмънт“ АД,
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. С., ж.к. Люлин 7, бул.
„Джавахарлал Неру“ № 28, ет. 2, ап. 40 - 46.
В исковата молба се твърди, че ищцата е страна по Договор за паричен заем №
4481491, сключен на 10.05.2022 г. с „Изи Асет Мениджмънт“ АД, по силата на който е
уговорен паричен заем в размер на 900 лева, при вид на вноската - месечна, без посочване
на размера на лихвения процент. Излагат се твърдения, че съгласно чл. 4 от договора,
последният следва да бъде обезпечен с гарант - две физически лица, поръчители или банкова
гаранция в полза на институцията, отпуснала кредита. Сочи се, че на датата на сключване на
договора за паричен заем е сключен и договор за предоставяне на гаранция № 4481491, по
силата на който „Файненшъл България“ ЕООД е поело задълженията да обезпечи пред „Изи
Асет Мениджмънт“ АД задълженията на ищцата, а последната се е задължила да заплати на
гарантиращото дружество сумата в размер на 450,00 лева, която сума е разсрочена за
изплащане, заедно с месечната вноска по договора за кредит. Съгласно договора за
поръчителство, ищцата е следвало да предоставя дължимите парични суми на „Изи Асет
Мениджмънт“ АД, което от своя страна е упълномощено от „Файненшъл България“ ЕООД
да събира в тяхна полза сумите по процесния договор. Посочва, че е погасила изцяло
процесния кредит.
Навежда се в исковата молба, че сключеният договор за паричен заем, както и
договорът за предоставяне на поръчителство № 4481491, сключен между ищцата и
„Файненшъл България“ ЕООД, по своята характеристика и съдържание представляват
договори за потребителски кредит, поради което за валидността им важат изискванията на
специалния закон – ЗПК. Релевира се, че доколкото договорът за поръчителство е акцесорен
на този за предоставяне на потребителски кредит, тъй като наличието на основание за
предоставяне на поръчителство от страна на ответното дружество, е обусловено от
валидността на договора за кредит, или отделни негови клаузи, следва да се разгледат
съвместно и двете правоотношения, като се вземе предвид и обстоятелството, че кредиторът
1
„Изи Асет Мениджмънт“ АД е едноличен собственик на капитала на „Файненшъл
България“ ЕООД и в тази връзка кредиторът и поръчителят са свързани лица.
Посочва се, че клаузата на чл. 4 от договора за кредит възлага в тежест на заемателя
да осигури едно измежду няколко обезпечения, което обстоятелство представлява
неотменимо изискване за получаване на кредитно финансиране и на практика не предоставя
избор за потребителя, както дали да предостави обезпечение, така и какво да бъде то.
Твърди се, че кредиторът не е включил възнаграждението по договора за поръчителство към
ГПР, като по този начин се цели заобикаляне на нормата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. В тази връзка
се сочи, че е необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати
длъжникът, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да
преценява кои суми точно ще дължи. В конкретния случай е посочен ГПР, но от
съдържанието на договора потребителят не може да направи извод за това кои точно разходи
се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР.
Изразява се становище, че Договор за предоставяне на поръчителство № 4481491 е
изначално лишен от основание, тъй като по силата на посоченото правоотношение, в полза
на потребителя не се предоставя услуга, като обезпечението е единствено и само в полза на
кредитора „Изи Асет Мениджмънт“ АД, за което цялото възнаграждение е поето от
потребителя. Навежда се още, че допълнително основание за нищожността на договора е и
обстоятелството, че собственик на капитала на поръчителя „Файненшъл България“ ЕООД е
заемодателят по договора за заем - „Изи Асст Мениджмънт“ АД, респективно печалбата на
„Файненшъл България“ ЕООД от извършената от него търговска дейност като поръчител, се
разпределя в полза на едноличния собственик на капитала „Изи Асет Мениджмънт“ АД,
като по този начин с договора за поръчителство не се цели реалното обезпечаване на
договора за заем, сключен с ответното дружество, а се цели едно допълнително оскъпяване
на договора за заем, допълнително възнаграждение за заемодателя, което е уговорено по
друго правоотношение, единствено с цел да се избегнат ограниченията на чл. 19, ал. 4 от
ЗПK.
