Р Е Ш Е Н И Е

 

 

№ ….

 

гр. София, 30.06.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, III въззивен брачен състав, в открито съдебно заседание на тридесет и първи май през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ЛУКАНОВ

ЧЛЕНОВЕ: МАЯ МИХАЙЛОВА

ДИМИТРИНКА КОСТАДИНОВА – МЛАДЕНОВА

 

при секретаря Ирина Василева, като разгледа докладваното от съдия Михайлова гражданско дело № 3920 по описа за 2021 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по чл. 258-273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на А.Г.М., подадена чрез назначения й особен представител адв. Л.Б. срещу Решение № 20033208/04.02.2021 г. постановено по гр. дело № 53980/2019 г. по описа на Софийския районен съд, ГО, 83-ти състав, в частта, относно определения режим на лични отношения на майката А.Г.М. с децата Б. Б. П. и Д.Б.П., както и в частта, относно размера на присъдената издръжка за детето Б. Б. П.. В жалбата се твърди, че постановеното решение в обжалваната част е неправилно. Подробно в жалбата въззивницата е изложила съображенията си. Моли да се отмени решението в тази му част и да се постанови друго, с което да се определи по-разширен режим на лични отношения на майката с децата, а именно – всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 8.00 ч. в събота до 18.00 ч. в неделя, с преспиване, както и по един месец през лятото, който да не съвпада с отпуска на бащата. Моли да се отмени решението и в частта, относно присъдената издръжка за детето Б. Б. П. за сумата над 170.00 лв. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК въззиваемата страна Б.Т.П., чрез надлежно упълномощен представител – адв. К.М. от САК, е подал отговор, с който оспорва въззивната жалба. Моли да се потвърди решението на първоинстанционния съд. Претендира разноски.

Въззивната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от страна, имаща правен интерес от обжалването, и е срещу подлежащ на въззивно обжалване акт, който е валиден и допустим в обжалваната му част.

Софийският градски съд, като прецени приетите относими доказателства по делото и обсъди становищата и възраженията на страните, приема за установено следното:

Решение № 20033208/04.02.2021 г. постановено по гр. дело № 53980/2019 г. по описа на Софийския районен съд, ГО, 83-ти състав, е предоставено, на основание чл. 127, ал. 2 от СК, упражняването на родителските права по отношение на децата Б. Б. П. и Д.Б.П. на техния баща Б.Т.П., при когото е определено местоживеенето на децата, определен е режим на лични отношения на майката А.Г.М. с децата Б. и Д., както следва – майката има право да вижда децата всяка първа и трета събота и неделя от месеца, от 10.00 ч. до 17.00 ч. без преспиване в присъствието на бащата или определено от него трето лице и двадесет дни през лятото, които да не съвпадат с платения годишен отпуск на бащата,  и майката е осъдена да заплаща на детето си Б. месечна издръжка в размер на 200.00 лв. и на детето си Д. месечна издръжка в размер на 170.00 лв.

При изслушването му от въззивния съд въззиваемата страна Б.Т.П. е заявил, че няма никакви контакти с въззивницата А.Г.М. от 14.09.2019 г., няма информация къде тя живее, както и че от горепосочената дата тя не е поддържала никакви отношения и с малолетните си деца.

В представения пред настоящия съд социален доклад, изготвен от Дирекция „Социално подпомагане“ - Сердика, е отразено, че грижите за отглеждането и възпитанието на малолетните деца Б. и Д. са поети изцяло от техния баща Б.Т.П., при осъществяването на които той разполага с активната помощ и подкрепа от страна на своята майка – П.Д.. Сочи, се че по данни на бащата от м.септември 2019 г. майката на децата А.Г.М. не е търсила контакт с тях, и не е участвала в грижите за отглеждането и възпитанието им, както и не е осигурявала финансови средства за издръжката им.

Пред настоящата инстанция са събрани и доказателства за трудовата ангажираност и доходите на баща Б.Т.П..

