МОТИВИ
към Присъда № 175/10.07.2020г. по НЧХД № 6757/2019г. по описа на ПРС -
ХХІІІн.с.
С тъжба от 30.10.2019г. А.Б.К. ***, ЕГН **********
е повдигнал обвинение срещу М.А.Г. ***, за това, че на 28.09.2019г. в профила
си във Фейсбук, да е казал нещо унизително за честта и достойнството на А.Б.К.:
„хвалипръцковщина“, „вашата наука“, „осемдесет научни статии! Звучи сериозно,
тежко, но пък не се натъкваме на нито една в списанията индексирани от
световните научни бази. Не ги виждаме и в периодиката на „Националните
библиотеки“, и на 02.10.2019г. в профила
си във Фейсбук, да е казал нещо унизително за честта и достойноството на А.Б.К.:
„ Остап Бендер, амбициозно, лилаво комсомолче“,
„ така би управлявал града ни. С лъжи и избиване на комплекси, и двете
неподходяща форма на политическа пед****тия“,
като обидата да е нанесена публично и да е разпространена по друг начин
– престъпление по чл. 148 ал.1 т.1 и т.2 вр.чл.146 от НК. Със същата
тъжба повдигнато обвинение спрямо
подсъдимия и за това, че на 02.10.2019г. в профила си във Фейсбук, да е
разгласил позорно обстоятелство за А.Б.К.: „онзи ден реших да се извиня на едно
амбицирано лилаво комсомолче, станало кандидат за кмет, заради множество
навъртяни обиколки у мъжките легла“, като клеветата да е нанесена публично и да е разпространена по друг начин
– престъпление по чл.148 ал.2 вр. ал.1
т.1 и т.2 вр.чл.147 от НК.
Тъжителят поддържа така повдигнатите
обвинения, като моли съда да наложи на подсъдимия наказание, отговарящи на
целите по чл.36 от НК.
Подсъдимият М.А.Г. не се признава за
виновен, дава подробни обяснения по случая.
На основание чл.84 и следващите от НПК във
връзка с чл.45 и следващите от ЗЗД са предявени граждански искове от частния
тъжител К. против подсъдимия Г. за сумата от по 7500лв., като обезщетение за
причинените на първия неимуществени вреди от деянията, вменени във вина на
подсъдимия. К. е конституиран и като граждански ищец по делото, като чрез
повереника си адв. П. изцяло поддържа заявените претенции и моли същите да
бъдат уважени в пълен размер.
Съдът, въз основа на събраните и приложени
по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира и
приема за установено от фактическа и правна страна следното :
Подсъдимият М.А.Г. е роден на *** година, в
гр.П, живущ ***, б, български гражданин, женен, работещ, неосъждан, ЕГН: **********.
Тъжителят К. и подсъдимият Г. не се
познавали, макар и двамата да живеели в гр. Пловдив. През есента на 2019г. се
провеждала кампания във връзка с предстоящите избори за органи на местна власт
и самоуправление, включително и за избор на кметове на населени места. В тази
връзка тъжителят К. бил издигнат за кандидат за кмет на гр. Пловдив от коалиция
„Демократична България“, като провеждал активна предизборна кампания,
включително и в социалните мрежи. От своя страна подсъдимият Г. също имал
профил във „Фейсбук“ и в него изразявал позицията си по различни въпроси,
свързани с теми, които го вълнуват, не на последно място и предстоящите местни
избори. Всъщност в гр. Пловдив имало двама кандидати за кметове с фамилия К.,
издигнати от ПП „Демократична България“- тъжителят К., който бил кандидат за
кмет на града и свид. К. – издигнат за кандидат за кмет на район от гр.