Релевира се, че договорът за предоставяне на поръчителство е нищожен и поради
накърняване на добрите нрави и защото сумата, която е уговорена като възнаграждение, е в
размер на близо 50 % от сумата по отпуснатия заем, с което се нарушава принципът на
добросъвестност и справедливост и са накърнени добрите нрави.
В тази връзка се иска от съда да постанови решение, с което да признае за установено
в отношенията между страните, че договор за паричен заем № 4481491/10.05.2022 г. е
нищожен при главно основание за нищожност, като съдържащ неравноправни клаузи на
основание чл. 146, ал. 1 от ЗЗП - съдържа уговорка във вреда на потребителя, която не
отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между
правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя - неравноправна е
защото задължава потребителя при неизпълнение на негово задължение да заплати
необосновано високо възнаграждение за поръчителство /чл. 143, ал. 2, т. 5 от ЗЗП/ и в
условия на евентуалност, като нищожен на основание чл. 26, ал. 1, пр. 2 и пр. 3 от ЗЗД във
вр. с чл. 19, ал. 4 от ЗПК, чл. 21, ал. 1 от ЗПК - Годишният процент на разходите в процесния
договор вследствие на сключения въз основа на нея договор за поръчителство става по-висок
от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута,
определена с постановление на Министерския съвет на Република България, както и
заобикаля закона защото посочения в договора ГПР е различен от действителния; както и да
осъди на основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД ответника „Изи Асет Мениджмънт“ АД,
ЕИК: *********, да заплати на С. А. Т. с ЕГН: **********, сума в размер на 5 лева
/частичен иск от общо 78,18 лв./, представляваща недължимо платена сума по нищожен
договор за потребителски кредит № 4481491, сключен на 10.05.2022 г. между страните,
ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда до
окончателното изплащане на вземането.
Претендира присъждане на сторените по делото разноски, включително и адвокатско
възнаграждение.
В законоустановения срок ответното дружество, чрез надлежно упълномощен
процесуален представител, депозира отговор, в който изразява становище за недопустимост
на установителния иск и неоснователност на осъдителния иск.
Сочи, че с Решение № 136/12.04.2024 г. по гр.д. № 111/2023 г. по описа на РС - П. е
постановено, че договор за поръчителство № 4481491 е нищожен и дружеството-гарант
„Файненшъл България“ ЕООД е осъдено да заплати на ищеца сумата от 470,82 лв. като
2
недължимо платена като възнаграждение по договора за поръчителство. Предвид това
обстоятелство счита, че аргументите на ищцата за недействителност на договора за паричен
заем не се основават на действителното правно и фактическо положение, тъй като
договорът за поръчителство е прогласен за нищожен и заплатеното от ищеца по този
договор му е възстановено.
Твърди, че процесният договор за паричен заем е действителен, тъй като е в
съответствие с изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 от Закона за
потребителския кредит. В същия са посочени годишния процент на разходите, общата сума,
дължима от потребителя, взетите предвид допускания, като годишният процент на
разходите и общата дължима сума по договора за кредит са изчислени към момента на
сключване на договора, каквото е изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Релевира, че към
момента на сключване на договора за кредит заемодателят няма задължение да предвижда и
допуска хипотетични разходи, за да ги включи при изчисляването на ГПР, поради което и се
използват предвидените в точка 3 от Приложение № 1 към чл. 19, ал. 2 ЗПК допускания. В
тази връзка поддържа, че договорът покрива минимално изискуемите реквизити на чл. 11
ЗПК, а ГПР е коректно изчислен съобразно изискванията на чл. 19, ал. 2 ГПК, и неговият
размер е в съответствие с изискванията на чл. 19, ал. 4 ЗПК. ГПР включва всички разходи на
кредитната институция по отпускане и управление на кредита и в процесния случай това е
само лихвата, тъй като това е единственият разход по кредита за кредитополучателя.
Навежда, че в ЗПК не съществува разпоредба, която да задължава кредитора да описва
методика за формиране на годишния процент на разходите в договора за кредит. Твърди, че
годишният процент на разходите не е по-висок от пет пъти размера на законната лихва по
просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на
Министерския съвет на Република България.
Моли за отхвърляне на така депозирания иск. Претендира сторените по делото
разноски. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско
възнаграждение.
В проведените съдебни заседания, страните, редовно призовани, не се явяват и
представляват, като от процесуалните представители са постъпили писмени становища.
По делото са приети писмени доказателства, както и заключението на вещото лице по
назначената съдебно-счетоводна експертиза.
