№ 1445
гр. София, 05.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:Ася Събева
Членове:Елена Тахчиева
Кристина Филипова
при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова
като разгледа докладваното от Кристина Филипова Въззивно гражданско
дело № 20251000501550 по описа за 2025 година
С решение № 626 от 30.01.2025 г. по гр. д. № 11769/2023 г., СГС, І-11 с-в,
ОТХВЪРЛЯ искове с правно основание чл. 166, ал. 1 и ал. 2, пр. 2, чл. 167 и
чл. 170 от ЗЗД във връзка с чл. 26, ал. 1 от ЗЗД и чл. 26, ал. 2 от ЗЗД, предявени
от Л. М. Р. срещу "Юробанк България" АД, и К. Г. Р., в качеството й на
управител на ЕТ "В. Ауто – К. Р.", за прогласяване на нищожността на
Договор за учредяване на ипотека по отношение на собствения на ищцата
имот, а именно: Апартамент № **, в ***, с площ от 59, 56 кв.м, заедно с
избено помещение и идеални части, подробно описан, с идентификатор
68134.1376.2126.1.24, съгласно КК, одобрена със Заповед на КККР № РД-18-
48/12.10.2011 г. на Изпълнителния директор на АГКК, която ипотека е
учредена с Нотариален акт за договорна ипотека на недвижим имот № 124,
том IV, peг. № 9229, дело № 574/2007 г., поради противоречие със закона и
поради невъзможен предмет, предвид неуточняване на обезпеченото вземане
и размерът на сумата, която се обезпечава.
Със същото решение се ОТХВЪРЛЯ иск с правно основание чл. 439, ал.
1 вр чл. 124, ал. 1 ГПК, предявен от Л. М. Р. против "Юробанк България" АД,
за признаване за установено по отношение на "Юробанк България" АД, че ЕТ
1
"В. Ауто – К. Р.", не дължи на банката всички суми по Договор за банков
кредит от 19.12.2007 г. продукт "Бизнес револвираща линия - плюс" № ВL
1897, а именно 51 993, 41 евро, главница, договорни лихви за периода от
21.11.2015 г. до 05.10.2016 г. в размер на 6 844, 85 евро, от които договорна
възнаградителна лихва в размер на 6 426, 86 евро и договорна наказателна
лихва в размер 417, 99 евро, застраховки в размер 323, 02 евро за периода
10.12.2015 г. до 05.10.2016 г., такси за връчване на нотариални покани в размер
на 230, 40 евро и 5 041, 72 лв. разноски по делото, а именно: 2318, 80 лв.
държавна такса и 2 722, 92 лв. възнаграждение за адвокат по Изпълнителен
лист от 07.11.2016 г., гр.д. № 56183/2016 г., СРС, 82 състав, по който е
образувано изп.д. № 20168410410410949/2016 г. по описа на ЧСИ Н. М.,
район СГС, с peг. № ***, поради изтекла погасителна давност.
Срещу решението е депозирана въззивна жалба от Л. М. Р. и ЕТ „В.
Ауто – К. Р.“. Сочи се, че липсват законово установени реквизити на договора
за ипотека – занятие на кредитора и длъжника и собственика на имота,
конкретизиране на обезпеченото вземане, падежът му и размерът на лихвите.
Счита мотивите на съда за противоречиви, и неправилно основани на
подзаконов акт (ПВп), а не на самия закон. Твърди, че в Имотния регистър
процесната ипотека не била вписана, тъй като наименованието на длъжника
липсвало в представената извадка. Намира, че имотът не е индивидуализиран,
тъй като има посочени граници не от три, а само от две страни. Твърди, че
ипотеката е нищожна, тъй като липсва падеж на вземането, няма дата, начален
и краен момент. Счита, че липсва усвояване на кредита. Твърди, че няма
яснота какво се обезпечава с ипотеката, като едновременно с това сочи, че
обезпечението се отнася само до 50 000 евро, но не и до други лихви и
разноски по кредита. Счита, че конкретни клаузи от договора за кредит са
нищожни и поради това не обвързват ипотекарния длъжник. Относно иска по
чл. 439 ГПК поддържа заявената пред СГС теза, че е изтекла петгодишна
погасителна давност за вземанията, за които е образувано изпълнителното
производство, както и че е настъпила перемпция.
