№ 38
гр. Разград, 23.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на двадесет и трети
декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:СИЛВИНА Д. ЙОВЧЕВА
при участието на секретаря СНЕЖИНА П. РАДЕВА
като разгледа докладваното от СИЛВИНА Д. ЙОВЧЕВА Гражданско дело №
20213330101530 по описа за 2021 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е образувано по чл. 422 във вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК
във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД вр. с чл. 92, ал. 1 от ЗЗД – предявен иск за
установяване на парично вземане, произтичащото от договорно
правоотношение с ответника.
Производството е образувано по постъпила искова молба от „А1
България“ АД (преди „Мобилтел“ ЕАД), с която молят съда да приеме за
установено по отношение на ответника „Персиан-БГ“ ООД, че дължи 1373,66
лв. за предоставени и незаплатени телекомуникационни услуги по договор
М4043069 за периода 28.10.2018 г. – 27.05.2020 г., 142 лв. неустойка и
разноските в заповедното и исковото производства. Твърдят, че с ответника
имат сключен договор за мобилни услуги *********, партида *********, ID
на договор М4043069. За всяка отделна мобилна услуга или пакет от услуги
се сключват отделни приложения, представляващи неразделна част от
договора, в които се съдържа описание на избраните тарифни планове,
срокове, ценови условия, условия за подновяване/прекратяване, дължими
неустойки или обезщетения. По договора за процесния период са използвани
следните мобилни услуги със съответните месечни абонаментни такси: ***,
***, *** с месечна такса 8,00 лв. без ДДС, *** с месечна такса 8,25 лв. без
ДДС и месечна такса за допълнителен пакет 4,5 GB мобилен интернет 0,83 лв.
без ДДС *** с месечна такса 16,65 лв. без ДДС ********** с месечна такса
12,00 лв. без ДДС *** с месечна такса 30,00 лв. без ДДС *** с месечна такса
30,00 лв. без ДДС, месечна такса допълнителен пакет Business Travel
Unlimited 3,99 лв. без ДДС, месечна такса допълнителен пакет 5 GB мобилен
интернет на максимална скорост 10 лв. без ДДС и месечна такса
допълнителен пакет безсрочен пакет мобилен интернет 10 GB на максимална
скорост (5 бр.) 100 лв. без ДДС с 5,00 лв. отстъпка от таксата за мобилен
интернет. До м. октомври 2019 г. абонатът заплащал използваните услуги,
след което е спрял да плаща. По договора са издадени и дължими следните
1
фактури на обща стойност 1373,66 лв., както следва: *********, *********,
*********, *********, *********, *********, *********. По фактура №
*********/02.12.2019 г. на стойност 283,84 лв. е направено частично плащане
от 254,55 лв. и се претендира остатъкът от 29,29 лв., а към фактура №
*********/04.05.2020 г. на стойност 276,86 лв. е издадено кредитно известие
за 117,92 лв. и се претендира остатъкът от 158,94 лв. Поради неизпълнение на
задълженията по договор № М4043069 за заплащане на използваните
мобилни услуги, същият е прекратен считано от 15.05.2020 г. на основание т.
54.12. от ОУ за взаимоотношенията между „А1 България“ ЕАД и абонатите и
потребителите на обществените мобилни наземни мрежи на „А1 България“
ЕАД по стандарти GSM, UMTS и LTE, съгласно която договорът на
абоната/потребителя се счита за едностранно прекратен от страна на А1, в
случай че забавата на плащането на дължимите суми от абоната потребителя
е продължила повече от 124 дена. По договора за срока на действие било
предоставено за ползване оборудване (модем, рутер, ТВ приемник, телефон),
което след прекратяване на договора не е върнато на мобилния оператор.
Поради невръщането му абонатът дължал неустойка във фиксиран размер по
ценоразпис на „А1 България“ ЕАД. За неустойката са издадени следните
сметки ********* и *********, на обща стойност 142,00 лв. Обезщетението
за обработка на просрочени задължения е фиксирано в ценоразписа на
мобилния оператор и се начислява при забава на плащане, надхвърляща
определения в Общите условия за услугата минимален срок от 15 дни след
издаване на фактурата за съответното задължение, съгласно Общите условия
на А1 България, и е в размер на 10% годишно за всеки ден закъснение, както
и разходите, свързани с уведомяване за и със събиране на дължимите суми.