Пловдив. Поради това подсъдимият започнал да се интересува от кандидатурите и
на двамата и да публикува коментари на личната си страница във „Фейсбук“ както
относно тях, така и по отношение на различни други въпроси. Така на
28.09.2019г. отново в профила си във „Фейсбук“ подс. Г. публикувал материал със
заглавие „Кандидат за кмет – отговорност или хвалипръцковщина“, в който
посочил, че бил харесал интернет-страницата на една политическа партия и освен
това се обърнал към лице с фамилия К., на чиято стена бил прочел въпроса
„Сигурен ли сте, че сте подготвен?“. В текста Г. използвал изразите : „хвалипръцковщина“, „вашата наука“, „осемдесет
научни статии! Звучи сериозно, тежко, но пък не се натъкваме на нито една в
списанията индексирани от световните научни бази. Не ги виждаме и в периодиката
на „Националните библиотеки“. По повод започнала дискусия в Интернет във връзка
с публикацията му, на 02.10.2019г. Г. решил отново да вземе отношение по
поставените от него въпроси в предходния пост и да се извини. В новата си
публикация подсъдимият използвал изразите „Остап Бендер, амбициозно, лилаво
комсомолче“, „ така би управлявал града
ни. С лъжи и избиване на комплекси, и двете неподходяща форма на политическа
пед****тия“
Гореописаната фактическа обстановка се
установява по категоричен начин на първо място от обясненията на подсъдимия М.А.Г.,
в които той разказва подробно за протеклите събития. Възприетото от съда се
подкрепя и от показанията на разпитаните в хода на съдебното следствие
свидетели М И. Н, Т Д У, Г Д П, А И. Т, П Т П, Д К П, А И.К., както и от
приобщените по делото писмени доказателства-заверени копия от страници от
„Фейсбук“, справки от РНБ „Иван Вазов“ и ИК „Труд и право“, Решения №№ 111-МИ и
112-МИ от 24.09.2019г. на Общинска избирателна комисия-Пловдив, свидетелство за съдимост.
Съдът изцяло кредитира и напълно възприема
обясненията на подсъдимия Г. и показанията на свидетелите Н, У, П, Т, П, П и К.,
като счита посочените гласни доказателства за логични, последователни, вътрешно
непротиворечиви, в синхрон помежду си, отговарящи на приобщените по делото
писмени доказателства, а с изключение тези на подсъдимия и незаинтересовани. В така цитираните гласни
доказателства се констатира почти пълно припокриване относно обстоятелствата,
предхождащи, съпътстващи и непосредствено последвали самия инцидент.
На практика в целия приобщен доказателствен
материал не съществува спор или несъответствие върху голяма част от основните
факти, подлежащи на доказване по делото и конкретните събития, протекли преди и
след деянията, вменени във вина на подсъдимия. Така безсъмнено се установиха
фактите, свързани с публикациите на тъжителя и подсъдимия, обстоятелствата, че
на 28.09.2019г. и на 02.10.2019г. последните е публикувал инкриминираните по
делото материали, ведно с инкриминираните в тях изрази.
Въз основа на гореизложените гласни
доказателства следва безспорният извод, че събитията на инкриминираните дати са
се развили именно по описания в настоящите мотиви начин. В тази връзка както
подсъдимият в обясненията си, така и свидетелите подробно и еднопосочно описват
отношенията помежду си и въпросните публикации. По отношение на тях не
съществуват никакви разлики относно това кой какви действия е извършил. Във
връзка с тези обстоятелства съдът намира, че следва да се довери на обясненията
на подсъдимия като доказателствено средство, макар и същите да представляват
принципно и възможност за излагане защитната позиция на тези лица по делото.
Основание за това схващане на състава е преди всичко както вътрешната
непротиворечивост, последователност и логичност на обясненията на Г., така и
преди всичко факта, че изложеното от него се подкрепя по един категоричен начин
от горепосочените останали гласни и писмени доказателства по делото. Така във
връзка с най-съществените елементи на повдигнатите обвинения, описаното от
подсъдимия относно събитията, произтекли на инкриминираните дати, категорично
се подкрепят от една страна от показанията на разпитаните по делото свидетели,
а от друга от напълно безпристрастните и кредитирани от съда писмени
доказателства – заверени копия от страници от „Фейсбук“, справки от РНБ
„Иван Вазов“ и ИК „Труд и право“, Решения №№ 111-МИ и 112-МИ от 24.09.2019г. на
Общинска избирателна комисия-Пловдив. Цитираните свидетели подробно описват
лично възприетите от тях действия и на Г., и на тъжителя К., като са
категорични в твърдението си, че наистина подсъдимият е автор на
инкриминираните публикации и факта как те са били възприети от тъжителя, който
счел, че те са насочени директно към неговата личност и се почувствал засегнат
от тях.