Ответникът „Юробанк България“ АД оспорва жалбата. Счита данните
за индивидуализация на страните по договора за достатъчни и надлежно
посочени в ипотечния акт. Изтъква, че вписванията са по персоналната
система, като партидата е по името на учредителя на ипотеката, а не по
партидата на самия имот. Изтъква, че обезпеченото вземане и имуществото,
2
което служи за обезпечение са точно, ясно и детайлно индивидуализирани в
ипотечния договор. Освен това подчертава, че в нотариалния акт са
изчерпателно посочени параметрите на сключения договор относно главница
в размер на 50 000 евро при годишен лихвен процент към момента на
сключване на договора в размер на 9 %, като кредитът следва да бъде погасен
на 120 месечни вноски, считано от датата на усвояването на кредита. Досежно
оплакванията за иска по чл. 439 ГПК намира същите за бланкетни, като
отделно сочи, че извършените действия по изпълнителното дело са
прекъснали давността. Относно перемпцията сочи, че същата е ирелевантна.
Въззивната жалба е подадена в срок, срещу валидно и допустимо
съдебно решение, преценено като такова в съответствие с чл. 269 ГПК.
Софийски апелативен съд при преценка на доводите на страните и
доказателствата по делото намира следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 166, ал. 1 и ал. 2, пр. 2, чл.
167 и чл. 170 от ЗЗД във връзка с чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, чл. 26, ал. 2 от ЗЗД, чл.
439, ал. 1, вр чл. 124, ал. 1 ГПК.
Ищцата Л. М. Р. твърди, че за задължение на ответника ЕТ „В. Ауто – К.
Р.“ към „Юробанк България“ АД е образувано изпълнително дело по издаден
изпълнителен лист срещу търговеца, а изпълнението е насочено срещу имот
на ищцата, даден от нея като обезпечение. Твърди, че договорът за ипотека е
нищожен, тъй като противоречи на закона и има невъзможен предмет,
доколкото обезпеченото вземане и размерът на сумата, която се обезпечава, не
са уточнени. Моли да се прогласи нищожност на договора за учредяване на
договорна ипотека върху собствения й подробно описан апартамент № ** в
***, ***, с идентификатор 68134.1376.2126.1.24, учредена с н.а. № 124, том
IV, peг. №9229, дело № 574/2007 г. В качеството си на ипотекарен длъжник
ищцата претендира също да се признае за установено спрямо взискателя
"Юробанк България“ АД, че длъжникът ЕТ „В. Ауто — К. Р.“, не дължи на
банката всички суми по Договор за банков кредит от 19.12.2007 г., Продукт
„Бизнес револвираща линия - плюс“ № ВL 1897, а именно 51993, 41 евро,
главница, договорни лихви за периода от 21.11.2015 г. до 05.10.2016 г. в размер
на 6 844,85 евро, от които договорна възнаградителна лихва в размер на 6
426,86 евро и договорна наказателна лихва в размер 417,99 евро, застраховки в
размер 323,02 евро за периода 10.12.2015 г. до 05.10.2016 г., такси за връчване
3
на нотариални покани в размер на 230,40 евро и 5 041,72 лв. разноски по
делото, а именно: 2318,80 лв. държавна такса и 2 722,92 лв. възнаграждение за
адвокат поради изтекла погасителна давност за периода от 07.11.2016 г. до
настоящия момент, както и поради настъпила перемпция по изпълнителното
дело, с оглед което е налице и погасяване на ипотеката като акцесорно
вземане.
Ответникът "Юробанк България“ АД оспорва предявените искове.
Твърди, че договорът за ипотека не страда от твърдените пороци. Подчертава,
че по изпълнението са предприемани изпълнителни действия, които прекъсват
погасителната давност – вписана възбрана върху ипотекирания имот на
19.12.2016 г., запор на вземания в "Юробанк България“ АД на 15.12.2016 г.,
запори на МПС на 07.09.2017 г. и 18.05.2018 г., като последното такова било
опис на имота на 30.08.2023 г. Подчертава, че ищцата има качеството
съдлъжник, тъй като е подписала допълнително споразумение в този смисъл.
