№ 5515
гр. София, 28.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ
при участието на секретаря КРИСТИН ЮЛ. И.
като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело №
20231110155639 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда ГЛАВА XIII ГПК (Общи исков процес)
Делото е образувано след разделяне на материалите по молба за
предявяване на сметки в производство по делба, а именно Определение от
открито съдебно заседание от 06.10.2023 г. по гр. д. № 13660/2018 г. по описа
на СРС. Настоящото производство е образувано, тъй като имотът, чиито
сметки се искат, не е предмет на делбата и за него сметки не могат да се
разглеждат по започналия исков процес, а следва да се образува ново дело.
Производството е образувано по искова молба с вх. №
25021375/22.05.2023 г., уточнена с молба с вх. № 348616/04.12.2023 г. от
1. В. И. Г., ЕГН: **********, с постоянен адрес: **********,
2. П. С. Г., ЕГН: **********, с постоянен адрес: ********,
3. Е. Г. Г., ЕГН: **********, с постоянен адрес: **********,
4. С. Г. Г., ЕГН: **********, с постоянен адрес: *******
всички действащи чрез процесуален представител адв. П. З. И. със съдебен
адрес: ***********
срещу
1. М. Б. ********* - И., ЕГН: **********, С АДРЕС: ********** и
2. А. И. И., ЕГН: **********, С АДРЕС: **********.
с която са предявени субективно съединени осъдителни искове с правна
квалификация чл.30, ал.3 ЗС, с които се иска ответниците да заплатят на
ищците следните суми:
1
1. на В. И. Г. сумата от 7 350 лева, представляваща припадащата му се 1/4
част от получавания от двете наем за съсобствения САМОСТОЯТЕЛЕН
ОБЕКТ В СТРАДА с идентификатор *********, представляващ Магазин
№ 2 за времето от 03.06.2018 г. до 03.12.2021 г. - 3 години и 6 месеца /по
175 лева на месец/;
2. П. С. Г. сумата от 2 450 лева, от които 2250 лева, в качеството й на
наследник на починалия ***** И. Г. за времето от 03.06.2018 г. до
20.08.2021 г. и 200 лева в лично качество за времето от 21.08.2021 г. до
03.12.2021 г., представляващи 1/12 от получавания от двете наем за
съсобствения САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор
*********, представляващ Магазин № 2 общо за времето от 03.06.2018 г.
до 03.12.2021 г. - 3 години и 6 месеца /по 58.33 лева на месец/;
3. Е. Г. Г. сумата от 2 450 лева, от които 2250 лева, в качеството му на
наследник на починалия ***** И. Г. за времето от 03.06.2018 г. до
20.08.2021 г. и 200 лева в лично качество за времето от 21.08.2021 г. до
03.12.2021 г., представляващи 1/12 от получавания от двете наем за
съсобствения САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор
*********, представляващ Магазин № 2 общо за времето от 03.06.2018 г.
до 03.12.2021 г. - 3 години и 6 месеца /по 58.33 лева на месец/;
4. С. Г. Г. сумата от 2 450 лева, от които 2250 лева, в качеството му на
наследник на починалия ***** И. Г. за времето от 03.06.2018 г. до
20.08.2021 г. и 200 лева в лично качество за времето от 21.08.2021 г. до
03.12.2021 г., представляващи 1/12 от получавания от двете наем за
съсобствения САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор
*********, представляващ Магазин № 2 общо за времето от 03.06.2018 г.
до 03.12.2021 г. - 3 години и 6 месеца /по 58.33 лева на месец/;
ведно със законната лихва върху сумите от датата на предявяване на исковата
молба (22.05.2023 г.) до окончателното изплащане на вземането.
В исковата молба (ИМ) са изложени твърдения, че ищците и
ответниците са съсобственици на САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с
идентификатор ********* съгласно Кадастралната карта и кадастралните
регистри на гр. София, одобрени със Заповед РД-18-51/15.07.2010 г. на
Изпълнителния директор на АГКК, с адрес: гр. София, СО-район *********,
самостоятелният обект се намира в сграда № 5, разположена в поземлен имот
с идентификатор *******, с предназначение на самостоятелния обект: за
търговска дейност, брой нива на обекта: 1, застроена площ 29.20 кв.м., заедно
с 2.32% идеални части от общите части на сградата, който самостоятелен
обект представлява съгласно доказателствен акт за собственост: МАГАЗИН
№ 2 на първи етаж, на кота +0.00 м. в жилищна сграда, находяща се в гр.
София, СО-район *******, състоящ се от търговска площ и санитарен възел,
със застроена площ от 29.20 кв.м., заедно с 2.32% идеални части от общите
части на сградата, равняващи се на 4.72 кв.м., заедно със съответните идеални
части от правото на строеж върху УПИ Х11-341 от кв.23а, нов 38а по
регулационния план на ********, с площ от 530 кв.м.
2
Твърди се, че Магазин № 2 (*********) за времето, в което е бил
съсобствен между страните - от смъртта на общия им наследодател до
продажбата му с нотариален акт от 03.12.2021 г., се е отдавал под наем от
ответниците М. Б. ********* - И. и А. И. И. като наемната цена се е
получавала единствено от двете.
С нотариална покана, връчена на 30.07.2018 г. на ответниците М.
********* - И. и А. И., ищците ги поканили да им заплащат приспадащата им
се част от получаваната наемна цена за магазина. Твърдят, че ответниците не
им платили никаква сума, поради което решили да си търсят претенциите по
исков ред, а именно за заплащане на припадащата им се част от получаваната
от двете съделителки М. Б. ********* - И. и А. И. И. наемна цена за
САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор *********,
представляващ Магазин № 2 за времето от 03.06.2018 г. до 03.12.2021 г. - 3
години и 6 месеца.
Ищците претендират разноски. Посочва следните банкови сметки: за
В. Г.: IBAN *********; за П. Г.: IBAN ***********; за Е. Г.: IBAN
**********; за С. Г.: IBAN **********.
В срока по чл.131 ГПК, ответникът М. ********* – И. не подава
отговор (връчено по реда на чл.44 ГПК при отказ).
В срока по чл.131 ГПК, ответникът А. И. И., чрез особен представител
- адв. В. М., подава отговор. Оспорва исковата молба в цялост, като
неоснователна и недоказана. Прави възражение, че правото на обезщетение за
ищците възниква от деня на писменото поискване, с оглед на което не се
дължи обезщетение за периода преди датата 30.07.2018 г., на която ответникът
И. е получила нотариална покана за плащане (възражение за период).
Оспорва претенцията и по размер, като сочи, че ищците не конкретизират
размера на пазарния наем за периода, за който претендират процесните суми,
както и не представят доказателства за наличие на сключен договор за наем с
трето лице за исковия период и получаване на приходи под формата на
наемната цена в претендирания размер, с оглед на което намира за недоказани
кумулативните предпоставки за уважаване на иска. Поддържа, че в процесния
случай не е налице хипотеза, при която ответницата да ползва еднолично
процесния недвижим имот и да препятства възможността на ищците да
ползват същия съобразно правата си (възражение за получена сума).
В открито съдебно заседание (о.с.з.) ищецът поддържа исковете. Моли
съда да ги уважи. Претендира разноски. Представя списък.