На следващо място основен момент на
доказване е и факта доколко инкриминираните по делото изявления на подсъдимия
осъществяват от обективна и субективна страна съставите на вменените му във вина
престъпления по чл.148 ал.1 т.1 и т.2 вр. чл.146 ал.1 от НК, съответно по
чл.148 ал.1 т.1 и т.2 вр. чл.147 от НК, тоест дали те представляват казване на
нещи унизително за честта и достойнството на К. в негово присъствие,
респективно разгласяване на позорно обстоятелство от страна на подсъдимия.
На първо място разграничителният критерий
между съставите по чл. 146 и чл. 147 НК е характерът на информацията, отнасяща
се до пострадалия. В първия случай деецът дава своя негативна оценка за
личността на пострадалия под формата на епитети, квалификации, сравнения и пр.,
които по своето съдържание засягат честта и достойнството на адресата на същата
информация и се обективират с такава цел. При клеветата не се дава личностна
оценка на пострадалия, а се разпространяват позорни обстоятелства за честта му,
които не са истински или му се преписва престъпление, което не е извършил. В
разглеждания случай характерът на казаната информация по адрес на тъжителката
сочи на негативна оценка на нейната личност, а не на позорни обстоятелства,
които не са истински. В Преамбюла на Конституцията достойнството на личността е
издигнато във върховен принцип. То според конституционните разпоредби - чл. 4,
ал. 2 и чл. 32, ал. 1 , се гарантира от държавата и всеки има право на защита
срещу посегателствата, които го накърняват.
Достойнството като присъщо на човешката
личност, от което произтичат равните и неотменими права на всички членове на
човешкото общество, е признато и в Преамбюла на Всеобщата декларация за правата
на човека и на международни договори, по които България е страна -
Международния пакт за икономическите, социалните и културните права и
Международния пакт за гражданските и политическите права . Тези международни
договори задължават държавите - страни по пакта (чл. 2 ), да гарантират и да
осигуряват упражняването на съответно признатите права.
Наказателната отговорност за обида и
клевета е една от юридическите гаранции, които осигуряват закрилата на
достойнството на личността. Нейното установяване в чл. 146, 147 и 148 НК
отговаря на отбелязаното изискване, съдържащо се в Конституцията и в двата
международни договора, за задължението на държавата да гарантира личното
достойнство. Освен това предвиждането й не е в противоречие с чл. 39 - 41 от Конституцията и не е в несъответствие с чл. 10 от конвенцията .
В чл. 39 - 41 от Конституцията и чл. 10
от конвенцията е прогласено правото на всеки да изразява и разпространява
мнение и да търси, получава и разпространява информация. В неговия обсег се
включва свободата на всеки да отстоява своето мнение и да получава, съобщава и
предава мнения, идеи или информация независимо от начина на изразяване. Това е
едно от основните права на личността. То е в основата на демократичните
процеси, представлява един от най-важните принципи, върху които се гради всяко
демократично общество, и е условие за неговия напредък и за развитието на всеки
човек. Изключителното му значение е подчертано в Решение № 7 от 4 юни 1996 г.
по к.д. № 1 от 1996 г.
Посоченото право не е абсолютно.
Основания за ограничаването му се съдържат в Конституцията - в чл. 39, 40 и 41
, които не позволяват то да бъде използвано за накърняване и засягане на
изрично изброените права и интереси, а също и в общия за всички права чл. 57,
ал. 2 , който не допуска злоупотреба с тях, както и упражняването им, ако
накърнява права или законни интереси на другия. Такова ограничително основание
се съдържа и в текста на чл. 10, т. 2 от конвенцията , допускащ ползването на
свободата на изразяване на мнения да бъде обусловено от процедури, условия,
ограничения или санкции, които са предвидени в закона, необходими са в едно
демократично общество и са в интерес на надлежно указаните цели.