Ищецът депозирал заявление по чл.410 от ГПК. Образувано е ч.гр.д. №
878/2021 г. на РРС. Издадена е заповед за изпълнение № 588/26.04.2021 г., по
която длъжникът възразил. В предоставения от съда едномесечен срок
ищецът предявил установителен иск срещу длъжника. Ищецът представя
писмени доказателства: договори и приложения, ОУ, фактури, сметки. Има
искане да се приложи ч. гр.д. № 878/2021 г. на РРС.
Ответникът „Персиан-БГ“ ООД оспорва исковете. На основание чл. 193,
ал. 1 от ГПК оспорва приложените към исковата молба договори с
приложения. Оспорва тяхната вярност, истинност и автентичност. На същото
правно основание оспорва приложените към исковата молба: 7 бр. фактури и
1 бр. сметка за неустойка. Оспорва тяхната вярност, истинност и
автентичност. Според ответника от исковата молба не става ясно дали е
налице валидно сключен договор между страните, дали ищецът е изправна
страна по договора, дали е налице действително задължение от ответника към
мобилния оператор. В исковата молба е посочено веднъж, че е налице
договор за използване на мобилни услуги № *********, партида *********, а
след това е посочено ID на договор М4043069, което е твърде неясно,
досежно договорните отношения между страните и съответно претенциите на
ищеца, произтичащи от облигационни правоотношения. В исковата молба е
посочено, че е налице договор между „А1 България“ /предишно
наименование „Мобилтел“ ЕАД/, като в нито един абзац не е посочена датата,
на която е сключен договорът, съответно дали е налице универсално
правоприемство между „А1 България“ и „Мобилтел“ ЕАД или се касае до
частно правоприемство, или само до промяна на наименованието, или са
налице други обстоятелства. Ако сме изправени пред универсално
правоприемство на страната на заявителя или длъжника, настъпило както
2
преди, така и след издаване на заповедта за изпълнение, но след подаване на
заявлението, надлежни страни по исковото производство ще бъдат
правоприемниците, които ще участват активно за защита на свои права и
интереси. След като страна по материалното правоотношение престане да
съществува, логиката на ГПК е празнотата да бъде попълнена с приемника, в
който смисъл е и изричната разпоредба в исковия процес – чл. 227 от ГПК
(така: т. 106 от Тълкувателно решение № 4/2013 г., постановено по т.д.
№4/2013 г. на ОСГТК на ВКС; Определение № 707 от 15.10.2010 г. по ч.т.д.
№ 314/2010 г., Т.К., II Т.О. на ВКС). Ако е налице частно правоприемство по
спорното материално право, което е 3 настъпило след издаване на заповедта
за изпълнение, легитимиран да предяви установителния иск ще бъде новият
кредитор В заповедното производство липсва препращане към разпоредбите
на общия исков процес изобщо, а още по-малко в частта относно прехвърляне
на спорното вземане и те не могат да бъдат приложени, за да се обоснове
продължаване на производството между досегашните страни. Въпреки, че
установителният иск ще се счита предявен от момента на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, то към момента на
подаване на исковата молба тя трябва да отразява коректно
материалноправното положение. Това състояние на материалните отношения
ще обуслови и надлежността на страните, правото им на иск и на защита по
така предявения иск. Счита, че в случая не е налице идентичност до предмета
на заповедното и исково производства. В заявлението за издаване на заповед
за изпълнение заявителят е описал, че вземането му произтича от договор
М4043069. Съгласно чл. 410, ал. 2 ГПК заявлението трябва да отговаря на
изискванията на чл. 127, ал. 1 и 3 ГПК. Именно в заявлението за издаване на
заповед за изпълнение заявителят е описал договор М4043069, а в исковата
молба се сочи договор за използване на мобилни услуги № *********,
партида *********, като е посочен и ID на договор М4043069. Съгласно чл.
410, ал. 2 от ГПК заявлението трябва да отговаря на изискванията на чл. 127,
ал. 1 и 3 ГПК. Именно поради това длъжникът не може да формира виждане
кое вземане се претендира, за да може да прецени оспорва ли го или не.
Вземането трябва да бъде индивидуализирано по начин, който да позволява и
извършването на проверка, целяща да установи, дали заявителят по
заповедното производство предявява иск за същото вземане. Това е
задължително условие, обезпечаващо допустимостта на установителния иск.
