РЕШЕНИЕ
№ 346
гр. Перник, 28.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети септември през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Петър В. Боснешки
Членове:МАРИЯ В. МИЛУШЕВА
Диана Мл. Матеева
при участието на секретаря ИВА Н. ЦВЕТКОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ В. МИЛУШЕВА Въззивно
гражданско дело № 20221700500294 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 261206/13.12.2021 г., постановено по гр. дело № 6705/2020 г. по
описа на Районен съд – гр. Перник, е прекратено като недопустимо производството по
исковете на „Моба“ ЕООД срещу И. Р. Д. с искане за осъждане на ответника да заплати
на ищеца следните суми: сумата от 23 517.90 лева /главница/, представляваща вреди,
причинени на ищеца поради незаконосъобразни действия на ответника, изразяващи се
в незаконосъобразно определяне, изчисляване и изплащане в качеството му на *** на
ответното дружеството за периода от 01.01.2015 г. до 31.12.2016 г. на месечни
възнаграждения и сумата от 1090.97 лева – заявена като обезщетение за забава върху
главницата за претърпени вреди за периода от 17.07.2020 г. /датата на получаване на
покана за доброволно изпълнение/ до 30.12.2020 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното
изплащане на вземането.
Със същото решение, И. Р. Д. е осъден да заплати на „Моба“ ЕООД следните
суми: сумата от 17 292.32 лева /главница/, представляваща сума, получена от
ответника без правно основание за периода от 01.12.2015 г. до 31.12.2016 г. в
качеството му на *** на ищцовото дружеството по договор - *** г. и договор *** г. в
резултат от изплащане на месечни възнаграждения в размер над дължимия на
ответника съгласно чл. 22 от договора за управление и чл. 33 от ПРУПДТДДУК и
сумата от 802.17 лева – обезщетение за забава върху главницата, получена без правно
основание, за периода от 17.07.2020 г. /датата на получаване на покана за доброволно
изпълнение/ до 30.12.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
1
датата на подаване на исковата молба – 31.12.2020 г. до окончателното изплащане на
вземането. За сумата от 6225.58 лева, представляваща разликата до пълния предявен
размер на иска от 23 517.90 лева – сума, получена от ответника без правно основание
за периода от 01.01.2015 г. до 30.11.2015 г. в качеството му на *** на ищцовото
дружеството по договор - *** г. и за сумата от 288.80 лева, представляваща разликата
до пълния предявен размер на иска от 1090.97 лева – обезщетение за забава за периода
от 17.07.2020 г. до 30.12.2020 г. върху отхвърлената главница, искът е отхвърлен
поради погасяване на вземането за главница по давност. В тежест на страните са
възложени и разноски на основание чл.78 ГПК.
В срока по чл.259, ал.1 ГПК е депозирана въззивна жалба от „МОБА“ ЕООД,
чрез адв. Д. Ш., срещу постановеното решение, в частта, с която е отхвърлен искът на
дружеството за сумата от 6 225,58 лв., представляваща разликата до пълния предявен
размер на иска за заплащане на сума, получена от ответника без правно основание. Във
въззивната жалба се излагат съображения за неправилност на обжалвания съдебен акт,
поради което се иска неговата отмяна. Сочи се, че първоинстанционният съд
неправилно е приложил институтът на погасителната давност, като неправилно е
определил началният момент, от който е започнал да тече срока на погасителната
давност. Въз основа на релевираните възражения се иска отмяна на решението в
обжалваната му части постановяване на ново, с което да бъде уважен искът в пълен
размер. Претендира се и заплащане на разноски в производствата по делото.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемият И. Р. не е депозирал отговор по
въззивната жалба.
В срока по чл.259, ал.1 от ГПК И. Р. е депозирал въззивна жалба с вх.№ 261000
от 25.02.2022 г. срещу Решение № 261206/13.12.2021 г., постановено по гр. дело №
6705/2020 г. по описа на Районен съд – гр. Перник, в частта, с която е уважен
предявения иск на основание чл. 55, ал.1 от ЗЗД. Възразява се, че съдът се е
произнесъл по непредявен иск, поради което решението в обжалваната част счита за
недопустимо. Сочи се относима съдебна практика. В условията на евентуалност,
твърди, че исковата претенция е неоснователна. Иска се обезсилване на решението в
обжалваната част.
Извън обжалваните части, първоинстанционното решение е влязло в сила.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна „МОБА“ ЕООД, е
депозирала писмен отговор, с който изразява становище за неоснователност на
жалбата. Възразява се, че изложените твърдения са бланкетни, а посочената съдебна
практика е неотносима.
Пернишкият окръжен съд, като обсъди събраните по делото
доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на
чл.235, ал.2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Въззивните жалби са депозирани в законоустановения срок, изхождат от
легитимирани страни и са насочени срещу съдебен акт, подлежащ на въззивно
обжалване, поради което се явяват процесуално допустими и следва да се разгледат по
същество.
Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси
е ограничен от посоченото в жалбата.
2
Съгласно разпоредбата на чл.270, ал.3, изр. І-во от ГПК, когато решението е
недопустимо, въззивният съд го обезсилва, като прекратява делото.