В открито съдебно заседание (о.с.з.) ответникът се представлява от
особен представител. В първото по делото съдебно заседание прави
възражение, че не е ясно кой имот е отдавала под наем, с оглед факта, че на
същия обект е имала и други имоти, а има данни, че магазинът е продаден
(възражение за имот). Твърди, че не е доказано, че А. не е получила парите
(възражение за получена сума). Твърди, че сумата, която А. И. е получила
през 2021 г. е по-малка сумата от предишните години, поради което наемът е
3
друг (възражение за размер на наем). Твърди, че А. И. е получава доход от
315.00 лева, на месец, т.е. с удържаните административни разходи от 10 %,
които следва да бъдат отчетени. Моли да се вземе предвид данъка по ЗДДФЛ.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като прецени доводите на страните и
извърши самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.238 ГПК
приема за установено следното от фактическа и правна страна:
По валидността и допустимостта на производството
Съдът приема, че исковата молба, инициирала настоящото производство, е редовна,
от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от исков процес.
Заплатена е необходимата държавна такса. Следователно исковата молба е допустима и
следва да бъде разгледана по същество.
Налице са всички положителни и липсват всички отрицателни процесуални
предпоставки във връзка със съществуването и надлежното упражняване правото на иск при
разглеждане на настоящото производство, които обуславят неговата допустимост. Правото
на иск е надлежно упражнено, поради което производството е допустимо. Съдът дължи
произнасяне по същество на спора.
С определение от последното открито съдебно заседание 10.03.2025 г. съдът е
прекратил производството по отношение на М. Б. ********* – И., на основание чл.233 ГПК
поради отказ от иска (л.245 от делото). Определението не е обжалвано и е влязло в законна
сила на 18.03.2025 г. При това положение предмет на делото са вземания срещу А. И..
С молба с вх. № № 25213/16.01.2025 г. ищецът намалява на половина размера на
исковите претенции спрямо А. И.. В молбата уточнява, че претендира следните суми
спрямо ответника към ищците:
за В. И. Г. сумата от 3 675 лева, представляваща припадащата му се 1/4 част от
получавания от ответницата А. И. И. наем за съсобствения САМОСТОЯТЕЛЕН
ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор *********, представляващ Магазин № 2 за
времето от 03.06.2018 г. до 03.12.2021 г. – 3 години и 6 месеца /по 87.50 лева на месец/;
за П. С. Г. сумата от 1 225 лева, от които 1125 лева, в качеството й на наследник на
починалия ***** И. Г. за времето от 03.06.2018 г. до 20.08.2021 г. и 100 лева в лично
качество за времето от 21.08.2021 г. до 03.12.2021 г., представляващи 1/12 от
получавания от ответницата А. И. И. наем за съсобствения САМОСТОЯТЕЛЕН
ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор *********, представляващ Магазин № 2, общо за
времето от 03.06.2018 г. до 03.12.2021 г. – 3 години и 6 месеца /по 29.17 лева на месец/;
за Е. Г. Г. сумата от 1 225 лева, от които 1125 лева, в качеството му на наследник на
починалия ***** И. Г. за времето от 03.06.2018 г. до 20.08.2021 г. и 100 лева в лично
качество за времето от 21.08.2021 г. до 03.12.2021 г., представляващи 1/12 от
получавания от ответницата А. И. И. наем за съсобствения САМОСТОЯТЕЛЕН
ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор *********, представляващ Магазин № 2, общо за
времето от 03.06.2018 г. до 03.12.2021 г. – 3 години и 6 месеца /по 29.17 лева на месец/;
за С. Г. Г. сумата от 1 225 лева, от които 1125 лева, в качеството му на наследник на
починалия ***** И. Г. за времето от 03.06.2018 г. до 20.08.2021 г. и 100 лева в лично
качество за времето от 21.08.2021 г. до 03.12.2021 г., представляващи 1/12 от
получавания от ответницата А. И. И. наем за съсобствения САМОСТОЯТЕЛЕН
ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор *********, представляващ Магазин № 2, общо за
времето от 03.06.2018 г. до 03.12.2021 г. – 3 години и 6 месеца /по 29.17 лева на месец/.
4
По делото липсва съгласие от противната страна за оттегляне на исковете в тази част.
Ето защо съдът приема, че е налице отказ от иска по смисъла на чл.233 ГПК. Ищците се
представляват от лице с надлежно учредена представителна власт по чл.34 ГПК. При това
положение с настоящия съдебен акт съдът следва да се произнесе по прекратяването, като
актът в тази част има характер на определение.
С цитираната молба ищците намаляват наполовина исковите си претенции. Същото
съдът го квалифицира като отказ от иска, тъй като липсва съгласие от противната стана за
оттегляне на иска. За прецизност и пълнота, всяка една претенция трябва да се опише по
ищец, период, обект на наем и спрямо кой ответник и каква сума. Ето защо производството
следва да се прекрати, поради отказ от иска на основание чл.233 ГПК, в частта за
предявените искове срещу А. И., както следва
1. от В. И. Г. за горницата от 3 675.00 лева до първоначално предявения иск в размер от
7 350 лева, а именно 3 675.00 лева, представляваща припадащата му се 1/4 част от
получавания от А. И. И., ЕГН ********** наем за съсобствения САМОСТОЯТЕЛЕН
ОБЕКТ В СТРАДА с идентификатор *********, представляващ Магазин № 2 за
времето от 03.06.2018 г. до 03.12.2021 г. - 3 години и 6 месеца /или за горницата от
87.50 лева на месец до 175 лева на месец/ ведно със законната лихва върху сумите от
датата на предявяване на исковата молба (22.05.2023 г.) до окончателното изплащане
на вземането;
2. от П. С. Г. за горницата от 1 225.00 лева до първоначално предявения иск в размер от
2 450 лева, а именно 1225.00 лева, от които: за горницата от 1125 лева до 2250 лева,
в качеството й на наследник на починалия ***** И. Г. за времето от 03.06.2018 г. до
20.08.2021 г. и за горницата от 100 лева до 200 лева, а именно 100.00 лева, в лично
качество за времето от 21.08.2021 г. до 03.12.2021 г., представляващи 1/12 от
получавания от А. И. И., ЕГН ********** наем за съсобствения САМОСТОЯТЕЛЕН
ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор *********, представляващ Магазин № 2 общо за
времето от 03.06.2018 г. до 03.12.2021 г. - 3 години и 6 месеца / или за горницата от
29.17 лева на месец по 58.33 лева на месец/ ведно със законната лихва върху сумите от
датата на предявяване на исковата молба (22.05.2023 г.) до окончателното изплащане
на вземането;
3. от Е. Г. Г. за горницата от 1 225.00 лева до първоначално предявения иск в размер от 2
450 лева, от които: за горницата от 1125 лева до 2250 лева, в качеството му на
наследник на починалия ***** И. Г. за времето от 03.06.2018 г. до 20.08.2021 г. и за
горницата от 100 лева до 200 лева в лично качество за времето от 21.08.2021 г. до
03.12.2021 г., представляващи 1/12 от получавания от А. И. И., ЕГН ********** наем
за съсобствения САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор *********,
представляващ Магазин № 2 общо за времето от 03.06.2018 г. до 03.12.2021 г. - 3
години и 6 месеца / или за горницата от 29.17 лева на месец по 58.33 лева на месец/
ведно със законната лихва върху сумите от датата на предявяване на исковата молба
(22.05.2023 г.) до окончателното изплащане на вземането;
4. от С. Г. Г. за горницата от 1 225.00 лева до първоначално предявения иск в размер от 2
450 лева, от които: за горницата от 1125 лева до 2250 лева, а именно 1125 лева, в
качеството му на наследник на починалия ***** И. Г. за времето от 03.06.2018 г. до
20.08.2021 г. и за горницата от 100 лева 200 лева, а именно 100 лева, в лично
качество за времето от 21.08.2021 г. до 03.12.2021 г., представляващи 1/12 от
получавания от от А. И. И., ЕГН ********** наем за съсобствения
САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор *********, представляващ
Магазин № 2 общо за времето от 03.06.2018 г. до 03.12.2021 г. - 3 години и 6 месеца /
или за горницата от 29.17 лева на месец по 58.33 лева на месец, а именно 29.17 лева /
ведно със законната лихва върху сумите от датата на предявяване на исковата молба
(22.05.2023 г.) до окончателното изплащане на вземането;
5
По основателността на иска
С определение № 40633/08.10.2024 г. съдът е отделил спорни и безспорни факти и
обстоятелства, както и какво следва да бъде доказано за уважаване, респективно за
отхвърляне на исковата претенция (л.138-145 от делото), като докладът е обявен за
окончателен и изменен с определение от о.с.з. от 11.11.2024 г. (л.240 от делото).