С оглед на така изложеното, настоящият състав намира, че не съществуват никакви рискове за децата Б. Б. П. и Д.Б.П. при така определения режим на лични отношения с тяхната майка А.Г.М.. По делото не са представени никакви доказателства, относно нейния родителски капацитет, както и за това, дали разполага с подходящи жилищни условия за престой, вкл. с преспиване, на децата при нея, дали може да разчита на подкрепата на своите близки при отглеждането на децата във времето, когато те ще пребивават в нейния дом. При определяне на режима на лични отношения следва да бъдат отчетени и специфичните потребности на детето Б. Б. П., с оглед на поставената му диагноза „детски аутизъм“, фактът, че по данни от социалния доклад, изготвен от Дирекция „Социално подпомагане“ – Сердика, детето изпитва страх да напуска жилището, в което се отглежда, както и обстоятелството, че за продължителен период от време - от 14.09.2019 г. и към настоящия момент и двете деца не са поддържали никакви контакти с тяхната майка А.Г.М..

 В този смисъл първоинстанционният съд правилно е определил режим на лични отношения без преспиване при майката и присъствието на бащата или определено от него трето лице, което е изцяло в интерес на децата, в т.ч. и двадесет дни през лятото, които да не съвпадат с платения годишен отпуск на бащата.

При постановяване на решението първоинстанционният съд е съобразил всички ангажирани и относими към спора доказателства. Доказателствата и във въззивната инстанция не са достатъчни, за да разрушат убеждението на настоящия съд в правилността на атакуваното решение в посочената му част.

Съобразно изложеното, първоинстанционното решение в обжалваната част, относно определения режим на лични отношения на майката А.Г.М. с децата Б. Б. П. и Д.Б.П., като правилно, постановено при спазване на материалния и процесуалния закон, следва да бъде потвърдено.

При определяне размера на издръжката на малолетното дете Б. Б. П. следва да бъдат отчетени освен неговата възраст и нужди, така и специфичното му здравословно състояние, а именно че на детето е поставена диагноза „детски аутизъм“ и с ЕР на ТЕЛК от 14.07.2016 г. е определен 80 % намалена работоспособност и степен на увреждане с чужда помощ, което предполага полагането на специфични грижи за детето, респективно необходимостта от повече финансови средства. За пълнота следва да се посочи и, че при определяне на размера на издръжката първоинстанционният съд е съобразил и факта, че детето получава месечни помощи за отглеждане на дете с трайно увреждане по реда на чл.8д от Закона за семейните помощи за деца.

В настоящия случай при получавано от бащата месечно брутно трудово възнаграждение в размер на 669.50 лв. считано от м.януари 2021 г., районният съд правилно е определил месечната издръжка на детето Б. в размер на 200.00 лв. Доказателства за други доходи на бащата не са събрани нито в първоинстанционното производство, нито във въззивното.

Въззивният съд напълно споделя установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, относно издръжката на малолетното дете Б. Б. П. и направените изводи въз основа на доказателствата по делото, приети в първата инстанция. Доказателствата и във въззивната инстанция не са достатъчни, за да разрушат убеждението на настоящия съд в правилността на атакуваното решение.

Съобразно изложеното, първоинстанционното решение и в обжалваната му част, относно размера на присъдената издръжка за детето Б. Б. П., като правилно, постановено при спазване на материалния и процесуалния закон, следва да бъде потвърдено.

Относно разноските по производството.

В настоящия случай страните нямат право на разноски. Производството по делото е такова на спорна съдебна администрация, приложима при спор относно режим на лични отношения, предпоставен от невъзможност родителите да постигнат споразумение. Съдебното решение се постановява за защита по най-добрия начин на интересите на малолетното им дете, ползва и двамата родители и затова всяка страна следва да понесе разноските, които е направила, независимо от изхода на спора.

Така мотивиран, Софийският градски съд

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА решението по гр.д. № 53980/2019 г. по описа на Софийския районен съд, III ГО, 83 състав.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Б.Т.П. за присъждане на разноски по делото.

РЕШЕНИЕТО в частта, в която е потвърдено първоинстанционното решение, в частта, относно присъдената на детето Б. Б. П. издръжка, е окончателно и не подлежи на обжалване, а в останалата част подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.                                                      2.