Ответницата К. Г. Р. признава предявения спрямо нея иск.
От събраните доказателства, преценени в съответствие с доводите на
страните във въззивното производство, се установява следната фактическа
обстановка:
Страните не спорят относно фактите по делото, които са надлежно
установени в решението на СГС, към което настоящото препраща. Няма
разногласие по въпроса, че едноличният търговец е сключил с банката през
2007 г. договор за кредитна линия на стойност 50 000 евро, обезпечен с
ипотека върху чужд имот – този на ищцата. Поради неизпълнение банката се е
снабдила с изпълнителен лист и през 2016 г. е започнала провеждането на
принудително изпълнение, което е насочено и срещу ипотекирания имот.
Представени са нотариален акт за ипотека и договор за кредит.
При така очертаната фактическа обстановка по спорните въпроси се
налагат следните правни изводи:
Съгласно правилото на чл. 170 ЗЗД ипотеката може да бъде
недействителна ако било в ипотечния договор, било в молбата за учредяване
на законна ипотека или в акта, въз основа на който се подава тя, съществува
неизвестност за обезпеченото вземане.
Съдът не споделя тезата, че в договора за ипотека са налице пороци,
4
водещи до неизвестност на длъжника или кредитора. Вярно е, че съгласно чл.
167 ЗЗД договорът трябва да съдържа данни за трите имена, местожителството
и занятието на кредитора и на длъжника, а така също и на собственика на
имота, ако ипотеката се учредява за чуждо задължение, а ако някое от тия лица
е юридическо лице - точното му наименование. Всички посочени условия са
надлежно изпълнени, тъй като от данните е ясно видимо, че едната страна е
търговец, а другата банка, т.е. твърдението, че липсват данни за занятието на
страните е напълно безпочвено. За пълнота следва да се посочи, че пропускът
за конкретизиране на посоченото обстоятелство не би могъл да влече
нищожност на ипотеката, ако от вписаните в договора данни страните по
договора са ясно индивидуализирани, което в случая безспорно е ясно. Щом
страните по сделката са недвусмислено посочени и индивидуализацията е
направена по такъв начин, че не буди никакво съмнение относно тяхната
личност, то сделката отговаря на посоченото по-горе изискване досежно
съконтрахентите.
На следващо място – в чл. 170 ЗЗД е посочено, че учредяването на
ипотека е недействително, ако съществува неизвестност за тъждеството на
имота и на обезпеченото вземане или за размера на сумата, за която се
учредява ипотеката. Съдът приема, че това законово изискване е спазено
изцяло. В нотариалния акт за ипотека са изчерпателно посочени параметрите
на сключения договор, като ясно е посочено, че главницата по договора за
кредит е в размер на 50 000 евро при годишен лихвен процент към момента на
сключване на договора в размер на 9 %, като кредитът следва да бъде погасен
на 120 месечни вноски, считано от датата на усвояването на кредита (което се
установява, че е сторено от кредитополучателя). Ипотекираното имущество е
точно и изчерпателно посочено със своите индивидуализиращи белези -
административен адрес, разпределение, застроена площ, съседи, граници.
Тези елементи, които дават точно описание на имота и същият може да бъде
безспорно индивидуализиран, са достатъчни за да се приеме, че са изпълнени
изискванията за определеност на ипотекираното имущество. Дори да не се
съдържат точно визирани граници, това само по себе си не води до порок на
сделката. В случая се касае до жилище, апартамент, в жилищна сграда (блок)
и отграничаването му от останалите типови жилища не съставлява нито
трудност, нито сложно за изпълнение обикновено фактическо действие. В
случая са налице всички необходими признаци, посредством които да се
5
извърши индивидуализацията на ипотекирания апартамент за определяне на
пространствените предели както на правото на собственост на ипотекарния
длъжник, а от там и границите, в които може да се разпростре обезпечението,
респ. изпълнението за чужд дълг. (Определение № 144 от 17.02.2015 г. по т. д.