Решението, в обжалваната му част, е валидно, но недопустимо, поради
следните съображения:
С молба рег. № 274084 от 08.07.2021г. ищецът, изменяйки основанието на
исковата си претенция, е предявил в условията на евентуалност иск с правно основание
чл. 59 ЗЗД, с който се иска ответника И. Р. Д. да върне на „МОБА” ЕООД сумата в
размер на 23 517,90 лева, съставляваща неоснователно обогатяване на ответника под
формата на получаване на възнаграждения в размер, който не му се е полагал, както и
лихва за забава в размер на 1 090,97 лева, начислена за периода от 17.07.2020г. – датата
на получаване на поканата за доброволно изпълнение до длъжника, до 30.12.2020г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
исковата молба до окончателното й изплащане.
Абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на евентуалния иск е
наличието на взето към момента на предявяване на иска решение по чл. 137 ал. 1 т. 8
ТЗ на ОС на съдружниците, респ. чл. 147 ал. 2 ТЗ от неговия принципал. Съдебната
практика е непротиворечива в това, че абсолютна предпоставка за ангажиране на
отговорността на управителя е наличието на взето решение за това към момента на
предявяване на иска, като няма значение какъв е видът на основанието за настъпване
на вредите – виновно поведение по смисъла на чл. 45 ЗЗД, неизпълнение на договорно
задължение по договора за възлагане на управление или неоснователно обогатяване по
смисъла на чл. 55 от ЗЗД. Т.е. императивната норма на чл. 137 ал. 1 т. 8 от ТЗ не прави
разграничение във вида на исковете, които ще се водят срещу управителя на
дружеството (в т. см. Определение № 268 от 03.05.2022г. на ВКС по търг. дело №
2122/2021г., II ТО, ТК). Такъв иск би бил допустим единствено срещу бивш управител,
което изключва колизията между интересите на дружеството и неговия изпълнителен
орган, какъвто настоящия случай не е. От служебно извършената справка в Търговския
регистър се установява, а и не са ангажирани доказателства за противното, че
ответника е действащ управител на дружеството, което сочи, че в случая такава
колизия е налице.
От материалите по делото е видно, че в настоящия случай решението по чл. 137
ал. 1 т. 8 от ТЗ е взето на 25.02.2021г., т.е. след подаване на исковата молба и
доколкото същото следва последната, не може да санира липсата му към момента на
подаване на исковата молба. При отсъствие на установена от закона абсолютна
положителна процесуална предпоставка за възникване и съществуване на правото на
иск към датата на предявяването му, искът се явява недопустим. Като е приел
обратното, първоинстанционния съд е постановил недопустимо съдебно решение,
което следва да бъде обезсилено, а производството по делото – прекратено.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на процеса, право на разноски има само въззиваемата страна.
Същата е претендирала разноски пред първоинстанционния съд в размер на 2120, като
настоящия съдебен състав възприема извода на районния съд, сочещ, че страната е
претендирала ½ от тази сума за защита срещу предявения в условията на евентуалност
иск. Поради и това, на въззиваемия И. Р. Д. следва да се присъди сумата от 1060 лева.
Във въззивната инстанция въззиваемия И. Р. Д., чрез пълномощника му адв. М., е
3
направил искане за присъждане на разноски. Такива са доказани в размер на 361,90
лева – внесена държавна такса за въззивно обжалване, поради и което следва да му
бъдат присъдени.
С оглед размера на иска, въззивното решение подлежи на касационно
обжалване.
По изложените мотиви, Пернишкият окръжен съд
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА Решение № 261206 от 13.12.2021 г., постановено по гр. дело №
6705/2020 г. по описа на Районен съд – гр. Перник, В ЧАСТТА, в която И. Р. Д. е
осъден да заплати на „Моба“ ЕООД следните суми: сумата от 17 292.32 лева
/главница/, представляваща сума, получена от ответника без правно основание за
периода от 01.12.2015 г. до 31.12.2016 г. в качеството му на *** на ищцовото
дружеството по договор - *** г. и договор *** г. в резултат от изплащане на месечни
възнаграждения в размер над дължимия на ответника съгласно чл. 22 от договора за
управление и чл. 33 от ПРУПДТДДУК и сумата от 802.17 лева – обезщетение за забава
върху главницата, получена без правно основание, за периода от 17.07.2020 г. /датата
на получаване на покана за доброволно изпълнение/ до 30.12.2020 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба –
31.12.2020 г. до окончателното изплащане на вземането, както и В ЧАСТТА, в която
иска за сумата от 6225.58 лева, представляваща разликата до пълния предявен размер
на иска от 23 517.90 лева – сума, получена от ответника без правно основание за
периода от 01.01.2015 г. до 30.11.2015 г. в качеството му на *** на ищцовото
дружеството по договор - *** г. и за сумата от 288.80 лева, представляваща разликата
до пълния предявен размер на иска от 1090.97 лева – обезщетение за забава за периода
от 17.07.2020 г. до 30.12.2020 г. върху отхвърлената главница е отхвърлен, като
недопустимо.
ПРЕКРАТЯВА производството в обжалваната му част, като недопустимо.
ОСЪЖДА „Моба“ ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: *** ДА ЗАПЛАТИ на И. Р. Д., с ЕГН: **********, с адрес: *** , сумата
1421,90 лева (хиляда четиристотин двадесет и един лева, 90 ст.), представляваща
направени в хода на първоинстанционното и второинстанционното производства
разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд, в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4