№ 13492
гр. София, 03.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 176 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:БОРЯНА В. ПЕТРОВА
при участието на секретаря ТЕОДОРА ГР. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от БОРЯНА В. ПЕТРОВА Гражданско дело №
20221110156479 по описа за 2022 година
Производството е образувано въз основа на искова молба, подадена от Т. Д. В.
против „ФИРМА” ЕАД, с която е предявен отрицателен установителен иск, с правно
основание чл. 439 от ГПК.
В исковата молба ищцата твърди, че е наследник по закон на С.Ц.В.. Твърди, че с
изпълнителен лист от 14.06.2004 г. по гр.д. № 2212/2004 г. по описа на СРС, 54 състав,
наследодателят й бил осъден да заплати на ответника главница за незаплатена стойност на
топлинна енергия в размер на 3805,18 лева. Твърди, че не дължи сумата за главница по
изпълнителния лист, тъй като е погасена по давност.
Ответникът в срока по чл. 131 ГПК депозира отговор, с който оспорва предявения
иск. Твърди, че вземанията не са погасени по давност, като излага доводи, че давността е
прекъсвана многократно чрез осъществявани от съдебен изпълнител действия на
принудително изпълнение.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите
на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено
следното:
С изпълнителен лист от 14.06.2004 г. по гр.дело № 02212/2004 г., СРС, 54 състав е
осъден С.Ц.В. да заплати на „ФИРМА“ ЕАД сумата от 3805,18 лева - неплатена стойност на
топлинната енергия, ползвана през периода от м.04.1998 г. до м.01.2004 г., ведно със
законната лихва от 04.05.2004 г. до окончателното й изплащане, както и сумата в размер на
1247,29 - лихва за забава върху горепосочената сума към 23.04.2004 и разноски в размер на
1
102,18 лева.
По въпросите за погасителната давност и нейното прекъсване и спиране е
постановено Тълкувателно решение № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС (т. 10 и т. 14),
задължително за съдилищата. Там е прието, че подаването на молба за издаване на
изпълнителен лист не прекъсва давността, тъй като не е действие на същинско
принудително изпълнение. В горепосоченото тълкувателно решение е прието още, че по
смисъла на чл. 116, б. „в“ от ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на кое да е
изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ, като такива действия
са: насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на
кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и
оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до
постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са
изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело,
изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на
имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи,
книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга,
извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и
др.
В конкретния случай, предмет на принудителното изпълнение са вземанията
обективирани в приложения по делото изпълнителен лист от 14.06.2004 г.
Съгласно чл. 439, ал. 2 от ГПК, искът на длъжник за оспорване на вземането по
изпълнителен лист може да се основава само на факти настъпили след приключване на
съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. В
случая, изпълнителното основание е определение по гр. д. 2212/2004 г., 54 с-в на Софийски
районен съд, въз основа на което е издаден изпълнителен лист на 14.06.2004 г., като съдът
намира, че от тази именно дата длъжникът може да се позовава на изтекла погасителна
давност.
С Решение № 7358/29.06.2022 г., постановено по гражданско дело № 49544/2021 г.
по описа на 49 с-в при СРС (влязло в законна сила на 22.07.2022 г.) съдът признава за
установено, че Т. В. не дължи на ,,ФИРМА“ ЕАД с ЕИК ..... сумата в размер на 800,00 лв.
(предявена частично от 3805,18 лв.) главница за начислена топлинна енергия, за която сума е
издаден изпълнителен лист от 14.06.2004 г. по гр. д. 2212/2004г., 54 с-в на Софийски
районен съд
Съгласно тълкувателно решение № 3/28.03.2023г. на ОСГТК на ВКС погасителната
давност не тече докато трае изпълнителният процес относно вземането по изпълнителните
дела, образувани до приемането на 26.06.2015г. ТР № 2/26.06.2015г. по т.д. № 2/2013г. на
ОСГТК на ВКС, тоест от тази дата се прилага разрешението, че давността е спряна по време
на изпълнителния процес и считано от 26.06.2015 г. отново е започнала да тече, то отново
вземанията по процесния изпълнителен лист са се погасили по давност към датата на
приключване на устните състезания по настоящото дело - 13.05.2023 г. доколкото искът по
2
чл. 439 от ГПК е отрицателно установителен и не прекъсва давността и при липса на
твърдени валидно предприети изпълнителни действия след 26.06.2015 г.
При горните мотиви искът се явява основателен и следва да бъде уважен.
По отговорността на страните за разноски:
Крайният изход на делото обуславя присъждане на разноски в полза на ищцата на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК. Ищцата е реализирала разноски в размер на 51.41 лева за
държавна такса.
Процесуалното представителство на ищцата е осъществено по реда на чл. 38 от ЗА. С
оглед на което в полза на процесуалния представител на ищцата следва да бъде присъдено
на основание чл. 38 от ЗА адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева. По делото е
представен договор за безплатна правна защита и представителство, на основание чл. 38, ал.
2, т. 3 от ГПК. Спазено е изискването за представяне на договор, който да отразява
насрещната воля на доверител и довереник за представителство по делото, съдът намира да
е изпълнено изискването на нормата на чл. 38 от ЗАдв и възнаграждение следва да се
присъди в размер от 400 лева.
Воден от горното, Софийски районен съд, 176 - ти състав
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от Т. Д. В., ЕГН **********, с
адрес: гр. С., със съдебен адрес: гр. С., чрез адв. Д., срещу „ФИРМА“ЕАД, ЕИК....., със
седалище и адрес на управление: гр. С., иск с правно основание чл. 439 от ГПК, че Т. Д. В.
не дължи на „ФИРМА“ЕАД сумата 1000 лева - частичен иск от сумата в размер на 3805,18
лева главница за доставена топлинна енергия, за която е издаден изпълнителен лист от
14.06.2004 г. по гр.д. № 2212/2004 г. по описа на СРС, 54 състав.
ОСЪЖДА „ФИРМА“ ЕАД, ЕИК....., със седалище и адрес на управление: гр. С., да
заплати на Т. Д. В., ЕГН **********, с адрес: гр.С., със съдебен адрес: гр.С., на основание
чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата от 51.41 лева - разноски по делото.
ОСЪЖДА „ФИРМА“ ЕАД, ЕИК....., със седалище и адрес на управление: гр. С., да
заплати на адв. С. Й. Д., процесуален представител на Т. Д. В., с адрес: гр.С., на основание
чл. 38 от ЗА сумата от 400 лева - адвокатско възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок,
3
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4