№ 21581
гр. С, 26.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 128 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:К И Д
при участието на секретаря П Н А
като разгледа докладваното от К И Д Гражданско дело № 20251110142912 по
описа за 2025 година
Производството е по реда на глава тринадесета от ГПК (”Основно
производство”).
Предявени са искове от “Т – С” ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на
управление гр. С, ул. Я № 23Б, представлявано от П П и М Ц, с които е
поискано да бъде установено по отношение на ответника П. А. М., ЕГН
**********, с адрес в град С, ж.к. Г Д, бл. ..., че дължи заплащането на
следните суми: 1 479,12 лева, представляваща главница за цена на доставена
от дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г.,
ведно със законна лихва за период от 26.06.2025 г. до изплащане на вземането;
236,59 лева, представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2023 г. до
23.06.2025 г.; 41,69 лева , представляваща главница за цена на извършена
услуга за дялово разпределение за период от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г.,
ведно със законна лихва за период от 26.06.2025 г. до изплащане на вземането;
11,01 лева, представляваща мораторна лихва за период от 16.07.2022 г. до
23.06.2025 г. Предявяването на установителните искове се обосновава с
издадена в полза на ищеца заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК по
ч.гр.д. № 38159 от 2025 г. на СРС и постъпило възражение от страна на
длъжника. В исковата молба се твърди, че задълженията произтичат от
доставена, но неизплатена топлинна енергия и дялово разпределение за
1
топлоснабден имот, находящ се в гр. С, ж.к. Г Д, бл...., ап.122, абонатен № ...,
като наемател на последния е именно ответника, притежаващ качеството на
клиент на ТЕ по смисъла на Закона за енергетиката. Представят се и правни
съображения относно отговорността за заплащане на съответните задължения
за доставена топлоенергия и съответните обезщетения за забава върху
дължимите суми. Навежда се, че съдържанието на облигационното
правоотношение между страните се регулира от общи условия, влезли в сила
през 2016 г., срещу които потребителят не възразил по реда на чл. 150, ал. 3
ЗЕ. В исковата молба се твърди, че в сградата, в която се намира процесният
имот, се извършва дялово разпределение, като начисляваните месечни суми са
прогнозни и едва след края на отоплителния сезон е извършвано дялово
преразпределение на база реален отчет.
В срока за отговор по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът представя такъв. Твърди,
че не притежава вещни права върху процесния имот, като доказателства в тази
връзка от страна на ищеца не били представени. Ищецът признавал неизгоден
за него факт, че ответникът бил единствено настанен в имота. Твърди, че
почеркът в представената молба - декларация за откриване на партида не бил
негов. Цитира съдебна практика, относима към различни хипотези, като
представя правни съображения за недължимост на лихва за забава по
отношение на общи условия на дружеството ищец, публикувани през 2014 г.
Ищецът не представил доказателства, че е съобщил на клиента начина и реда
за заплащане на услугата за дялово разпределение, поради което и този иск се
оспорва като неоснователен.
На база приетите по делото писмени доказателства, първоинстанционният
съд достига до следните фактически и правни положения:
Установява се от представените от ищеца писмени доказателства, че П. А. М. е
наемател на процесното общинско жилище - апартамент №..., находящ се в
град С, ж.к. “Г Д”, бл. ... 1, видно от договор за наем от 25.09.2020 г., в сила от
01.10.2020 г., за който не се твърди и доказва да е прекратен, както и
настанителна заповед. Потребителят е заявил и откриване на партида на свое
име.
Съгласно Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. по тълк. дело № 2/ 2017
г. на ВКС собствениците или титулярите на ограниченото вещно право на
ползване върху топлоснабдения имот дължат цената на доставената топлинна
2
енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката в
хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по
силата на договорно правоотношение, освен ако между ползвателя на
договорно основание и топлопреносното предприятие е сключен договор за
продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот. Освен
посочените в чл.153, ал.1 ЗЕ правни субекти- собствениците и титулярите на
ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, трети
лица, ползващи имота по силата на договорно правоотношение, са носители
на задължението за заплащане на доставената топлинна енергия за битови
нужди към топлопреносното предприятие, но само когато между тези трети
лица и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на
топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на
който ползвателят е клиент на топлинна енергия за битови нужди и дължи
цената й на топлопреносното предприятие. В хипотезата на сключен между
такова трето лице - ползвател и топлопреносното предприятие договор за
продажба на топлинна енергия за битови нужди за имота при публично
известните общи условия на последното, третото ползващо лице придобива
качеството "клиент" на топлинна енергия за битови нужди /"битов клиент" по
смисъла на т.2а § 1 ДР ЗЕ/ и като страна по договора за доставка на топлинна
енергия, подлежащ на доказване по общия ред на ГПК (например с
откриването на индивидуална партида на ползвателя при
топлопреносното дружество), дължи цената й на топлопреносното
предприятие. От съвкупния анализ на представените писмени доказателства,
както и изслушаните експертизи, се установява по категоричен начин
договорната връзка между ищцовото дружество и ответника. По делото е
приета съдебно-техническа експертиза, която съдът кредитира като пълна,
обоснована и изготвена от компетентно вещо лице, като от нея се установява,
че за процесния период е доставяно твърдяното количество топлинна енергия
от ответника, въз основа на което са сформирани процесните суми. От
нейното заключение се установи, че твърдяната в исковата молба сума и
показания за топлинна енергия напълно съответства на показанията на
уредите – топломери и водомери, като сумите съответстват на цените на
топлинната енергия, определи от КЕВР. От заключението следва, че сградата е
в режим на етажна собственост и има сградна инсталация, като експертът е
установил, че уредите са метрологично точни. По делото е приета и съдебно-
3
счетоводна експертиза, която установява размера на вземанията за процесните
суми, както и че не е налице плащане от страна на ответника.