Недопустимо е след като е извършена проверка за оспорването на едно
вземане в заповедното производство, впоследствие да се допуска исково
производство по чл. 422 от ГПК между същите страни относно друго вземане.
В този смисъл, искът по чл. 422 от ГПК, който по основание и размер се
различава от заявеното пред съда по заповедното производство се оказва
недопустим поради липса на правен интерес. Съответно, ако съдът приеме, че
има частично несъвпадане, допустимост ще е налице само за припокриващата
се част, но само ако частта е индивидуализирана според заповедното
производство, каквото в случая не е налице. Моли съда да постановите
решение, с което да отхвърли изцяло предявените искове, като неоснователни
и недоказани, като претендира направените разноски по делото.
Исковата молба е редовна и допустима. Съдът е приел, че предмет на
разглеждане е установителен иск по чл. 422 във вр. с чл. 415 от ГПК за
установяване на вземането на ищеца към ответника за дължима главница
1373,66 лв. за предоставени и незаплатени 4 телекомуникационни услуги по
договор М4043069 за периода 28.10.2018 г. – 27.05.2020 г., 142,00 лв.
3
неустойка за предсрочно погасяване на кредита и разноските в заповедното и
исковото производства.
Съдът е приел като необосновани твърденията на ответника за наличие
на противоречие в изложените в заявлението и в исковата молба факти,
относно основанието (договорът), на което се претендират. Ищецът, респ.
заявител е посочил, че между страните е налице договор за използване на
мобилни услуги № *********, партида *********, ID на договор М4043069.
По делото е приложен договорът за мобилни услуги, от който е видна датата
на сключването му – 24.07.2015 г. (л. 7 от делото). Съдът е приел, че по
делото е налице пълен идентитет на твърдяното и претендираното по
заявлението и по исковата молба.
В с.з. съдът е отхвърлил искането на ответника за откриване
производство по чл. 193 от ГПК, доколкото не се оспорва автентичност на
документи, а и фактурите по делото са електронни.
От фактическа страна:
Сочените в исковата молба обстоятелства се подкрепят от събраните в
хода на делото доказателства, които установяват като дължимо по основание
и размер на претендираното по делото вземане на ищеца срещу ответника.
От приложените писмени доказателства и заключението по назначената
техническа експертиза се установява, че между страните е сключен договор за
мобилни услуги *********, партида *********, ID на договор М4043069. По
договора за процесния период са използвани следните мобилни услуги със
съответните месечни абонаментни такси: ***, ***, *** с месечна такса 8,00
лв. без ДДС, *** с месечна такса 8,25 лв. без ДДС и месечна такса за
допълнителен пакет 4,5 GB мобилен интернет 0,83 лв. без ДДС *** с месечна
такса 16,65 лв. без ДДС ********** с месечна такса 12,00 лв. без ДДС *** с
месечна такса 30,00 лв. без ДДС *** с месечна такса 30,00 лв. без ДДС,
месечна такса допълнителен пакет Business Travel Unlimited 3,99 лв. без ДДС,
месечна такса допълнителен пакет 5 GB мобилен интернет на максимална
скорост 10 лв. без ДДС и месечна такса допълнителен пакет безсрочен пакет
мобилен интернет 10 GB на максимална скорост (5 бр.) 100 лв. без ДДС с 5,00
лв. отстъпка от таксата за мобилен интернет. От заключението по назначената
техническа експертиза се установява, че ответника е ползвал предоставените
му от ищеца услуги в пълен обем с изходящи и входящи обаждания до
09.01.2020 г. До м. октомври 2019 г. абонатът заплащал използваните услуги,
след което е спрял да плаща, което също представлява косвено признание, че
са налице договорни правоотношения. Във връзка със сключения договор са
издадени за ползвани услуги през периода 28.10.2018 г. – 27.05.2020 г.
следните фактури на обща стойност 1373,66 лв., както следва: *********,
*********, *********, *********, *********, *********, *********. По
фактура № *********/02.12.2019 г. на стойност 283,84 лв. е направено
частично плащане от 254,55 лв. и се претендира остатъкът от 29,29 лв., а към
фактура № *********/04.05.2020 г. на стойност 276,86 лв. е издадено
кредитно известие за 117,92 лв. и се претендира остатъкът от 158,94 лв.