№ 910/2015 г. на Върховен касационен съд, 2-ро тър. отделение).
При наличните данни настоящата инстанция приема, че обезпечените
вземания са достатъчно индивидуализирани по основание и размер, като е
ирелевантно обстоятелството дали обезпеченият размер е различен от размера
на действително дължимото по договора за кредит, респ. това, което е
отразено в изпълнителните листове. Ипотеката ще обезпечи този размер,
който се установява от ипотечния договор, и в случай, че част от дълга по
изпълнителния лист не попада в рамките на обезпечения с ипотеката, банката-
кредитор няма да се ползва от привилегията си на ипотекарен кредитор за
тази разлика. Наличието на последната обаче по никакъв начин не влияе на
действителността на ипотеката, тъй като същата съдържа ясни
характеристики на обезпечения дълг досежно източникът на вземането на
банката (индивидуализиран, конкретен и ясно посочен договор за кредит),
размер на отпуснатия кредит, размерът на лихвите, комисионните и пр., като в
ипотечния договор (т. 2 – л. 8) недвусмислено е посочено, че обезпечението се
отнася до лихвите, евентуални наказателни лихви, комисионни, такси,
разноски. Договорките между страните изцяло са в съответствие с правилото
на чл. 174 ЗЗД, според което ипотеката обезпечава вземането независимо от
промените, които са станали в него, до размера на сумата, за която е
извършено вписването, като когато се касае до лихвоносно вземане (каквото е
в случая), ипотеката тежи и за лихвите за двете години, които предшествуват
годината на връчването призовка за доброволно изпълнение на собственика,
за текущата година и за всички следващи, до деня на продажбата на имота,
както и разноските за учредяването и за подновяването , съдебните разноски
и разноските по изпълнението. Параметрите на сключения договор за кредит
са възпроизведени достатъчно ясно в ипотечния акт, в пълно съответствие с
изискванията на чл. 170 вр. чл. 167, ал. 2 ЗЗД. По смисъла на чл. 174 ЗЗД
ипотеката обезпечава главницата до размера на вписаната сума, и
уговорените лихви.
По отношение на оплакването, че е налице противоречие с чл. 167, ал. 2
ЗЗД, поради непосочване на падеж на задължението, също следва да се
6
приеме, че се касае до неоснователност на тезата на ищцата. Падежът на
задължението следва да бъде ясен, като същият може да е фиксиран като дата,
но може и да е определям от други точно и конкретно посочени
обстоятелства. В разглеждания казус се установява, че страните са приели, че
крайният срок на погасяването на дълга ще бъде в срок от 120 месеца, считано
от датата на откриване на заемната сметка, което кореспондира с
характеристиките на отпуснатия кредит под формата на кредитна линия.
Препращането от ипотечния договор към договора за кредит (съответно
неговите приложения) е допустимо и възприето от нотариалната и съдебната
практика, като законът не съдържа ограничение падежът и срокът за
издължаване да бъде фиксиран по посочения начин. Безспорно за страните е
била налице яснота относно падеж и срок на издължаване, доколкото
първоначално задълженията са били надлежно изпълнявани през първите
години на действие на договора.