Исковете са с правна квалификация по чл.30, ал.3 ЗС. Съгласно цитирания член всеки
съсобственик участва в ползите и тежестите на общата вещ съразмерно с частта си.
Следователно всеки един от съсобствениците има правото да добива плодовете от вещта
съразмерно с притежаваното от него право на собственост, както и задължение да понасят
разноските за вещта отново с оглед правото си на собственост. Ако единият от
съсобствениците добива плодовете на вещта, то същият дължи приспадащата се част от
плода на другите съсобственици, на основание чл.30, ал.3 ЗС. Това е с оглед избягване на
неоснователното обогатяване. При това положени всеки един от съсобствениците има
правото да получи добива от вещта и да понесе тежестта от вещта, но съгласно дела си от
съсобствеността.
Съгласно чл. 30, ал. 3 от ЗС всеки от съсобствениците има право на част от добитите
доходи от вещта, съответстваща на неговия дял от съсобствеността. Този от
съсобствениците, който е събирал доходите, дължи да заплати на останалите съсобственици
обезщетение за ползите, от които те са лишени. Идеята на това правило произтича от
принципа за недопустимост на неоснователното обогатяване. Понятието „ползи на общата
вещ” по смисъла на чл. 30, ал. 3 от ЗС включва не само прякото служене с вещта за
задоволяване на лични и семейни нужди, но и съответните квоти от естествените и
граждански плодове, които тя дава, както и увеличенията в нейната стойност, дължащи се на
извършени подобрения. Касае се за такова служене със съсобствена вещ, при което
последната се използва като средство за производство или стока и която съсобственикът,
който я ползва, събира някакви доходи от нея
Исковите претенции са предявени на основание, че ответникът е давал процесния
имот под наем и е получавал доходите от това, като ищците не са получили съответната част
от дохода. Липсват твърдения, че уговореният наем е във вреда.
За да бъдат уважени исковете, ищецът при пълно и главно доказване следва да
установят, че страните по делото са съсобствениците на процесния имот. Ответникът е давал
под наем процесния имот за процесния период, както и е получавал пълната сума от наема.
Размерът на наема трябва да съответства на исковите суми съобразно дяловете на ищците.
За да бъде отхвърлен иска, ответникът следва да докаже, че е платил съответната част
от сумите на ищците, както и направените от него възражения, които са докладвани от съда
по-горе.
Не е спорно между страните, че са съсобственици на САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В
СГРАДА с идентификатор *********, представляващ МАГАЗИН № 2, при квоти, както
следва: ищецът В. И. Г.- на 1/4 ид. част; ищецът П. С. Г.- на 1/12 ид. част; ищецът Е. Г. Г.- на
1/12 ид. част и ищецът С. Г. Г. – на 1/12 ид. част, или общо 1/2 ид. част, а ответникът е
съсобственик на останалата 1/4 ид. част. Същото е отделено като безспорно обстоятелство
с определението по чл.140 ГПК и се установява от представения н.а., който не е оспорен от
страните по делото (л.76 от делото). С оглед факта, че страните признават извънсъдебно
неизгоден за себе си факта в този н.а., а именно пределите си на правото на собственост, то
съдът го кредитира напълно.
Не е спорно, че ищците с нотариална покана, връчена на 30.07.2018 г. на
ответниците, поканили последните да им заплащат приспадащата им се част от
получаваната наемна цена за процесния имот (л.75 от делото).
Спорно е дали за процесния период, а именно: за времето от 03.06.2018 г. до
6
03.12.2021 г. - 3 години и 6 месеца, ответникът е отдавал под наем целия
САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор *********, представляващ
МАГАЗИН № 2, на наемател.
Спорно е дали ответникът е получил цялата наемна цена за целия процесен обект,
обхващащ периода на наема.
Спорен остава размерът на наема за процесния имот през процесния период, както и
каква сума ответниците са получавали като наемна цена за процесния период и обект.
Спорно остава дали ответникът е изплатил на ищците приспадащата се част спрямо
дела им от съсобствения процесен имот - сумите, получен като наемна цена за процесния
период и за процесния имот.
Видно от представения договор за наем, между ********, ЕИК ******** и ***** Г.
И. е сключен договор за наем за магазин от 29 кв.м., като месечният наем е в размер на
300.00 лева. Договорът е в сила от 10.08.2012 г. със срок от 3 години. Наемът се заплаща в
текущия месец от 10 до 15 число. Следователно изискуемостта е за текущ месец. Договорът
влиза в сила от 10 число. Следователно се дължи наемна цена за период от един месец от 10
число (л.193-195 от делото).Този договор е променен, като от 10.08.2015 г. наемната цена е
в размер на 350.00 лева. Съгласно този анекс, договорът е продължен до 10.08.2016 г. (л.196
от делото).
Видно от представеното удостоверение за наследници на ***** Г. И., същият е
починал на 20.11.2016 г., като е оставил следните наследници: съпруга М. И. (спрямо което
делото е прекратено), ***** И. Г. (син), ответникът А. И. (ответник), В. Г. (ищец, син). *****
И. Г. е починал през 20.08.2021 г., като е оставил своите наследници ищци: П. Г., Е. Г. и С. Г.
(л.35-36 от делото). При тези факти се установи, че ищецът В. Г. и брат на ответника, т.е.
роднина по съребрена линия от 2 степен. Останалите ищците са роднини по съребрена линия
от 3 степен.
В лични обяснения по чл.176 ГПК ищецът В. Г. твърди, че имотът е отдаван под
наем, тъй като видял, че има табела, която е залепена на имота, в която е написано, че се
отдава под наем. Установил, че имотът е даден под наем на ********. Установява факта, че
страните не са стигнали до доброволно решаване на спора с ответника (л.241 от делото).
По делото е разпитан свидетеля М. В., която е служител в ********. От нейните
показания се установи, че ******* е наел магазин № 2, ****** от ***** И. като собственик.
Свидетелката установява, че преди да почине ***** И. е имал договор за наем с него, а след
това договорът бил продължен с А., която му е дъщеря. Установява, че е плащала наемна
цена на ръка на А. в размер на 350.00 лева на месец, за което съставяла бележки. Запознала
се с ищците, когато закупила помещението. На ищците не е заплаща наемната цена.
Установява, че е заплащана и данък върху наема като платец на дохода (л.181-182 от
делото).
Съдът напълно кредитира показанията на свидетелката. На първо място не попада в
ограничението по чл.164, ал.1, т.3 ГПК, тъй като свидетелят установява сключен договор
между общият наследодател на страните по делото и наемателя. Страните по делото са по
съребрена линия до трета степен, поради което може да се ползват тези свидетелски
показания. Налице е изключението на цитираната разпоредба. На следващо място цената на
договора е до 350.00 лева. Съдът кредитира и показанията на свидетеля и в частта за
заплащане на сумата. Делото няма за предмет погасяване на задължение на договор за наем,
за да се приложи чл.164, ал.1, т.4 ГПК, а има за предмет получаване на сума от
неоснователно обогатилия се съсобственик. След като няма за предмет погасяване на
задължение по договора за наем, а има за предмет получаване на сума от неоснователно
обогатилия се, то не важи цитираното ограничение. Освен това, свидетелят не е
заинтересован от изхода на делото. Неговите показания се подкрепят с останалите по делото
7
доказателства и доказателствени средства, последователни са и логични. Не се
противоречиви, взаимно се допълват и отговарят на житейската и правна логика.
