№ 2090
гр. София, 08.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 134 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:АЛБЕНА Б. ДОЙНОВА
при участието на секретаря МИХАЕЛА М. МИЛЧОВА
като разгледа докладваното от АЛБЕНА Б. ДОЙНОВА Административно
наказателно дело № 20241110215509 по описа за 2024 година
Производство по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Делото е образувано по жалба на търговско дружество „Л.2.“ ЕООД представлявано от К.Б.
чрез упълномощения им процесуален представител – адв. С. Ж. срещу Наказателно
постановление № 787313-F781845/04.09.2024г. на Началник отдел „Оперативни дейности“ –
София при НАП, с което на основание чл.185, ал.4 от ЗДДС на Дружеството е наложено
административно наказание „Имуществена санкция” в размер на 2000 лева за нарушение на
чл.118, ал. 1 от ЗДДС.
Жалбоподателят намира издаденото наказателно постановление за нищожно, тъй като е
издадено при липса на материална компетентност. В жалбата се релевират доводи за
неправилност и незаконосъобразност на издаденото постановление. Твърди се, че
нарушението не е извършено от обективна страна, тъй като сумите от извършените
плащания през ПОС терминал са постъпили по банкова сметка на дружеството, респ. не се
касае за укриване на доходи и не са настъпили вреди за фиска. Твърди, че не е доказано
виновно поведение, като наложената санкция не е съобразена с вида на нарушението и се
явява прекомерна и нецелесъобразна. Излагат доводи, че неправилно АНО не е приложил
разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, тъй като конкретното нарушение се явява маловажно.
Оспорва твърдението, че нарушението е извършено при условията на повторност. Иска се
отмяна на атакуваното наказателно постановление. Претендират се разноски.
В съдебно заседание въззивникът, редовно призован, не изпраща представител.
Въззиваемата страна, Началник на отдел при НАП, чрез процесуалния си представител
юрисконсулт Гьоргова оспорва жалбата. Намира издаденото наказателното постановление за
1
правилно и законосъобразно, и като такова моли да бъде потвърдено изцяло. Прави
възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение, както и искане
за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като се запозна с доказателствата по делото, намира за установено следното от
фактическа страна:
Дружеството – жалбоподател „Л.2.“ ЕООД, с ЕИК *** стопанисвал търговски обект по
смисъла на параграф 1, т.41 от ДР на ЗДДС - аптека, находящ се в гр. София, ***. Във
връзка с дейността на стопанисвания търговски обект дружеството имало зачислени три
броя работещи фискални устройства в обекта модел: DATECS DP-25 MX с индивидуален
№ DT578736 и № на ФП 02578736, DATECS DP-25 MX с индивидуален № DT972688 и №
на ФП 02972688 и DATECS DP-25 MX с индивидуален № DT578908 и № на ФП 02578908
На 24.07.2024г., в 10:38 часа служители на ЦУ на НАП извършили проверка в търговския
обект. В хода на проверката било констатирано, че в обекта се използват три броя ПОС
терминални устройства, като през две от тях на същата дата има извършени 6 броя
плащания с банкова карта, за времето от 09:26 часа до 10:22 часа. Св. К. на длъжност
инспектор по приходите при ЦУ на НАП изискал от ФУ да бъдат отпечатани контролни
ленти КЛЕН за 24.07.2024г. от фискалните устройства. След отпечатването КЛЕН било
установено, че за извършените плащания през ПОС устройство в обекта няма издадени
фискални бонове.
Посочените обстоятелства били отразени в протокол за проверка от същата дата. Същият
бил връчен на същата дата на присъствалата по време на проверката А.А.Ц. – управител на
обекта.
Предвид това, свидетелят Т. К. , на длъжност инспектор по приходите в ЦУ на НАП приел,
че налице нарушение на чл.118, ал. 1 от ЗДДС, за което съставил против дружеството –
въззивник АУАН № F 781845/08.08.2024г. Така съставеният АУАН бил връчен на
упълномощено лице на датата на съставянето му.
В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН не постъпили писмени възражение от управителя на
дружеството – жалбоподател.