На следващо място – както правилно посочва ответника по иска,
вписването съгласно българската правна система се извършва по персоналната
система (по реда на Закона за собствеността и Правилника за вписванията),
т.е. по името на отчуждителя на субективното вещно право върху недвижимия
имот, съответно по партидата на собственика, който е учредил ипотеката. В
българската система на вписване все още не е наложена системата за вписване
по уникална партида на самия имот, където да бъдат правени съответните
отбелязвания. Вярно е твърдението на жалбоподателката, че за възникване на
ипотечното право конститутивно действие има самото вписване, но от
данните по делото е видно, че н.а. № 124 на 20.12.2007 г. е вписан (л. 8) и това
действие е налице. Съдът споделя довода на ответната банка, според който
идентификатор на имота към този момент не е имало, тъй като кадастралната
карта и кадастралните регистри, касаещи същия са одобрени едва през 2011 г.,
респ. той не е можел да има определен такъв номер и съответно - партида на
имота. В този смисъл вписване по реда на ЗКИР при сключване на договора за
ипотека е било невъзможно обективно. Освен това, съгласно чл. 59, ал. 4
ЗКИР: „Партидата е документ с оповестително действие. Тя няма характер на
доказателство за вписаните факти, обстоятелства и права". В същия смисъл е
и разпоредбата на чл. 2, ал. 5 ЗКИР, съгласно която вписаните в имотния
регистър данни имат единствено свидетелстващо значение. Нещо повече, в ТР
8/2014 г. от 23.02.2016 г. ВКС приема, че „отсъствието или наличието на запис
7
или записи в кадастралния регистър не може да има доказателствено значение
или легитимиращ ефект, по-големи от тези на актовете за собственост".
Именно в този смисъл са изводите на СГС, че отбелязаните по партидата на
имота данни нямат конститутивен, а само оповестителен характер. Договорът
за ипотека е надлежно вписан, завършен е фактическия състав по учредяване
на ипотеката, тя не страда от порок и е напълно действителна.
На последно място – наличието на недействителни клаузи в договора за
възникване на обезпеченото вземане не винаги води автоматично до
нищожност на договора за ипотека. Вярно е, че последната съществува за да
обезпечи валиден дълг, но за да отпадне нейното действие следва да се
установи по надлежен ред, че се касае до нищожен договор за кредит. По
делото не се констатира такъв тежък порок на договора за кредит (до степен на
нищожност), сключен с едноличния търговец. Нищожността на договора за
кредит не води автоматично до заличаване на ипотеката, но тя може да бъде
заличена след съдебно установяване на недействителността на основния
договор и съответното обезпечение. Дори да се установи, че част от
задълженията на кредитополучателя са недължими, ипотеката ще тежи за
съществуващите, макар и само до техния размер.
Що се касае до иска по чл. 439 ГПК, изложените във въззивната жалба
оплаквания са неоснователни и решението, в частта, в която и този иск е
отхвърлен е следва да се потвърди. Давността по отношение на вземането на
банката ответник, след образуването на изпълнителното производство (на
22.11.2016 г.) е многократно прекъсвана с извършване на валидни
изпълнителни действия. С Разпореждане от 15.12.2016 г. са наложени запори
на банкови сметки и запор на трудово възнаграждение на длъжниците по
изпълнителното дело, наложена е възбрана на ипотекирания недвижим имот и
е насрочен опис. В периода 2017 г. - 2023 г. многократно са насрочвани описи
на ипотекирания недвижим имот, запорирани са вещи - МПС, били са
назначени и особени представители на длъжниците и др., визирани в
решението на СГС. Последното извършено изпълнително действие е
насрочената публична продан за периода 21.11.2023 г. - 21.12.2023 г. С оглед
на изложеното и на основание чл. 116, б. „в“ и чл. 117, ал. 2 ЗЗД всяко валидно
извършено изпълнително действие е прекъсвало давността за процесиите
вземания, като е започвала да тече нова 5-годишна давност.
8
За пълнота следва да се подчертае, че както константно се приема в
актуалната практика на съдилищата, в разрез с тезата на жалбоподателката,
ирелевантни са въпросите за перемпция, доколкото перемирането на
изпълнителното дело не оказва автоматично влияние върху погасителната
давност за вземането. Съгласно ТР № 2/2023 г., ОСГТК на ВКС, погасителната
давност се прекъсва и от изпълнително действие, извършено по изпълнително
дело, по което е настъпила перемпция.
Въз основа на казаното обжалваното първоинстанционно решение
следва да бъде потвърдено. Разноски на жалбоподателката не се следват, а
ответника не претендира такива.
Воден от горните мотиви съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 626 от 30.01.2025 г. по гр. д. № 11769/2023
г., СГС, І-11 с-в.
Решението може да се обжалва пред ВКС в месечен срок от
съобщението до страните, че е изготвено.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9