Съгласно справка от НАП, ответникът А. И. е подала декларация по чл.50 ЗДДФЛ за
доходи от 2018, 2019, 2020. За 2021 година няма подадена декларация (л.182 от делото).
Видно от декларацията за 2018 година ответникът е получавал доход от наем от
******** в размер на 4200.00 (л.184 от делото).
Видно от декларацията за 2019 година ответникът е получавал доход от наем от
******** в размер на 4200.00 (л.190 от делото).
Видно от декларацията за 2020 година ответникът е получавал доход от наем от
******** в размер на 4200.00 (л.192 от делото).
Всички тези данни са декларирани в Приложение № 4 от декларацията по чл.50
ЗДДФЛ, а именно доходи от наем.
Видно от представената справка от НАП се установи, че ответникът е получил доход
в размер на 3850 за 2021 година от ******** (л.240 от делото).
Видно от представения н.а. на л.76 от делото на 03.12.2021 г. страните по делото са
продали процесния имот на свидетеля М. В. и Е. ****.
По делото е прието заключението на съдебно-счетоводната експертиза (ССчЕ), която
съдът напълно кредитира като компетентно, пълно и обосновано. От него се установи, че
пазарната цена за магазин № 2 за периода от 03.06.2018 г. до 03.12.2021 г. (исковия) е
19 362.52 лева на месец. От заключението се установи, че ******** е извършвал разход за
период от 02.08.2012 г. до 30.11.2021 г. наем на магазин 3, като наемната цена от 10.08.2015
г. е 350.00 лева на месеца, а преди това 300лева. Разходът за наем е осчетоводен от
търговското дружество. Подало е дължимите данъчни декларация за второто и третото
тримесечие за 2019, за първото, второто и третото тримесечие на 2020 и 2021 г. (л.185-190
от делото).
При тези събрани факти съдът установи, че е имало сключен договор за процесния
имот от 10.08.2012 г. до датата на продажба 03.12.2021 г. На първо място това се установи от
представения писмен договор. Второ, това се установи от показанията на свидетелката,
която е работила при наемателя ********. Освен това видно от представените данъчни
декларации и справка, наемателят търговското дружество е подавало данни за разход за
наем, осчетоводен е този наем, по ЗДДФЛ и ЗКПО. Това е така, защото на основание чл.44,
ал.4 ЗДДФЛ наемателят има задължение да внесе авансовия данък, когато е ЮЛ и като такъв
е наемател. Представените декларации изхождат от ответника и включват признаване на
неизгоден за страна факт, а именно, че е получил доход от наем. От всички тези факти
събрани и интерпретирайки ги в тяхната съвкупност и цялост, се установи, че е имало
договор за наем. Наемател е ********
Предмет на този договор за наем е именно процесния имот. На първо място в
договора е записано имот в ********. Второ, свидетелката установява, че предмет на наема
е именно магазин № 2. Трето, видно от представената от ответника справка от СВ (л.224 от
делото), магазин № 2 е с идентификатор ********* г. Този идентификатор съвпада и с
представения н.а на л. 76 от делото. Следователно има пълно съвпадение между магазин № 2
по договор, свидетелски показания, справка от СВ и н.а. Ето защо съдът направи извод, че
процесният имот е бил предмет на договора за наем.
Съгласно чл. 2 от сключения договор, същият е със срок от 3 години, считано от
10.08.2012 г. Следователно изтича на 10.08.2015 г. От 01.08.2015 г. цената е променена на
350.00 лева и договорът е продължен до 10.08.2016 г., съгласно представения анекс Съгласно
чл. 236 ЗЗД, ако след изтичане на наемния срок използването на вещта продължи със
знанието и без противопоставяне на наемодателя, договорът се счита продължен за
8
неопределен срок. По делото не се доказа, че имотът е ползван без противопоставянето на
собствениците. От свидетелските показания се установи, че е ползван със съгласие на
собствениците. Същото се потвърди и с факта, че разходът на наема е деклариран като такъв
от търговското дружество (наемател) по ЗДДФЛ и ЗКПО. Съгласието се установи и от факта,
че А. И., ответникът, е декларирал този доход. Съгласието се установи от факта, че към
01.08.2015 г., първоначалният собственик е сключил анекс по договора. При това положение
след изтичането на договора на 10.08.2016 г., то същият е продължен за неопределен период.
Следователно договорът е преобразуван като безсрочен. С оглед продажбата на 03.12.2021 г.
и свидетелките показания, че свидетелят е купил магазина, то съдът приема, че крайният
срок на договора е именно на 03.12.2021 г. Ето защо съдът установи, че периодът на
договора за наем е от 10.08.2012 г. до 03.12.2021 г.
Договорът е сключен между ***** Г. И. и ********. Договорът за наем не е с оглед
личността (intuitu personae) и със смъртта на наемодателя физическо лице, договорът не се
прекратява договора. Това е така, защото наследниците на наемодателя встъпват в правата и
задълженията по договора, защото същият са част от имуществото на наследодателя по
смисъла по чл. 1 ЗН като наследство. Следователно, от датата на смъртта на ***** Г. И. на
20.11.2016 г. неговите наследници имат правото и задълженията по имота, съгласно
договора. Следователно наследниците имат правото да получат наемната цена, но имат и
задължението да плащат дохода от наем, тъй като същият е облагаем на основание чл.10,
ал.1, т.4 ЗДДФЛ и се заплаща авансово, на основание чл.44, ал.3 ЗДДФЛ и окончателно по
чл.31, ал.1 ЗДДФЛ.
Следователно всеки един от наследници на ***** Г. И. има правото да получи дохода
от наем от 20.11.2016 г., както и да заплати този данък по него. Лицата, които имат право да
получат този доход и не са ответници са ***** И. Г. и В. И. Г.. Всеки един от тях има по 1/4
ид. ч. Със смъртта на ***** И. Г. на 20.08.2021 г., това право по договора за наем и
задължение по ЗДДФЛ се наследява от неговите наследници, а именно останалите
наследници, т.е. ищци по делото П. Г., Е. Г. и С. Г.. Всеки един от тях има по 1/12 ид. ч.
Съгласно даденото тълкуване в Решение № 179/23.07.2015 г. по гр.д. № 3104/2014 г.,
ІV г.о, ако договорът обвързва несключилия го съсобственик съгласно чл.32, ал.1 ЗС или
защото го е приел – квалификацията е по чл.30, ал.3 ЗС и легитимиран ответник е
сключилия договора съсобственик. В процесния случай договорът обвързва страните,
защото е сключен от изключителния собственик ***** Г. И., поради което правната
квалификация е по чл.30, ал.3 ЗС.
Видно от свидетелките показания, така и от представените данъчни данни
ответникът А. И. е получава изцяло дохода от наем. Представените декларации изхождат
от ответника и включват признаване на изгоден за страна факт, а именно, че е получил доход
от наем от търговско дружество с оглед източника на дохода и че е деклариран като доход от
наем. По делото не се установи ответникът да е изплатил приспадащата се част на ищците
спрямо техния дял от съсобствеността от получения наем. При това положение ответникът е
получавал целия плод от вещта (доход от наем, гражданки плод), като полагащата се част не
е давана на другите наследници.