От извършена проверка било установено, че срещу дружеството били издадени и други
наказателни постановление за същите по вид нарушения - НП № 758510-
F752839/26.02.2024г. и № 758512-F752841/26.02.2024г., влезли за законна сила на
28.03.2024г.
Въз основа на посочения АУАН, било издадено и обжалваното Наказателно постановление
№ 787313-F781845/04.09.2024г. на Началник отдел „Оперативни дейности“ – София при
НАП, с което на основание чл.185, ал.4 от ЗДДС на Дружеството е наложено
административно наказание „Имуществена санкция” в размер на 2000 лева за нарушение на
2
чл.118, ал. 1 от ЗДДС.
Тази фактическа обстановка Съдът приема за установена от събраните в хода на настоящото
производство доказателства, съдържащи се в показанията на свидетеля Т. К. /
актосъставител /, както и въз основа на събраните по делото писмени доказателства,
приобщени по реда на чл. 283 НПК. При проведения непосредствен разпит на
актосъставителя съдът не констатира противоречия с установените в акта фактически
положения. Показанията на свидетеля са подробни и вътрешно балансирани, поради което
следва да бъдат кредитирани без резерви, имайки предвид, че се подкрепят по еднопосочен
начин и от приобщените по надлежния ред писмени доказателства, а това не налага
отделното обсъждане на доказателствените източници. Наред с това, допринасят за
правилното изясняване на обстоятелствата по делото и приложените по делото писмени
доказателства, които са надлежно приобщени към доказателствената съвкупност по делото,
и затова съдът основа своите фактически изводи и въз основа на тях. Писмените
доказателства са в синхрон с депозираните свидетелски показания и позволяват правилното
изясняване на случая, като обсъждането на доказателствените материали поотделно, и в
тяхната съвкупност доведе до еднозначни фактически изводи у съдебния състав.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:
Жалбата е подадена в предвидения за това процесуален срок, от легитимното за това
действие лице и при наличието на правен интерес, поради което се явява допустима.
Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него
се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен.
Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи
наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан
нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в
наказателното постановление /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал.2 НПК и т.7 от
Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС/, а е длъжен служебно да издири
обективната истина и приложимия по делото закон. В тази връзка на контрол подлежи и
самият АУАН по отношение на неговите функции - констатираща, обвинителна и сезираща.
В настоящия случай АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени от длъжностни
лица в пределите на тяхната компетентност.
На следващо място, съдът служебно констатира, че са спазени императивните процесуални
правила при издаването и на двата административни акта - тяхната форма и задължителни
реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 40, 42, 43, ал.5, чл. 57 и чл. 58, ал.1 ЗАНН. Налице е
пълно съвпадение между установените фактически обстоятелства и тяхното последващо
възпроизвеждане в атакуваното НП.
3
Нарушението е установено на 24.07.2024г., като актът за установяване на административно
нарушение и последвалото наказателно постановление са съставени в предвидените в чл.34
ЗАНН срокове.
Предвид изложеното, посочените административни актове са съставени без допуснати
съществени нарушения на процесуалния закон, които да обусловят отмяната на атакуваното
наказателно постановление на формално основание.
По приложението на материалния закон:
Съгласно чл. 118, ал. 1 от ЗДДС "всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е
длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект,
чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство /фискален бон/
устройство /фискален бон/ или чрез издаване на касова бележка от интегрирана
автоматизирана система за управление на търговската дейност /системен бон/, независимо
от това дали е поискан друг данъчен документ. Получателят е длъжен да получи фискалния
или системния бон и да ги съхранява до напускането на обекта". Нарушението на тази
разпоредба е формално, достатъчно е задълженото лице, което извършва продажби в
търговски обект, независимо дали насрещната страна по сделката изиска друг данъчен
документ, да издаде фискална касова бележка от фискалното устройство, налично в
съответния обект. С неиздаването на фискални бонове за извършените общо 6 броя
плащания отразени в ПОС устройствата в обекта е осъществен съставът на чл. 118, ал. 1 от
ЗДДС, за което законодателят е предвидил и административно наказание в разпоредбата на
чл. 185, ал. 1 от ЗДДС.