Когато конкретизират ценностите, чиято
закрила е основание за ограничаване на правото на свобода на изразяване на
мнения, Конституцията освен останалите посочва правата и доброто име на другите
граждани, а конвенцията - репутацията и правата на другите. Така посочените
ценности обхващат присъщите на човешката личност чест, достойнство, добро име.
Те именно са обект на посегателство при нанасяне на обидата (умишленото
унижаване достойнството на дадено лице посредством неприлично отнасяне с него)
и на клеветата (съзнателното разгласяване на неистински позорни обстоятелства
за дадено лице или приписване на престъпление другиму). Поради това
отговорността (наказателна и гражданска) за обида и клевета като средство за
защита на честта, личното достойнство и доброто име представлява такова
ограничение на правото на свобода на изразяване на мнения, което е допустимо и
от Конституцията , и от конвенцията .
Ограничителната мярка трябва да бъде
пропорционална (съразмерна) с характера на защитавания интерес. Извод за
съществуването на това изискване съдът е направил при тълкуване на чл. 39 - 41
от Конституцията , като е приел, че "степента, в която е допустимо
ограничаването на правото свободно да се изразява мнение, е в зависимост от
значимостта на интереса, преценен като също подлежащ на конституционна
закрила" - Решение № 7 от 4 юни 1996 г. по к. д. № 1 от 1996 г. Извод за
наличие на същото изискване следва и от чл. 10, т. 2 от конвенцията , според
който ограничението трябва да е необходимо в едно демократично общество.
Конституционният съд може да преценява
пропорционалността (съразмерността), свързана с определяне на границите, в
които могат да се упражняват правата, и на пределите, в които се допуска
ограничаването им. Упражнявайки такъв контрол, счита, че наказателната
отговорност за обида и клевета не е в противоречие с изтъкнатото изискване за
пропорционалност (съразмерност).
Отношението на съразмерност между защитаваната
цел и прилаганото средство може да се установи при съпоставянето им. В случая
защитаваната цел е достойнството на личността, което е издигнато във върховен
конституционен принцип, както и произтичащи от достойнството права на човешката
личност, на които Конституцията отдава приоритет. Прилаганото средство е
наказателна отговорност за обида и клевета с алтернативно предвидени наказания
лишаване от свобода и глоба, които по вид са от установените в Наказателния
кодекс санкции, а по размер са към най-ниските от тези за престъпления против
личността. Съпоставянето на посочените обстоятелства не обосновава наличие на
непропорционалност (несъразмерност). Защитаваната цел е толкова значима, че
закрилата й от накърняване според цитираното решение на съда е основание за
най-голяма възможност да се осъществи намеса в правото свободно да се изразява
мнение. На значимостта на защитавания интерес отговаря тежестта на
наказателната отговорност и тя не надхвърля степента на допустимо ограничение.