И тъй като потребителят на топлинна енергия не е изпълнил точно във
времево отношение паричната му престация спрямо ищцовото дружество,
същият е изпаднал в забава и дължи обезщетение за несвоевременно
изпълнение в размер на законната лихва по чл. 86, ал.1 ЗЗД съгласно чл. 33, ал.
2 вр. чл. 32, ал. 3 от приложимите общи условия на “Т С” ЕАД, в сила от 2016
г., които фиксират конкретна падежна дата на плащане на задължението при
изтичане на определен период, като възраженията на ответника касаят
неприложими общи условия, публикувани през 2014 г. По иска за лихва за
забава върху цената на услугата за дялово разпределение, следва да се има
предвид, че по отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва
предвиден срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия,
поради което длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД.
По делото не са представени доказателства за отправена покана от кредитора
за плащане на това задължение от дата, предхождаща подаването на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, поради
което акцесорната претенция в тази част се явява неоснователна и следва да
бъде отхвърлена.
При този изход на спора разноски се следват и на двете страни съобразно
отхвърлената и уважената част на исковите претенции. Ищецът има право на
разноски в общ размер на 726.46 лева за двете производства. Ответникът е
представляван от адвокат по реда на чл. 38, ал.1, т. 2 от Закон за адвокатурата,
като в полза на процесуалния представител, с оглед наличието на един иск,
който е отхвърлен като неоснователен от страна на съда, се дължи
възнаграждение в общ размер на 100 лева за исковото производство (при
претендиран такъв от 400 лева), а за заповедното такова в размер на 25 лева
(при претендиран такъв от 400 лева, но определен от съда на 100 лева).
Така мотивиран, Софийски районен съд, 128 граждански състав, на основание
чл. 235, ал. 1 ГПК
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 79, ал.1 пр. 1 ЗЗД вр. чл.
153, ал. 1 и чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че П. А. М., ЕГН **********, с адрес
4
в град С, ж.к. Г Д, бл. ..., ДЪЛЖИ в полза на “Т С" ЕАД, ЕИК: ..., с адрес в
град С, ул. “Я” № 23Б следните суми, за които е издадена заповед аз
изпълнение по реда на чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 38159 от 2025 г. по описа на
СРС: 1 479,12 лева (хиляда четиристотин седемдесет и девет лева и
дванадесет стотинки), представляващи цена на доставена от ищеца топлинна
енергия в имот, находящ се в гр. С, ж.к. Г Д, бл...., ап.122, абонатен № ..., за
период от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със законна лихва за период от
26.06.2025 г. до изплащане на вземането; 236,59 лева (двеста тридесет и шест
лева и петдесет и девет стотинки), представляващи мораторна лихва за
периода от 15.09.2023 г. до 23.06.2025 г.; 41,69 лева (четиридесет и един лева
и шестдесет и девет стотинки), представляващи парична равностойност на
извършена услуга по дялово разпределение за периода от 01.05.2022 г. до
30.04.2024 г., ведно със законна лихва за период от 26.06.2025 г. до изплащане
на вземането, като ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иск за заплащане на сума
в размер на 11,01 лева, представляваща мораторна лихва за период от
16.07.2022 г. до 23.06.2025 г. - начислена върху главницата, претендирана за
извършена услуга по дялово разпределение.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК П. А. М., ЕГН ********** да
ЗАПЛАТИ на “Т С" ЕАД, ЕИК: ... съдебно-деловодни разноски за настоящото
производство в размер на 662.43 лева (шестстотин шестдесет и два лева и
четиридесет и три стотинки), а за заповедното такова по ч.гр.д. № 38159 от
2025 г. по описа на СРС - 64.03 лева (шестдесет и четири лева и три
стотинки).
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА “Т С" ЕАД, ЕИК: ... да
ЗАПЛАТИ на адвокат С. К. К. адвокатско възнаграждение за настоящата
инстанция в размер на 100 (сто) лева, а за заповедното такова - 25.00
(двадесет и пет) лева.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице - помагач на
страната на ищеца - “Т С” ЕООД, ЕИК: .....
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РЕШЕНИЕТО е подписано с квалифициран електронен подпис на съдията - чл. 102а, ал. 1 ГПК, поради
което не носи саморъчен такъв.
5
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6