За В. Г. възниква правото по чл.30, ал.3 ЗС от 20.11.2016, от смъртта на неговия
родител ***** Г. до датата на продажба на апартамента 03.12.2021 г. За ***** Г. възниква
правото по чл.30, ал.3 ЗС от 20.11.2016 от смъртта на неговия родител ***** Г. до неговата
смърт на 20.08.2021 г. След 20.08.2021 г. това право се наследява от неговите наследници –
другите ищци П., Е. и С. Г.и. Това право се наследява, само ако , само ако техния
наследодател ***** Г. не е получил дохода от наем, т.е. когато не е погасено. От 21.08.2021
г. до 03.12.2021 г. правото по чл.30, ал.3 ЗС принадлежи на П. Г., Е. Г. и С. Г., в лично
качество. За периода от 20.11.2016 г. до 20.08.2021 г. посочените ищци имат правото по
чл.30, ал.3 ЗС Следователно материалнолегитимирани да искат дохода от наем са
9
ищците, като наследници на наследодател по договор за наем и наследници на негов
син.
След като ответникът е наемодател на съсобствена вещ, той дължи на другия
съсобственик, който не е страна по договора, неговата приспадаща се част от наема. В този
смисъл е Решение № 83 от 10.02.2000 г. по гр. д. № 1107/1999 г. на ВКС, IV ГО, Решение
№ 1307 от 18.12.2008. по гр. д. № 5897/2007 г. на ВКС, II ГО.
Ищците се обеднели неоснователно, а ответникът се е обогатил неоснователно до
размер на това, което ищците не са получили съобразно тяхното право на собственост и
наследствени дялове и това, което ответникът е получил. След като ищците не са получили
добива от вещта, то има нарушение на чл.30, ал.3 ЗС, поради което за тях възниква правото
да иска от ответника – лицето, което е реално е получило дохода да им го изплати съобразно
наследствените дялове. След като ответникът е получил дохода от наем, т.е. плода на вещта,
за ответникът възниква задължение да го предаде на останалите съсобственици.
Непредаването води до притезание от страна на ищците, т.е. съсобственици на основание
чл.30, ал.3 ЗС. Ето защо съдът приема, че искът е доказан по основание.
По отношение на размера на иска
Видно от декларациите от НАП, ответникът е получил доход за 2018, 2019,2020 в
размер на 4200 лева за година от наем. За 2021 година е получил 3850 лева. След като
сумите са декларирани, то същите са получени от ответника. По делото са събрани данни за
реално получените от ответника суми. След като ответникът е наемодател на съсобствена
вещ, той дължи на другия съсобственик, който не е страна по договора, неговата припадаща
се част от наема. В този смисъл е решение № 83 от 10.02.2000 г. по гр. д. № 1107/1999 г. на
ВКС, IV ГО, решение № 1307 от 18.12.2008. по гр. д. № 5897/2007 г. на ВКС, II ГО.
С оглед диспозитивното начало по чл.6 ГПК следва да се отчете не целия получен
доход от наем, а само този който е получен за исковия период от 03.06.2018 г. до 03.12.2021 г.
При определяне размера на дължимата сума съдът не се основава на заключението на ССчЕ
в частта за пазарния наем, а от установеното по делото. Това е така, тъй като по делото е
установен размера на наем, т.е. до 10.08.2015 г. наемът е бил 300 лева, а след 10.08.2015 г. е
бил 350.00 лева, както и от получените доходи по данни на свидетеля и данъчните
декларации.
Съдът не използва пазарния размер по ССчЕ, защото в исковата молба няма
твърдения, че ищците са лишени от дохода, който биха получили от свободния пазар, а
сключеният от ответника договор е във вреда на съсобствениците. Това е иска по чл.31, ал.2
ЗС. По изключение обезщетение по чл.31 ал.2 от ЗС може да се претендира само за
разликата между уговорена наемна цена, съобразно сключения от ползващия имота
съсобственик наемен договор и средната пазарна цена, когато първата е по-ниска. В този
смисъл е ТР № 7/02.11.2012 г. по тълк. д. № 7/2012 г. на ОСГК на ВКС. По делото се
установи, че договорената наема цена е 350.00 лева, а пазарната е от 417.60 лева до 496.00
лева. Няма такива твърдения да се иска тази разлика и че представлява обезщетение от
правото на ползване. Същото би могло да бъде основание за друг иск по чл.31, ал.2 ЗС с
оглед поканата от 30.07.2018 г. По изключение, ако напр. договорът за наем е сключен по
начин, вреден за общата вещ или е явно неизгоден за съсобствениците, притежаващи по-
малко от половината от общата вещ, те могат да търсят наред с припадащата им се част от
наема, още и обезщетение по чл.31 ал.2 от ЗС, представляващо разликата между уговорена
наемна цена и средната пазарна цена, когато първата е по-ниска.
Размерът на наема за 2018 г. е 350.00 лева на месец. Следователно за 12 месеца
годишният наем е 4 200 лева, точно толкова колкото ответникът е декларирал, че е получил.
Същото е записано в декларацията по чл.50 ЗДДФЛ. Следва да се отчете, че исковия период
не е за цялата 2018 лева, а за 03.06.2018 г. до 31.12.2018 г. Съгласно чл.2 от договора и чл.2
10
от анекса наемният период е от 10 число. Следователно един месец е от 10 число на текущия
месец до 10 число на следващия месец. Така от 10.06.2018 г. до 10.01.2019 г. са 6 месеца.
Съдът прилага обичаят в практиката по чл.5 ГПК, а именно, че независимо, че договорът е
от 10 число, от дължимият наем до края на годината 2018 е 6 месеца, защото е започнал
последния месец, който приключва чак на 10.01.2019 г. С цел по-лесни изчисления, които
съвпадат, следва, че за всеки месец се дължи наем от 350 лева. След като по делото се
установи, че ответникът е получил 4200 лева – наемната цена за цялата година, то от юни от
декември, ответникът е получил наемна цена за 7 месеца. Или това се 6 месечни вноски по
350 лева на месец, което е 2450.00 лева. Това е дохода за наем от 03.06.2018 г. до края на
2018 г.
За 2019 г. ответникът е получил доход от 4200 лева.
За 2020 г. ответникът е получил доход от 4200 лева.
По отношение за 2021 година ищецът претендира до 03.12.2021 г. За периода от м.01
до 03.12.2021 г. това са 11 месеца. При месечна вноска от 350 лева, доходът на ответника за
2021 година е 3850 лева. Следователно ответникът е получил доход от наем за 11 месеца без
последния месец, когато имотът е продаден на свидетеля В.. Тази сума напълно съвпада със
сумата, която ответникът е декларирал като доход от наем с декларацията по чл.50 ЗДДФЛ
(л.240 от делото). Тъй като имотът не е отдаван за 12 месеца, а да 11 месеца, то и за това
този доход е по-малък от останалите. При това положение възражението на ответника за
размера на дохода е неоснователно. С оглед писменото доказателство на л.240 от делото, то
се доказа, че ответникът е получил плода от вещта за 2021 г. в размер на 3850.00 лева. Ето
защо съдът приема, че доходът, който е получен от наем до 03.12.2021 г., е именно този
който е деклариран за 2021 г - 3850 лева.
Така общо доходът, който ответникът е получил за исковия период е 14 700.00 лева.
Следователно това е сумата, която общо съсобствениците следва да получат.