АНО правилно е съобразил наличието на издадени и други наказателни постановление за
същото по вид нарушение, които са влезли в законна сила, както и че процесното нарушение
е извършено в едногодишния срок от влизането им в сила. На дружеството е наложена
имуществена санкция в минимално предвидения в разпоредбата на ал. 1 на чл. 185, ал. 4 от
ЗДДС размер - 2000 лв.
Съгласно разпоредбата на чл. 185, ал.1 от ЗДДС на лице, което не издаде документ по чл.
118, ал. 1, се налага глоба - за физическите лица, които не са търговци, или имуществена
санкция - за юридическите лица и едноличните търговци. В чл. 118, ал.1 от ЗДДС е
регламентирано че всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да
регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез
издаване на фискална касова бележка от фискално устройство /фискален бон/. Безспорно е,
че санкционираният търговец има качество на задължено лице по смисъла на чл. 118, ал.1 от
ЗДДС, поради което е длъжен да регистрира и отчита извършените от него продажби чрез
издаване на фискална касова бележка от фискално устройство. По тази причина въззивникът
е субект на задължението по чл. 118, ал.1 от ЗДДС. Константна е съдебната практика че при
прилагането на чл. 83, ал.1 от ЗАНН като изключение от общия принцип на ЗАНН за
4
личната административно-наказателна отговорност на физическите лица, когато в
нормативен акт е предвидена възможност за реализиране на такава отговорност по
отношение на юридически лица и еднолични търговци за допуснати нарушения при
осъществяваната от тях дейност, тази отговорност е обективна, безвиновна и при
реализирането й не може да се търси и доказва вина, независимо от формата й. Затова съдът
намира, че ангажирането на отговорността на дружеството – въззивник , чрез налагане на
имуществена санкция на едноличен търговец по чл. 185, ал.4, вр. ал. 1 от ЗДДС за виновно
извършено административно нарушение от страна на физическо лице не противоречи на
закона. Обективният характер на регламентираната в чл. 185, ал.1 от ЗДДС отговорност за
едноличните търговци, изключва изследването и обсъждането на въпроса за вината.
Достатъчно е със санкционираното деяние да са осъществени обективните елементи от
състава на административното нарушение. Като отговорността на търговеца не е обусловена
и не е предпоставена от личната административно-наказателна отговорност на физическото
лице продавач- извършител на нарушението. Отговорността на физическото лице не
изключва и не поглъща тази отговорност.
В конкретиката на случая Съдът намира, че разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН е
неприложима, тъй като конкретния случай не се отличава с по-ниска степен на обществена
опасност.
Съдът констатира, че съобразно изложените фактически и правни доводи, така протеклите
фази на административнонаказателното производство по установяване на административно
нарушение и по налагане на административно наказание не са опорочени поради допуснати
съществени процесуални нарушения, а отговорността на дружеството-въззивник е
ангажирана правилно.
Ето защо, съдът намира, че така издаденото наказателно постановление е законосъобразно и
като такова същото следва да бъде потвърдено изцяло като правилно и законосъобразно.
С оглед изхода на делото претенцията на жалбоподателя за присъждане на разноски се явява
неоснователна.
Доколкото е налице обективирана претенция от страна на въззиваемата страна за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съдът намира, че следва да уважи същата,
тъй като издаденото наказателно постановление е законосъобразно в неговата цялост. С
оглед правната и фактическа сложност на делото и броят на проведените заседания, съдът
намира, че следва да присъди възнаграждение в размер на 100 лева, на основание чл. 63, ал.
5, вр. ал. 3 от ЗАНН, вр. чл. 37 от ЗПП, вр. чл. 27е от Наредба за заплащането на правната
помощ.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
5
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 787313-F781845/04.09.2024г. на Началник
отдел „Оперативни дейности“ – София при НАП, с което на основание чл.185, ал.4 от ЗДДС
на Дружеството е наложено административно наказание „Имуществена санкция” в размер
на 2000 лева за нарушение на чл.118, ал. 1 от ЗДДС.
ОСЪЖДА „Л.2.“ ЕООД с ЕИК *** , да заплати на НАП, сумата от 100 лева,
представляваща юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 63, ал. 5, вр. ал. 3 от
ЗАНН, вр. чл. 37 от ЗПП, вр. чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд
София – град, в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6