Според заключението по техническата експертиза услугата за номер ***
представлява Data Box /Net Box/ - за достъп до интернет - Huawei /сериен №
864919023622570/ +Antenna. Услугата представлява достъп до интернет,
който се предоставя посредством мобилната мрежа на А1 чрез Wi-Fi рутер,
антена и SIM карта. Оборудването се полза за срока на договора или след
изтичането му при заплащане на ползваната услуга. Ако абонатът не желае да
4
ползва услугата, устройството подлежи на връщане и генерираната неустойка
се анулира.
Съгласно заключението по назначената съдебно-счетоводна експертиза
издадените суми по фактурите са отразени като вземания според
счетоводството на ищеца, но не са отразени в издадените от ответника
счетоводни документи. Няма осчетоводени фактури в счетоводството на
ответника и за периода от 01.01.2018 г. до датата на проверка. Налице е забава
(просрочие) за плащане на задължения по месечни фактури към 15.05.2020 г.
Най-старото задължение е по Фактура / ********** от 02.12.2019 г. и към
15.05.2020 г. закъснението е 136 дни. Услугите са деактевирани автоматично
след 124-тия ден забава на плащанията (съгласно т. 54.12. от Общите
условия). Според заключението по техническата експертиза на 09.01.2020 г.
са спрели изходящите обаждания, на 11.03.2020 г. – входящите и изходящите
обаждания, а на 15.05.2020 г. – са прекратени услугите.
Според събраните доказателства за срока на действие на договора на
ответника било предоставено за ползване оборудване (модем, рутер, ТВ
приемник, телефон), което след прекратяване на договора не е било върнато
на мобилния оператор. Поради невръщането му абонатът дължал неустойка
във фиксиран размер по ценоразпис на „А1 България“ ЕАД. За неустойката са
издадени следните сметки ********* и *********, на обща стойност 142,00
лв. Обезщетението за обработка на просрочени задължения е фиксирано в
ценоразписа на мобилния оператор и се начислява при забава на плащане,
надхвърляща определения в Общите условия за услугата минимален срок от
15 дни след издаване на фактурата за съответното задължение, съгласно
Общите условия на А1 България, и е в размер на 10% годишно за всеки ден
закъснение, както и разходите, свързани с уведомяване за и със събиране на
дължимите суми. Съгласно заключението по техническата експертиза
сметките за неустойки се генерират автоматично – неустойка за обезщетение
за обработка на просрочени задължения и неустойка оборудване Data box.
Според вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза
неустойката е визуализирана като сметка (документ, удостоверяващ
обезпечение при вреда), няма начислен ДДС и притежава реквизитите на
фактура. Общо размера на неустойката е 142,00 лева, в т.ч. обезщетение за
обработка на просрочени задължения в размер на 2,00 лева и обезщетение за
невръщане на предоставено оборудване Box устройство към номер *** в
размер на 140,00 лева.
От приложеното гр.д. № 878/2021 г. на РРС се установява, че ищецът е
депозирал заявление по чл.410 от ГПК. Издадена е заповед за изпълнение №
588/26.04.2021 г., по която длъжникът възразил. В предоставения от съда
едномесечен срок ищецът предявил установителен иск срещу длъжника.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните
изводи:
С оглед уговореното и събраните доказателства по делото, съдът
приема, че ответникът дължи сума размер на 1373,66 лв. (хиляда триста
седемдесет и три лева и шестдесет и шест стотинки) - месечни такси и
потребление за използване на услуги по договор М4043069 за периода
28.10.2019 г. - 27.05.2020 г. ведно с обезщетение за забава в размер на
законната лихва от датата на подаване на заявлението на 23.04.2021 г. до
окончателното плащане, както и сумата от 142,00 лв. (сто четиридесет и два
лева), представляваща обезщетение за обработка на просрочени задължения и
5
неустойка за предоставено, но невърнато след прекратяване на договор
М4043069 оборудване (модем/рутер/ТВ приемник) ведно с обезщетение за
забава в размер на законната лихва от датата на подаване на заявлението на
23.04.2021 г. до окончателното плащане.
Не са представени доказателства за погасяване на дължимите суми.
Сумите, начислени като обезщетение за обработка на просрочени задължения
и неустойка за предоставено, но невърнато след прекратяване на договор
М4043069 оборудване са посочени в ценоразписа на допълнителните услуги
на ищцовото дружество (л. 29 и следващи от делото), като неустойката за
невръщане на предоставено устройство за услугата Net Box е 140,00 лева, а
направените от ищеца за разходи до администриране на просрочени
задължения е 2,00 лева. Начисляването им е във връзка с уговореното в т. 6.4
от договора между страните.