Съгласно чл.30, ал.3 ЗС, съсобствениците освен в разпределението на ползите
участват и в понасяне на тежестите. Ответникът трябва да даде сумата, която е реално е
получил, обогатил се. Ответникът е направил възражение, че е платен данъка по ЗДДФЛ от
доход от наем. Де юре ответникът е платил данъка, защото е данъчнозадължено лице по
смисъла на чл.44 ЗДДФЛ. Де факто платецът на дохода ******* е платил данъка, защото е
авансов данък и платим от наемателя, когато е платец е ЮЛ, на основание чл.44, ал.4
ЗДДФЛ. При това положение съдът следва да присъди сумата, която ответникът е получил
след заплащане на данъка, тъй като той е платил задължението на останалите
съсобственици. Следователно ищците имат правото на сумата, която ответникът е получил
след като се приспадне заплатения от негово име данък върху доход на отдаване под наем на
собственост. Този данък е авансов за първите тримесечие за съответната година. За
последното тримесечие на съответната година данък се внася и удържа с годишната данъчна
декларация по чл.50 ЗДДФЛ (арг. чл.14-17 ЗДДФЛ). В този смисъл е Решение №
405/24.10.2011 г. по гр. д. № 1541/2010 г. на ВКС.
Съгласно чл. 10, ал.1, т.1.4 ЗДДФЛ доходът от наем се облага. Облагаемата основа е
полученият доход, но намален с 10 % признати разходи, на основание чл.31 ЗДДФЛ. При
това положение нормативно признатите разходи са в размер на 1470 лева (10 % от 14 700).
Следователно облагаемата основа е 13 230 лева (14 700 - 1470). Съгласно чл.48 ЗДДФЛ
данъчната ставка е 10 % (ДОД). Следователно данъкът е 1 323 лева.
По делото няма данни кога ответникът е заплатил окончателния данък по чл.50
ЗДДФЛ, поради което от така определения данък съдът не намалява с 5 процента за плащане
преди 31.04 март на следващата година. Видно от представените декларации, този данък е
заплатен от ответника. Следователно трябва да се намали от дохода от наема.
Доходът от наем е 14 700 лева. От тази сума следва да се приспадне сумата от 1 323
11
лева като данък. Получава се получа, че ответникът число е получил реално сумата от наем
13 377 лева за исковия период. Същият отговоря за тази сума доколкото това е сумата, с
която се е обогатил и де факто е получил, след като е заплатил данъците. Исковият период е
3 години и 6 месеца, което са 42 месеца. При това положение реалната сума, която
ответникът е получил на месец е 318.50 лева.
Същото се получава като от 350.00 лева се приспаднат нормативно признатите
разходи в размер на 10 %, което са 35 лева. Данъчната основа е 315.00 лева. Дължимият
данък е 31.50. Чистата сума за получаване е 318.50 лева на месец.
Спрямо дялово за собственост, ответникът следва да заплати спрямо всеки един от
ищците следните суми:
№ИмеДялСума, лева
1В. И. Г.1/4 ид. част3 344.25
2П. С. Г.1/12 ид. част1 114.75
3Е. Г. Г.1/12 ид. част1 114.75
4С. Г. Г.1/12 ид. част1 114.75
Ако не се отчете заплатения данък, то дължимите суми спрямо ищците са:
№ИмеДялСума, лева
1В. И. Г.1/4 ид. част3 675
2П. С. Г.1/12 ид. част1 225
3Е. Г. Г.1/12 ид. част1 225
4С. Г. Г.1/12 ид. част1 225
С оглед предявените искове и доказаната сума съдът направи следния извод:
Искът на В. Г. е основателен за сумата от 3 344.25 лева, но не е неоснователен като
недоказан по размер за горницата от 3 344.25 лева до пълния претендиран размер от 3 675.00
лева, а именно 330.75 лева. Периодът и основанието са доказани.
Исковете на всеки един от останалите ищци е основателен за сумата от 1 114.75 лева,
но не е неоснователен като недоказан по размер за горницата от 1 114.75 лева до пълния
претендиран размер от 1 225 лева, а именно 110.25 лева. Периодът и основанието са
доказани. За всеки един от тях сумата в лично качество е от 21.08.2021 г. до 03.12.2021 г. е в
размер на 79.62 лева, а за периода от 03.06.2018 г. до 20.08.2021 г. като наследник на
починалия ***** И. Г. 1035.13 лева.
По възраженията на ответника
Исковата претенция е по чл.30, ал.3 ЗС. Исковата претенция се претендира на
основание, че ответникът е получил добивите (гражданските) от предоставяне на наем на
обща съсобствена вещ. Когато съсобственик претендира получаване на добиви и граждански
плодове - разпоредбата на чл.31 ал.2 от ЗС не намира приложение. Намира приложение
чл.30, ал.3 ЗС. В този смисъл е ТР № 7/02.11.2012 г. по тълк. д. № 7/2012 г. на ОСГК на
ВКС. Следователно ответникът дължи изначало сумите, които е получил, а не от датата на
получаване на поканата от 30.07.2018 г. Датата на получаване на покана е от значение за
иска по чл.31, ал.3 ЗС лишаване от правото на ползване, а не от добивите. По изключение
12
обезщетение по чл.31 ал.2 от ЗС може да се претендира само за разликата между уговорена
наемна цена, съобразно сключения от ползващия имота съсобственик наемен договор и
средната пазарна цена, когато първата е по-ниска. В този смисъл е ТР № 7/02.11.2012 г. по
тълк. д. № 7/2012 г. на ОСГК на ВКС. По делото се установи, че договорената наема цена
е 350.00 лева, а пазарната е от 417.60 лева до 496.00 лева. Няма такива твърдения да се иска
тази разлика и че представлява обезщетение от правото на ползване. Същото би могло да
бъде основание за друг иск по чл.31, ал.3 ЗС с оглед поканата от 30.07.2018 г. Ето защо е
неоснователно възражението на ответника за началната дата на забавата, т.е. поканата.
Неоснователно е възражението на ответника за получена сума. По делото се
установи, че наемните суми са получени от ответника чрез плащане на ръка от свид. В.,
което обстоятелство е декларирано пред данъчните органи, както от наемателя, така и от
ответника, което представлява признаване на неизгоден за ответника факт. След като е
деклариран доходът, той е получен. Ответникът е получил дохода.
По делото се установи, че именно процесния имот е бил отдаден под наем, а не други
имоти на ответника. Това се установи от свид. В., която установи, че е закупила процесния
имот от страните по делото, а преди това е наела магазин 2. Видно от справка от СВ, която е
представена от ответника, магазин 2 е с идентификатора на процесната вещ. Видно от
представения н.а. за покупко-продажба свид. В. е закупила именно този магазин 2, който е
бил отдаден под наем и с посочения в ИМ идентификатор. При това положение по веригата
от косвени доказателства се установи, че именно процесния имот е бил отдаван под наем.
Другите магазини, които страните притежават не се били отдавани под наем, съгласно
показанията на свид. В. и не са били предмет на продажба, което е установено по делото
(предмет на продажба е наетия имот). Само магазин № 2 съвпада с идентификатор по н.а. и
по иска. Неоснователно е възражението за имот.
Възражението на ответника за приспадане на ДОД е основателно. Съдът го отчете по-
горе. Това е така, тъй като разпоредбата по чл.30, алл.3 ЗС задължава съсобственикът да
върне само това което реално е получил. В случая има данни, че данъкът е заплатен и следва
да се върне само реалната сума, т.е. от дохода се приспаднат разходите, при което се
получава облагаемата данъчната основа. А след това от нея да се определи дължимия данък.
От дохода по договора за наем следва да се приспадне дължимия данък. Това е направено от
съда. Възражението за данък е основателно.
Възражението за период е неоснователно. По делото се установи, че за процесния
период ответникът е получавал доход от наем от съсобствен имот. Установи се и на какво
основание ответникът отговаря спрямо всеки един от ищците.