В чл. 148 НК са посочени
обстоятелствата, които правят както обидата, така и клеветата по-тежко
наказуеми. Общите за двете престъпления обстоятелства са свързани с мястото на
деянието (т. 1), начина на неговото извършване (т. 2), определени качества на
засегнатия (т. 3) и определени качества на субекта (т. 4). Качествата на
засегнатия и на субекта, представляващи квалифициращи признаци, са идентични -
длъжностно лице или представител на обществеността. С особената разпоредба на
чл. 161 НК по-тежко наказуемите състави, съдържащи тези признаци, не са
включени в престъпленията, за които наказателното преследване се възбужда по
тъжба на пострадалия. Длъжностното лице и представителят на обществеността
могат да бъдат обект и субект на обида и клевета по т. 3 и 4 на чл. 148, ал. 1 НК само ако при извършване на деянието са действали при или по повод изпълнение
на службата, респективно на функцията си. Наличието на това изискване означава,
че наказателноправната норма освен личността защитава и престижа на съответната
институция. Тази защита не осуетява възможността за критика на лицата, които са
държавни служители или общественици. Тя не надхвърля конституционно допустимите
ограничения на правата по чл. 39 – 41
По отношение на тези факти по делото
е необходимо да бъде изследвано съдържанието на употребените от подсъдимия думи
и изрази, отговаря ли изложеното на твърденията в частната тъжба и накърняват
ли те доброто име и чест на пострадалия. Изпълнителното деяние, като основен
елемент от състава на квалифицираната с оглед особеностите на обекта и
особеностите на обективната страна обида по делото е деецът от свое име
умишлено да е казал нещо унизително за честта и достойнството на пострадалия в
негово присъствие, а в конкретния случай това да е сторено публично и чрез
профила на подсъдимия във „Фейсбук“. Обидният израз е твърдение за съществуване
на конкретен факт, свързан от дееца с личността на пострадалия, който е от
естество да накърни неговото добро име в обществото. Престъплението винаги и
без изключение е деяние, чрез което се твърди нещо, укоримо от гледна точка на
господстващия морал, което винаги характеризира отрицателно личността на
пострадалия. Поради това отправените изрази следва да са от такъв характер, че
винаги да се отразяват отрицателно на доброто име, честта и достойнството на
този, за когото се твърди, че притежава или не притежава определени
характеристики. На следващо място обидата е резултатно престъпление, тоест тя е
довършена когато поне едно трето лице е узнало твърдението на дееца за казаното
по адрес на пострадалия, когато това твърдение е възприето от адресата му. Не е
необходимо обаче последният да е повярвал на дееца или да са настъпили каквито
и да било други вредни последици. Не на последно място е необходимо обидата да
е отправена в присъствието на пострадалия, защото съответните твърдения се
отправят пред него и той следва да е в състояние да ги възприеме.
От субективна страна престъплението е
възможно да бъде осъществено под две форми на вината – пряк и евентуален умисъл.
При първата деецът е сигурен, че твърдението му е невярно, като целта е
твърдението му да стигне до съзнанието на пострадалия или на поне едно трето
лице. При косвения умисъл за извършване на обидата деецът може да не е сигурен
в действителното положение, но въпреки това прави съответното твърдение.
При така очертаната
фактическа обстановка и съвкупния анализ на доказателствената маса, съдът намира от
правна страна, че подсъдимият М.А.Г. нито от обективна, нито от
субективна страна е осъществил съставомерните признаци на вменените му във вина деяния по чл.148
ал.1 т.1 и т.2 вр. чл.146 ал.1 от НК, съответно по чл.148 ал.1 т.1 и т.2 вр.
чл.147 от НК. Гореизложените мотиви относно приобщените по делото
гласни и писмени доказателства налагат извода, че липсват преки доказателства,
както и не се очертава система от косвени такива, които по категоричен и
несъмнен начин, така както изисква нормата на чл.303, ал.2 от НПК, да обосноват
обвинителната теза спрямо него, особено в насока първото деяние да е
извършено в присъствието на тъжителя К., а по отношение и на двете –
употребените изрази да са обидни, унизителни за честта и достойнството му,
както и това да е налице разгласяване на позорно обстоятелство чрез второто
деяние. Изводът на съда в горния смисъл
е съобразен поотделно и в съвкупност с обясненията на подсъдимия, показанията на
свидетелите по делото, като на всички тях съдът се доверява
напълно, както и с приложените по делото писмени доказателства-
заверени
