№ 514
гр. Монтана, 23.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ПЪРВИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:ЕЛЕОНОРА ФИЛИПОВА
при участието на секретаря ТАТЯНА ИВ. СТЕФАНОВА
като разгледа докладваното от ЕЛЕОНОРА ФИЛИПОВА Гражданско дело №
20241630103079 по описа за 2024 година
Предмет на производството е иск с правно основание чл.79 ЗЗД.
Ищецът „П.К.Б.” ЕООД твърди в исковата си молба, че на 05.06.2023 година с
ответника сключили договор за потребителски кредит ***, по силата на който
предоставили сума в размер на 600.00 лева. Ответникът закупил и пакет допълнителни
услуги „Фаст“ и „Флекси“ на обща стойност също 600.00 лева. Ответникът направил 3
плащания на обща стойност 440.58 лева, с които погасил част от задължението по
кредита и начислените до момента лихви за забава. Останалата част от вземането
останала непогасена. Неизпълнението на задълженията по договора, обосновава правния
интерес на ищеца да предяви настоящия иск, с който претендира осъждане на ответника
да заплати сумата от 594.89 лева, ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на исковата молба до окончателното изплащане и представляваща сбор от
следните вземания: 72.20 лева договорно възнаграждение за периода 01.10.2023 до
01.05.2024г; 173.38 лева за закупена допълнителна услуга Фаст; 261.81 лева за закупена
допълнителна услуга Флекси и 87.50 лева лихва за забава за периода 02.07.2023 до 01.05.2024
година. Претендира и сторените в производството разноски.
В срока за отговор по чл. 131 от ГПК ответницата Х.М.Д. не взема становище по
предявения иск.
В хода на съдебното дирене са събрани писмени доказателства, които установяват
следното:
На 05.06.2023 година между страните бил сключен договор за потребителски
кредит ***. По силата на договора на ответника била предоставена в заем сумата от
1
600.00 лева, която последният се задължил да върне в срок от 11 месеца. Към договора бил
включен и пакет допълнителни услуги – Фаст и Флекси на обща стойност също 600.00 лева.
Ответникът е направил 3 плащания по договора на обща стойност 440.58 лева. За
остатъка от дължимата главница е издадена заповед за изпълнение и ИЛ по
ч.гр.д.1606/2024 година. За останалите претендирани суми заявлението е отхвърлено,
поради което е предявен и настоящият осъдителен иск в хипотезата на чл.415, т.3 ГПК.
При така установените факти, от правна страна съдът намира за обосновани
следните изводи:
Кредитното правоотношение между страните е подчинено на ЗПК. Според чл. 10а,
ал. 1 от ЗПК кредиторът може да събира от потребителя такси и комисиони за
допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, като е ограничен от
изискванията по ал. 2 до ал. 4 от същия текст, според които кредиторът не може да
изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на
кредита, не може да събира повече от веднъж такса и/или комисиона за едно и също
действие и видът, размерът и действието, за което се събират такси и/или комисиони,
трябва да бъдат ясно и точно определени в договора за потребителски кредит.
Предложените като допълнителни услуги действия Фаст и Флекси са свързани изцяло с
усвояване и управление на кредита. Ето защо възнаграждението по тях представлява
разход по кредита според § 1.т,. от ЗПК - "Общ разход по кредита за потребителя" са
всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за
кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да
заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и
по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за
услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато
предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.
Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси.
Претендираното възнаграждение по договора за допълнителни услуги не е включено
в годишния размер на разходите, каквото е изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.
Включването му води до нарушение на разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК – при главница
600.00 лева длъжникът дължи връщане на сума в общ размер на 1322.32 лева. В случая не
са необходими специални знания и умения, за да бъде установено, че ГПР многократно
надвишава допустимия в закона максимум.
При констатирано нарушение на посочените норми, последиците според чл.21 ЗПК
се свеждат до това, че длъжникът – потребител дължи връщане само на заетата
главница. Ето защо и предявеният иск за заплащане на възнаградителна лихва и разходи по
закупени допълнителни услуги се явява изцяло неоснователен.
При такива мотиви, съдът
РЕШИ:
2
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „П.К.Б.” ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр. ******* иск срещу Й. И. Й. с ЕГН ********** от ******* за заплащане на
сумите: 72.20 лева договорно възнаграждение за периода 01.10.2023 до 01.05.2024г; 173.38
лева за закупена допълнителна услуга Фаст; 261.81 лева за закупена допълнителна услуга
Флекси и 87.50 лева лихва за забава за периода 02.07.2023 до 01.05.2024 година като
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
Решението подлежи на обжалване пред ОС - Монтана в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________
3