Съобразно изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК следва
да бъдат присъдени направените и претендирани от ищеца съдебни и
деловодни разноски в настоящото производство, включително и тези по
заповедното производство – аргумент от Тълкувателно решение № 4/2013 от
18.06.2014 г. по тълк.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т. 12, съразмерно на
уважената част от иска, т.е. изцяло. Същите са доказани в общия размер от
954,95 лв. (деветстотин петдесет и четири лева и 95 стотинки), от които:
104,95 лева - заплатената държавна такса при образуване на делото (от тях
30,31 лева – заплатени при образуване на заповедното производство и 73,64
лева – доплатени при образуване на исковото производство); 550,00 лв. –
разноски във връзка с назначените експертизи; 300,00 лева. – присъдено
адвокатско възнаграждение по заповедното производство. Съдът установи, че
макар ДТ да е определена правилно, не е изчислено правилно колко е
следвало да доплати ищеца, като е внесена сумата от 73,64 лева вместо 74,64
лева. В тази връзка с оглед уважаването на исковете, ответникът следва да
бъде осъден да заплати по сметка на съда още 1,00 лева за държавна такса.
Тези разноски следва да бъдат разграничени, както следва: общо 330,31
лева по заповедното производство (30,31 лева заплатена държавна такса и
300,00 лева дължимо адвокатско възнаграждение) и останалите – общо 624,64
лв. (шестстотин двадесет и четири лева и 64 стотинки) по исковото
производство.
Воден от изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 във вр. с чл.
415, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, чл. 92, ал. 1 от ЗЗД, че
ответникът „ПЕРСИАН БГ“ ООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Разград, п.к. 7200, общ. Разград, обл. Разград, ул. „Дондуков“
№ 3, вх. Б, ет. 1, ап. 3, представлявано заедно и поотделно от ***, Ш. А. З. и
Х. Т., дължи на ищеца "А1 България" ЕАД с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, п.к. 1309, общ. Столична, обл. София
(столица), ул. „Кукуш“ № 1, представлявано заедно от А. В. Д. и М. М.,
следните суми, присъдени по издадената срещу ответника Заповед № 588 за
изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 878 по описа за 2021 г. на
Районен съд – Разград, а именно: 1373,66 лв. (хиляда триста седемдесет и три
6
лева и шестдесет и шест стотинки), представляваща месечни такси и
потребление за използване на услуги по договор М4043069 за периода
28.10.2019 г. - 27.05.2020 г. ведно с обезщетение за забава в размер на
законната лихва от датата на подаване на заявлението на 23.04.2021 г. до
окончателното плащане на сумата, както и сумата от 142,00 лв. (сто
четиридесет и два лева), представляваща обезщетение за обработка на
просрочени задължения и неустойка за предоставено, но невърнато след
прекратяване на договор М4043069 оборудване (модем/рутер/ТВ приемник)
ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва от датата на
подаване на заявлението на 23.04.2021 г. до окончателното плащане на
сумата.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК „ПЕРСИАН БГ“ ООД с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Разград, п.к. 7200,
общ. Разград, обл. Разград, ул. „Дондуков“ № 3, вх. Б, ет. 1, ап. 3,
представлявано заедно и поотделно от ***, Ш. А. З. и Х. Т., ДА ЗАПЛАТИ на
"А1 България" ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, п.к. 1309, общ. Столична, обл. София (столица), ул. „Кукуш“ № 1,
представлявано заедно от А. В. Д. и М. М.:
- сумата от 330,31 лв. (триста и тридесет лева и 31 стотинки) за
направени разноски по заповедното производство по ч. гр. д. № 878 по описа
за 2021 г. на Районен съд – Разград и
- сумата от 624,64 лв. (шестстотин двадесет и четири лева и 64
стотинки) за направени разноски по настоящото исково производство.
Препис от решението да се връчи на страните.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – Разград
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
След влизане в сила на съдебното решение препис от него да се
приложи по ч. гр. д. № 878 по описа за 2021 г. на Районен съд – Разград с
оглед на правните последици по чл. 416 от ГПК.
Съдия при Районен съд – Разград: _______________________
7