копия от страници от „Фейсбук“, справки от РНБ „Иван Вазов“ и ИК „Труд и
право“, Решения №№ 111-МИ и 112-МИ от 24.09.2019г. на Общинска избирателна
комисия-Пловдив. Логически се налага изводът, че не може по категоричен и безспорен
начин да се приеме за доказано подсъдимият на 28.09.2019г. в
профила си във Фейсбук, да е казал нещо унизително за честта и достойноството
на А.Б.К.: „ Остап Бендер, амбициозно, лилаво комсомолче“, „ така би управлявал града ни. С лъжи и
избиване на комплекси, и двете неподходяща форма на политическа
пед****тия“, като обидата да е нанесена
публично и да е разпространена по друг начин, както и това на 02.10.2019г. в
профила си във Фейсбук, да е разгласил позорно обстоятелство за А.Б.К.: „онзи
ден реших да се извиня на едно амбицирано лилаво комсомолче, станало кандидат
за кмет, заради множество навъртяни обиколки у мъжките легла“, като клеветата
да е нанесена публично и да е
разпространена по друг начин. Подобни твърдения се съдържат само в депозираната
до съда частна тъжба, както, но не и в някое от останалите приобщени по делото
доказателства. В тази връзка тук е необходимо единствено да се допълни, че дори
в последната няма твърдение, а още по-малко по делото се събраха доказателства
за това, на първата инкриминирана дата тъжителят и подсъдимият да са били в
непосредствен контакт, тоест отправените от Г. изрази, които К. е счел за
обидни, да са били изказани в присъствието на последния. А именно това е един
от основните елементи на повдигнатото обвинение – обидните действия да са
извършени в присъствието на пострадалия. По отношение на второто обвинение,
настоящият състав намира, че нито един от цитираните в тъжбата изрази,
употребени от подсъдимия в публикацията му от 02.101.2019г. не може да бъде
възприет като разгласяване на позорно обстоятелство, а още по-малко, че някой
от тях е бил насочен директно към тъжителя. Както вече се посочи по-горе обидният
израз е твърдение за съществуване на конкретен факт, свързан от дееца с
личността на пострадалия, който е от естество да накърни неговото добро име в
обществото. Престъплението винаги и без изключение е деяние, чрез което се
твърди нещо, укоримо от гледна точка на господстващия морал, което винаги
характеризира отрицателно личността на пострадалия. Поради това отправените
изрази следва да са от такъв характер, че винаги да се отразяват отрицателно на
доброто име, честта и достойнството на този, за когото се твърди, че притежава
или не притежава определени характеристики. В този смисъл изразеното от
подсъдимия съмнение относно броя на научните публикации на тъжителя по никакъв
начин не покрива характеристиките на престъпление по чл.146 от НК. От особено
съществен означение и по отношение на двете повдигнати обвинения е
обстоятелството, че всъщност всички изрази, употребени от подсъдимия и цитирани
в депозираната тъжба, по никакъв начин не могат да бъдат свързани с личността
на тъжителя А.К.. На първо място разсъжденията си подс. Г. е публикувал на
собствената си страница във „Фейсбук“, която по дефиниция не би трябвало да има
нищо общо с личността на тъжителя. По делото не бяха и събрани доказателства,
че подобна връзка е налице. Освен това въз основа на приетите и неоспорени
писмени доказателства по делото – решения на общинска избирателна комисия,
показанията на разпитаните свидетели и не на последно място от обясненията на
подс. Г., се налага изводът, че всъщност в изборната надпревара са участвали
двама души с имена А. К., с тази разлика, че единият-тъжителят, е бил кандидат
за кмет на града, а другият – за кмет на район от същия град. Същевременно по
делото не се събра нито едно доказателства за това подсъдимият да е знаел,
разбирал и да се е съгласявал, че изказва мнението си именно за А.К., а не за
другия кандидат, и то издигнат от същата политическа сила – ПП „Демократична
България“.
Предвид горното и деянията на подс. М.Г. се
явяват несъставомерни и от субективна страна. Като не е отправял обидни реплики
спрямо тъжителя в негово присъствие, нито е разгласявал за него позорно
обстоятелство, подсъдимият и не е имал за цел да увреди неговите част и
достойнство, като го обиди и наклевети. По мнение на съда до такъв резултат са
налице доказателства, че се е стигнало, но недоказано остана твърдението те да
са пряка и непосредствена последица от действия на Г.. Обстоятелството, че
тъжителят се е почувствал засегнат от свободно изказано мнение на непознат
човек, осъществено в рамките на допустимото от закона, не означава, че е налице
осъществено противоправно деяние по смисъла на Наказателния кодекс.