По разноските
С оглед изхода на делото, двете страни имат право на разноски.
Ищецът има право на разноски пропорционално на уважената част, на основание
чл.78, ал.1 ГПК.
Ответникът също има право на разноски за отхвърлената и прекратителната част, на
основание чл.78, ал.3-4 ГПК, но тъй като се представлява от особен представител не следва
да му се присъжда, защото ответникът не е направил разход.
Ищците представят списък по чл.80 ГПК (л.202 от делото), съгласно който
претендират следните разноски, за които са представени доказателства:
588 лева държавна такса (л. 68 от делото)
9 лева платена такса за служебни преписи от ИМ и доказателствата (л.9 от делото)
2970 лева депозит за особен представител (л.103,108 от делото)
1000 лева за експертиза (л.155,152 от делото)
50 лева за свидетел (л.153 от делото)
1200 лева адвокатски хонорар от В. Г. (л.169,174,175 от делото)
13
1200 лева адвокатски хонорар от С., П. и Е. Г.и. Всеки един от тях претендира по 400
лева заплатен хонорар (л.170 - 174 от делото).
Сънаследниците са обикновени другари и всеки един от тях търси свои права, поради
което за всеки един от тях следва да се отсъди отделен диспозитив за разноски,
пропорционално на тяхната ид. ч. и на уважената част от иска.
Всеки един от ищците С., П. и Е. Г.и имат по 1/12 ид. ч. В. Г. има 1/4 ид. ч. от
съсобствеността. Следователно С., П. и Е. имат три пъти по-малко права от В..
За целите на разноските, тъй като всички разноски са техни, то съдът приема че
всички ищци имат една обща съсобственост за разноските по делото. Делът на В. Г. и на
***** И. Г. (наследодателя на С., П. и Е.) е равен. Следователно същите имат по 1/2. След
като останалите ищци (С., П. и Е.) са наследници на ***** И. Г. те имат по 1/3 ид. ч. или
както съдът установи три пъти по-малко от В. Г.. Следователно те имат 1/6 ид. ч. В
обобщение, само за разноските, които следва да се разпределят пропорционално между
ищците, така както е пропорцията в съсобствеността, всеки един от ищците е направил
следната част от общия разход, както следва: В. Г. – 1/2, а останалите ищци 1/6.
Общи са разходите за заплатена такса за служебни преписи, депозит за свидетел,
депозит за експертиза. Общо всички те са в размер на 1059 лева. Следователно В. е
направил разход 529.50 лева, а всеки един от останалите ищците в размер на 176.50 лева.
Индивидуални са разходите за държавна такса. Същата е определена за всеки по
отделно за ищците. По същия начин е определен поотделно и депозитът за особен
представител. Индивидуални са разходите за адвокат.
Разноски за В. Г.
Общите му разходи са в размер на 529.50 лева. За адвокат претендира 1200.00 лева, за
държавна такса – 294.00 лева, а за възнаграждение за особен представител – 1035 лева.
Следователно разходите, които следва да се признаят на този ищец са 3 058.50 лева. Искът
спрямо него е предявен за 7 350.00 лева, а е уважен за 3 344.25 лева. Следователно
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 1 391.62 лева (3 058.50 х
3 344.25/7 350.00), на основание чл.78, ал.1 ГПК, представляващи разноски по гр. д. №
55639/2023 г. по описа на СРС.
Разноски за П. Г., Е. Г. и С. Г.
Общите му разходи са в размер на 176.50 лева. За адвокат претендира 400.00 лева, за
държавна такса – 98.00 лева, а за възнаграждение за особен представител – 645.00 лева.
Следователно разходите, които следва да се признаят на този ищец са 1 319.50 лева. Искът
спрямо него е предявен за 2 450.00 лева, а е уважен за 1 114.75 лева. Следователно
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 600.37 лева (1 319.50 х
1 114.75/2 450.00), на основание чл.78, ал.1 ГПК, представляващи разноски по гр. д. №
55639/2023 г. по описа на СРС.
С оглед идентичния предявен и уважен размер на иска, както и еднаквата стойност на
разходите, за Е. Г. и С. Г. се получава отново същата сума от 600.37 лева.
Воден от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 55639/2023 г. по описа на
СРС, поради отказ от иска, на основание чл.233 ГПК, в следната част:
1. осъдителен иск с правна квалификация по чл.30, ал.3 ЗС, предявен от
В. И. Г., ЕГН: **********, с постоянен адрес: ********** срещу А. И.
14
И., ЕГН: **********, с адрес: **********, за горницата от 3 675.00 лева
до първоначално предявения иск в размер от 7 350 лева, а именно 3
675.00 лева, представляваща припадащата му се 1/4 част от получавания
от А. И. И., ЕГН ********** наем за съсобствения САМОСТОЯТЕЛЕН
ОБЕКТ В СТРАДА с идентификатор *********, представляващ Магазин
№ 2 за времето от 03.06.2018 г. до 03.12.2021 г. - 3 години и 6 месеца /или
за горницата от 87.50 лева на месец до 175 лева на месец, а именно 29.16/
ведно със законната лихва върху сумите от датата на предявяване на
исковата молба (22.05.2023 г.) до окончателното изплащане на вземането;
2. осъдителен иск с правна квалификация по чл.30, ал.3 ЗС, предявен от
П. С. Г., ЕГН: **********, с постоянен адрес: ******** срещу А. И. И.,
ЕГН: **********, с адрес: **********, за горницата от 1 225.00 лева до
първоначално предявения иск в размер от 2 450 лева, а именно 1225.00
лева, от които: за горницата от 1125 лева до 2250 лева, в качеството й
на наследник на починалия ***** И. Г. за времето от 03.06.2018 г. до
20.08.2021 г. и за горницата от 100 лева до 200 лева, а именно 100.00
лева, в лично качество за времето от 21.08.2021 г. до 03.12.2021 г.,
представляващи 1/12 от получавания от А. И. И., ЕГН ********** наем
за съсобствения САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с
идентификатор *********, представляващ Магазин № 2 общо за времето
от 03.06.2018 г. до 03.12.2021 г. - 3 години и 6 месеца / или за горницата
от 29.17 лева на месец по 58.33 лева на месец, а именно 29.16 лева/ ведно
със законната лихва върху сумите от датата на предявяване на исковата
молба (22.05.2023 г.) до окончателното изплащане на вземането;
3. осъдителен иск с правна квалификация по чл.30, ал.3 ЗС, предявен от
Е. Г. Г., ЕГН: **********, с постоянен адрес: г********** срещу А. И.
