№ 70
гр. Пловдив, 20.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXIII СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Грета Ил. Чакалова
като разгледа докладваното от Грета Ил. Чакалова Търговско дело №
20235300900028 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ.
Постъпила е жалба от „Аргирова 46“ ЕООД, ЕИК *********, чрез адв.
С. К., против Отказ с № 20200629213257-2/11.01.2023 г. на Длъжностно лице
при Агенция по вписвания по повод Заявление с вх. №
20200629213257/29.06.2020 г. за подлежащи на обявяване актове.
Жалбоподателят счита отказа за незаконосъобразен. Сочи, че към
преписката по заявлението са приложени 2 броя изрични пълномощни за
упълномощаване на адв. П. К. от Управителя П.А. на „Аргирова 46“ ЕООД и
преупълномощаване на адв. С. К. от адв. П. К. с права по първоначалното
пълномощно, от което произтичала и представителната му власт. Претендира
разноски.
Агенция по вписванията счита жалбата за неоснователна, тъй като в
първоначалното пълномощно липсва клауза за преупълномощаване, а
съгласно разпоребдата на чл. 25, ал. 4 ЗА преупълномощаването на друг
адвокат с правата по пълномощното се осъществява със съгласието на
клиента. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като взе предвид доказателствата по делото и аргументите на
страните, приема следното:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена от легитимирана
страна – заявител в регистърно производство, чрез процесуален представител
с надлежна представителна власт, в законоустановения срок от съобщаването
на отказа, срещу акт, подлежащ на обжалване.
Разгледана по същество, Съдът намира жалбата за неоснователна по
следните причини:
1
В чл. 15 ЗТРРЮЛНЦ са изрично изброени категориите лица, за които е
предвидено, че разполагат с легитимацията да инициират регистърно
производство пред Агенция по вписванията във връзка с вписване на нови
обстоятелства, промяна на вече вписани такива, или обявяване на актове в ТР.
Дали заявителят е легитимирано лице от своя страна подлежи на проверка от
Длъжностното лице към Агенция по вписванията съгласно чл. 21, т. 3
ЗТРРЮЛНЦ. Съгласно чл. 15, ал. 1 т. 4 ЗТРРЮЛНЦ обявяването на актове
може да бъде заявено от адвокат с изрично пълномощно от търговеца. В
настоящия случай, след извършена проверка, Длъжностното лице е
установило, че от съдържанието на представените пълномощни не може да се
направи категоричен извод за надлежното учредяване на представителна
власт на преупълномощения адвокат поради липса на овластяване от
търговеца на първоначално упълномощения адвокат да преупълномощава
друг адвокат. Това е довело до даване на изрични указания на заявителя за
отстраняване на констатираната нередовност, но същата не е отстранена в
законовия срок по чл. 19, ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ, поради което е постановен и
оспорваният отказ.
Настоящият съдебен състав приема, че по силата на чл. 39, ал. 1 ЗЗД
обемът на представителната власт на пълномощника се определя от изявената
воля на упълномощителя, като Законът предвижда допълнително изискване
за изричното й изявяване по отношение на правото на преупълномощаване –
чл. 43, ал. 1 ЗЗД. Този подход е приел и Законодателят в чл. 25, ал. 4 ЗА, в
който е предвидено, че адвокатът има право да преупълномощава с правата по
първоначалното пълномощно друг адвокат със съгласието на клиента си. Тази
защита на интересите на представлявания е обусловена от правото на личен
избор на лице, което да го представлява. Това се извлича и от характера на
правоотношението между адвокат и клиент, тъй като поначало това са
отношения на доверие и се сключват с оглед личността на довереника.
На следващо място следва да се посочи, че предвид неяснотата дали
пълномощникът е имал правото да преупълномощава друг адвокат,
законосъобразно Длъжностното лице е поискало уточняване на това
обстоятелство, поради факта, че ако пълномощникът не е имал това право,
правно отношение между упълномощител и преупълномощен ще възникне
само ако упълномощителят го потвърди. Такова потвърждаване не е
упражнено пред длъжностното лице, не е представено и доказателство за
надлежно упражняване на представителна власт от подалия заявлението
адвокат.
В случая не може да намери приложение хипотезата на чл. 43, ал. 1,
предл. 2 ЗЗД, предвиждаща право на пълномощника да преупълномощи без
изрично овластяване в случаите, когато преупълномощаването е станало
необходимо за запазване на интересите на представлявания, тъй като в
регистърното производство Длъжностното лице извършва формална проверка
по чл. 21, т. 3 ЗТРРЮЛНЦ дали заявлението изхожда от оправомощено лице
във връзка с чл. 15, ал. 1 т. 4 ЗТРРЮЛНЦ, съгласно който вписване,
заличаване и обявяване могат да се заявяват от адвокат с изрично
пълномощно за представителство пред АВп, съставено съгласно изискванията
2
на Закона за адвокатурата. След като е установило, че от представеното
първоначално пълномощно не може да се извлече воля, съответно съгласие на
клиента за преупълномощаване, и последвалото неуточняване на това
обстоятелство в дадения срок за остраняване на нередовностите на
заявлението, Длъжностното лице не е могло по категоричен и несъмнен начин
да направи извод, че заявителят е оправомощено лице, поради което е
постановило законосъобразен отказ.
Предвид изложеното отказът на Длъжностното лице към Агенцията по
вписвания следва да се потвърди.
По отношение на разноските:
Производството по чл. 25 от ЗТРРЮЛНЦ е едностранно, а
отговорността за разноски е присъща само за спорните съдебни производства,
в които право на разноски има страната, в чиято полза е разрешен
съответният правен спор. В производството по чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ Агенцията
по вписвания не притежава процесуалното качеството на страна на делото,
поради което не дължи разноски, нито има право на такива, независимо от
разпоредбата на чл.25, ал.6 ЗТРРЮЛНЦ /в тази насока определение № 60421
от 19.11.2021 г. на ВКС, постановено по ч.т.д. № 1978/2021 г., ІІ-ро ТО на ТК,
определение № 60481 от 21.12.2021 г. на ВКС, постановено по ч. т. д. №
2108/2021 г, ІІ-ро ТО на ТК, определение № 60480 от 20.12.2021 г. на ВКС, по
ч. т. д. № 2562/2021 г., ІІ- ро ТО на ТК и определение № 89 от 02.03.2022 г. на
ВКС, постановено по ч. т. д. № 311/2022 г. на І -во ТО на ТК.
По изложените съображения Съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Отказ с № 20200629213257-2/11.01.2023 г. на
Длъжностното лице при Агенция по вписванията по Заявление с вх. №
20200629213257/29.06.2020 г. за подлежащи на обявяване актове, подадено от
„Аргирова 46“ ЕООД, ЕИК *********, чрез адв. С. К.
Решението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от връчването
му на страните пред Апелативен съд – Пловдив
Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________
3