Поради всичко изложено и съдът намира
подсъдимият М.А.Г. следва да бъде признат за НЕВИНЕН в това на 28.09.2019г. в профила си във Фейсбук, да е казал нещо унизително за честта
и достойнството на А.Б.К.: „хвалипръцковщина“, „вашата наука“, „осемдесет
научни статии! Звучи сериозно, тежко, но пък не се натъкваме на нито една в
списанията индексирани от световните научни бази. Не ги виждаме и в периодиката
на „Националните библиотеки“, и на
02.10.2019г. в профила си във Фейсбук, да е казал нещо унизително за честта и
достойноството на А.Б.К.: „ Остап Бендер, амбициозно, лилаво комсомолче“, „ така би управлявал града ни. С лъжи и
избиване на комплекси, и двете неподходяща форма на политическа
пед****тия“, като обидата да е нанесена
публично и да е разпространена по друг начин. Поради това и на основание
чл.304 от НПК същият следва да бъде ОПРАВДАН по така повдигнатото му
обвинение по чл.148 ал.1 т.1 и т.2 вр.чл.146 от НК.
Възприетите от съда обстоятелства по
делото налагат извода, че подсъдимият М.А.Г. следва да бъде признат за НЕВИНЕН
в това на 02.10.2019г. в профила си във Фейсбук, да е разгласил позорно
обстоятелство за А.Б.К.: „онзи ден реших да се извиня на едно амбицирано лилаво
комсомолче, станало кандидат за кмет, заради множество навъртяни обиколки у
мъжките легла“, като клеветата да е нанесена
публично и да е разпространена по друг начин. Поради това и на основание чл.304 от НПК същият следва да бъде ОПРАВДАН
по така повдигнатото му обвинение по
чл.148 ал.2 вр. ал.1 т.1 и т.2
вр.чл.147 от НК.
По гражданските искове:
При така изложената и приета за установена
по категоричен и безспорен начин фактическа обстановка, съдът намира, че
предявените за съвместно разглеждане в наказателния процес граждански искове от
тъжителя К. против подсъдимия Г. за сумата от по 7500лв., като обезщетение за
причинените на първия неимуществени вреди от всяко от деянията, вменени във
вина на подсъдимия, се явяват недоказан по основание. Основна причина за това е
обстоятелството, че подсъдимият не е осъществил от обективна и субективна
страна състава на двете престъпления против честта и достойнството на тъжителя,
които да имат за пряка и непосредствена последица причиняването на болки и
страдания у пострадалия, какъвто е и характера на предявените искове – за
причинени неимуществени вреди. Поради това и предявените от А.Б.К. против
подсъдимия М.А.Г. граждански иск за сумата от 7500 лева, като обезщетение за
причинените на първия неимуществени вреди от престъплението по чл.148 ал.1 т.1
и т.2 вр.чл.146 от НК и този за сумата от 7500 лева, като обезщетение за
причинените на първия неимуществени вреди от престъплението по чл.148 ал.2 вр.
ал.1 т.1 и т.2 вр.чл.147 от НК, следва
да бъдат ОТХВЪРЛЕНИ като НЕОСНОВАТЕЛНИ и НЕДОКАЗАНИ.
По делото няма приложени веществени доказателства.
Предвид признаването на подсъдимия за невинен
по повдигнатите й обвинения по чл. 148 ал.1 т.1 и т.2 вр.чл.146 от НК и по чл.148 ал.2 вр. ал.1 т.1 и т.2
вр.чл.147 от НК, то на основание чл.190 ал.1 от НПК тъжителят А.Б.К. следва да
бъде ОСЪДЕН ДА ЗАПЛАТИ на подсъдимия М.А.Г. сумата от 500лв.,
представляваща направените от последния разноски по делото.
По изложените мотиви съдът постанови
присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :
ВЯРНО, СЕКРЕТАР Н.Т.