И., ЕГН: **********, с адрес: **********, за горницата от 1 225.00 лева
до първоначално предявения иск в размер от 2 450 лева, от които: за
горницата от 1125 лева до 2250 лева, а именно 1125 лева, в качеството
му на наследник на починалия ***** И. Г. за времето от 03.06.2018 г. до
20.08.2021 г. и за горницата от 100 лева до 200 лева, а именно 100 лева,
в лично качество за времето от 21.08.2021 г. до 03.12.2021 г.,
представляващи 1/12 от получавания от А. И. И., ЕГН ********** наем
за съсобствения САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с
идентификатор *********, представляващ Магазин № 2 общо за времето
от 03.06.2018 г. до 03.12.2021 г. - 3 години и 6 месеца / или за горницата
от 29.17 лева на месец по 58.33 лева на месец, а именно 29.16 лева/ ведно
със законната лихва върху сумите от датата на предявяване на исковата
молба (22.05.2023 г.) до окончателното изплащане на вземането;
4. осъдителен иск с правна квалификация по чл.30, ал.3 ЗС, предявен от
С. Г. Г., ЕГН: **********, с постоянен адрес: ********** срещу А. И. И.,
ЕГН: **********, с адрес: **********, за горницата от 1 225.00 лева до
първоначално предявения иск в размер от 2 450 лева, от които: за
горницата от 1125 лева до 2250 лева, а именно 1125 лева, в качеството
15
му на наследник на починалия ***** И. Г. за времето от 03.06.2018 г. до
20.08.2021 г. и за горницата от 100 лева до 200 лева, а именно 100 лева,
в лично качество за времето от 21.08.2021 г. до 03.12.2021 г.,
представляващи 1/12 от получавания от А. И. И., ЕГН ********** наем
за съсобствения САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с
идентификатор *********, представляващ Магазин № 2 общо за времето
от 03.06.2018 г. до 03.12.2021 г. - 3 години и 6 месеца / или за горницата
от 29.17 лева на месец по 58.33 лева на месец, а именно 29.16 лева/ ведно
със законната лихва върху сумите от датата на предявяване на исковата
молба (22.05.2023 г.) до окончателното изплащане на вземането;
ОСЪЖДА А. И. И., ЕГН: **********, с адрес: ********** да заплати
на В. И. Г., ЕГН: **********, с постоянен адрес: ********** сумата от
3 344.25 лева (три хиляди триста четиридесет и четири лева и двадесет и
пет стотинки), представляваща припадащата му се 1/4 част от получавания от
А. И. И. наем за съсобствения САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с
идентификатор *********, представляващ Магазин № 2 за времето от
03.06.2018 г. до 03.12.2021 г. – 3 години и 6 месеца /по 79.62 лева на месец/
ведно със законната лихва върху сумите от датата на предявяване на исковата
молба (22.05.2023 г.) до окончателното изплащане на вземането, на основание
чл.30, ал.3 ЗС, като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата от 3 344.25 лева до
пълния претендиран размер от 3 675.00 лева, а именно 330.75 лева, като
неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА А. И. И., ЕГН: **********, с адрес: ********** да заплати
на П. С. Г., ЕГН: **********, с постоянен адрес: ******** сумата от 1 114.75
лева (хиляда сто и четиринадесет лева и седемдесет и пет стотинки),
представляващи приспадащата й се 1/12 ид. ч. от получавания от А. И. И. наем
за съсобствения САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор
*********, представляващ Магазин № 2 за времето от 03.06.2018 г. до
03.12.2021 г. – 3 години и 6 месеца /по 26.54 лева на месец/ ведно със
законната лихва върху сумите от датата на предявяване на исковата молба
(22.05.2023 г.) до окончателното изплащане на вземането, от които: 1 035.13
лева в качеството му на наследник на починалия ***** И. Г. за времето от
03.06.2018 г. до 20.08.2021 г. и 79.62 лева в лично качество за времето от
21.08.2021 г. до 03.12.2021 г., на основание чл.30, ал.3 ЗС, като ОТХВЪРЛЯ
иска за горницата от 1 114.75 лева до пълния претендиран размер от 1 225
лева, а именно 110.25 лева, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА А. И. И., ЕГН: **********, с адрес: ********** да заплати
на С. Г. Г., ЕГН: **********, с постоянен адрес: ********** сумата от
1 114.75 лева (хиляда сто и четиринадесет лева и седемдесет и пет
стотинки), представляващи приспадащата й се 1/12 ид. ч. от получавания от
А. И. И. наем за съсобствения САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с
идентификатор *********, представляващ Магазин № 2 за времето от
03.06.2018 г. до 03.12.2021 г. – 3 години и 6 месеца /по 26.54 лева на месец/
ведно със законната лихва върху сумите от датата на предявяване на исковата
16
молба (22.05.2023 г.) до окончателното изплащане на вземането, от които:
1 035.13 лева в качеството му на наследник на починалия ***** И. Г. за
времето от 03.06.2018 г. до 20.08.2021 г. и 79.62 лева в лично качество за
времето от 21.08.2021 г. до 03.12.2021 г., на основание чл.30, ал.3 ЗС, като
ОТХВЪРЛЯ иска за горницата от 1 114.75 лева до пълния претендиран размер
от 1 225 лева, а именно 110.25 лева, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА А. И. И., ЕГН: **********, с адрес: ********** да заплати
на В. И. Г., ЕГН: **********, с постоянен адрес: ********** сумата от
1 391.62 лева (хиляда триста деветдесет и един лева и шестдесет и две
стотинки), представляващи разноски по гр. д. № 55639/2023 г. по описа на
СРС, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА А. И. И., ЕГН: **********, с адрес: ********** да заплати
на Е. Г. Г., ЕГН: **********, с постоянен адрес: г********** сумата от
1 114.75 лева (хиляда сто и четиринадесет лева и седемдесет и пет
стотинки), представляващи приспадащата й се 1/12 ид. ч. от получавания от
А. И. И. наем за съсобствения САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с
идентификатор *********, представляващ Магазин № 2 за времето от
03.06.2018 г. до 03.12.2021 г. – 3 години и 6 месеца /по 26.54 лева на месец/
ведно със законната лихва върху сумите от датата на предявяване на исковата
молба (22.05.2023 г.) до окончателното изплащане на вземането, от които:
1 035.13 лева в качеството й на наследник на починалия ***** И. Г. за времето
от 03.06.2018 г. до 20.08.2021 г. и 79.62 лева в лично качество за времето от
21.08.2021 г. до 03.12.2021 г., на основание чл.30, ал.3 ЗС, като ОТХВЪРЛЯ
иска за горницата от 1 114.75 лева до пълния претендиран размер от 1 225
лева, а именно 110.25 лева, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА А. И. И., ЕГН: **********, с адрес: ********** да заплати
на П. С. Г., ЕГН: **********, с постоянен адрес: ******** сумата от 600.37
лева (шестстотин лева и тридесет и седем стотинки), представляващи
разноски по гр. д. № 55639/2023 г. по описа на СРС, на основание чл.78, ал.1
ГПК.
ОСЪЖДА А. И. И., ЕГН: **********, с адрес: ********** да заплати
на С. Г. Г., ЕГН: **********, с постоянен адрес: ********** сумата от 600.37
лева (шестстотин лева и тридесет и седем стотинки), представляващи
разноски по гр. д. № 55639/2023 г. по описа на СРС, на основание чл.78, ал.1
ГПК.
ОСЪЖДА А. И. И., ЕГН: **********, с адрес: ********** да заплати
на Е. Г. Г., ЕГН: **********, с постоянен адрес: г********** сумата от
600.37 лева (шестстотин лева и тридесет и седем стотинки),
представляващи разноски по гр. д. № 55639/2023 г. по описа на СРС, на
основание чл.78, ал.1 ГПК.
УКАЗВА на ответника, на основание чл.236, ал.1, т.7 ГПК, че
сумите могат да бъдат платени по следните банкови сметки: за В. Г.: IBAN
*********; за П. Г.: IBAN ***********; за Е. Г.: IBAN **********; за С. Г.:
17
IBAN **********.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД чрез СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, в двуседмичен срок от съобщаването
му, по реда на Глава XX ГПК, на основание чл.258 ГПК, а в частта, с която
се прекратява производството има характер на определение, което подлежи
на обжалване в едноседмичен срок, считано от получаване на акта, пред
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД чрез СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД по реда на
Глава XXI ГПК, на основание чл.274, ал.1, т.1 ГПК.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните чрез техните
процесуални представители.
ДЕЛОТО да се докладва на съдия - докладчик при постъпване на книжа
и след изтичане на срок.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
18