По реда на чл.214 от ГПК, съдът е допуснал изменение на предявения иск по чл. 55,
ал. 1 от ЗЗД, като е увеличил размера на същия до сумата от 78,18 лева.
Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и
възраженията на страните, намира следното от фактическа и правна страна и прави
следните правни изводи:
В настоящото производство съобразно разпределената от съда доказателствена
тежест, ищцовата страна следва да установи твърдените положителни правнорелевантни
факти, на които основава искането си, а именно, че е сключил Договор за паричен заем №
4481491 с „Изи Асет Мениджмънт“ АД и уговореното в този договор.
От събраните по делото доказателства съдът приема за недоказано твърдението на
ищеца за валидно сключен договор за кредит, обстоятелство, обуславящо неоснователността
на исковете, основани на твърдения за нищожност и неравноправност на договорни клаузи.
В тази връзка съдът намира, че в настоящото производство не се събраха никакви
доказателства във връзка със сключването на твърдения между страните договор, нито
такива, от които да бъде установено съдържанието на този договор.
Въпреки представената и приета по делото Справка за кредитна задлъжнялост
издадена от БНБ, както и приобщената по делото съдебно-счетоводна експертиза, от същите
не се доказват горните обстоятелства.
При липсата на доказателства за възникнало облигационно отношение между ищеца
и ответното дружество, съдът намира, че предявения главен иск е недоказан, респ.
неоснователен, поради което и не следва да обсъжда останалите доводи и възражения на
ответника в производството.
Съдът следва да разгледа предявения в условията на евентуалност иск.
Същият намира за изцяло неоснователен също така при липсата на доказателства за
възникнало облигационно отношение между ищеца и ответника.
С оглед изложеното предявените искове следва да се отхвърлят като неоснователни.
3
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК и направеното искане ищецът следва да бъде
осъден да заплати на ответника направените в производството разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 180 лв., определено съобразно чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 25
от НЗПП.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от С. А. Т., ЕГН: **********, с постоянен адрес гр. П., ул.
„Ц“ № 29, чрез пълномощника й Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“, БУЛСТАТ
*********, с адрес на упражняване на дейността гр. С., бул. „А.“ № 125 - 2, ет. 5, офис 5 - 3,
представлявано от Д. М. М. – управител, срещу „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление гр. С., ж.к. Люлин 7, бул. „Джавахарлал
Неру“ № 28, ет. 2, ап. 40 - 46, искове с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 2 и предл. 3 ЗЗД
и по чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, с които се иска от съда да постанови решение, с което да
признае за установено в отношенията между страните, че договор за паричен заем №
4481491/10.05.2022 г. е нищожен при главно основание за нищожност, като съдържащ
неравноправни клаузи на основание чл. 146, ал. 1 от ЗЗП - съдържа уговорка във вреда на
потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя -
неравноправна е защото задължава потребителя при неизпълнение на негово задължение да
заплати необосновано високо възнаграждение за поръчителство /чл. 143, ал. 2, т. 5 от ЗЗП/ и
в условия на евентуалност, като нищожен на основание чл. 26, ал. 1, пр. 2 и пр. 3 от ЗЗД във
вр. с чл. 19, ал. 4 от ЗПК, чл. 21, ал. 1 от ЗПК - Годишният процент на разходите в процесния
договор вследствие на сключения въз основа на нея договор за поръчителство става по-висок
от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута,
определена с постановление на Министерския съвет на Република България, както и
заобикаля закона защото посочения в договора ГПР е различен от действителния; както и да
осъди на основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД ответника „Изи Асет Мениджмънт“ АД,
ЕИК: *********, да заплати на С. А. Т. с ЕГН: **********, сумата от 78,18 /седемдесет и
осем лева и осемнадесет стотинки/ лева, представляваща недължимо платена сума по
нищожен договор за потребителски кредит № 4481491, сключен на 10.05.2022 г. между
страните, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда до
окончателното изплащане на вземането, като неоснователни /недоказани/.
ОСЪЖДА С. А. Т., ЕГН: **********, с постоянен адрес гр. П., ул. „Ц“ № 29, да
заплати на „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление гр. С., ж.к. Люлин 7, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, ет. 2, ап. 40 - 46 сумата от
180 (сто и осемдесет) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд–гр.Благоевград, в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
4